Г-жо Бъчварова, защо МВР пуска убийци?

Г-жо Бъчварова, защо МВР пуска убийци?
Изглежда сме претръпнали от новините за престъпления, кражби и убийства. Но когато видиш самото зло – безсмислено, грозно, лишено от човешки образ, не можеш да останеш равнодушен. В малките и по-големи селища на страната извън столицата населението е подложено на терор. Да, точно така! Терор! Там хората не смеят да замръкнат извън къщите си и да се движат сами. Оказва се, че и в дома си не е в безопасност! С извинение към правозащитниците, но т.нар. толерантност, впрочем криворазбрана толерантност, не е нищо друго освен отнемане не просто на някакви писани права, а на правото да живеем без страх. Защото става дума не за някакви инциденти, каквито се случват навсякъде, а за всекидневен тормоз и страх от върлуващи цигански банди, които посред бял ден крадат и убиват беззащитни хора. Тези върлуващи орди спазват „културната традиция“ да не се подчиняват на закона. (Видяхме на един от кандидатите за властта, представител на мешерето – традиционното циганско правосъдие, колко му пука от правилата в държавата).

 

Това, което се е случило с близък човек на нашата колежка Милена Нейова, не е някакво изключение от правилото. И е още едно поредно доказателство, че нормалните, почтените, образованите, духовните са най-уязвими в това жестоко време. И че нашата полиция не ни пази. И да не се оправдават със закона! Ако той е крив, да го изправят!

 

На 15 октомври вечерта през прозореца на Емилия Бузова, 94-годишната баба на Милена, влиза самото зло, според протокола – „човек“, виновно лице. Къщата е в центъра на Видин, на 100 метра от площада и възрастната жена живеела сама. После се връщат още две от „виновните лица“, за да натоварят каквото са намерили, и така ги залавят.

 

Който е чел книгите и прекрасните материали на Милена за духовните хора на тази държава, може да си представи шока, че нещо подобно може да се случи.

„Цигани, българи - това няма никакво значение, защото не става дума за обикновени крадци, а за убийци.“, казва тя, когато разказва за случилото се. 

 

„Какво е било, не знам, но баба ми няма да изкара дълго. В петък направи мощен кръвоизлив от вътрешни разкъсвания. Когато влизат през кухненския прозорец, я завличат в банята, бият я, душат я. После просто са помлели двата етажа, всичко е изравнено със земята. Не знам какво са търсели, но пари едва ли са намерили, тя нe държи вкъщи много пари. Взели са личната й карта, картата за банкомат. После изнесли печка „Раховец“, два телевизора, един персийски килим. Каквото могли, измъкнали. Когато се върнали да изнесат останалото, са заловили един от тях.“

Съсед ги вижда пред къщата и попитал какво правят тук, а те побягнали. И понеже комшията знаел, че възрастната жена живее сама, се обажда в полицията. Протоколът е от 8.30 часа. Арестували единия от тях. Значи са влезли още преди да се стъмни напълно, към 7 часа вечерта, в центъра на Видин.

„Веднага откарали баба ми в болница, във вторник я изписаха. Когато направи кръвоизлива, извикахме отново бърза помощ, но лекарят ми обясни, че едва ли ще издържи до болницата. А болките при всяко докосване са неописуеми. От побоя тя е лилаво-черна на цвят. Слава Богу, не се връща към това нещо. За мен единствената утеха - доколкото това може да е утеха, е, че ще може да види моето лице преди да си тръгне. Цяла нощ не спах. Бях сигурна, че няма да издържи нощта. Само й виках „Бабо, тук съм, не се страхувай, дръж се, бабо!“ И тя още се държи, но си отива. Така ли трябваше да приключи живота си моята любима баба, музикантка, добър човек. Пребита като куче!“

 

Но по-отвратителното е, ако изобщо може да се степенува такова нещо, е че съседът, който е приъствал на залавянето е казал на Милена и майка й, че онзи ден е видял задържания да се разхожда по града. Значи полицаите са го пуснали! Единственият задържан във входа при повторния набег да завлече каквото е останало и който е душил и пребивал безпомощната жена. Това е убиец, не е просто крадец.

 

„Аз съм в шок. Комшията ми каза, че са го пуснали. Като дойде медицинска сестра, за да направим тоалет на баба ми, след това извика мъжа си да я прибере. Хората не смеят да ходят по улиците. Ами ако това се беше случило с майката на министърката? Ако се беше случило с близък на министър-председателя? С тези, които се грижат за нашата сигурност? Как ще го пускат? Ти пускаш убиец! До следващия обир, до следващото зверство, до следващото убийство - след седмица или месец. А още по-отвратителното е, че другите двама дори не са задържани, защото от полицията чакат баба ми да дойде в съзнание и да свидетелства. Какво е това? Майка ми каза – ама те полицаите бяха много любезни. Добре е, че са любезни, още не съм се срещала с тях. Но защо пускат убийци?“, пита Милена.

 

„Не знам, може би това не трябва да го казвам. Но във Видин има страхотно напрежение между българи и цигани. И дори моята най-добра приятелка във Видин е настроена така и като се видим, започваме да спорим по тази тема. Защото за мен не е важно циганин ли е или българин. Важно е да е добър човек. Но тук някои от циганите вилнеят страшно. В София живея в съседство с прекрасно циганско семейство, с което си помагаме. Но във Видин е наистина много страшно!"

Нещо ни засяда в гърлото, когато видим жестокостта - нагла, безогледна, отвратителна и безсмислена жестокост, да остава безнаказана, да се размножава и да паразитира върху хората, които имат нещастието да бъдат нормални и добри! Но знаем, че все пак нещо трябва да се направи!

„Какво може да направи човек в такава ситуация, към кого да се обърне, до кого да пише? Може би открито писмо до министър Бъчварова, шефката на МВР? Министър Бъчварова, защо пускате убийци на свобода!“

 

 

П.С. Следва откъс от интервюто, което Милена Нейова направи със своята баба това лято. 

Бих искала, Миле, да ми разрешиш да взема приспивателни, да легна на леглото в скута ти, да ме прегърнеш и така да си отида. Така няма да ме е страх. И ти не трябва да се страхуваш. Призори видях майка си. Гледаше ме през прозорчето на кухненската врата и като че ли че ли ме викаше. Трябва да си ходя вече. Уморих се. А ме е страх да го направя сама. В стаята с пианото върху акордеона съм оставила дългата тъмносиня рокля, която Еми ми донесе от Америка. С нея ме облечи. Оставила съм и бележка с музиката, която искам да пуснете на погребението ми. Нека е весело, не плачете. Нали ти си ми казвала, че смъртта не е край, не е раздяла завинаги.

Защо живеем? Някой отговарял ли ти е на този въпрос?

 

линк към цялото интервю:

http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/v-kraya-na-dnite

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Страшно

    25 Окт 2015 18:12ч.

    и покъртително.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПУХ

    25 Окт 2015 20:34ч.

    ПОКЪРТИТЕЛНО!!! Наистина ли живеем в ,,земята на Ботев и Левски, която отново е робска страна????

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Avatarx

    25 Окт 2015 20:40ч.

    Няма извинение за такива. В България съд няма. Съда трябва сами да си го правим явно! И изпълнението на присъдите също...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Chrisi

    25 Окт 2015 20:43ч.

    Май и по турско време не е имало толкова бандитизъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Chrisi

    25 Окт 2015 20:43ч.

    Май и по турско време не е имало толкова бандитизъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Как не ви е срам да правите пропаганда от

    27 Окт 2015 18:22ч.

    една лична трагедия? "Комшията ми каза" - вие проверихте ли? Какво "каза" МВР? И освен това, ако не ви беше целта пропагандата, може би щяхте да си направите труда да проверите, кой отговаря за "пускането" на заподозрени. И тогава щяхте да разберете, че статията ви трябваше да се казва "Г-н Цацаров, защо пускате убийци?"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Г-н "Как не ви е срам",

    28 Окт 2015 17:12ч.

    надявам се вече научихте от телевизиите колко са свършили работата "хората на Бъчварова", та не са могли да си свършат работата "хората на Цацаров"... След опит за жестоко убийство и грабеж, ченгетата са направили протокол за тава и тенджера, без дори да споменат състоянието на възрастната жена. Затова пък прокурорът е решил, че може да го пусне. Калпава работа - и едните, и другите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нямам думи

    08 Ное 2015 1:02ч.

    Боже... разплаках се с глас!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи