- Автор: Гласове
- 18 Юни 2024
- 12771
- 16
Известна главно с ролята си в „Един мъж и една жена“ заедно с Жан-Луи Трентинян, френската актрисата бе ухажвана от най-големите режисьори. Тя почина на 92 години, съобщи дъщеря ѝ.
На екрана сериозността не ѝ беше чужда, но тя можеше да промени настроението за четвърт секунда . Красотата ѝ беше толкова очевидна, че плашеше, пише за нея "Фигаро". „Професията ме избра“, признаваше Анук Еме.
Тя носеше толкова добре името, което не беше нейно. Името ѝ беше Франсоаз Дрейфюс и беше преименувана на Анук Еме на 13-годишна възраст за снимките на първия ѝ филм La Maison sous la mer (1947) на Анри Калеф. Героинята се казва Анук, а Жак Превер е този, който измисля новото ѝ фамилно име.
Преди това е ходила в колеж в Морзин с Роже Вадим. Той я учи да кара ски. Тя иска да стане фармацевт или танцьорка на класически танци. Щеше да е грешка. Но какво пък: имаше хора, които биха се разболели само за да могат да купят лекарства от нея. По-добре, че се озовава пред камерата на Александър Астрюк (Le Rideau déchiré, 1952, Les Mauvaises Rencontres, 1955).
В "Сладък живот" (1960) тя е богата безделница, която кара кабриолет и влудява Мастрояни. Само тя може да прибере римска проститутка у дома, без да загуби и грам от своята елегантност. Фелини ѝ казва: „Времето се отнася с теб като джентълмен".
Анук Еме и Марчело Мастрояни на филмовия фестивал в Кан за филма на Фелини La Dolce Vita, който печели Златна палма на 20 май 1960 г.
Именно в „Един мъж и една жена“ (1966) Жан-Луи Трентинян прекосява цяла Франция с "Форд Мустанг", за да отиде при нея в Довил. Ан, която е сценарист и вдовица, живее на ул. "Ламарк" 14. Праща му телеграма, която завършва с „Обичам те“. Как да ѝ устои? Тя се смее, поставяйки пръсти пред устата си, увивайки се в палто от овча кожа. Музиката на Франсис Ле я придружава на перона на гара Сен Лазар. Пътят я отведе до "Златна палма" в Кан.
Тя искаше да се срещне с Граучо Маркс. И го направи. Един ден Фред Астер я аплодира. Жан Жьоне, който пише сценария за "Мадмоазел" за нея, е свидетел на брака ѝ с Никос Папатакис. Когато се омъжва за Албърт Фини (друг неин съпруг е певецът Пиер Барух), тя спира да работи, премества се в Лондон, облича дрехите на домакиня и започва да готви. „Мисля, че наистина разбрах, че обичам тази работа, когато спрях“. Седем години прекъсване.
„Скок в празното“ ѝ носи награда за актьорско майсторство в Кан (1980 г.). Тези награди обаче не я впечатляват толкова. "За да спечелиш, трябва да можеш да губиш", казва Анук Еме.
Анук Еме получава наградата за актьорско майсторство в Кан на 27 май 1980 г. заедно с Мишел Пиколи
Режисираха я Жак Бекер, Андре Делво, Бертолучи, Йежи Сколимовски, Робърт Олтман. Измъчваше я сценична треска. Това не ѝ попречи да играе в „Любовни писма“ в театъра с различни партньори, Кремер, Трентинян, Ноаре, Вебер, Делон, Депардийо. Тя беше муза. Ungaro ѝ посвети парфюм. Хенри Милър си бе записал адреса ѝ. Тя беше различна. Плачеше на "Извънземното", носеше със себе си том на Селинджър. Обичаше „червено бордо, бели цветя, черно-бели филми“.
Анук Еме живееше в Монмартър със своите кучета и котки, недалеч от известната улица "Ламарк" 14, където екзалтираният Трентинян събуди портиера, пристигайки от Монте Карло. Ан Готие вече няма да се разхожда по плажа по време на отлив. „Живях на облак“. Тя ще си е у дома навсякъде. И със сигурност ще срещне отново един "Форд Мустанг" с номер 184 на вратата.
Източник: "Фигаро"
Превод "Гласове"
