Преживяваме криза на вярата, а не на икономиката

<p>Както в останалите религии, вярата в Просвещението се изразява в няколко различни типа. Двете й основни деноминации бяха марксизъм и либерализъм. През 1960 г. около една трета от световното население живееше под управлението на правителства, които твърдяха, че марксистката социална наука и технологии ще доведат до нова златна ера на световен мир и изобилие. По-голямата част от останалия свят живееше под една или друга форма на либерализъм, вярвайки, че свободният пазар, либерални политически институции и модерни технологии ще доведат до златна ера.</p> <p>Религията на Просвещението се разпространи толкова бързо и надалеч, защото работеше. Наистина модерната наука и технологии лекуваха болни, хранеха гладни и носеха светлина и живот на бедните. Все повече хора достигаха безпрецедентни нива на лично благоденствие. Продължителността на живота се увеличи, а медицинският прогрес направи живота по-малко непредсказуем и трагичен. Все по-малко жени умират при раждане и по-малко деца умират, преди да пораснат.<strong> </strong></p> <p><strong>С течение на времето либерализмът победи марксизма. </strong></p> <p>През 1990 г. Съветският съюз започна да се разпада и изглеждаше, че идеите на либералното просвещение има всички отговори, от които се нуждаеше човечеството.</p> <p>Сега тази вяра се изправя пред редица предизвикателства, които са много по-мрачни и трудни за преодоляване, отколкото тези, пред които са изправени традиционните религии.</p> <p><strong>Най-належащ е въпросът с икономиката.</strong> Нито една група от интелектуалци през последните двадесет години не е била по-догматична, по-уверена, по-самодоволна, че има всички отговори, отколкото професионалните икономисти. И все пак двадесет години след разпадането на СССР сме свидетели на серия от ескалиращи икономически кризи, които достигнаха своята кулминация през последните три години. МВФ, Световната банка и централните банки на водещи икономики никога не са били по-добре екипирани с добре обучени икономисти. Федералният резерв и неговите подразделения никога не са имали толкова много информация, автономия и мощни инструменти за анализ.</p> <p>Икономическите катедри на водещите световни университети никога досега не са имали толкова възможности и удобства за подготовка на най-талантливите студенти. Икономическата теория никога не е била толкова развита, а възнагражденията в тази сфера толкова добри.</p> <p><strong>И все пак, някак си не изглежда, че световната икономика в момента работи добре. Нещо повече, икономистите изглежда не са достатъчно добри да предвидят икономическото поведение и да предотвратяват катастрофи.</strong></p> <p>Целта ми не е да нападам науката. Напротив, не само икономистите, но и други техни колеги в различни области на науката разшириха възможностите на човека и ни помогнаха да организираме живота си по начин, който е много по-продуктивен и ефективен. Не смятам, че начинът за излизане от днешните трудности е да горим книги, да забравим за достиженията си и да се върнем към някакъв примитивен, фундаменталистки поглед върху света.</p> <p><strong>Всичко това води до една важна истина, която добива особено ясен вид тук, в Йерусалим.</strong> Докато либералната модернизация успя като начин на организация на човешкото общество за по-висока продуктивност и власт, тя се провали като религия. Рационалното либерално просвещение ни помогна да овладее силите на природата (въпреки че събития като нефтеният разлив в Мексиканския залив ни напомни, че все още има какво да учим в тази посока), но не направи много, за да овладеем себе си или да определяме съдбата си.</p> <p><strong>Ние не се страхуваме от природните бедствия, както бяхме свикнали, но сме много по-застрашени от социални и исторически бедствия, отколкото преди.</strong> Опасността от загуба на земеделска реколта вече не е толкова голяма, но фондовите пазари и националните икономики &bdquo;изгарят&rdquo; и ни заплашват със социални последствия, които могат да бъдат много по-разрушителни.</p> <p>През последното поколение ние се държим така, сякаш големите проблеми са решени, на всички въпроси е намерен отговор и всичко, което остава да направим, е да приложим коректните си общи принципи към всеки отделен случай. С други думи, приехме, че живеем в ерата на техниката.</p> <p><strong>Мисля, че това е погрешно.</strong> Мисля, че дори и експертите не знаят отговорите на много от нашите проблеми. Двадесет и първи век е време на несигурност, риск, революции и експлозии и за нещастие сме се насочили към тях с някои предположения, които изглеждат все по-малко вероятни.</p> <p>Например предположението, че социалната наука може да предостави надеждни техники за политически действия. Икономическата наука е най-добре развитата и интелектуално най-взискателната от всички социални науки и е без съмнение полезна дисциплина генерираща ценни анализи. И все пак изглежда все по-малко вероятно, че някога ще имаме тази икономическа наука, за която всички мечтаем &ndash; набор от идеи и формули, които водят до автоматичен и нарастващ просперитет, ако бъдат следвани. Хората са прекалено ексцентрични и непредсказуеми, социалните ни взаимоотношения се променят прекалено бързо и са прекалено сложни. <strong></strong></p> <p><strong>Културата, историята и институциите са дълбоко въплътени в живота ни, за да може поведението ни да се &bdquo;фиксира&rdquo; от уравнения и компютърни прогресии.</strong></p> <p>Едно нещо е ясно, че нашите икономисти и банкери, колкото мъдри и далновидни да са, не знаят как да удържат националните и регионални икономики във времена на криза като сегашната. Гледайки Европа, е видно, че политическите елити не могат да сближат културните различия между Германия и Гърция. Имайки предвид това, ми се струва невъзможно да си представя как те биха участвали в създаването на една глобална рамка за управление, която да устройва едновременно Саудитска Арабия, Индия, Китай, Русия, САЩ и Бразилия.</p> <p>Икономическата политика и по-общо управлението и социалната политика ще си останат изкуство, а не наука. Политиката ще бъде въпрос на вдъхновено (а често и не толкова вдъхновено) догаждане. Понякога нещата ще се объркват сериозно. Не само някоя компютърна засечка на Уолстрийт ще кара фондовите пазари да потъват.</p> <p>Много по-големи исторически събития зависят от неизвестни и неузнаваеми рискове. Никой не знае какво би направил Китай, за да избегне евентуални социални и икономически сътресения в резултат на продължаващата си трансформация. <strong>На определен етап почти сигурно китайците ще сбъркат катастрофично. В мирно време няма безпогрешна стратегия, която да ни предпази от война. Във военно време няма безпогрешна стратегия, която да доведе до сигурна победа. Това се отнася също за парите и акциите.</strong></p> <p>Това не означава, че световните фондови пазари ще останат толкова рисковани, каквито са били, когато Марк Твен е написал &bdquo;Календарът на Уилсън&rdquo;:</p> <p>"Октомври &ndash; това е един от особено опасните месеци за спекулиране на борсите. Другите такива са юли, януари, септември, април, ноември, май, март, юни, декември, август и февруари".</p> <p>Това означава, че още едно от оперативните ни предположения е погрешно. Ние обичаме да допускаме, че историята става по-спокойна, по-уравновесена, по-сигурна и по-предсказуема. <strong>Но не е така. Историята ще остане рискована, непознаваема и по-страшна от всичко, което Стивън Кинг някога е писал.</strong></p> <p>Либералнодемократичният капитализъм не е стратегия, с която да направим Бог ненужен, създавайки стабилен и предсказуем свят. Той е революционна сила, която ни поставя лице в лице със заобикалящите ни несигурности и големи въпроси, които от зората на човечеството са карали хората да се обръщат към Бог в търсенето на отговори.</p> <p>Йерусалим е добър град, в който да размишляваш за липсата на вяра у хората, че просветен здрав разум може да разреши проблемите ни. Постоянните усилия за намиране на мирно решение за разделяне на града между всичките му религиозни групи е вбесявало някои от най-великите държавници и лидери.</p> <p>Понякога, докато гледам дипломатите да се трепят за постигането на мир в Йерусалим, европейските елити да се борят за изграждането на нов вид политическа архитектура за по-добро европейско бъдеще или икономистите, опитващи се да разработят политики и регулации, които могат да ни дадат стабилния растеж, за който жадуваме, се чувствам така, сякаш наблюдавам Сизиф, който се мъчи да избута камъка нагоре по склона, или средновековните западноевропейци, опитващи се да изградят кула във Вавилон, която да достигне до небето.</p> <p><strong>Вавилонската кула рухна.</strong> Глобалната система се срути през 1914 г. и оттогава това се случва нееднократно през целия двадесети век. В най-лошия случай нещо подобно би могло да се задава пред нас и днес. Ако е така, ще се нуждаем от Йерусалим повече от всякога. Този град показва крехкостта и провала на човешкия стремеж. Но също и неизчерпаемата надежда. Кубетата, камбанариите и минаретата на Йерусалим показват така осезаемия ни капацитет за възстановяване, за възвръщане на вярата сред руините на прекършените мечти. Близкият изток е осеян с руини на паднали кули, но хората продължават да строят.</p> <p>Все още има повече от добър шанс световната икономика да се възстанови и да си стъпи на краката. Гръцката бъркотия е по-скоро препъване, отколкото падане. Рано или късно немислимото ще се случи, ще стигнем дъното и ще търсим начин да разберем какво се случва около нас.</p> <p><strong>Когато този ден настъпи, повечето от нас ще се обърнат към Йерусалим. Боговете в Брюксел вече ни подведоха.</strong></p> <p><em>Превод от английски Славчо Гаврилов</em><strong><br /></strong></p>