Последните събития – от нелепия последен съд над Ходорковски до побоищата на Триумфалния площад и реакцията на тях – както обикновено се случва, се възприемат нееднозначно. Но ако се опитаме да съберем цялата картина, ще излезе, че материята е повече от сериозна. Става дума за природата на руската държава и възможните й трансформации. Почти никой (с малки изключения, и то в полусвободното пространство на блогърите) не обърна внимание на много важна особеност от последните две седмици. Никой не спомена Дмитрий Медведев, когато се случваха събитията. Не, той се появяваше, дори правеше публични изявления, но изобщо не беше свързан със "Стратегия 31".
<p>Друга работа е интернет. Тук президентът сътвори такива неща, че това придаде на фигурата му още по-голям комизъм. На срещата му с актива на "Единная Россия" в качеството на специалист по интернет пропагандата се изказа Владимир Бурматов. След това Медведев дори го цитира.<br />Един от ръководителите на "Младата гвардия на "Единная Россия", известен като бездарен спамър, е изключение от главното политическо общество в блоговете. Дори позоваванията на собствения му блог се приравняват в обществото към спамовете. Неговата бурна дейност доведе до това, че появата на всеки от младогвардейците в мрежата е придружена с едни и същи коментари (при това от блогъри, придържащи се към диаметрално противоположни възгледи).</p>
<p>Комизмът на ситуацията отвлече вниманието от новите идеологически цели, озвучени от Медведев. Президентът се опита да прави каламбури: "По-добра от всичко е представителната демокрация. Това е изостанала представа" (неговите писачи са тънки стилисти). И се позова на Бурматов, изразявайки увереност, че "с помощта на интернет" ще се случи преходът към пряка, непосредствена демокрация.</p>
<p>Едни и същи думи могат да означават съвсем различни неща в различни контексти. В днешна Русия, където парламентът вече не е място за политически дискусии, тези думи на Медведев означават, че имитационната демокрация, разрушаваща парламентарната и съдебната система, сега се разпространява и в интернет, където кремълските блогъри ще изобразяват пряка демокрация.</p>
<p>Очевидно в този замисъл се крият същите идеологии като имитациите на гражданското общество в мрежата. Засега всичко това е така. Забава за номиналния ръководител на държавата, но тези игрички се случват на фона на реалната институционна деградация и на държавата, и на обществото. Това, че опасността произлиза от нищожества, не я прави нищожна. В дадения случай опасността е в това, че пряката демокрация е устремена, покрай всичко останало, към омаловажаване на държавните институции. Предстои имитация на извънинституционални приближени до властта организации, каквито се и явяват "Младата гвардия" и "Единная Россия".</p>
<p>На пръв поглед не по-малко комична е и беседата на Владимир Путин с Юрий Шевчук. Смешно е да се чете за това, което е извършил Андрей Иларионов. То показва пълното несъответствие с конституцията и дори с тези закони, които се приемаха с цел да се ограничи действието на член 31, разсъжденията на министър-председателя за болниците и виладжиите. Разбира се, че е смешно. И Путин не знае законите, а апаратът му е от невежи.<br />Но всичко това може да се интерпретира по съвсем друг начин – така че да не ни е до смях. Очевидно е, че за Путин и за приближените му не истината е закон, а той самият. Волята и желанието на министър-председателя.</p>
<p>Путин има важен резерв – не младежите, а силоваците, върху които Медведев няма никакво влияние. И двете сили участваха в потъпкването на акцията на 31 май в Москва. Ликуващата тъпота и зверстващата милиция. Но от това изобщо не следва, че те са съюзници и вечно ще си дружат. Момчетата и момичетата, радостно участвали в хайката, не разбират, че докато тези маргинали и лузъри съществуват, младежите имат шанс за съществуване. Днешният политически режим е еклектичен, избирателно репресивен. Ако властта направи избор в полза на доминирането на силата, то в излишни ще се превърнат и тези неосъществени хунвейбини, и партиите сателити, започвайки от "Единная Россия", и много от придворните интелектуалци. И не само интелектуалците, ще става дума за обновяване на елитите.</p>
<p>Владислав Сурков е могъщ и силен, но едно нещо в биографията му е слабото му място – произхожда от деветдесетте, от елцинските времена. И ако се вгледаш, ще видиш, че през последните десет години не се е случило радикално обновяване на елита. Самият Путин произхожда от деветдесетте. И Дерипаска с Абрамович. А върхът в кариерата на Ходорковски е през първите години от управлението на Путин.</p>
<p>Споменавам Ходорковски, защото това, което се случва в съда, е много показателно. На подсъдимия оказаха безусловна подкрепа свидетелите на защитата Касянов и Герашченко. Според съветските и не само според тях, а и според тоталитарните мерки, това е нечувано. Хората, напуснали управляващия елит, трябва да са безгласни и незабележими.</p>
<p>Посоката за развитие на руската държава и държавност ще се определя от това, доколко сериозна ще се окаже институционалната съпротива на тоталитарния устрем на властта. Звучи странно, но повече няма на какво да се съпротивляваме. Засега примерът на Владимир Лукин е единичен, но трябва да се отдаде дължимото на неговата последователност. След протеста против действията на милицията на 31 май той се изказа в Думата против разширяването на правомощията на ФСБ.</p>
<p>И мисля, че не си струва да се виждат в тандемокрацията главните злодеи. Путин може да консолидира елита, да се пребори за консенсус между различните групи, на които не им трябват нито маршове на несъгласните, нито стачки, нито независими партии, нито свободни профсъюзи. Точно така възникна днешната неототалитарна държава. Всяко ожесточаване против режима означава нарушаване на това равновесие. И тези, които мечтаят за тоталитарна власт, могат да си потърсят други лидери.<br /><br /><em>Грани.ру <br />Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>