Странната дата – две години от деня на възцаряването на Дмитрий Анатолиевич Медведев, отбелязаха и коментираха много издания. Мненията са разнопосочни – от „пародия на реформатор” до „самостоятелен политик със свой стил” на управление. Между другото, няма и най-малки основания за аналитична тъга или за политическа надежда. По една проста причина. В сила е нищожната ни осведоменост за това какво се случва в Кремъл. И как реално функционира системата, построена през 2008 г., когато Путин избра Медведев за президент на държавата.
<p>Знаем, че в Америка управлява Обама, в Украйна – Янукович, в Палестина – „Хамас”, в Гърция – кризата. <strong>Не знаем кой управлява у нас.</strong></p>
<p>Цялата работа е в това, че за държавата, която възникна у нас след Борис Елцин, е трудно да се намери аналогичен пример в световната история. Практически изобщо не се е случвало такова чудо – общото ръководство на държавата да се осъществява от специалните служби, чиято роля, като правило, се свежда до обслужване на управляващия елит.</p>
<p>Сега специалните служби сами се обслужват, но при това действат и в публичното пространство, което по принцип е противопоказно за сътрудниците на тайното ведомство. <strong>Оттук и цялата политика – както външната, така и вътрешната, се провежда с методите на специалните операции. Основава се на заплашване и дискредитиране на противника, което е напълно в реда на нещата в света на плаща и кинжала.</strong> А също и на „неразбиране”, когато става дума за най-важните въпроси: за организирането на властта и за това кой всъщност управлява държавата.</p>
<p>Така да се каже, за резидента, който ако не трябва изцяло да се скрива, то трябва лекичко да се прикрива. Няма значение дали в Кремъл или в Белия дом.</p>
<p>Ако е насочена към постигане на някаква конкретна цел, подобна политика е ефективна по своему. Ако трябва да се сприятелиш със загубили изборите чуждестранни лидери, да се саморазправиш с журналисти, да затвориш бизнесмени, да унижиш опозиционери.</p>
<p><strong>Както показва опитът от двете изминали петилетки, случва се и да е успешна работата с големи аудитории. </strong></p>
<p>Например да „закошмариш” цялата държава, която днес гласува както трябва и не вижда, съдейки по всички социологически анкети, никаква алтернатива на управляващия тандем. И също така не вижда никаква разлика между Путин и Медведев. Дори и след двете години, откак Дмитрий Анатолиевич е сменил Владимир Владимирович.</p>
<p><strong>Изглежда конкретната цел се състои точно в това, народът изобщо да не се интересува от дадения проблем, а професионално занимаващите се с политика граждани да се правят, че знаят всичко.</strong> За Путин, който скоро ще си отиде или никога няма да си отиде. За Медведев, който имитира реформаторски жар и след няколко години ще върне трона на неговия патрон. Или напротив, тъгува по свободата и много скоро ще скъса тайния договор, сключен преди две години, ще излети от клетката и ще поведе Русия напред, както обеща в известната си статия.</p>
<p>Всичко е неразбираемо, тайнствено, засекретено. Тургенев е написал „Муму” (изглежда казах нещо неприлично?), а ето на кого е издигнат паметник. И се изпращат някакви специални сигнали, ясни само за експертното общество, но и то е разединено по признака дали вярва или не вярва в действащия президент.<br /><br /><em>Радио Свобода<br />Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>