- Автор: Фред Уир, csmonitor.com
- 10 Sep 2020
- 3064
- 45
Снимка: Ройтерс
Решаването му сега няма да е придружено от гръмогласно скандиране на лозунги по улиците, а ще стане с приглушени разговори в коридорите на властта. Много вероятно е някои от участниците в разговорите да обсъждат схеми за запазването на Путин, както и на относитително стабилното статукво, чийто гарант е Путин. Става дума за запазването му на такава позиция, която да му даде възможност да приема окончателни решения по критично важни въпроси.
Всички тези разговори, разбира се, са свидетелство за началото на сериозни дебати между представителите на руския политически елит. Резултатът от тях може да доведе до промяна на руската конституционна система в по-добра или по-лоша посока, както и да определи каква ще бъде страната след приключване на дългия период, наричан от руснаците „епохата на Путин“.
Олга Криштановска, ръководител на социологическия център „Лабораторията на Криштановски“ и водещ специалист по изучаване на руските елити отбелязва, че „във всяка авторитарна система най-опасно е предаването на властта. Често в Русия започват безредици в момента, в който управлявалият продължително лидер напуска властовата структура. В резултат на това може да възникне хаос и да започне война между елитите. Путин осъзнава тази заплаха и вероятно обмисля варианти за подкрепа на бъдещия президент, с оглед запазване на стабилността и възможността спокойно да се оттегли“.
Зависимата от Путин система
В продължение на две десетилетия Путин беше незаменим лидер на Русия. В наследство той получи страната в състояние на пълен хаос, но успя да възстанови реда, да възроди икономиката и отново да я направи важен играч на международната сцена.
За болшинството руснаци годините на управление на Путин бяха относително добри, но във всички случаи значително по-добри от катастрофалното десетилетие на 90-те години, когато страната беше на границата на разпада. Путин постигна тези резултати за сметка на връщането на традиционната руска централизирана бюрократична държава, с издаваните отгоре надолу заповеди и с единствен и неоспорим лидер на върха.
Днешните руснаци вече имат значително по-висок жизнен стандарт, много по-големи лични свободи и даже много по-здраво чувство за национална гордост, отколкото в който и да било друг период от своята история.
Независимо от геополитическата криза през последните пет години, която нанесе двоен удар върху Русия, от една страна с жестоките санкции, а от друга - с падането на цените на нефта, страната демонстрира такова ниво на политическа, социална и икономическа устойчивост, което обърка западните и критици.
Едновременно с тези успехи, руснаците не получиха едно важно нещо в епохата на Путин. Това нещо е властта, с която да контролират съдбата на страната си чрез истински демократичен, политически процес. В същото време проучванията на общественото мнение показват, че на този етап болшинството от хората биха одобрили подразбираща се сделка, която ще им осигури от една страна стабилност, лични свободи и относително благоденствие, но същевременно ще им даде малко възможности да влияят върху формулирането и провеждането на правителствената политика.
Международното напрежение и стагниращия жизнен стандарт на фона на кризата от последните пет години направиха живота на хората по-сложен, а такива непопулярни мерки, като повишаване пенсионната възраст, повлияха негативно на някогашната стратосферна популярност на Путин. Въпреки това, неговия рейтинг си остана достатъчно висок. Той има подкрепата на 2/3 от населението на страната.
На кого ще предаде щафетата?
Болшинството от представителите на руския политически, делови и бюрократичен елит получиха своите позиции в епохата на Путин. Неочакваното му оттегляне за тях би било равнозначно на катастрофа. Това е така, защото съществува тясна връзка между богатството и властта, което е характерна черта за руската система.
Все още никой не може да забрави предаването на властта преди 20 години от Борис Елцин на Владимир Путин, което по руските стандарти протече невероятно мирно и спокойно. Но тази смяна доведе до мащабни сътресения в редовете на елитите. Много от олигарсите в епохата на Елцин бяха изхвърлени от страната, а активите им - национализирани. Онези, които оцеляха, бяха принудени да се закълнат във вярност на Путин. В този случай именно Путин, като кадрови служител в КГБ, с относително независима базисна подкрепа от сътрудниците в бившите съветски органи за сигурност, можеше да обезпечи спокойното предаване на властта.
След 20 години кремълските кули все така се издигат над всички политически институции, но Путин така и не отгледа приемник от своя кръг и не разреши свободната политическа конкуренция, която пък би могла да предложи някой извън пределите на този кръг. Според мнението на някои експерти, проблемът на Путин се състои в това, че той няма свой собствен Путин, на когото би могъл да предаде щафетата.
Бившият кремълски съветник Глеб Павловски казва: „У нас вече няма елит, който би могъл да съществува отделно от Путин. Свързаните с този режим хора напълно зависят от Путин и ще прекратят своето съществуване, ако загубят тази връзка. За тях няма никакви гаранции в случай, че Путин се оттегли, и затова те са толкова наплашени от вероятността за подобен вариант“.
На този етап не съществуват някакви систематизирани данни относно мнението на руснаците, как биха реагирали в подобна ситуация. Единствено независимата агенция за проучване на общественото мнение „Левада център“ е включила този въпрос в работата си с фокус-групи. Научният сътрудник в „Левада център“ Денис Волков отбелязва по този повод: „Ние установихме, че мнозинството от хората приемат нещата спокойно и не ги вълнува въпросът ще остане ли Путин на власт, или ще си тръгне. Има и по-малки фокусни групи, състоящи се основно от най-бедните хора и либерали, които искат той да си замине. Но ние забелязахме друга тенденция - хората, като цяло, постепенно се уморяват от Путин. Трудно може да се прогнозира в каква посока ще тръгне всичко през следващите пет години“.
Има три варианта
Въпросът за това как може да бъде удължена властта на Путин изглежда вече е предмет на обществено обсъждане. Преди нова година говорителят на долната палата на парламента Вячеслав Володин публично изрази идеята за промяна на приетата през 1993 г. Конституция на Русия и за създаване на нов пост, който ще позволи на Путин да остане на върха на властта след приключване на президентския му мандат през 2024 г. А малко преди това дългогодишният председател на Конституционния съд на Русия - Валерий Зоркин, публикува пространна статия в „Российская газета“, в която се обяви против промяната на основния закон на страната за подобни цели.
Днес експертите обаче обсъждат три възможности как Путин едновременно да предаде властта и същевременно да остане на висока позиция. Едната от обсъжданите идеи разглежда въпроса за създаване на нова държава, основана на съюза между Русия и Белорус, което изисква формирането на нова политическа структура за управлението й. Тази идея е стара и отдавна съществува на теория. Но реализацията й се усложнява от редица препятствия от практически характер. Създаването на такава държава ще предостави нова възможност за удължаване на политическия живот както на Путин, така и на дългогодишния белоруски лидер и привърженик на силната власт - Александър Лукашенко. Също така, тази идея би получила подкрепа от хората и в двете страни.
Сергей Марков, бивш съветник на Путин, казва по този въпрос: „Хората, разбира се, обсъждат въпроса за новата съюзна държава, което може да реши голям брой проблеми. Оказа се, обаче, че практическата й реализация е доста сложна и все още не е ясно как може да стане това“.
Вторият вариант предвижда разширяване на пълномощията на Държавния съвет, тоест на кремълския съвещателен орган, който разглежда въпроси на високата политика, но все още няма формално властови пълномощия.
Има възможност да се измени Конституцията за вменяване властови пълномощия на Съвета и тогава той ще заприлича малко на Политбюрото от съветската епоха, а Путин ще стане негов председател след изтичане на президентския му мандат. Но засега все още не е ясно какви изменения трябва да бъдат направени в Конституцията, за да се реализира този вариант.
Професорът по политология в московската Висша школа по икономика Николай Петров е на мнение, че „ Вероятно има възможност всичко да се ограничи само до няколко поправки. Главното е, че в този случай Путин ще запази контрола си над въоръжените сили и органите на сигурността. Ние вече направихме репетиция на тази схема в продължение на четири години (2008-2012), когато той се оттегли от поста си на държавен глава, а президент стана Дмитрий Медведев. Тогава, обаче, Путин запази контрола си, като зае поста на премиер-министър. А сега това трябва да бъде една по-формална и по-здрава система“.
Третата идея е за път, по който страната все още не е вървяла след разпадането на Съветския съюз. Става дума за превръщането на Русия в парламентарна република, с възможно запазване на Путин в качеството му на символичен държавен глава. Мнозина вече говорят, че на такава обширна и разнообразна страна, като Русия, повече й прилича представителна законодателна власт, отколкото силен лидер.
Този въпрос обаче беше решен през 1993 г. със силата на оръжието , когато господин Елцин ликвидира избрания парламент, а след това пренаписа Конституцията, като в новия й вариант предостави голямата част от властта на Кремъл. Въпреки това, тази идея все още се подкрепя от някои политически сили в Русия, включително от Комунистическата партия. Експертите обаче се съмняват, че такъв вариант може да се развие на основа на сега съществуващата политическа структура.
По повод тези надежди Николай Петров отбелязва, че „няма основания да вярваме, че демократичните институции ще се появят от само себе си. При сегашната ситуация болшинството от институциите отслабват, а президентската власт укрепва. Явно, че Путин ще бъде този, който формира политическата власт и днес никой няма възможност да му противоречи“.
Времевият фактор
Някои аналитици смятат, че вече е назряло времето за приемане на ключови решения, с оглед необходимостта новата конфигурация на властта да бъде готова да функционира нормално още преди изтичането на сегашните президентски пълномощия на Путин през 2024 г.
Други, включително и бившия съветник на Путин - господин Марков, твърдят, че окончателния избор на решение ще се отлага максимално дълго във времето, с надеждата, че противопоставянето между Русия и Запада може да свърши и тогава ще бъде по-леко да се поеме риска от предаване на властта на новия президент в рамките на съществуващата система.
Господин Марков подчертава, че „Русия е убедена, че се намира в ситуация на война, а Путин е единствения изпитан истински лидер, който й е необходим дотогава, докато съществува тази ситуация.
Госпожа Криштановска предполага, че мебелите в Кремъл може и да бъдат разместени, но Путин ще остане още дълго време на някаква ключов пост във властта. По този повод тя казва: “Ако Путин оглави Държавния съвет, то в такъв случай именно там ще бъде центърът на властта. Не говорим за разделяне на властите между президент, парламент или какъвто и да било друг орган. Просто става дума за това място, което ще заеме Путин“.
Източник: The Christian Science Monitor
Превод: Никола Стефанов
