Цената на еврото

<p>Те обещаваха, че еврото ще ускори икономическия растеж, ще намали инфлацията, а членовете на еврозоната ще бъдат защитени от всякакви икономически шокове.<br /><br /><strong>Еврото не доведе до по-силен растеж</strong><br /><br />в страните от валутния съюз и това е абсолютно ясно. Дори след създаването на еврозоната растежът в някои от държавите членки се забави в сравнение с предишните десетилетия. Увеличи се обаче, и то в тяхна полза, разликата със САЩ и Китай, както и с някои страни от Централна и Източна Европа, които са извън еврозоната.<br /><br />От 1960 г. насам икономическият растеж в развитите европейски страни се забавя и създаването на валутния съюз не обърна тази тенденция. Според данните на Европейската централна банка (ЕЦБ) средният ръст за членките на еврозоната е бил 3.4% през 70-те години, 2.4% през 80-те и 2.2 на сто през 90-те. За периода 2001 - 2009 г. той е едва 1.1%. Подобно забавяне не е регистрирано на друго място.<br /><br /><strong>Икономиките от еврозоната не съумяха да се интегрират</strong><br /><br />Дори очакваното уеднаквяване на нивото на инфлацията не можа да се случи. В границите на еврозоната се обособиха две групи държави - едните с ниска инфлация, а другите (Гърция, Испания, Португалия и др.) с високо равнище на потребителските цени.<br /><br />Освен това нараснаха и дългосрочните неравновесия във външната търговия. При една група страни вносът надвишава износа, при другата експортът е с по-голям превес. Изводът е, че еврозоната не доведе и до уеднаквяване на икономиките на членуващите държави.<br /><br />Глобалната криза само ускори и извади наяве проблемите във валутния съюз, но не тя е в основата им.&nbsp; Тези проблеми не са изненада и за мен. Еврозоната, съставлявана от 16 държави, не е оптималната валутна зона дори според елементарните икономически теореми.<br /><br />Бившият главен икономист на ЕЦБ Отмар Исинг многократно е подчертавал, че създаването на валутния съюз е преди всичко политическо решение. Т.е. основното не е дали една държава е напълно подходяща за присъединяване към проекта. Ако приемем, че еврозоната не е в оптималния си вариант, то<br /><br /><strong>разходите за създаването и поддържането й без съмнение надхвърлят облагите</strong><br /><br />от нея. Думите създаване и поддържане не са избрани случайно. Ниските разходи по първата стъпка - създаването, наложиха погрешното впечатление, че всичко с проекта е наред. Грешката беше посочвана от някои от нас още в началото, но за съжаление никой не ни слушаше.<br /><br />Никога не съм се съмнявал във факта, че обменните курсове на страните, присъединили се към еврозоната, отразяваха икономическата реалност в Европа при раждането на общата валута. През последното десетилетие обаче представянето на някои членки се влоши, а ефектът на усмирителна риза, който еврото създава, стана видим.<br /><br />Когато преобладаваше хубавото време (в икономически смисъл), проблемите не бяха ясно изразени. С нахлуване на кризата обаче липсата на идентичност между отделните държави стана очевидна. Във връзка с това смея да заявя, че като проект, обещаващ икономическо благоденствие на членовете й, еврозоната се провали.<br /><br />На големия интерес напоследък спрямо възможността за разпадане на еврозоната като институция отговорът ми е: не, валутният съюз няма да се разпадне. В него е инвестиран прекалено много политически капитал с цел да създаде основата на наднационално общество, така че проектът няма да бъде изоставен.<br /><br />Съществуването му ще продължи, но при изключително висока цена, която ще бъде поета от гражданите на съюза (и частично от европейците, които запазиха валутите си).<br />Цената за поддържане на еврото ще бъде<br /><br /><strong>слаб икономически растеж</strong><br /><br />в еврозоната. Това ще донесе загуби и на други държави от континента като Полша и Чехия, както и от останалия свят. Високата цена на еврото ще бъде най-видима в нивото на финансовите трансфери, които трябва да бъдат насочени към членките на съюза с най-сериозни икономически затруднения.<br /><br />Проблемът с отпускането на тези средства без наличието на политически съюз беше известен на германския канцлер Хелмут Кол още през 1991 г. Тогава той заяви, че поддържането на икономически и валутен съюз без политическо обединение е немислимо. С течение на времето обаче той забрави това свое убеждение.<br /><br />Парите, които Гърция ще получи в близко бъдеще, може да бъдат разделени на населението в еврозоната и така всеки неин гражданин ще знае какъв е личният му дял. Загубата от по-ниския икономически растеж обаче е далеч по-голяма.<br /><br />Не се съмнявам, че цената за еврото ще бъде платена - по политически причини. Както и че жителите на съюза никога няма да разберат точно колко им струва общата валута.<br /><br /><em>*Вацлав Клаус е настоящ президент на Чешката република и бивш премиер на страната, един от най-известните евроскептици.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван на български език във в. "Дневник"<br /></em></p>