Народе възродени, кой да те опази от връхлитащите влакове? (драски с малко тъжни шарки)

Народе възродени, кой да те опази от връхлитащите влакове? (драски с малко тъжни шарки)
Често напоследък, като пусна сутрин телевизора, и току ще ме възрадва бодрият глас на Бат’ Бойко – любимия на почти целокупния ни народ министър-председател. Нима има нещо по-добро – сам генералът, загрижен за надяващия се сънародник, на ранина да го окуражи, та да му спори през трудовия делник, че и насетне! Да, ама що чухме из ония дни от устата премиерски? Товарният влак ни размаза и сега да се помъчим да изпълзим от прелеза, че да не ни удари и бързият... Загнезди се туй откровение в главата ми на „гнил интелигент”1 баш около празника на нашата просвета и култура и въпросът от заглавието на нескопосното ми четивце мира не ми дава.
<p>Че ни удрят разни влакове, спор няма. Ей го как се е залетял ориент експрес май някакъв, за да прасне, както си трябва, разните му непрокопсали дърдорковци, музиканти, артисти, драскачи и всякакви паразити, дето все мислят, разсъждават за възпитание, морал, естетика и прочее ненужности! Дали трябва да се измъкваме от прелеза, след като тия, дето карат влаковете са все добри хора и избраници наши? Е, бил понабил машинистът на ориент експреса някакъв си полицай. В други страни таквиз побойници ги вкарват в дранголника без много церемонии, ама ние тук все пак... Човекът &ndash; творец знаменит, а и този въпрос вече хич не е актуален. Зер ще строим завод, пардон, Лувър софийски за световни шедьоври (нищо че някои наши може и да гният из незнайни хранилища). Най-важното е да шашнем света, да му вземем парите, а и над световното равнище може да скокнем, както беше при Тато. За целта ще трябва обаче тия там опери, театри, нам си к&rsquo;ви, да се позатворят, та да не ощетяват данъкоплатеца. Що пък не смукнат малко от ония с милиардите? Те май много-много не плащат данъци...</p> <p>Преди няколко години, по Сакскобургготско време, имаше един министър на културата Божидар Абрашев. Неговата култура най-малко бе застрашителна, ама помните ли пък как славно го майтапеше Бат&rsquo; Слави Трифонов в любимото ни тогава шоу? Как всички го плюеха, но думата ми е за друго. При Абрашев, Бог да го прости, бе издействано (без съпротива от финансистите), щото всички държавни артисти и музиканти да получат чувствително увеличение на заплатите &ndash; нещо, което никой от предшествениците му не беше успял, а май не бе се и опитвал да стори. Не че днес колегите от артистичните поприща са процъфтели с жалките си 400&ndash;500 лева на месец, ама по добър нашенски обичай никой почти не се сети да поблагодари за направеното добро. Нейсе, затова пък сега заместниците абрашевски може да обявят, че тъкмо това увеличение едва ли не е отпушило световната криза!... Абе май не ще да е от това кризата. Я вижте братята гърци как закъсаха, без някога да са имали и една държавна опера. Апропо, помощник-машинистът на ориент експреса посочил даже за пример гръцкия опит, когато го заяли заради планираното бастисване на операта в Стара Загора. Защо пък не погледнем към румънските или турските комшии? &ndash; питам аз. Там е точно наопаки. При едно гостуване в Турция научих, че преди време заплатите на оркестрантите от държавните оркестри там са били равни на депутатските!...</p> <p>Изобщо интересно, почти вълнуващо минава животът на нашенския културтрегер в очакване на удара от някой пореден товарен влак или експрес. Теб, любезни читателю, може и да те тормозят чорлавите ми разсъждения, но преди да завърша, ще споделя още един въпрос, който ме измъчва. Струва ми се много важен, а често го подминаваме. Виждаме ги нашите машинисти, тачим ги, даже си ги обичаме (нали все още минаваме за християни?), ама все пак кои са стрелочниците, дето насочват тия пусти влакове връз нас &ndash; бедните мазохисти?<br />Иде ми на ум един спомен на Максим Горки, как заедно с Ленин слушали Бетовеновата Апасионата. Вероятно мнозина си спомнят как разрушителят на Руската империя и повелител на по-сетнешните масови убийства възкликва: &bdquo;Изумителна, нечовешка музика!&rdquo;. Тук цитатът приключваше, а ние трябваше да се възхитим и трогнем от културата и чувствителната душа на гениалния вожд на световния пролетариат. В разказа на Горки обаче монологът на Владимир Илич продължава така: &bdquo;Напоследък обаче я избягвам, защото, след като я слушам, ми се ще да галя хората по главичките, а то трябва да ги биеш, за да не ти отхапят ръката&rdquo;.</p> <p>Ясно ли ви е сега, братя, че май не ни трябват особено нито духовност, ни образование, поезия, симфонии и разни тем подобни занимания за &bdquo;хавлиени гъзове&rdquo;, както цветисто се изразяваше по телевизията един мушморок &ndash; хардрок майстор. За всеки с основно образование е очевидно, че даже всичките пари за култура да се спрат, икономията ще е нищожна, когато те са около една стотна от общия бюджет на страната! Но я си представете едно общество, в което хората узнаят кой е Бетовен и заламтят за него, за разни възвишени неща, за опери, ако щете, или още по-страшно &ndash; да се обърнат към Господа и религиозните ценности. Сакън, как ще се управляват таквиз люде? Та те ще стават все по-опасни, ще почнат да мислят, пък и току-виж взели да се &bdquo;галят по главичките&rdquo;!...</p> <p>Не може да не им иде на акъла подобна картина на разните глобалисти-стрелочници &ndash; достойни следовници на Владимира Илича. Може би направляват влаковете отнякъде другаде &ndash; п&ograve; на запад от Петроград и Москва... А на нас ще са ни достатъчни пържолите, чалгата, медийните сеири, хайде и малко повечко хардрок, дрога и казина, за да подпомагаме родните милиардери. Пък може и бодро да запеем: &bdquo;...народе възродени, към светли бъднини върви!&rdquo;</p>

Коментари