Проблемите за ЕС не приключват с гръцкия спасителен план

Проблемите за ЕС не приключват с гръцкия спасителен план
По-добре късно, отколкото никога. Това един от начините за възприемане на 3-годишния спасителен план за Гърция на стойност 110 млрд. евро, който беше обявен в неделя от страните, членки на еврозоната, и МВФ. За да се стигне дотук, трябваше да изминат седем месеца на нерешителност, караници и хаос на финансовите пазари, но накрая страните от еврозоната се споразумяха и може би така спасиха европейския монетарен съюз.
<p><strong>Погледнато от друг ъгъл обаче, спасителният пакет не изглежда толкова гениален.</strong> Неговите основни предпоставки са, че не трябва да има преструктуриране на гръцкия дълг при никакви условия и гръцките проблеми са сами по себе си уникални и не трябва да се разглеждат като общ проблем на еврозоната. <strong>И двете условия могат да се поставят под съмнение.</strong></p> <p>Със сигурност спасителният план премахва краткосрочната заплаха от преструктуриране на дълга. Абсолютно разбираема е тревогата на европейските политици за състоянието на европейската банкова система при преструктуриране на гръцкия дълг, тъй като голяма част от него е към френски и немски банки.</p> <p><strong>За да сработи спасителният пакет в дългосрочен план, всичко ще зависи от желанието на гръцкото общество да понесе безпрецедентни жертви и от решителността на гръцкото правителство да прокара своите антикризисни мерки в условия на постоянно покачващо се обществено недоволство.</strong> Според някои икономисти като Ерик Нилсен от &ldquo;Голдмън Сакс&rdquo; Гърция ще трябва да намали номиналните заплати в частния сектор с 15%, за да възстанови международната си конкурентоспособност. Ще е необходимо намаление с до 20% , за да се постигнат нужните излишъци по текущата сметка за погасяване на плащанията към чужди кредитори. Това би било огромно предизвикателство към всяко правителство, да не говорим за социалистическо такова в Гърция.</p> <p>Колкото до еврозоната като цяло, страхувам се, че е нереалистично да се приема, че гръцкият проблем може да се изолира и реши, без да има последствия върху останалите 15 страни. <strong>Заразата вече не е риск, а де факто е започнала. Най-вече в Португалия, но и до известна степен в Ирландия и Испания. </strong></p> <p>Какво би струвало на еврозоната да задейства спасителни планове за тези страни? Базирайки се на размера на гръцкия пакет, вероятно говорим за 70 млрд. евро за Ирландия, 70 млрд. за Португалия и стряскащите 400 млрд. за Испания. Останалите страни от еврозоната просто не са подготвени политически, финансово и психологически да предложат помощ от подобен размер.</p> <p>Все още има време да се предотврати този апокалиптичен сценарий. Незабавни и твърди мерки за намаляване на дефицита трябва да се предприемат в Португалия и Испания. <strong>Направеното до момента от техните правителства е крайно недостатъчно, за да успокоят финансовите пазари.</strong> Нужен е общ план на ЕС и МВФ за преодоляване на кризи, подобни на гръцката. Правителствата на страните от еврозоната трябва да приемат бързи стъпки към по-дълбоко икономическо и бюджетно сътрудничество, ако искат да убедят финансовите пазари, че Европа е сериозна и защитава своя монетарен съюз.</p> <p>Всичко това е постижимо, ако има политическа воля. <strong>Начинът, по който Европа се справи с гръцката криза след нейното започване през миналия октомври, не ми вдъхва доверие.</strong></p> <p><em>Превод от английски Славчо Гаврилов</em><strong><br /></strong></p>

Коментари

  • четящ и мислещ

    13 Май 2010 6:19ч.

    Какво?Спасяване ли казват вече на икономическото заробванане за поколения напред?!Край на войните,пробутвай заеми като воденичен камък!Който не приема,да се сети за Чаушеско!!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи