- 15 Авг 2024
- 51961
- 48
Автор: Брандън Рей
Реакцията на една френска жена, възмутена от церемонията за откриването на олимпийските игри
"Франция е страна в упадък, в която се показват задници в най-гледаното време, и гледаме тройки, дори не двойки, а тройки – разюздана сексуалност, която изобщо не е Франция. Ние, французите, сме романтични, ние обичаме любовта, обичаме красивото и аз се почувствах дълбоко наранена. Дълбоко. Плаках." Казва една французойка пред микрофона на Брандън Рей.
"Властта във Франция беше оставена на „будните“ от ЛГБТ общността – една култура, която идва от Съединените щати и която не е наша."
"Вечерята на Христос с всички Негови апостоли беше подредено на модния подиум с цялата налудничава група, с високите токчета, с циците навън, с деца, които са оплетени във всичко това, в най-гледано време. Не знам дали осъзнавате сериозността на всичко това. Много е тежко. Дълбоко съм наранена."
"Бих искала да знам, да ми бъде казано, дали в момента сатанизмът е религията на нашата страна."
- Искам да кажа нещо. Намирам, че това е срам за тази страна. Това беше сатанистка церемония, в която религията беше омърсена. В която властта във Франция беше оставена на „будните“ от ЛГБТ общността – една култура, която идва от САЩ и която не е наша. Имаше дори едно малко момиче по средата между „драг кралиците“. Това беше омърсяване на спорта, омърсяване на страната ни. Смятам, че това беше срам, един абсолютен срам – казвам го високо и силно.
Ще има жалби, аз ще внеса жалба. Бандата на Дафне Бюрки (тв водеща, актриса, стилистка и колумнистка. Една от основните съдийки в състезанията за драг кралица на Франция. Избрана е от Организационния комитет на Олимпийските игри за стилист и директор по костюмите за всички церемонни по време на Олимпиадата. Б.пр.) и останалите симпатични неща нямат нищо общо със спорта. Те се възползваха, за да отправят политически послания. Това означава, че Франция е страна в упадък, в която се показват задници в най-гледаното време, и гледаме тройки, дори не двойки, а тройки – разюздана сексуалност, която изобщо не е Франция. Ние, французите, сме романтични, ние обичаме любовта, обичаме красивото и аз се почувствах дълбоко наранена. Дълбоко. Плаках.
- Госпожо, може да се каже, и Вие знаете, че Франция е светска държава – религиите са въпрос на личен избор, на лична практика.
- Защо се подиграват с християните? Не се подиграват с мюсюлманите, не се подиграват с евреите, защо винаги се захващат с християните? Това е странно. Според мен не трябва да се подиграват с никого. Ние сме в държава, в която всеки е уважаван и всеки има право да говори. Но не и да осмива и да се подиграва по този начин. Това е срам. Бях много наранена. Много.
- Имаше ли сцена, която най-много ви впечатли, от която най-много се засрамихте?
- Когато Филип Катрин (френски актьор, текстописец и певец, носител на „Сезар“ за поддържаща роля. Б.пр.), дегизиран като Бакхус, си показва задника пред огромна аудитория, пред деца – това е напълно недостойно. Сцената с Тайната вечеря – това трябва да се знае – с всички апостоли, които бяха заменени от драг кралици.
- Вие сте го видели така, госпожо, но би могло също да се види и като изобразяване гръцките богове?
- Не, това е Вечерята – Вие може би не сте християнин и не познавате християнската религия – това беше Тайната вечеря. Това означава, че събранието на Христос с всички Негови апостоли беше подредено на модния подиум с цялата налудничава група, с високите токчета, с циците навън, с деца, които са оплетени във всичко това, в най-гледано време. Не знам дали осъзнавате сериозността на всичко това. Много е тежко. Дълбоко съм наранена.
- Знаете, че сме 2024 г., говорим за прогрес, за приемане на себе си, на другите, на всички.
- Прогресът означава ли сатанизъм? Бих искала да знам, да ми бъде казано, дали в момента сатанизмът е религията на нашата страна. Знаете, че през 1904 г. е направено разделението между държавата и църквата. Откъдето сатанистката религия започна да става религия на Франция, защото това е сатанизъм – няма друга дума. Изобщо не съм съгласна, ще се борим и ще дадем отговор. Ние французите не желаем това у нас. Ние имаме респект, обичаме любовта, обичаме децата, обичаме красивите неща, обичаме изкуството, културата. И дума не може да става да ни въвличат по този начин. Впрочем, дори и небето се намеси – изля се порой, за да отмие лайната. Но лайната все още не са измити.
- А хората, които не са религиозни, които не мислят като Вас?
- Те имат право, но не и да го налагат.
- Мислите, че това е налагане?
- О, да. В най-гледаното време. Церемонията няма да се повтори в следващите сто години. Тоест, аз няма да видя друга такава, ще бъда умряла за следващата. Така че, казах си, че веднъж в живота си ще видя Франция да бъде оценена, но парижани бяха паркирани като животни зад решетките, нямахме право да правим нищо – ако не похарчиш 900 евро, за да бъдеш зрител, те третират като затворник. Видяхте размера на решетките, не можеше да се премине нито с инвалидна количка, нито с детска. Казвам Ви, че във Франция се подготвя нещо много лошо и аз няма да позволя това да се случи с мен. Това е, приятелю. Обичам ви затова, че ми дадохте думата, защото имах нужда да говоря.
- Аз Ви благодаря, госпожо, че споделихте мнението си. Чао.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
