Днес е годишнина от убийството на украинския писател и журналист Олес Бузина – четири изстрела в гърба, заподозрените изпълнители са пуснати на свобода, националисти, герои от “революцията на достойнството”. Олес Бузина беше убит, защото казваше истината за разрухата след майдана, защото не беше русофоб нито украинофоб (“аз имам два родни езика – руският и украинският, и двата са ми еднакво скъпи”), защото в момента властта на Киев е именно украинофобска – олигархия с галицийски реваншистки идеологически сегмент, за сметка на мизерстващите украинци заедно с всички народи в многонационална Украйна, сред които и българи.

 

 

Липсата на свобода на словото, политическите затворници, сред които журналисти, общественици, православни свещеници, са част от майданизацията в Украйна.

 

На 2 май ще има и друга годишнина – от Одеса, изгарянето на одеситите, мирно протестиращи против майдана, в Дома на профсъюзите, показна екзекуция на националисти и неонацисти, невъзпрепятствана от полицията, впрочем няма резултати от следствието, няма виновни, няма наказани, а на площад “Куликово поле” майдански нацисти свикват периодично митинги с лозунга: “тук спряхме руската пролет” – и това е политкоректната реч в майданска Украйна, насилието над инакомислещия е издигнато в култ.

 

Майданизацията не се ограничава с границите на Киев и поразява Европа: в Германия с благословията на Ангела Меркел ще бъде осъден немският журналист Ян Бьомерман за сатирично видео с Ердоган (новата свещена крава на ЕС), наказанието за свободата на смеха е от 3 месеца до 5 години затвор. Впрочем самият Ердоган е известен с преследването на турски журналисти, но Европа не само че не се възмущава официално, но дори и с целия си рояк правозащитни организации, напротив, следва го, майданизира се.

 

Майданизира се и България, постепенно, в нашенски ленив стил, бавноподвижен, но неотклонен от линията на партията, пардон, от директивите на Брюксел. Първо забраниха предаването на Петър Волгин “Деконструкция” за антимейнстриймовско мнение, тук често се произнася едно перфидно обвинение, когато не си политкоректен, сиреч не тачиш евроатлантическата идеология: “ама вие сте много политизирани, уронвате престижа, не мога да ви позная” и т.н. Впрочем BiT публикува само на сайта си предаване с участието на Петър Волгин, но не го пусна в ефир с обяснението “технически причини”, което е срамежлива цензура. Опитът за цензуриране на каритатуристите Христо Комарницки и Чавдар Николов успя частично, далеч не като в Германия, което обаче не гарантира следването на тази танденция на забрана на смеха, когато е над евроатлантическата непогрешимост.

 

Ако има европейска политкоректна солидарност, то тя е за шарлитата, за правото да се гавриш с пострадали от атентати в Москва (имаше шарли карикатури за загиналите московчани в метрото) или със символи на християнството, исляма, юдаизма, религиозното съзнание е обект на комиксна пошлост. Засегне ли се обаче евроатлантическият култ, следва остракизъм, упреци в “език на омразата” срещу “правата на човека”. Навремето в соца се шегувахме по повод “всичко в името на човека” с въпроса “на кой именно човек?”, отговорът беше тато и тоталитарна компания (сега същата е евродемократична, но не по-малко тоталитарна като мислене).

 

Ако зададем въпроса на евроатлантическите жреци, пардон, еврократи: “правата на кой човек защитавате?”, на този без пол, без родина (какво ретроградно традиционно мислене на фона на постмодерния глобалист, новото издание на “безродния космополит”), без национално съзнание (каква провинциалност пред просторите на евроатлантическия универсализъм, заместил интернационализма на комунистическата идеология), без вяра (вярващият е свободен, но не е толерантен, защото умее да различава доброто и злото, не отрича греха, което не отговаря на евроатлантичеката идеология на щастието без грехове, или по-скоро с тях, но като “културни особености на правото да си различен”).

 

А правата на кои български граждани защитава БХК? На т.нар. бежанци, които нарушават закона и нелегално преминават границата, демонстративно и безнаказано? Общество, в което законите не са за всички, не е демократично, може да е европейско само по география и евроатлантическо по идеология – тоталитарно комюнити, карикатура на СССР, без право на смях, а позволената усмивка е политкоректната гримаса на успешен глобалист с позитивния страх да не говори по съвест.

 

Още от категорията

12 коментар/a

Браво, Олесь на 16.04.2016 в 19:53
http://aldebaran.ru/author/buzina_oles/kniga_tayinaya_istoriya_ukrainyi_rusi2001_2005_ru/
кривата краставица на 16.04.2016 в 22:36
Браво, Дарина! Особено за предпоследния абзац – точно в десетката. И аз отдавна разбрах защо се чувствам тъй тоталитарно задушена по време на демокрацията – защото не съм нито хермафродит, нито безполов индивид, нито безродник, нито безбожник - и по тази причина съм излишно същество. Дори нямам (все още) умствени и физически увреждания. Поне едно увреждане да имах (ех да му се не види), щях да съм пълноправен и пълноценен член на евро-атлантическото общество, щяха да ме канят в студиото на БНР, да ми гласуват всякакви добавки и надбавки, да се снимат с мен, да ме включат в някой олимпийски отбор на държавна издръжка. Щях да се увивам с бутиково шалче изплетено от някой пишман-доброволец и да харча парите на неувредените данъкоплатци за екзотични забавления – например курс по фотография за слепи. Виж тук: http://www.ngobg.info/bg/news/101346-%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D1%80%D1%8F%D1%89%D0%B8-%D0%B8-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.html
Остарял и може би непълен списък на 17.04.2016 в 03:49
https://anonybulgaria.wordpress.com/2013/08/20/експерти-соросоиди-и-think-tanks-листа/
Нашите лениви майдановци на 17.04.2016 в 09:01
Експертите на прехода https://www.scribd.com/doc/46545214/Ekspertite-na-prehoda#download
трансцендентал на 17.04.2016 в 09:58
В Русия движения, свързани с Православната църква, в лицето на своите мислители, напоследък поставиха критично въпроса за либералната мантра "правата на човека" като идолопоклонска ерес, обожествяваща човека, а не Бога. Целият светски западен либерализъм е изграден върху една в същността си антихристова антропология на преклонението пред техно-кратичния идол (звяра666), нямаща нищо общо с Истината и Онзи, който е призван да й свидетлства.
Браво на 17.04.2016 в 11:08
Най-после нещо стойностно и много,много вярно! Единствения лъч надежда,защото всички останали публикации са интервюта и мнения на заслужилите безродници Плевнелиев,Митов,онзи в м-вото на отбраната,посланника на краварите и т.н.
Поморийски на 17.04.2016 в 14:17
Силно, правдиво!
МНМ на 17.04.2016 в 16:55
Ний- сетне разбрах от горната статия за липсата на свобода в западната (евроатлантическа) журналистика.За разлика от напълно свободната в "Матушка Русия".Разбрах и за българската "майданизация".Каквото и да означава.(Може би този сайт прави изключение.)..Започнах също да се съмнявам,че Украйна е била част от СССР, а острите противоречия там са резултат от западната(евроатлантическа) история...И една молба към редакторите на този сайт.Не пишете научните звания на авторите на материалите!!!
от днес на 17.04.2016 в 17:21
Кинопереводчик Дмитрий Пучков: «Любой русофоб является дегенератом»
Ерма на 17.04.2016 в 18:14
Правдива статия. Споделям написаното. Както винаги авторката е точна, ясна и кратка.
observer на 17.04.2016 в 20:46
Статията е справедлива в критиката си към българските нрави и свободи, но доста едностранчива в частта си за Украйна. И не, че критиките към Киев са несправедливи, а че е пропуснат Донбас. Там също няма свобода на словото и хора изчезват, и фактът, че са от двете страни на барикадата, не прави едните по-добри от другите. Така се оказа накрая. Украинската касапница, в която просто няма на кого да симпатизираш, е описана още от Булгаков в Бялата гвардия.
кривата краставица на 18.04.2016 в 14:36
За тези, които все още не са са разбрали: майданизацията е антихуманна политика за насилствена подмяна на изконните ценности на едно общество с изкуствени такива, водещи до неговото загниване и разпад. В България се прилага пълзяща (не ленива) майданизация, защото някой е изчислил, че така ще има по-слаба съпротива. Тоест планирано е да ни сварят като жаба на бавен огън – тя първо си мисли, че водата е приятно топла, но докато се опари, вече се е размекнала и не може да изскочи от тенджерата. Бавно и полека за четвърт век фалшивите експерти на прехода с помощта на шоумени и ЕПМ-активисти потопиха нацията в лъжлив информационен поток и възпитаха цяло поколение нови българи с АБСОЛЮТНА СКЛОННОСТ КЪМ САМОУНИЖЕНИЕ. Главите на тези нови българи , възпитаници на майдановската школа, са твърди като паветата пред парламента. Тяхната бетонирана фикс-идея е, че нашето страдание е УНИКАЛНО, защото ние сме най-глупавите, най-некадърните и най-недостойните хора на света. Затова според тях „няма такава държава“ (един кретен дори направи песен с такова заглавие), затова според тях няма смисъл да се работи за тази държава и това общество, а единствено решение на личните проблеми е емигрирането на запад. И какво от това, че там на запад тъй наречените бели страни показват разпад на държавността в много напреднал стадий – те са напълно неспособни да защитят територията и населението си от нашествениците; те десетилетия наред си отглеждат капсулирани общности - люпилни на терористи , нещо като малки „държави в държавата“; те са напълно отворени за майданизация и вече внедряват новите „ценности“ ( хомосексуализъм, педофилия, зоофилия, евтаназия и т. н.) Въпреки тези прелести новият българин продължава да бленува запада като обетована земя. Дори да види Меркел да се сношава с джихадист в Бундестага, той ще отсече твърдо: „Да но те, германците, са велики и ще се оправят, а ние – не, защото сме прости!!!“

Напиши коментар