Православният свят очаква с особено внимание провеждането на Всеправославен събор. Въпреки множеството несъответствия с практиката до момента и установените правила на Църквата за провеждане на събор, той е обявен под названието “свят” и “велик”. Основните остри критики и тревожни реакции по света до момента са свързани с това, че съвсем явно е направен опит да бъдат въведени идеи и понятия в пълен разрез с учението на Православната църква. В обобщение може да се каже, че тук става дума за съвсем оправдана духовна съпротива срещу обявяването на открит курс към „икуменизъм”, който е наричан от православните свети отци за „ерес на ересите” и който е в основната на проблема, но за съжаление с това темата не се изчерпва.

 

Прот. проф. Теодор Зисис

 

Тази причина, както и взетото съвсем наскоро Синодално решение на БПЦ от 21 април 2016 г. за несъгласие с проектодокумента „Отношението на Православната църква с останалия християнски свят”, станаха повод за визитата на гръцка делегация, начело с един от най-видните православни богослови на нашето съвремие – протопрезвитер професор Теодор Зисис. Освен него делегацията включваше отговарящия за междуправославните връзки в Пирейска св. митрополия протопрезвитер Матеос Вулканеску, архим. Павел Димитриакопулос, Антисектантски отдел на Пирейска св. митрополия, и монах Серафим Зисис.

 

Визитата им бе осъществена с благословението на Пирейския митрополит Серафим и по личната покана на Ловчанския митрополит Гавриил, който бе домакин на първата част от тяхното посещение. По време на престоя им са проведени множество духовни срещи и посещения на храмове и манастири, където са могли да бъдат споделени основните тревоги и опасения сред духовенството и миряните относно проблемите, свързани с Всеправославния събор. Такива реакции на несъгласие, които се наблюдават от представители на всички поместни православни църкви, се основават на първо място на това, че до момента никой не е дал точно обяснение и ясна аргументация защо трябва да бъде свикан този събор.

 

Своите размисли и духовна тревога гръцката делегация успя да сподели и по време на срещата си с патриарх Неофит, където са коментирани по-острите въпроси, касаещи събора, и е била изразена духовната радост и благодарност, че БПЦ е напуснала спорния Световен съвет на църквите (ССЦ), като са изразени поздравления за нашата достойна позиция по отношение на заложените предсъборни решения в някои документи, свързани с предстоящия Всеправославен събор.

 

Посещението на делегацията на гръцките духовници завърши с беседа на тема „Православието днес“ в залата на Софийска света митрополия, която се проведе с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. (Показателно за високия интерес към темата е, че продължи двойно повече от предвиденото време.)

 

 

По време на беседата проф. Зисис изказа поздравленията си относно това, че България може да е с малка територия и численост, но смело може да се каже, че тя стои изключително твърдо и достойно, когато става дума за опазване на чистотата на православието, и то с традиционна приемственост. Поясни защо в последно време БПЦ и Грузинската православна църква са все по-често споменавани в света, като наблегна на факта, че сме давани за пример заради основателното ни напускане на Световния съвет на църквите (ССЦ).

 

Споменато беше и защо тя се явява организация, която с действията си е доказала едно войнстващо противопоставяне на спасителната мисия на Православната църква. Цитирани бяха думите на преподобни Юстин Попович, който съвсем точно е казал, че православието не може да се унизява да бъде една от стотиците измислени „църкви“ в ССЦ, където езически култове и индиански поклонения да бъдат приобщавани към понятието църква. 

 

Прот. проф. Зисис със своята високодуховна загриженост и богословска компетенция разкри също и основните разлики между 7-те Вселенски събора и предстоящия Всеправославен събор, като направи сравнителен анализ и посочи явните му прилики с Втория ватикански събор от 1961–1965 г., известен със: самопровъзгласяването на римокатолиците за съвършени, обявяването на останалите конфесии за несъвършени, както и признаването на исляма като религия, в която имало спасителна мисия.

 

Проф. Зисис в защита на думите си се позова на свои колеги, които са направили задълбочени и високобогословски изследвания, с което осветли темата чрез научно издържан обзор. Разказана беше и цялостната линия на предисторията на Всеправославния събор, заедно с описание на провелите се до момента предсъборни съвещания, свързани с него. Бе казано, че такава удивителна прилика и невъобразимо припокриване с Втория ватикански събор обяснява несъответстващата на православието и смущаваща обосновка на документите, защото са изпълнени с привнесена терминология, тъй като множеството от тях обслужват римокатолически схващания и цели.

 

 

Споделено беше мнение, че причина за множеството непрестанни реакции срещу т.нар. проектодокументи на предстоящия събор имат припокриващ се характер точно поради липсата на издържаност в духа на Църковното учение. Сред аудиторията се чуха еднопосочни мнения, като бяха споделени обезпокоителни факти, свързани не само с един въпрос. Обяснени бяха причините за нестихващите богословски анализи и критики, основателни смущения на редица хора, които всячески споделят своите притеснения.

 

Известно е, че към момента реакции се появяват от различни точки на света, сред които са се присъединили в знак на несъгласие и самите жители на о. Крит, които в отворено писмо до своите архиереи изказват полагаемото им се право да информират за своя отказ да бъдат съпричастни на необоснованото домакинство. Сред изказалите официално позицията си по проблема са и отново двете поместни църкви, а именно Грузинската и Българската, както и Руската задгранична църква. Лавинообразни се оказаха сигналите относно безпрецедентната ситуация в църковната история, като своите опасения с богословска издържаност са споделили представители на висшия клир от Гърция, Русия, Молдова, Украйна, Румъния и др.

 

Своето единомислие изразяват освен изтъкнати православни богослови на нашето съвремие, така и епископи, свещеници, монаси, а също и братствата на основните манастири от Света гора – Атон, сред които се е присъединил и нашият Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Победоносец Зограф“. Подобно широко и повсеместно представителство, което включва и гласа на миряни от цялата земя, се приема за пълноправен сигнал, който има пълнотата и непреодолимата тежест на църковната Вселенска и Съборна представителност. 

 

Православните християни възприемат този събор като необоснован. Посочва се, че той е ознаменуван с прокарването на светски дух в Църквата, което става ясно от множеството точки в проектодокументите, които нямат нищо общо със съвременните проблеми на Църквата въпреки външните заявки за това. Неслучайно се казва, че истинното православно богословие умишлено бива подменено с модерното пиар богословие, поради което Църквата е изправена пред предизвикателство. Определено се наблюдава агресивното внушение, че са необходими методи и възгледи за справяне с кризите по света.

 

 

Такава обосновка ползва оправданието, че Църквата е подложена на коварно и жестоко гонение отвън по всякакви причини – икономически и социални-политически, екологични, като не е подминат проблемът с бежанците и пр., въпреки че и най-скромният богословски анализ показва, че проблемът, поставен по такъв начин, е заложен да стои отвътре, при това трайно нерешен.

 

За всеки поставен въпрос относно този събор следите към проблемите водят към необосновани положения, свързани с вътрешни и съборно несъгласувани действия на представители на работните комисии и не по-малко на самия Вселенски патриарх, който съвсем открито има дългогодишно чуждо за Църквата поведение, съчетано с изявления от социалнополитически или екологичен, но не и от подобаващия есхатологичен характер. 

 

Основни проблеми, които бяха коментирани на беседата:

  1. Липсата на ясна обосновка защо трябва да бъде свикан.

Тъй като останалите 7 вселенски събора са определили правилата за живота на Църквата и нейната мисия.

 

Защо не е наречен Вселенски, а Всеправославен, което поставя под съмнение неговия статут? Една от причините да не е наречен Вселенски, се оказва откритото и скандално изказване на Вселенския патриарх Вартоломей, че не е Вселенски събор заради липсата на римокатолиците, с което открито показва, че наименованието е с цел да не разсърди папата. Съвсем осезаемо е желанието да бъде наложено претендиращо върховенство и непогрешимост на папата, като Вселенският патриарх сякаш се явява негов представител на събора. Проличават целите чрез Вселенския патриарх да бъде наложено той да представлява и прокара римопаписткото върховенство – като от пръв между равни по чест се превърне в пръв без равни.

 

Не е включено разглеждане на два ключови за Църквата събора, които към момента умишлено не са признати за Вселенски. Красноречиво говори фактът, че Осмият през 879 г. при Цариградския патриарх Фотий и Деветият през 1351 г. по времето на св. Григорий Палама, осъждат католицизма като ерес.

 

Регламентът на събора е в разрез с всички правила на досегашната практика на провежданите събори. Не са случайни и реакциите на някои епископи, че не са кукли на конци и не служат за украса, причина за които е това, че не могат да вземат участие всички епископи, а само 24 от поместна църква. Пример: Еладската православна църква има 81 митрополити, а може да отидат 24. Друг фрапантен проблем е, че мнението им може да бъде представено само като един глас, което ги поставя в абсурдна ситуация. Друг очевиден проблем е, че Вселенският патриарх съвсем наскоро се е опитал самоволно да наложи гласуване с консенсус вместо с единогласие. Друг сериозен проблем е невключването на миряни, каквато е досегашната практика на провежданите събори.

 

Не са включени много важни теми.

 

Икуменизмът и нуждата от обявяването му като всеерес.

Тревожен факт е липсата на възможността да се разгледа въпросът как се отнася Православната църква към католици, протестанти, монофизити и всички останали. Относно католицизма въпросът е много остър, имайки предвид, че цялостната постановка на тези документи е в открито несъответствие с догмите, каноните и цялостното Светоотеческо предание на православието. Видимо е, че умишлено е загърбен огромният списък с имена на светии, които са предупреждавали за всеереста на икуменизма. Сред тях е светителят Григорий Палама, който съвсем красноречиво предупреждава, че католиците са „орган на сатаната“.

 

Липсва и разглеждане на наболялата тема за всеобщо излизане на всички поместни православни църкви от ССЦ.

 

Друг проблем се явява темата за „Отношението на Православната църква с останалия християнски свят”, по която и БПЦ остро е реагирала. С това се поставя въпросът ще бъде ли икуменизмът осъден на този събор, или напротив, ще бъде оправдан и въведен.

Проблеми, свързани с Тайнствата.

 

Не е поставен въпросът относно непризнаването на католическото кръщение, въпреки че в последните години е прокарана практика да бъде полупризнато или признато по снизхождение, чрез извършване на Миропомазание. Трябва да бъде постановено такова кръщение да бъде извършено наново, както това се практикува на Света гора в пълно съответствие с каноните на Църквата.

 

Проблем е венчанието на православен с инославен. След като православен не може да има молитвено общение с еретици, как може да бъде съчетан в едно и какво съжителство ще бъде, ако се допуснат такива бракове?

 

Във връзка с темата е и липсата на осъждане на гей браковете и осиновяването на деца от тях.

Аргумент в полза на това, че проектодокументите на този събор имат противоречие със заявката, която дават, е и фактът че не са поставени за разглеждане наболели теми от съвременния свят като осъждането на проблемите, свързани с донорството на органи, смяната на пола, кремацията като кощунствен акт, сурогатното майчинство, инвитрото.

 

Не е поставена изключително важната тема за календара, която дълги години е причина за разделение на Църквата и нанася тежки вреди след неоснователното въвеждане на римокалендарната реформа, както и с липсата на темата за празнуване на Възкресение Христово. Прот. Зисис сподели загрижеността си от това, че липсва въпросът за връщането към Светоотеческия календар.

 

Друг проблем е липсата на осъждане на унията и униатството, което е живо отстъпление от православието. Униатството е резултат от административно-политически игри на Ватикана, с които са нанесени тежки щети върху Православната църква с вълче лицемерие, което е форма на религиозно насилие. То е целенасочено забъркана смесица от външен богослужебен, видимо източноправославен обряд, използван за параван, но изцяло обслужващ католическата догматика.

 

Много сериозен проблем е и отсъствието на осъждане на масонството и внедрени негови членове сред православния клир и богословски среди на всички нива в йерархията. Ярък пример за важността на темата се явяват и две имена – на Вселенските патриарси Мелетий Метаксакис и Атинагор – идеолози и основоположници на икуменизма и римокалендарната реформа. Изключително показателен е техният ужасяващ край: Мелетий Метаксакис изгубил разсъдъка си и след 6 дни жестоки мъки умрял, като простенал, ридаейки, своите последни думи: Аз разделих Църквата и унищожих православието, а Атинагор се наложило да бъде погребан в затворен оловен ковчег заради ужасното зловоние, което се разнасяло от тялото му.

 

Споменатите по-горе проблеми, разгледани в светлината на завещанията на светите отци, догматите на Църквата, вероопределенията на Съборите, каноните, както и чудесата и знаменията в потвърждение на истинността на православната вяра, се явяват непреодолими за всеки опит за отстъпление от Истината. Следва въпросът кой би дръзнал да оспори думите на Самата Пресвета Богородица, която нарича служителите на папата „Враговете на Моя Син“. Нейните думи са свързани с Житието на Светите 26 преподобномъченици Зографски, които са избрали смъртта пред предателството на Истината в лицето на Христос. Затова и тяхното дело неслучайно е ознаменувано от прославата им свише с необикновено небесно знамение, което е съвсем показателен факт и пряко доказателство за принадлежността на делото им. 

 

Може би не е случаен и фактът, че точно от същия славянобългарски манастир „Св. великомъченик Георги Победоносец Зограф“ българите сме облагодетелствани да имаме възможността да се информираме от богословските трудове на светогорския монах йеросхимонах Димитрий (Зографски), който в две свои книги е направил изчерпателно разобличение на всички опити да бъде атакувана Православната църква чрез икуменизма и предстоящия Всеправославен събор. Очаквайте интервю.

 

 Снимките са от официалния сайт на БПЦ http://bg-patriarshia.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

7 коментар/a

Келендарната Реформата е НАЛОЖИТЕЛНА на 26.05.2016 в 20:58
Келендарната Реформата е НАЛОЖИТЕЛНА, но не в посоката на Прот. Зисис. Много е дразнещо когато нещата се предтсвят по този начин: "тежки вреди след неоснователното въвеждане на римокалендарната реформа". Защо не информирате хората, че реформата на православния календар може да стане и без да се въвежда Грегорианския календар? Защото алтернативата на Юлианския не е само Грегорианския - има и други възможности да се коригира "12-минутната" (мой термин) неточност на Юлианския календар; ако светите отци са знаели през 325 година за тази неточност - те щяха да вземат решение по този въпрос; и да не ни оставят с календар, според който Равноденствието през 21 век [de facto] се случва на 7 март март (а не на 20 март). След 2100 разликата м/у Юлианския и Грегорианския ще е 14 дни, и така ще продължава в началото на всеки век: 15, 16 после 17 дни . . . така ли ще го караме? Тези които най-яросно защитават Юлианския календар са тези същите, които добавиха към Догмата многоброини и безсмислени традиционни елементи в литургията. Но когато стане въпрос за корекция на календара, те са винаги против, защото виждате ли, това е Римокатолическа корекция; което изобщо не е така разбира се; по-важно е да се държат хората в неведение.
Келендарната Реформата е НАЛОЖИТЕЛНА на 26.05.2016 в 21:13
След като се дразните от факта, че римски папа е въвел реформа на календара, защо не се дразните от името на поганеца Юлии Цезар, който въвежда любимия ви календар? На практика никоя правослвална църква не използва Грегорианския календар, само някои като БПЦ ползва т.нар. Новоюлиански календар, който НЕ Е точно копие на Грегорианския. Вижте статията в уикипедиа [https://en.wikipedia.org/wiki/Revised_Julian_calendar] -> превключете на Български тест, по-долу в ляво.
и.г. на 26.05.2016 в 21:45
Хвалите имя Господне!!.......Работайте Господеви со страхом и радуйтеся Ему с трепетом!1
Календарната Реформа е НАЛОЖИТЕЛНА на 26.05.2016 в 22:02
Извинявам се за правописните грешки по-горе; днес бе си нося очилата; ако въпросите с удебелен [bold] текст не се разглеждат, то какво толкова ще се разисква ? Всичките споменати са важни !
Календарната Реформа е НАЛОЖИТЕЛНА на 27.05.2016 в 21:57
Заради промените в църковноя календар през 1923 (т.е. предложения Ревизиран Юлиански календар), които не бяха приети в повечето православни църкви, и заради факта че Великден не се определя спрямо Ревизирания Юлиански календар, а продължава да се определя по отношение на Юлианския, та затова се получават литургични парадокси при празнуването на Преображение. Повтарям, ако Ревизирания Юлиански календар (той не е Грегориански) се ползвва изцяло, включително и за определяне на Великден, то тогава всичко ще е наред. И няма защо да плашите миряните че по "новия цалендар" не можело да се празнува Преображение.
JJJ на 30.05.2016 в 08:34
Където е народът, там трябва да бъде и църквата. За съжаление православното Християнство се отдалеча от хората със скоростта на светлината. Какво пречи свещениците да се обличат като нормални хора; какво пречи в училище да се отдели специално внимание за Християнското вероучение до 12 клас и се полага задължителна матура (В КОНСТИТУЦИЯТА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА ПИШЕ, ЧЕ СМЕ ХРИСТИЯНСКИ НАРОД); какво пречи да се обединим с католиците, които много, ама много отдавна са сред народа; какво пречи Християнстовото да се намеси по най- категоричен начин в управлението на държавата. Ако не Християните, то кой друг знае кое е праведно и кое не; кое е морално и кое аморално. Ако Християнската църква не беше толкова пасивна, нямаше да преживеем най- жестоката , непозната в цялата световна история демографска криза; нямаше да имаме пълно господство на мафията; нямаше на сме на първо място в света по броя на казината на глава от населението, по разпространение и смъртност от наркотици...
Календарната Реформа е НАЛОЖИТЕЛНА до JJJ на 30.05.2016 в 19:49
допускам че имаш добри намерения; обаче, там където е църквата, там трябва да дойде народа, а не обратото; защото, църквата (и христианството изобщо) сочи пътя на спасението, както го е обяснил Христос; неговите думи не са тривиални, и аз не мога да ги коментирам тук сега; само накратко: по Неговия път не се стига до земен успех и земни победи - той обещава нещо много повече - какво точно? - чети Евангелието. И ако народа беше поне малко по-близо до църквата, тази демографска криза нямаше да бъде в такъв размер; За вероучението си прав, за сближаването с католиците - да, но те също трябва да извъвят половината на техния си път на сближаване, защото с тази техна 'непогрешимост' никой няма да ги изтърпи като партньори. А това за конституцияата го забрави: няма да стане, първо, в БГ има прекалено много атеисти (както казах, народа трябва да иде при църквата), и второ, от Европа няма да дадат, защото самия ЕС е атеистичен, и го чака ислямизация.

Напиши коментар