- Автор: Гласове
- 11 Дек 2023
- 735
- 4
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Поредна бюджетна комисия в парламента тече инфарктно с постоянни обратни завои. Този път в комисия увиснаха предложените от правителството нови осигурителни прагове. Комисията първоначалон отхвърли вдигането на максималния осигурителен праг от 3400 лв. в момента на 3750 за бюджетната 2024 г. Депутатите при първото гласуване на текстовете не приеха и увеличението на минималния осигурителен праг за самоосигуряващите се от 780 на 933 лв.
Мнозинството отказаха да гласуват предложения ръст на праговете въпреки предупрежденията, че това ще отвори дупка в бюджета от над 300 млн. лв. След обявената почивка обаче текстовете бяга прегласувани на трето гласуване и максималният осигурителен праг все пак бе увеличен на 3750 лв. Остана висящ въпросът за минималните осигурителни прагове на земеделските производители и гюгютопроизводителите. Не е ясно дали на фона на тези обрати няма да има завои и при окончателното приемане в пленарна зала.
Бе приет и бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на второ четене в парламентарната комисия по бюджет и финанси. Депутатите решиха работодателят да плаща само първите два дни от болничния, вместо първите три, както бе досега. Освен това паднаха предложенията за увеличение на майчинството през втората година и то ще бъде по-малко от минималната работна заплата.
Към момента през втората година майките получават месечна помощ в размер 780 лв., колкото е и МРЗ. Догодина обаче минималната заплата ще се увеличи на 933 лв. Майчинството обаче остава непроменено
Предложения по тези текстове имаха ИТН и БСП, които настояха за увеличение на майчинството през втората година до 933 лева. Предложението е на стойност 76 млн. лв. Георги Ганев от ПП-ДБ попита откъде ще дойде сумата, като от партията на Слави Трифонов искат трансфер от централния бюджет, а от левицата - от облагането на свръхпечалбите на банките. Впоследствие Ганев попита дали с повечето пари наистина се дава решение на демографската криза и колко бебета се очакват срещу тези пари. Отговор не бе даден.
Падна и идеята на ГЕРБ за увеличение с 10% на заплатите на служителите в НОИ. Стойността на предложението е почти 13 млн. лв., като се очакват те да дойдат от трансфер от бюджета. След гласуването Венко Сабрутев от ПП-ДБ даде заявка, че това предложение ще се съгласува с Министерството на финансите и ще се направи опит за вдигане на възнагражденията.
От ДПС поискаха да не се вдига увеличението на осигуровките на земеделците и тютюнопроизводителите. От движението настояват минималният осигурителен праг да остане на нивото на настоящата минимална заплата - 780 лв. От министерството на финансите пък предлагат той да се вдига с увеличението на МРЗ и съответно да стане 933 лв. От движението предлагат още увеличение на минималното обезщетение за безработица да се увеличи от 18 на 22 лв. на ден. И двете предложения не минаха в комисия.
Предложение да не се пипат минималните осигуровки на земеделците имаха и от ГЕРБ, но то не бе прието. В резултат обаче, с подкрепата на ГЕРБ и ДПС, падна и целият параграф от проектозакона за минимални и максимални осигурителни прагове. Така не само, че земеделците се спасиха от вдигане на минималния осигурителен доход от 780 на 933 лв., но "спасени" бяха ИТ специалистите и хората с високи заплати, като отпадна вдигането на максималния осигурителен доход от 3400 на 3750 лв.
Венко Сабрутев от ПП-ДБ заяви, че за да се спаси един сектор, всички са склонни да "взривят" изцяло бюджета на ДОО. В крайна сметка членовете на комисията се върнаха за трети път на спорния параграф 9 и решиха да го прегласуват за трети път. Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев заяви, че минималният осигурителен доход за земеделци и тютюнопроизводители да се вдига плавно. В отговор некоалиционният му партньор Сабрутев заяви, че щом се иска плавно вдигане - то да прагът да се увеличи не на 933 лв., а на 850 лв. Без изненада искането му не бе прието. В крайна сметка депутатите гласуваха разделно целия параграф, като в резултат комисията реши да не пипа осигуровките на земеделците, но да вдигне с 10% максималния осигурителен доход за ИТ специалистите и хората с високи заплати. Така обаче отпаднаха изцяло и праговете за минималните осигуровки. В резултат депутатите отложиха гласуването на целия параграф, като това ще се случи с допълнителен доклад преди пленарното заседание утре.
Какво още е заложено в проектобюджета
Според текстовете на Министерския съвет планираните приходи в бюджета на ДОО са малко под 12 884,0 млн. лв. Увеличението спрямо миналогодишния са с малко над 1 655,0 млн. лв. - 14,7%. Проектът на бюджет е съставен при допускане, че средният осигурителен доход ще нарасне с 11,2%.
Разходите възлизат на 24 331,1 млн. лв. Спрямо миналогодишния бюджет има увеличение с 2 542,1 млн. лв. - 11,7%. В голямата си част разходите се вдигат най-вече заради планираното вдигане на пенсиите.
Увеличение на минималната работна заплата от 780 лв. на 933 лв. от 1 януари 2024 г.;Увеличение на пенсиите по "швейцарското правило" с 11% от 1 юли 2024 г.;
- минимален размер размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст - от 1 януари до 30 юни – 523,04 лв., а от 1 юли до 31 декември – 580,57 лв.
- увеличение на възрастта и осигурителния стаж при пенсиониране при условията на трите категории труд: за работещите при условията на трета категория труд са 62 години и 2 месеца навършена възраст и 36 години и 6 месеца осигурителен стаж за жените и 64 години и 7 месеца навършена възраст и 39 години и 6 месеца осигурителен стаж за мъжете;
- необходимата възраст за пенсиониране при непълен стаж е 67 години, при наличие на 15 години действителен осигурителен стаж;
- необходимите условия за пенсиониране за лицата от сектор „Отбрана и сигурност” са 54 години и 2 месеца навършена възраст и 27 години осигурителен стаж и за двата пола;
- минималната възраст за пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО, е съответно 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете от първа категория и 55 години и
8 месеца за жените и 59 години и 2 месеца за мъжете от втора категория труд. Отпуснатите до 31 декември 2023 г. се осъвременяват с 50% от инфлацията и 50% от нарастването на средния осигурителен доход;
- увеличение на т.нар. "вдовишки добавки". От 26,5% от пенсията на починалия съпруг или съпруга добавките вече ще са 30% - т.е. ръстът е с 13,2%;
- работодателите ще плащат само първите два дни от болничния, а не първите три, както бе досега;
- увеличение на обезщетенията за временна неработоспособност. Общата сума по тази мярка е 79,7 млн. лв.:
- дневен минимален размер на обезщетението за безработица – 18 лв.;
- дневен максимален размер на обезщетението за безработица – 107,14 лв;
- парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (майчинство) и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) - 780 лв.;
- еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лв.
Източници: OFFNews.bg, segabg.com
