"Там, где торжествует серость к власти всегда приходят черные.” Цитатът не е от безцветния филмиран сценарий “50 нюанса сиво”, а от романа на братя Стругацки “Трудно быть богом” и е упрек към наблюдаващите социалните процеси на съвремието интелектуалци и не само, пропуснали (в желанието си да оцелеят или в изкушението да не подлагат на съмнение собствените си теории) смяната на цвета на обществената свобода в сиво, което винаги при липса на съпротива бива последвано от черното (от тъмнината – от липсата на свободна воля).

 

Напоследък е модно да си “експерт”, “анализатор” (навремето имаше “оператори” да не казвам на какво, на всичко всъщност), диванен или клавиатурен, или и двете, лесно и виртуално ужким присъствие в обществения спектър, малко разнообразие сред троловете и хейтърите, които са неизбежна част от патологията на мрежата, заприличала в огромната си част на стена на обществена тоалетна. Не подценявам тази активност (онлайн), но когато тя се изчерпва с постове или лайкове, а не реагира в реалния свят (офлайн), тя се превръща в мигащ емотикон (съвременната пиктограма на хомо глобаликус).

В конкретния случай “сивото” се прояви със забраната на "Деконструкция" от ръководството на БНР, в отмяната на предаването за ваксините на Валя Ахчиева – за начало стига, вероятно това е част от посрещането на новия американски посланик, който побърза да извести, че ще се бори с руската пропаганда (а тук се включва всичко, което критикува властта независимо в коя сфера, все пак е демокрация, трябва да сме позитивно единодушни и да се обичаме или да обичаме да мразим по поръчка или по заръка отгоре).

“Сивото” обаче се прояви и в лежерното бездействие на защитниците на свободата на словото, на по-голямата им част, било то от бранша на четвъртата власт или от гражданите с лична позиция. Днес БНР не забеляза какво се случва пред БНР, след като почти година тананикаше в колективен протест Let it be, но не привлече общественото внимание, отказа се, умори се, уплаши се и сега мълчеше в мнозинството си, без да подкрепи своите колеги – деконструкторите Петър Волгин, Божан Петров, Калина Андролова, Юлия Владимирова.

От присъстващите днес стотина солидарни с "Деконструкция" преобладаваше агитка на преклонна възраст с ентусиазма от ленинските съботници (в смисъла на приповдигнатост и подготовка, домашни плакати), предимно нея и заснеха в репортажите в мрежата, защото у нас да си възрастен не е предимство, не е символ на опит, напротив, белег е на “изкуфяване”, на “червени бабички”, на “нафталини” – част от неолибералното култивиране на липса на приемственост между поколенията.

Почти нямаше млади лица, имаше и партийно принадлежащи, присъединили се поради опозиционния актив от подобна акция (нищо лошо, това е част от играта), бяха приятелите на "Деконструкция" от София (провинцията е обречена на закрепостяване от смазващия бит и присъства в предаването, като гласува за най-добър водещ за Петър Волгин или като се обажда, за да се чуят гласовете й (всичките без изключение).

“Сивото” не е цвят, това е поведение, унификация на послушните, предупреждение за вироглавите, единогласие в потока на мейнстрийма, истинска демокрация за “истински постмодерни арийци”. При такава толерантна среда “черното” ще настъпи като нощта на екватора – внезапно. Финалът на фразата на братя Стругацки е “Эх, историки, хвостом вас по голове…”.

Трябва ли да стигаме до него, ех, слушатели на посткомунистическа, евроатлантическа, демократична България… ефирът без кислород може ли да е конструктивен? Не стяга ли папийонката? Има една фраза: "на врата му е студено от липсващия нашийник"...

 

Още от категорията

Бездомна Европа

Бездомна Европа

Няколко събития от последните месеци, несвързани практически едно с др...

5 коментар/a

КАКВО ОБИДНО ИМА В КОМЕНТАРА МИ КОЙТО ИЗТРИХТЕ?Копи-пействам го отново: на 12.01.2016 в 19:18
МНМ на 10.01.2016 в 12:28 Една хубава новина!..Въпреки че нямам възможност да слушам БНР,за пропагандаторските предавания на гореспоменатите журналисти се знае и говори много...С удоволствие прочетох за броя на участниците в т.н. митинг в подкрепа на сваленото предаване.И за възрастта и партийната им пренадлежност...И към авторката,добре позната от редовното участие в този сайт,любителка на руските мъдрости:..На никого не му е студено от липсата на нашийника!...Всъщност може и да има такива хора.Които са живяли с нашийник през целия си живот...
Мара Подробната на 11.01.2016 в 18:37
Какината, видиш ми се умно момиче. Няма как да не разбираш, че от 25 години България се ръководи според правилата на евгениката на братя Стругацки. Която няма нищо общо с хуманизма, алтруизма и християнските добродетели. Просветляващо четиво е "История на Наполеон Бонапарт, император на французите" от сър Уолтър Скот, в петнайсет тома, ма тънички. Удивителни съвпадения. Гого Дискурса се е пръкнал на полето на благоприличието и революционната целесъобразност през 1798 година.
въпросче на 11.01.2016 в 08:20
Струва ми се, че големият въпрос е, защо сивотата винаги (или поне почти винаги) побеждава правотата. И отговорът е в правилата. Те трябва не просто да подкрепят правотата, а да ограничават сивотата, защото за разлика от правотата, която използва само позволените средства, сивотата използва всички възможни средства за борба, което я прави много силна. Простичък пример: опитайте с честност и почтеност да се преборите с един подлец! И ако победите, ще почерпя.
Васик на 10.01.2016 в 01:34
Кто о смерти скажет нам пару честных слов/ Жаль нет чёрных ящиков у павших моряков/ Карандаш ломается, холодно, темно/ капитан Колесников пишет нам письмо
сивото у нас на 10.01.2016 в 09:57
Сивотата у нас има безспорно авторство - ул."Козяк" и "Дондуков" .Примери - целия свят говори са ИД като безспорен враг №1 с който трябва да се води безмилостна война,реално в тази война от м.септември ежедневно е и Русия,всеки ден имат акции във въздуха,да се чули или видели нещо по нашите телевизии?

Напиши коментар