Аз, агентът

<p>Защото и в сегашния ни НК е престъпление по глава първа, ако се поставиш в услуга на чуждо разузнаване, та ако ще и братското ЦРУ да е това (някога беше братското КГБ). Мисля, че в един такъв списък на контраразузнаването (бившето ІІ главно, както и от контраразузнавателното отделение на І главно) също ще излязат много интересни имена.<br /><br />Беше мрачен ноемврийски ден. Студен и влажен. Кален. Бяхме пълзели цял следобяд по ливадите на отсрещния скат и през разораните картофени ниви. Бях се ошашавил съвсем. Почиствах &ldquo;Калашник&rdquo;-а си, когато ми казаха, че ме вика капитан Бончо Гигов. Не го познавах. Казаха ми, че е от ВКР &ndash; Военното контраразузнаване.<br />В тясната канцелария говорихме дълго и изпушихме много цигари. Предложи ми сътрудничество. Не разбирах какво точно е това &ndash; в главата на едно 18-годишно момче, новобранец в казармата, луднало от гонка по баирите на Смолян, от недоспиване, от физическо натоварване, думите трудно достигат до територията на здравия разум.</p> <p>Приех. Подписах разни документи. После, когато станах офицер вербовчик, си дадох сметка, че вероятно съм подписал декларация-съгласие за доброволно сътрудничество. Вероятно тогава от мен са снели и първото агентурно сведение. Оттогава минаха 24 години.<br />Така станах агент на управление 03 на ДС &ndash; ВКР.</p> <p>Като истински агент имах свой избран от мен самия псевдоним &ndash; &bdquo;Ивайло&rdquo;. Избрах го, защото така се е казвал единственият според тогавашната ни историческа наука селски цар. Герой в моите очи, предводител на първото в света антифеодално възстание. Като истински агент с мен се срещаха на оперативни срещи и имах поставени задачи. Нищо особено &ndash; главно свързани с това да не се допускат извращения, за да не се самоубие някой или да не мине в гръцко. Това би било ЧП &ndash; чрезвичайно произшествие. Също така наблюдение на вражеска (гръцка) територия. И удоволствието да можеш да натопиш фатмака, че не дава на войската достатъчно конфитюр например. След което да гледаш как го набръчкват от командването. Всеки, който е бил агент на ВКР, знае, че да откажеш да сътрудничиш е било почти немислимо, от една страна, от друга, оперативните работници много ловко използваха неосведомеността на агента какво всъщност е това, което започват да правят. Аз например си мислех, че ставам част от една уникална шпионска мрежа &ndash; нещо като Щирлиц в тила на врага. Виждах се като Емил Боев или Джеймс Бонд.<br />Нямаше нищо вярно в това. Не такива като мен решаваха световните въпроси. Но не се занимавах и с пошлости или с войниците и личния им живот.</p> <p>Ръководещият ме офицер бе много достоен мъж и никога не ме е карал да пиша доноси. <br />Разбрах, че нещо в системата куца много скоро &ndash; само една година след това. Бях вече старо куче в казармата и кандидатствах в Симеоново &ndash; това ставаше чрез кадровика на съответното окръжно управление &ndash; в случая Хасково. Дадоха ми един ден отпуск &ndash; отидох до Хасково с брат ми &ndash; тогава младши офицер от НМ.<br />- Къде искаш да кандидатстваш? &ndash; пита ме кадровикът на окръжното &ndash; цивилен полковник с важен тон.<br />- В Държавна сигурност &ndash; отговарям напето аз.<br />- Баща ти генерал ли е? &ndash; пита полковникът арогантно.<br />- Не, овчар е! &ndash; отговарям аз с присъщата за зодия Близнаци заядливост и привична граничарска откровеност.<br />- Тогава къде си тръгнал? &ndash; пита полковникът.<br />- Във ІІ факултет, др. полковник, във ІІ факултет &ndash; намесва се брат ми и с това разговорът с важния чиновник приключва.<br />Така станах милиционер.<br />Кандидатствах, изкарах високи оценки, приеха ме. Още в първите дни в Симеоново видях разликата &ndash; с 2&ndash;3 изключения всички останали от първи факултет &ndash; факултета по ДС, бяха нечии синове. Веднъж в есента на 1987 г. един от тях ми каза, че вече знае къде ще работи. Боже, бяхме в първите месеци на първи курс, а той вече знаеше къде ще работи след 5 години. Във времето на зрелия социализъм това беше възможно. Щеше да работи като шифровчик в Аржентина. Защо там, попитах го, а не в Москва (за мен тогава Москва беше върхът). Ти луд ли си, отговори ми той. Там всеки ден идва от България по някой началник, всеки ден има делегации и се скъсваш от работа. А в Аржентина в посолството са посланик, консул и шифровчик и идват хора веднъж на 5 години. Пращаш по 3 грами (шифрограми) на месец. Другото е лайф.<br />Колко прав беше!</p> <p>10.11.1989 г. завари тези хора подготвени, но все пак ги изненада. Не много. Видях ги в редиците на опозицията още на първите митинги пред Храм-паметника &ldquo;Св. Александър Невски&rdquo;. После ги виждах във ФНСД на Кошлуков и къде ли не, а от 7&ndash;8 години един от тях е в ДПС &ndash; Росен Владимиров.<br />След постъпването ми в МВР &ndash; Симеоново никой не ме е търсил като агент. Годините минаваха. Завърших с отличие и с едно звание отгоре. Пагоните ми връчи лично министърът. Станах офицер, а след това напуснах МВР.<br />През 1993 г. вече работех в съда. Тогава с мен се свързаха от бившето ІІ главно управление на ДС. Не си спомням по това време какво беше точното наименование на службата, защото различни имена имаше управлението след 10.11.1989 г. &ndash; отначало Луканов го кръсти НСЗК, после беше НСС и така до днешния ДАНС. Млад офицер, мой приятел, се беше захванал с Краси Стойчев и фирмата му &bdquo;Трон&rdquo;. Голям наивник е бил тогава Кольо, защото скоро след това беше уволнен и стана шофьор на такси. Системата не прощаваше на своите, дръзнали да се отклонят от правия път.<br />Та Кольо не можа да ме превербува. Отказах му. След като си бил офицер, не може да станеш отново агент. А и вече, за разлика от 1985 г., знаех за какво става дума.<br />Годините минаваха. През 2006 г. по една случайност вече заемам отговорен държавен пост. Обажда ми се мой приятел, министър Веселин Близнаков, с молба да приема един негов човек. Приех го веднага. Аз винаги съм работил много оперативно. Той искаше да купи нещо от ведомството, което управлявах. Ама цената да е по-така. Това по-така означаваше само няколкостотин хиляди загуба за държавата. И тогава този човек се изпусна &ndash; ние, от ВКР-то, трябва да си помагаме, рече ми той.<br />Този човек беше дошъл да ме изнудва с моето агентурно минало. Някъде в системата стоеше моето име. Някой се беше добрал до него и бяха решили да ме изнудват.<br />Не му казах нищо. Направих се, че не съм чул. Сделка, разбира се, нямаше да подпиша никога с този човек, дори и да бе предложил добра цена.</p> <p>Наскоро след това премиерът Станишев ме освободи от заеманата висока длъжност без никакъв аргумент.</p> <p>Този случай е ужасно показателен. От вербовката ми бяха минали 21 години, а те още се опитваха да ме изнудват с този факт.</p> <p>Видях физиономията на този човек &ndash; мисля, че се казваше Янков &ndash; през 2007 г. на плакат, залепен в квартала &ndash; беше кандидат за кмет или за общински съветник на местните избори в един от южните райони на столицата от името на някакъв патриотичен съюз. И въобще всички тези негодяи много обичат да създават, да оглавяват или поне да членуват във формации, които щедро титулуват с гръмки патриотични имена. Сравнете и последните парламентарни избори, в които бъкаше от такива съюзи, партии, обединения и коалиции с неясен произход на средствата за предизборната кампания.<br />За сметка на това и за разлика от горния случай от ДПС бяха доста по-толерантни. Те не ми изпращаха бивши оперативни работници, а представители на най-различни организации &ndash; основно цигански, които се представяха като коалицинни партньори на ДПС и все нещо искаха. Под все нещо разбирайте чиста кражба.<br />Разказвам тези случаи, за да подчертая дебело есенцията на това изложение: ние не трябва да се плашим и безпокоим от досиетата, намиращи се в комисията &bdquo;Костадинов&rdquo;. Те са официални, тях ги има и всеки може да ги прочете. Ние трябва да се безпокоим от онези досиета, които не са там. От списъците и от материалите, предадени в ръцете на хора като цитирания по-горе Янков. При мен не успяха, защото аз не бях извършвал нищо, от което да се срамувам или нещо, с което мога да бъда държан. Но има много случаи, когато оперативните работници са прикривали престъпления на агентите си. Или пък когато са ги накарали да извършат престъпления. И продължават да ги държат с това. Абсолютните давности на някои от тези престъпления, изчислени по определения в НК ред, още не са изтекли. Което определя зависимостта на някой агент от някой като Янков.</p> <p>През 2008 г. комисията обяви принадлежността ми към ДС. Чинно отидох да видя какво има в архива, да видя личното си и работно дело. Ние финансови дела нямахме, защото възнаграждение на войник за такова нещо не се дава. Давали са на агентите на другите главни управления. На разни 18&ndash;19 годишни хлапаци какво да им даваш. Оказа се, че няма нищо в папката &ndash; само протокол за унищожаването му от 1990 г.<br />Честно казано, се разочаровах. Исках да видя какво има вътре. Защото в едно дело няма само това, което ти си писал. Вътре има и много други неща, които са писани от други хора. Което означава, че делото или наистина е унищожено с протокол на комисията &ndash; познах подписа на моя приятел ген. Кипров, който тогава наследи легендарната Нанка Серкеджиева като шеф на архива на МВР &ndash; или е при някого като този, който искаше да сключи изгодна сделка с моето ведомство.</p> <p>Всъщност истината е, че никога не съм се срамувал от това, че съм бил агент на ДС или офицер от НМ. Не съм сторил нищо лошо и на никого в тази си битност &ndash; напротив &ndash; помагал съм, когато мога.<br />Много се срамувам&nbsp; обаче, че бях член на БКП, и че продължих да подкрепям тази партия до 2001 г. <br />Срамувам се от себе си и се покайвам.</p> <p>Всъщност принадлежността към ДС е тясно свързана и с принадлежността към БКП, макар че член на БКП станах години след като бях приключил с агентурната си дейност &ndash; предстоеше ми обаче да бъда офицер. Не мога да се сетя за основанието, но е факт, че БСП припознава непрекъснато служителите на ДС като &ldquo;свои хора&rdquo; и едва ли не много ги обгрижва. Не че служителите на ДС са само при БСП, те са навсякъде &ndash; както видяхме вече ги имаше и в СДС, ДСБ, ГЕРБ, а в ДПС &ndash; най-много. Истината е, че апаратът на ДС бе разбит от БСП. Може би за да се пръсне по естествен начин в другите партии. Друга част са деполитизирали се прокурори, съдии и пр. Един такъв е човекът, изгонил от църквите свещениците от синода на Инокентий в защита на човека от ДС &ndash; патриарха Максим (комунистите винаги са били обаче големи атеисти). Това е Бойко Найденов &ndash; колега от І факултет, а тогава градски прокурор на София. За награда го направиха шеф на Националната следствена служба, а сега е зам.-главен прокурор. Питам се кой ще плати цената на иска, на която свещениците от алтернативния синод осъдиха България в съда в Старсбург? Ние, БСП, която направи това, или Бойко Найденов, който го изпълни по силата на служебното си положение.<br />Имате право на един отговор.</p> <p>Един ден мой познат и приятел със солидно обществено положение ме поздравява от името на Михаил Миков. По това време той е шеф на парламентарната група на Коалиция за България в 40-ото народно събрание. Мишо иска да не изпълня един свой законов дълг. Намеква ми се, че Мишо много ме ценял, знаел, че аз съм кадър и че ме очаква голямо бъдеще.<br />Не тръгнах по свирката на Мишо. Предупредиха ме, че ще &ldquo;настъпя мотиката&rdquo;. Пак не ги послушах. Може би защото като селско момче не се страхувах от мотики.<br />Изпълнителното дело срещу хората на Мишо - &bdquo;Видахим&rdquo; АД, обаче и до днес не е доведено до край. А ставаше дума за много, много милиони.</p> <p>В БСП продължаваха да кадруват на принципа &ldquo;държим ли го с нещо&rdquo;. И ако отговорът е &bdquo;да&rdquo;, следователно можем да го издигнем, защото ще ни слуша.</p> <p>Този кадрови подход им докара толкова кадрови провали, че е най-добре да се саморазпуснат и да се изселят във Венецуела, Куба или Северна Корея при събратята си по идеология.</p> <p>Сега е на път някаква лустрация. Въпреки че по съществото си тя е безкрайно закъсняла, аз съм й противник. Не защото би ме засегнала &ndash; не може да ме засегне. А защото нещата не могат да се шаблонизират. В тази работа мерни единици няма. Винаги трябва да се преценява конкретно &ndash; да кажем агентите вън е нечестно. Трябва да ги преценим по делата им. Иначе рискуваме да отречем християнството заради издевателствата на Светата инквизиция.<br /><br /><em><strong>Ивайло</strong></em></p> <p><strong><em></em></strong></p>