Ако има нещо ирационално в нашия предимно рационален, леко навъсен балкански характер, свързан с оцеляването ни през вековете в битката “със свои и чужди гости”, то това е отношението ни към Русия, пъпната връв на Освобождението ни. Оттук, от националния образ на свободата, и яростната русофобия, и дълбоката почти архетипно религиозна русофилия – и двете от 3 март.

 

 

Много лично е и отношението на руснаците към нас, ако бяха безразлични, нямаше да ни напомнят постоянно, че като “братушки” сме ги “предали” по време на двете световни войни, нямаше да реагират така болезнено, защото като политически субект (да премълча по-тъжното “обект”) сме доста миниатюрни за вниманието на обществото им. Като културно присъствие липсваме в нова Русия, т.е. невидими сме. Туризмът у нас не е критерий за интерес, защото е за средната класа “нови руснаци”, повечето с мешчанската психология на провинциални помешчици, мнозина от които част от охраненото чиновничество, а там тънкости няма, има all inclusive.

 

Ирационалната русофобия у нас се дължи и на нашите известни резерви и даже ревност към афинитета на руснаците към сърбите, има даже едно понятие на тази руска слабост “историческо сербианство”, има също и друг термин: “сърбите са балканските руснаци” (много погрешно всъщност, защото сърбите никога не са се жертвали за друг народ или свещена месианска кауза, както руснаците с Великата отечествена война, но образът си е образ и е част от славянското приказно мислене, пробвай да ги разубедиш рационално – става само с друг образ). В същото време само за нас руснаците използват думата “братушки” (умалително и умилително нежно почти обръщение), докато сърбите са “братя” (емоционалното съдържание е различно като към равен, но “братушка” е като към по-малкия, блуден, но от това и по-скъп брат, това е на подсъзнателно ниво, изрича се, чувства се, не се дефинира).

 

Следосвобожденската ни история, разполовена от 1944 г. идеологически от същата тази Русия, превърнала се в СССР за почти целия ХХ век, поражда и друга форма на патологичен страх, русофобията на истеризираното съзнание, подчинено на идеологическо мислене. Руското се заклеймява като символ на “комунистите”, “червените”, избирателен подход, забравящ, че в Русия е имало и “бели”, че СССР не е Русия до 1945 г., когато победата се извоюва с възраждането на руското православие, на руските герои, забранени от ленинската глобалистка интернационална политика на тотално изличаване на Русия от панпролетарския проект.

 

Идеологизираното съзнание (след 10 ноември у нас такъв е подходът ни и към демокрацията, непогрешима като политически идол, обвит от политкоректна и леко воняща словесност) не може да разбере или по-точно да приеме Русия. Идеологическото изкривяване и на русофили, и на русофоби се плъзга по повърхността, избира си или “червените”, или “белите” след 1917 г., съветския  или имперския проект, а Русия е всичко това заедно в мощно движение като Енисей напролет.

 

Идеологическото “филско” или “фобско” етикизиране идва и от неразбирането на есхатологичния месианизъм на руснаците, времето, в което “мисли” Русия е битката на абсолютното зло с абсолютното добро. Русия в този смисъл е христоцентрична, не антропоцентрична, ориентирът е навътре в човека и няма външна прецизност, подреденост, ред, законност, тази аптекарска прилежност на централния и северния Запад (южният е по-друг). Русия е непредсказуема и стряска донякъде с основание западноевропейския законопослушен ум, свикнал на статичната сигурност на скучно планиран детайлизиран бит срещу руския динамичен хаос, в който всичко е “коль любить, так без рассудку, коль грозит, так не на шутку… коль простить, так всей душой” (Алексей Толстой).

 

Ние не сме законопослушни, упорстваме с балкански бунтовен инат, породен и от суровите места, които обитаваме, почти винаги обект на нечии интереси отвън, сблъсък на империи или постимперии, няма как при такъв исторически ландшафт да има солиден културен и духовен пласт, имаме отделни островчета в личности-гиганти насред остърганото/остриганото общество, неуспяло да си поеме дъх след поредния преход, защото “преходът” е политически кръстопът, който съвпада с географския.

 

Оттук обаче имаме повече сетива за руското, когато не пълзим в накъсана времева отсечка със смехотворни политически цели: влизането в ЕС и НАТО се представяше като “цивилизационен избор”. ЕС обаче е постевропейски проект, далеч не е цивилизация, ако приемем че за такава трябва не само техническо съвършенство и бизнес процъфтяване, но и духовна общност, докато ЕС отказа да приеме християнския си духовен (ценностен, истински) образ. “Избор” нямахме, защото от 90-те г. геополитически цяла Източна Европа беше изоставена от руското постсъветско присъствие и беше предоставена на победителя в Студената война – САЩ. “Избор” без референдум също е проблематично, защото политическата власт в България не се довери на българските граждани нито за ЕС, нито за НАТО по понятни причини. Друг е въпросът, че мечтаната самостоятелност не може без обвързаност с велика сила или конфигурация от такива, но е възможно тази връзка да не е от позицията на слугинско преусърдие, а от тънко балансиране между слабите места на големите играчи и силните на стратегическата ни позиция в сърцето на Балканите като най-голямата славянска държава.

 

От тази ни зависимост отвън, приета като даденост на “преклонената главичка”, е и рационалната професионалната русофобия, т.е нищо лично, само политически/политологически бизнес; както и професионалната русофилия, които са нещо като политиканско занаятчийство в двете посоки и на ниво сергия на политически пазар с много съмнителен срок на годност.

 

И сега в навечерието на 3 март пак сме раздвоени с парламентарна комисия за разследване на Турция и Русия (парадоксът на партньорското слугуване, в един момент сливаш доброто и злото в историята си и "браниш" с административно пустословие поредния биг брадър), от една страна, и двете църкви – нашата и руската, от другата страна, които заедно канонизират свой светец – св. Серафим Софийски – едновременното разновремие в съвремието...

 

А всеки избира свободно, защото свободата е несъвместима със страха или с идолите.

 

 

Още от категорията

Бездомна Европа

Бездомна Европа

Няколко събития от последните месеци, несвързани практически едно с др...

51 коментар/a

Swann на 29.02.2016 в 19:24
тази Русия за която говори и си представя автотрката е Русия на Бердяев, Достоевски, Шесотв...тази Русия е безвъзвратно загубена през 1917...все едно да разсъждаваме за България такава каквато е била през Златния век...да извинява авторката но да наречеш Русия христоцентрична днес...не само е смешно, това издава адска недалновидност
име на 29.02.2016 в 19:39
защо да бъдем фоби или фили ,а не реалисти? историята на отношенията между България и Русия са отдавна. до скоро не признаваха ,че кирилицата е българска .За покръстването също не знам .Да не говорим за "татарите"-българи и техните права !!!!! и т н
Наблюдател на 29.02.2016 в 20:01
Би било добре г.Григорова, щом е толкова наясно с историята, да обясни на широката публика истината за руско-турската война през 1877/78 г. , за Сан-Стефано, за 3-ти март, за Берлинския конгрес, за влиянието на руския имперски двор върху горните събития, както и намесата му в последващите - войната на България срещу Сърбия през 1885г., Съединението, обявяването на независимостта на България през 1908г. ? Но нека да изложи фактите не както ги пишеха в учебниците по време на комунизъма, а истинските! А това, че в по-късните години българските политици не се оказаха на нужната висота и загубиха позиции, спечелени от храбрата българска армия, показва че сме малка и слаба нация и винаги се налага да се придържаме към по-силните.
чугун на 29.02.2016 в 20:32
Историята дава много повече основания на "филите", отколкото на "фобите" по отношение на Русия, но при добро желание се намират и двата вида аргументи. Обаче не е в това въпроса, или по скоро не само в това. Нашите пред и следосвобожденски елити вече са били разделени на фили и фоби, в зависимост от начина, по кийто са виждали нужната геополитическа ориентация на България и собствения си интерес. Народът - не. Той, народът, не е бил никога русофобски, нито по времето на Стамболова, нито при Кобургите и включването на България в блокове срещу Русия при 1вата и 2рата световни войни. Задайте си въпроса защо? Какво е разбирал или разбира сега народа от геополитика, историческа преспектива - на рационално ниво? Ами много малко. Народът се държи за Русия инстинктивно, ирационално, метафизически, ако щете, защото чувствува, че за Запада, при цялата му привлекателност му носи унищожение и изчезване, Западът винаги е имал нужда от територия, пазар, ресурс, но никога не му е дремело за българския народ. За Русия е обратното - и на ниво народ, и на ниво елити ( по различни причини) те искат да ни има. И сега е така, и сега българите по инстинкт са с Русия - и са прави.
синкоп на 29.02.2016 в 20:46
Права е авторката, руската христоцентричност, която тя изтъква, е израз на самото стремление на руснаците към битиен ред не от "мира сего". Показателно е, че руснаците са народът, който едновременно най-много страда и най-показно побеждава, при това Русия е единствената страна, която с кръвта на чедата си освобождава от робство други народи! Руската христоцентричност, както се отбелязва в статията, е в същността на есхатологизма на руския дух. Другото измерение на руската христоцентричност се състои в духовните проявления на душевния живот, които при модерната западна цивилизация - поради влиянията на католицизма и протестантството - се оказват не само незабележими (релевантна в популярен план им е модерната позитивна наука "психология"!), но погледнато от определен аспект, даже невъзможни да се проявят; в статията е казано, че тъкмо зависимостта от вездесъщността на рационалната подредба, им влияе негативно в това отношение. Другото име на руската духовна душевност е християнска съборност (сибир-ност) - и в най-съкровения й смисъл - като модела на християнската Съборна Личност през екзистенцията (Бердяев, Шестов). В такъв смисъл руската Сибириада е изконна граница и край на родово-историческия "паноптикум на Сион" (който впрочем затова я и презира, и отхвърля!), благодатно отвека и навеки преобразяван в екзистенциално-евангелски свидетелския Истината Христова "синоптикум на Сина".
Админ на 29.02.2016 в 22:05
Дружбата със СССР е тъй жизнено необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество!
Иван на 29.02.2016 в 22:14
Зачетох се в коментара на "Наблюдател". Учуди ме споменаването в отрицателен аспект на ролята на Руската империя за обявяването на независимостта на България. Предполагам, че "Наблюдател" не е чел договора от Сан Стефано, Берлинския договор, но със сигурност не е чел трите договора (Русия Турция, Турция България, България Русия), подписани през 1909 (!) година, с които Турция, а след нея и другите държави, признава независимостта на България. Интересно, но ситуацията тогава е била доста сходна със сегашното в Крим. България е имала автономия, но в рамките на Османската империя. Обявената на 22.09.1908 година независимост, Западна Европа я е възприел точно като сега референдума в Крим - да си гледат работата тия балкански субекти. Виж, ако Турция признае, тогова може. Е ставало е въпрос за пари, много пари, Русия се отказва от взимания от Турция за да компенсира финансовите претенции на Високата Порта към България. Просто казано, Русия е платила за независимостта на България през 1909 година. Дала ни е и заем, за да платим за ЖП линиите. Ленин после ни го опрощава. Такива са фактите, ама кой да чете. За нещата трябва да се съди не от днешна гледна точка. През 1878 година реално не сме имали административен капацитет, че да управляваме самостоятелно държава. Затова ни оставят автономия цели 30 години. Това са ни възприемали всички държави. Може и да ни се иска да е било друго, но това са фактите.
Самый на 29.02.2016 в 23:14
....и дым Отечества, так сладок и приятный. ...
въпросче на 01.03.2016 в 09:22
Стремежът да бъде демонизирана Русия и в частност Путин има много причини. Ето по-важните от тях: 1 - По времето на Елцин големите американски корпорации вече бяха започнали да точат лиги за това как ще прилапат руските природни ресурси (60% от тези в света!), но дойде Путин и те си останаха само с лигите (твърди се, че по времето на Горбачов американците са искали да закупят Сибир); 2 - Демонизирането на Русия води до увеличаване на печалбите на Военно-промишления комплекс на САЩ (вече излизат сведения за реалното им увеличаване). Освен това, за сега тя единствена може реално да се противопостави на американската военна мощ; 3 - След множеството намеци (от Садам Хюсеин, Муамар Кадафи и т.н.) за отхвърляне на диктата на петродолара, Русия предприема първите реални стъпки в тази насока. Отхвърлянето на петродолара неминуемо ще доведе до отхвърляне на световната хегемония на САЩ; 4 - Смятам, че с най-голямо стратегическо значение е стремежът на сегашното руско правителство да обедини най-добрите неща от неолиберализма с най-добрите неща от соца в интерес на руския народ. Успехът в тази насока ще срине идеологията на САЩ, а както беше казал Вапцаров, вземеш ли зрънце от моята вяра бих ревнал като ранена в сърцето пантера. И така, опитите да се демонизира Русия са яростни и безогледни, но както беше казал някой, колкото повече мърдаш, толкова повече ти в**за.
Adolf на 01.03.2016 в 10:02
Да обобщим - 3 март е черен ден за внучетата на хаджи Иванчо Хаджипенчович ефенди и Кириак Стефчов.Зер извлекъл ги е изпод дебелата сянка на падишаха,където са добрували къде 500 години.Да отидем на 3 март пред паметника на Цар Освободител и да не позволим на турските мекерета да словоблудстват.
Петко Бирбочуков на 01.03.2016 в 10:08
Едва ли има по-голям русофоб от Путин. Докато цените на петрола в чял свят падат, той вдига цената на бензина за руските мужици. Ебаси лузъра...
илия на 01.03.2016 в 12:15
Господин Бирбучуков, дето пишете за Путин. Вие нали не зареждате в Русия а в европейска България. Не го мислете! Не ги съжалявайте. Лузър сте Вие, защото не знаете къде отива акциза на горивата в България, плаща ли се изобщо и направете едно сравнение между дохода и пенсията в България и същите в Русия. Вижте там индексацията на пенсията, вижте в България и пишете пак глупости.
Арматура на 01.03.2016 в 14:48
Чугун,прав сте.
Лидъл Харт на 01.03.2016 в 17:42
Защо дадоха Оскар за най-добър филм на Спотлайт? Ами много просто - Спотлайт показва точно разликата между Щатите и Раша - В Русия Поповете се изгавриха с децата и после тикнаха децата в пандиза. В Щатите стана обратното - намериха с години назад кои ПОПОВЕ са се гаврили с деца и им разказаха играта. Е тваа а разликата между Щатите и Раша дет тикна Пъси Риът в сталиниския сибирски пандиз.
Staninski на 01.03.2016 в 18:10
Честно казано, нямам никакво желания да си губя времето в празни спорове с русофоби!? И все пак, понеже са упорито тъпи в своята омраза, би трябвало да им се припомнят по-често, някои очевадни неща. Няма да се спирам на историческите причини за по-особените чувства и отношения между българи и руси. Достатъчно е да не забравят следното: Това, което сме , днес, държавата България, го дължим на Русия. Това което бе България в периода, 1944-та-1989 г., а именно- развита икономика, развито селско стопанство, здравеопазване и образование безплатни, силна и добре обучена и въоръжена армия, стабилност и сигурност , го дължим на Русия. Какво сме получили от Запада- грубо казано, във всички съдбоносни за нас исторически моменти- среден пръст. Орязаване на България след Сан-Стефано. Погром и нулева подкрепа в Балканските войни и национална катастрофа. Втора след Първата световна война, нова катастрофа след втората световна война. Какво получихме след 89-та г. Унищожаване на индустрията, на селското стопанство, разложение на държавните институции, липса на закон и ред, корупция и продажничество повсемеместни. Погром в здравеопазването и образованието, разгром на армията. С две думи днес България е със свалени гащи, безпомощна и безсилна,благодарение на всички продажници и родоотстъпници, управлявали след Промяната. И след всичко това, се намират не -малко продажници, които плюят по миналото, хулят Русия, естествения ,почтен и единствено възможен съюзник и закрилник на нещастната ни , повалена в калта страна.С какви очи го правят, в чий интерес, и срещу какво, те си знаят. Не разбират обаче едно- че са вредни и опасни за България, и че народът няма вечно да търпи безобразията им!

Напиши коментар