- Автор: Доц. Дарина Григорова
- 10 Sep 2020
- 273
- 19
Снимка: Антоанета Киселинчева
Струва ми се обаче, че радостта е прибързана не защото атлантическата схема на изолация на Русия не се състоя след Крим, това не променя политиката на санкции – европейските, т.е. самоизолацията на ЕС от Русия е в пълен ход. Нищо че отдавна е видно кого санкциите “хапят доста добре” по израза на Обама от 2014 г.
Отношението към Русия на Г20 зависи от домакина, когато срещата беше в Австралия през 2014 г., Путин беше буквално изтикан на крайния фланг, поставен на отдалечена маса сам с Дилма Русеф, австралийският протокол към руския президент беше показателно пренебрежителен.
В отговор Путин напусна Г20 преждевременно, официално “за да се наспи, защото работа го чака”, но де факто, за да не участва в обсъждането на Украйна съвместно с партньорите, предвидливо центрирани на домакинската маса като сплотени ученици около Обама, демонстриращи завидна категоричност в упреците към Русия, но при липсата на руския президент в ролята на обвиняем. Решенията, които тогава 19-те без Путин вземат по отношение на Украйна, се оказаха безсилни да спрат кризата и липсата на резултат виждаме до днес.
Китай като приемаща страна не само тази година оказва на Русия изключително протоколно внимание с императорска изисканост. През 2014 г. в Пекин се състоя срещата на АТИС (Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество), където Путин блестеше наравно до Си Дзинпин точно преди да отиде на Г20 в Бризбърн.
Нито поведението на Китай, нито това на “атлантическия Запад” (атлантически, защото е забравил, че е европейски) не са се променили от 2014 досега. Само един пореден детайл – неволно обърканият протокол от Тереза Мей при ръкостискането с Путин въпреки червеното килимче в Пекин. Ръката на Путин увисна пред камерите, незабелязана от британската лейди, която се коригира със закъснение и след напомняне, но с многозначителна усмивка – нюанс по английски.
Разбира се, последваха обяснения, че липсата на синхрон с Тереза Мей е била от бързината, че е прието дамата първа да протегне ръка (но пък за бизнеса и политиката това не важи поради принудителния тон на еманципацията), така или иначе, дори и ако единият е избързал пред протокола, другият трябва да поеме ръката му, а не небрежно да го оставя в конфузно положение.
Впрочем още един протоколен детайл от предишната Г20 от 2014 г. – напускайки Австралия, вече на летището, Путин се обръща изненадващо и подава ръка на местния полицай от охраняващия го кордон. Ръкостискането е чисто руски намек, че сме наясно, че народът не отговаря за управляващите го и отношението към хората е приятелско, а не кастово, с каквото са свикнали покровителстваните от Британия. Нюанс по руски.
Езикът на тялото, особено в зоната на протокола, фиксирал всеки жест със смисъл и символика, за да го защити от издайнически емоционални грешки, все пак загатва кога има несъвместимост и кога синхрон. Не случайно Путин в интервюто за "Блумберг" на въпроса за предстоящата среща с Тереза Мей в Китай отговори с повторения: “Британия излиза и фактически вече е извън ЕС, но тя не е извън специалните отношения със САЩ и що се отнася до отношенията й с Русия, те зависят не от присъствието или отсъствието й в ЕС, а зависят от нейните специални отношения с Щатите”.
Това обаче не пречи на "Бритиш петролиум" да притежава акции в "Роснефт", от чийто пакет 19,7 % са чуждестранни, нито възпира Путин да покани на частна визита в Кремъл питомците на "Итън", люлката на британския елит, с който ще кръстосва шпаги неговият приемник.
Взаимният интерес и от двете страни е силен, показателен е посредникът за срещата с Итън бойс – епископ Тихон Шевкунов, ректорът на Сретинската семинария, чел лекции в "Итън". Британският инстинктивен интерес към руското православие – загадката, с която Острова не може да се справи въпреки геополитическата си гъвкавост и шахматна прозорливост, се спира именно на о. Тихон заради книгата му “Несвятые святые”, чийто британски преводач става православен.
Детайл микроскопичен на фона на геополитическата макрокарта, където британските позиции традиционно са далеч по-добри от руските, но детайл за британски интелектуалец, приел православието след руски прочит… а духът е, който побеждава… и той “диша, където иска”.
За Китай в същото интервю от 1 септември Путин се изрази евразийски образно и мащабно като за китайско ухо: “високо ниво на доверие… отношения безпрецедентно високи по равнище, качество”, “всеобхватно партньорство и стратегическо качество”.
За Русия обаче Китай е добър съсед и тил, специфично сложен партьор поради силна икономическа гравитация, но не и съюзник, илюзии не питаят и двете страни. За Китай Русия все още е нещо временно, недоказало се, по-трайно от САЩ, разбира се, но от гледна точка на хилядолетната китайска възраст руският пейзаж е сезон от пътя, който няма нужда от червено килимче.
