- Автор: Гласове
- 19 Sep 2026
- 435
- 0
Доналд Тръмп подписа най-мащабния американски санкционен закон срещу Русия от началото на войната в Украйна. Пакетът удря руското ръководство, държавните банки, енергетиката, отбранителната промишленост, арктическите газови проекти и „сенчестия флот“, а руският внос в САЩ може да бъде обложен с мита до 500%. Най-силното оръжие обаче е насочено извън Русия: до 30 дни Вашингтон трябва да определи петте най-големи купувачи на руски нефт и газ, чиито стоки могат да бъдат обложени с мита до 100%. Основните мишени са Китай и Индия, но законът дава на Тръмп широко право да решава кои държави да накаже и кои да освободи. „Наистина исторически ден“, обяви украинският външен министър Андрий Сибига.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа закона за налагане на мащабни санкции срещу Русия и страните, които продължават да купуват руски енергийни ресурси или подпомагат заобикалянето на западните ограничения.
Белият дом официално съобщи, че Тръмп е превърнал в закон H.R. 5334 – „Законът Линдзи О. Греъм за санкциониране на Русия и Иран от 2026 г.“. Документът разширява законовите санкции, митата и забраните срещу Русия и удължава действащите ограничения срещу Иран. Белият дом
Пакетът, наречен от украинските власти „адски санкции“, предвижда ограничения срещу президента Владимир Путин, висши руски държавни и военни ръководители, банки, енергийни и отбранителни предприятия, както и срещу стотици танкери от т.нар. сенчест флот, чрез който Москва изнася петрол извън западната система за контрол.
Законът предвижда визови забрани и блокиране на активи на руския президент, премиера, министрите на отбраната, външните работи, финансите и енергетиката, началника на Генералния щаб, висши военни командири и ръководителите на Федералната служба за сигурност и Росгвардия.
На прицел са поставени Централната банка на Русия, „Сбербанк“, ВТБ, „Газпромбанк“ и други финансови институции с държавно участие, както и свързаните с тях дружества. Ограниченията обхващат още ръководството на „Росатом“, руските отбранителни компании и големите енергийни проекти.
Сред изрично посочваните цели са „Ямал LNG“ и проектите „Арктик LNG 1“, „Арктик LNG 2“ и „Арктик LNG 3“. Санкции могат да бъдат наложени и на чуждестранни компании, финансови посредници, корабособственици и пристанища, които обслужват санкционирани руски танкери или помагат на Москва да заобикаля ограниченията. Ройтерс
Законът позволява руският износ за САЩ да бъде облаган с мита до 500%, но най-сериозният му икономически ефект може да дойде от вторичните ограничения срещу държавите, които купуват руски нефт и газ.
До 30 дни американската администрация трябва да определи петте най-големи вносители на руски суров петрол или природен газ, както и петте държави, които в най-голяма степен подпомагат заобикалянето на санкциите. Вносът на техни стоки в САЩ може да бъде обложен с мита до 100%.
Същата заплаха важи и за държави, които извършват нови покупки на руски нефт или газ след изтичането на 30-дневния срок от влизането на закона в сила.
Китай и Индия са основните мишени като най-големи купувачи на руски петрол. Потенциално засегнати обаче могат да бъдат и държави от Европейския съюз, Япония, Бразилия и други търговски партньори на Вашингтон.
При обсъждането на проекта като най-големи купувачи на руски суров петрол бяха посочени Китай, Индия, Словакия, Унгария и Азербайджан, а сред водещите вносители на руски газ – Китай, Франция, Япония, Унгария и Белгия.
Предвидено е изключение за страни, които купуват под 15% от руския газов износ и предприемат значителни стъпки за намаляване на зависимостта си. Това може да предпази някои европейски държави и Япония от най-тежките мерки.
Китай вече обяви, че се противопоставя на американската „юрисдикция с дълга ръка“, която няма основание в международното право. Индия предупреди, че новите мита могат да нанесат сериозни щети на отношенията с Вашингтон и заяви, че ще защитава енергийната сигурност на своите 1,4 млрд. граждани.
Законът не означава, че всички максимални мита ще бъдат наложени незабавно. Тръмп получава изключително широки правомощия да определя размера им, да ги променя и да освобождава отделни държави, компании или сделки, ако прецени, че това е в интерес на националната сигурност на САЩ.
Именно тази свобода предизвика остра съпротива в Конгреса. Критици предупредиха, че президентът може да използва закона не само за натиск върху Москва, но и като инструмент в търговските спорове с Китай, Индия, Бразилия, Япония и дори държави от ЕС.
Според „Ройтерс“ това е първият случай от близо 40 години, в който Конгресът предоставя на изпълнителната власт нови, толкова широки правомощия за налагане на мита. Законът позволява някои от тях да останат в сила и след края на президентския мандат на Тръмп. Ройтерс
Пакетът беше приет с голямо мнозинство и в двете камари на Конгреса. Сенатът го одобри с 86 срещу 11 гласа, а Камарата на представителите – с 262 срещу 159. Всички републиканци с изключение на седем гласуваха „за“, а към тях се присъединиха 58 демократи.
Законът носи името на републиканския сенатор Линдзи Греъм, който беше един от най-твърдите поддръжници на Украйна и основен инициатор на пакета. Той почина внезапно през юли, след като в последните дни от живота си работеше за постигането на споразумение с Тръмп и ръководството на Конгреса.
Първоначалният проект предвиждаше задължителни мита от 500% срещу всички държави, купуващи руски нефт и газ. След продължителни преговори с Белия дом тази разпоредба беше смекчена до мита от максимум 100% срещу петте най-големи купувачи, а президентът получи право да прави изключения.
Законът продължава за още пет години и американските санкции срещу Иран в енергийния и оръжейния сектор.
Украинският президент Володимир Зеленски благодари на Тръмп за подписването на „изключително важния закон“ и припомни ролята на Линдзи Греъм за неговото приемане.
„Когато Линдзи Греъм беше тук, в Украйна, той винаги говореше колко е важно натискът върху Русия да не отслабва, санкциите да се засилват и да се търси път към мира. Включително и в онези столици, където се вземат решения за закупуване на руски петрол, предоставяне на финансови услуги на Русия и допускане на руски компании, свързани с Путин и войната, до обичайни бизнес отношения“, заяви Зеленски.
Украинският външен министър Андрий Сибига определи подписването като повратен момент.
„Наистина исторически ден. Сметките на Кремъл отново няма да излязат. Натискът върху Русия само ще се засили, а надеждите на Путин да отслаби международната подкрепа за Украйна ще се провалят“, заяви Сибига.
Според него законът ще задълбочи изолацията на Русия и ще ограничи ресурсите, с които тя финансира войната.
Москва предупреди още преди окончателното приемане на пакета, че новите американски санкции ще затруднят постигането на мирно споразумение за Украйна. Кремъл неведнъж е заявявал, че ограниченията няма да променят руската политика, но ще нанесат щети на световната търговия и енергийните пазари.
Непосредственият ефект от закона ще зависи от решенията на Тръмп. Американски анализатори допускат, че той може да отложи най-тежките мита или да ги въведе първоначално с минимална ставка, за да избегне нов скок на цените на петрола и потребителските стоки преди междинните избори през ноември. Именно правото му да отлага и отменя мерките превръща закона едновременно в мощно оръжие срещу Москва и в инструмент за натиск върху най-големите търговски партньори на САЩ.
Източници: Белият дом, Ройтерс, „Гардиън“, Укринформ, „Сега“
