Сергей Марков: Това е тероризъм от нов тип – използват хората като оръжие и ги наричат биодронове

Сергей Марков: Разликата между държавния тероризъм и обикновения тероризъм е, че първият е мощна институция, на която е трудно да се противостои

"По същество тероризмът на 21-ви век е модерно хуманитарно ядрено оръжие. Много се страхувам, че Русия и всички други страни ще бъдат принудени да следват този път. След като американците направиха атомна бомба, другите страни също бяха принудени да създадат такава. Същото важи и за този случай", казва политологът Сергей Марков. В интервю за "БИЗНЕС Онлайн" той разказва за хитрия план на киевския режим за подготовка на терористичния акт, за който са знаели американските разузнавателни служби, по какво се различават терористичните атаки от XXI век от тези от XX век и защо все още никой не се е научил да се бори с тях.

- Сергей Александрович, защо според Вас в съвременна Русия с нейните цифрови технологии стана  възможен терористичен акт, който задмина по брой на жертвите „Норт-Ост”? Можем ли да кажем, че страната и обществото са се отпуснали и са забравили, че може да има такива зверски нападения, каквито се случваха в периода 1990-2000г.?

- Не, никакво отпускане няма. Още повече, че този терористичен акт се възприема от обществото като закономерен, като отдавна очакван и дори като естествен в условията, при които Русия се намира. Тя е в конфликт с терористичната държава, създадена от западните страни на територията на Украйна. При това огромната западна коалиция поощрява терористичните методи, които използва киевският терористичен режим. Дотук вече имаше стотици терористични атаки. Отвреме-навреме киевските сили обстрелват Запорожката атомна централа, а това фактически си е ядрен тероризъм. Комбинацията от украинските, британските и американските спецслужби взривиха газопровода Северен поток – това е най-големият терористичен акт срещу инфраструктура за последното десетилетие. Журналисти като Владлен Татарски, Даря Дугина и Захар Прилепин бяха жертви на терористични атаки. Извършват се стотици атаки на освободените територии срещу мирни граждани. В международното право се смята, че е допустима атака в тила срещу полицаи и военни, но атака срещу заместник кмет, който отговаря за жилищното строителство или за спорта, културата и младежта – това е типичен терористичен акт, който няма никакви оправдания. Всичко това се защитава и подкрепя от западните държави и заради това беше ясно, че големи терористични атаки, подобни на тази в Крокус Сити Хол, са въпрос на време. Даже бих добавил, че много хора недоумяваха защо досега не бяха извършвани такива големи атаки, въпреки че очевидно подобни действия имат одобрението на западните държави. Западните страни осъдиха тероризма, но предпочетоха да го припишат на ИДИЛ, на нейната секция в Афганистан, която казано честно няма никакви мотиви за атака срещу Русия. Нашата страна няма войски в Афганистан и не води военни операции против ИДИЛ там. Всичко това е фалшива информация. А руското общество отдавна очакваше такъв голям терористичен акт и беше готово за него психологически и морално. Когато той се случи, реакциите не бяха на страх и изумление, а на единение, солидарност и проява на морална позиция. Това най-ярко се видя в огромните опашки за даряване на кръв в Москва, в това, че такситата извозваха безплатно хората от Крокус Сити Хол, авиокомпаниите и руските железници изразихаготовност да превозват безплатно роднините на пострадалите, а банките да опростят кредитите им за своя сметка. Точно защото такъв тероризъм беше очакван, обществото беше напълно консолидирано.

Но друг аспект е много интересен – това е тероризъм в цифровата сфера, терористичен акт от 21-ви век.

- С какво се отличава той от тероризма на 20-ти век?

- Класическият тероризъм на 20-ти век, това са атаките на есерите, които те правят по цяла Русия в 1905-та година. Или тероризмът на червените бригади в Италия и Германия през 70-те години на миналия век, а също така и атаките на ислямистките структури в периода 1990-2000г в различни държави по света. Можем да кажем, че те все още продължават. Какво е тероризъм на 20-ти век? В основата е радикална организация от типа на политическа партия с много мотивирани хора, които извършват тероризъм заради личните си убеждения. Ислямистите се отличават с това, че са готови да дадат живота си за каузата, често взимат заложници, поставят искания и водят истинска търговия за заложниците. Такива терористични актове постепенно изчезват. Сега имаме пред очите си тероризъм от 21-ви век. Какво представлява той? Има някаква организация, която носи секретен характер и не действа сама, а създава прокси структури, все едно тя не е в основата. Тази организация намира асоциални хора, например такива, които палят банкомати, военни комендантства и железопътни линии. През социалните мрежи те търсят умствено изостанали, психически болни хора, започват да ги манипулират, обещават им не много пари – както е в дадения случай и ги използват като оръжие. Заради това ги наричат биодронове. Това, разбира се, са хора, които някога са били малки, ходили са в детска градина, но сега организаторите на терористичния акт ги използват като неодушевени същества. Това е съчетание на живото и неживото. Имаме почти неживи изпълнители. Ето това е тероризмът от новия тип в 21-век.

За съжаление срещу подобен тип тероризъм е много трудно да се бориш. В 20-ти век имаше радикални организации, които могат да извършват тероризъм, но в тях можеше да се внедрят агенти и лсед известно време основните извършители да бъдат арестувани. А сега как е? От всяка точка на света с теб могат да се свържат теелфонни мошеници, мними следователи от полицията или поповедници, както е в дадения случай. Те манипулират хората. Едните правят доставка на оръжие, другите осигуряват престъпниците. Няма ясна структура на организацията, в която можеш да се внедриш. А асоциалната среда, от която можеш да вербуваш хора, е огромна. По различни изчисления хората с психически отклонения в съвременното общество са от 10 до 30%. Плюс това има хора без психически заболявания като арестуваните таджики, а са декласирани асоциални елементи. Те също са много – поне 10% от обществото. Ако в Русия живеят 150 милиона, то значи 15 милиона са от този тип – можеш да избираш колкото си искаш. При това подобен тероризъм може да стане сериен и в това е големият проблем.

- Можем ли да кажем, че терористичният акт в Крокус беше своеобразен спектакъл, а да си помислят хората, че терористи ислямисти са разстреляли жертвите?

- Това се нарича терористична атака под фалшиво знаме. Най-вероятно е, че атаката е организирана от военното разузнаване на Украйна. Нейната задача не е просто да убие 150 мирни души. Или да демонстрира слабост на руската власт. Доколкото разбирам главната задача е друга – да получат много пари и оръжия, а дори и военни части от страните на НАТО – т.е. всичко онова, с което киевският режим има големи проблеми в настоящия момент. Заради това те са замислили много хитра операция, чиято цел не е просто да бъде тероризъм под чуждо знаме, а да има поне няколко версии за него. Руското общество е уверено на 99%, че терористичният акт е организиран от Украйна. Заради това киевският режим иска Русия да отмъсти, да отговори с бомбардировки по центровете за взимане на решения, в това число и с удари по центровете на най-големите украински градове. В отговор на това западните страни биха казали: „Русия съвсем изнагля, обвинява невинната Украйна, а извършителите бяха ислямски терористи. Заради това ние сме длъжни да дадем пари, оръжия и войска на Украйна”. Ето какъв е хитроумният план на организаторите на тероризма.

- Вие написахте, че първоначално терористичният акт е планиран за 9-ти март. Защо са го отложили? Изборите за президент в Русия вече бяха минали?

- Мнозина считат, че атаката е планирана за 9-ти март, когато трябваше да има концерт на Шаман. Той е близък на Владимир Путин, известен певец. И аз мисля, че това е първоначалният план. Военното разузнаване на Украйна е готвило терористична атака, а то се намира под опеката на Пентагона, на разузнавателното управление на министерството на отбраната на САЩ. Мисля, че американците са били против тази атака, разбирайки, че тя е много рискована. Заради това те са предупредили през Държавния департамент и американското посолство за нараснала терористична опасност. Това предупреждение активира руските служби за сигурност и атаката е била отложена. Раз бира се, Киев със сигурност е искал пред изборите да нанаесе такъв удар по общественото мнение. Но когато след тях мерките за безопасност бяха снижени, тогава терористичният акт се случи.

- Сега се обсъжда темата професионални терористи ли са били това? Вие какво смятате, обучени ли са те?

- По информацията, която постъпва сега, извършителите не са професионалисти. Но атаката е разрабована от професионалисти. Не е толкова трудно да влезеш в търговски център и да разстреляш невъоръжени хора.

- Но трябва да можеш да боравиш с оръжие?

- Не е необходима кой знае каква подготовка, достатъчно е да се поупражняваш един ден затова.

-Казвате, че американските спецслужби са знаели за подготовкта на атаката, но са били против? Какво се оказва, украинските им колеги са проявили самоинициатива?

- Смятам, че нито едно голямо действие, което биха направили украинските служби, не е тайна за спецслужбите на САЩ. Нека си даваме сметка за едно – независима Украйна не съществува, тя е неоколония. САЩ я контролират изцяло. Съвсем друг въпрос е, че Щатите като окупатор не изпълнява своите отговорности, особено в частта за финансиране на своя неоколониален режим. В такива условия е неизбежно да се увеличи субектността и самостоятелността на неоколонията. Когато американците напълно финансираха Украйна, те и напълно командваха. А сега те не изпълняват своите отговорности, макар че както преди могат да убият някого или да го снемат от длъжност, но за по-маловажните неща загубиха правото да командват. Ако федералният център не финансира даден район, естествено е, че не може да изисква всичко от него. Така се получава и тук – САЩ не финансират неоколониалния режим в пълен обем и не могат да изискват от него в пълен обем. Политическата субектност на неоколониалния режим неизбежно се повишава. Това е първата парадигма. Втората парадигма е, че САЩ знаят за всички големи събития. Ние видяхме, че Държавният департамент е бил против терористичният акт. Но това означава ли, че разузнавателното управление на министерството на отбраната е било против? Не знаем. Може да е бил опротив, може и да не е било. Също както и военното разузнаване на Украйна. Тяхната позиция винаги е по-твърда. Може би ще узнаем истината след 30 години в нечии мемоари или никога няма да я узнаем.

Разбира се, нюансите са важни: САЩ знаят, че терористичната атака е проведена от военното разузнаване на Украйна, но крият това. В този смисъл Щатите са съучастник на това престъпление, дори и Държавният департамент да е бил против. Но Държавният департамент не признава, че е знаел за готвената атака. В наказателното право е известно, че този, който крие информация за престъпление, е съучастник. Ето защо САЩ са съучастник в тази терористична атака.

- Как да се противопоставим на такъв тероризъм с биодронове, ако няма организация, в която да се внедриш и да узнаеш предварително за подготовката?

- Има няколко метода. Първият, пасивната защита. Условно казано това са повече металодетектори, въоръжена охрана, по-конкретни действия, полицейски групи на повикване – това е класическата пасивна защита. Вторият способ – да се постараеш да вземеш под контрол социалните мрежи, през които се намират хората и ги вербуват. Потенциалните терористи трябва да бъдат взети под контрол. Третият способ – да намериш и унищожиш организаторите на терористични актове. Това е трудно, но е възможно. Например – американците унищожиха бин Ладен. Четвъртият способ – да усвоим същите методи. За да се противопоставиш на танковете трябва да имаш не само противотанкови оръдия, но и свои собствени танкове. Време е да разберем, че тероризмът от оръжие на слабите се превърна в оръжие на силните и уверените в себе си. Има структури, които считат, че могат да си позволят проксистероризъм под чужд флаг, а самите САЩ също си позволяват това. Смятайте това за новото хуманитарно ядрено оръжие. Лошо ли е? Да. Но трябва да го имаш.

- Можем ли да кажем, че атаката в Крокус Сити Хол е провал на нашите спецслужби“ Трябва ли да чакаме кадрови промени?

- Не. Това е пропагандната линия на нашия враг. Няма спецслужби в света, които да могат в пълен обем да предотвратят всички терористични атаки. У нас се предотвратяват много, но не винаги се получава да бъдат спрени. Какво можеше да предотвратим в този случай?! Това, че през Телеграм военното разузнаване ще търси асоциални таджики?! Как да предотвратиш това? Как да предотвратиш нахлуването на въоръжени таджики?! Пред всеки магазин ли да поставим въоръжена охрана?! Това е невъзможно. Руските спецслужби извършиха истинско чудо, като заловиха тези случжби в течение на няколко часа.

- Как трябва Русия да отговори на този тероризъм? Да унищожи центровете за вземане на решения или нещо друго?

- Честно казано не знам как Русия трябва да отговори на тази атака. Всички казват: трябва твърд отговор. Но какво означава това в конкретния случай? Центровете за вземане на решения отдавна бихме ги унищожили но не можем. Още в съветските времена са построени бункери. Зеленски си стои в бункера на дълбочина 100 метра, който не можеш да унищожиш даже с ядрено оръжие. А ключовите решения се вземат на териториите на Полша, Германия, и както казват сега – и на Румъния. Там ли да нанесем удари?! Какво друго да направим? Като израелците – да отмъстим като бомбардираме градовете, както те унищожават Газа? Това е енвъзможно, защото в тези градове живеят наши руски хора. Ние отидохме не да превземаме Украйна, не да убиваме украинци, а да ги освободим от този режим.

Мисля си, че рано или късно Русия ще бъде принудена да разработи свое собстевно хуманитарно ядрено оръжие. По същество тероризмът на 21-век – това е съвременното хуманитарно ядрено оръжие. Много се страхувам, че Русия и всички останали страни ще бъдат принудени да тръгнат по този път. Когато американиците създадоха атомна бомба и други страни бяха принудени да я създадат. Така е и сега.

 

Със съкращения от business-gazeta.ru

Превод за "Гласове": Юлия Семир Ал-Хаким