Понеже след Христо Ботев всичко казано за фалшивия национализъм изглежда някак банално, аз ще се огранича с твърдението, че днешният български национализъм е чиста бутафория. И едно доказателство в това отношение са атаките срещу Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН. Самият факт, че тези атаки се възприемат като нещо нормално и не предизвикват спонтанно обществено недоволство, недвусмислено свидетелства, че българският национализъм е на смъртния си одър.

 

 

 

 

Има една тенденция в българския политически живот, която упорито си пробива път през последните години, и това е постепенният и съзнателен отказ на българските правителства от национална независимост. Нека да оставим анализа и оценката на тази обективна тенденция на политическите коментатори. Предмет на настоящата статия е една втора, субективна тенденция, която е идеологически „дубликат” на първата. Става въпрос за постепенната ерозия на национализма (патриотизма) в съзнанието на българина. Това явление е от компетентността на социалната психология, но според мен си заслужава да бъде обсъдено и в един „злободневен” контекст. Това е негативната реакция, която предизвика решението на правителството да потвърди номинацията на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН.

 

Три критики на номинацията на Ирина Бокова

 

Сигурно съм бил голям наивник да вярвам, че понастоящем, когато правителството официално потвърди номинацията на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН, споровете „за” и „против” тази кандидатура ще стихнат. Защото вече няма съмнение, че Ирина Бокова е единственият български кандидат за тази длъжност и в светлината на това обстоятелство въпросът за личните й качества изглежда сравнително маловажен. Казано с други думи, във всички случаи е по-добре за България Генералният секретар на ООН да е българин, отколкото да не е. От тук нататък следва всички критични съображения срещу кандидатурата на г-жа Бокова да се считат от нас, българите, за неприемливи. Доколкото зависи от нас, тези критики би трябвало да секнат. Така ли е или не?

 

Оказва се, че тази проста логика по някаква причина не работи. Така например в огласената тези дни Позиция на НР на ДСБ са изтъкнати аргументи срещу номинацията на Ирина Бокова, които са фокусирани около нейната личност. Същият личностен подход към въпроса е характерен и за още две статии – на Димитър Бочев в „Портал за изкуство, култура и общество” и на проф. Юлиан Вучков в „Уикенд” . Макар и различни по съдържание, тези три възражения срещу номинацията на Ирина Бокова могат да се подведат под общ знаменател: те са основани върху отрицанието на национализма. Преди да стигна до обобщението обаче ще маркирам накратко съдържанието на трите възражения. 

 

Както би трябвало да се очаква, позицията на ДСБ е свързана с антикомунизма: Бокова е комунист, защото баща й е бил комунист, а тя самата е лансирана в политиката от БСП. Това прави нейната кандидатура неприемлива за пострадалите от комунистическия режим страни от Източна Европа. Подтекстът е, че понеже кандидатурата на Ирина Бокова е обречена на неуспех, по-добре щеше да бъде тя изобщо да не беше издигана. (Така правителството щеше да си спести срама от неизбежния провал.) Въпросът за липсата на алтернативна българска кандидатура (и произтичащата оттук еднозначност на избора) изобщо не се обсъжда. 

 

Коментарът тук е, че и бащата на президента Росен Плевнелиев е бил комунистически функционер, какъвто на млади години е бил и той самият. Не ми е известно обаче в тази си битност г-н президентът да е бил обект на нападки от страна на ДСБ. Изобщо казано, като идеологическа платформа антикомунизмът се изтърка и по различни причини вече не върши работа. (А те, горките десебари, освен един гол антикомунизъм друго си нямат.)

 

Подобна по смисъл, макар и досадно многословна, е статията на Димитър Бочев. След бегло позоваване на общоизвестни факти от биографията на Ирина Бокова и пространен коментар върху тях авторът се изхитрява да заключи, че г-жа Бокова има „съмнителен граждански морал”. Какво по-точно трябва да се разбира под „граждански морал” - това философът Бочев не ни обяснява. Изглежда намекът е, че един подлец, ако „плюе” комунистите, проявява висок граждански морал, и обратното… 

 

Стъпвайки върху тезата за „съмнителния граждански морал на Ирина Бокова”, авторът „хваща бика за рогата”: той очертава съдбовната дилема, до която стига всеки, който размишлява по въпроса дали да подкрепи или да отхвърли нейната номинация. Можем ли ние, изхождайки от тесните национални интереси, да пренебрегнем аргументите, които ни диктуват интересите на човечеството? Би ли бил морален един такъв избор? Отговорът е ясен: не може по-висшето – човечеството, да бъде подчинено на по-низшето – отечеството. В подкрепа на това си разбиране авторът привежда и теологически съображения, които не се чувствам компетентен да коментирам.

 

Изводът е ясен: „съмнителният граждански морал” на Ирина Бокова натежава на везните и ние със свито сърце трябва да признаем, че тя не е подходяща за Генерален секретар на ООН. За такъв трябва да бъде избран „доказан демократ и хуманист, пък бил той и чужденец”.

 

Логиката на Димитър Бочев е неумолима, защото той подхожда към въпроса от световна и дори от божествена гледна точка. Неговата първа грижа е Светът, а не България. Къде е Светът, къде е България! Излиза, че ние, българите, водени от идеите на хуманизма, трябва да се борим със зъби и нокти срещу кандидатурата на Ирина Бокова, за да спасим света от един погрешен (и може би фатален) избор. 

 

Добре, г-н Бочев, ще „нахапем” ние г-жа Бокова и ще спасим света, но нас кой ще спаси? Не Ви ли е поне малко жал за най-бедните и най-отчаяните хора в Европа? И не ми казвайте, че сами сме си виновни за тоя хал: аз това го знам. Но защо и ние, едно гордо някога племе, а сега просяците на Европа, да си нямаме там, сред „най-първите” хора на планетата, един застъпник: ако ще само за самочувствие, което сега толкова ни липсва…

 

По-различни от коментираните дотук са критичните съображения срещу кандидатурата на Ирина Бокова на проф. Вучков. Аз лично бих се съгласил с голяма част от неговите доводи, разгледани сами по себе си. Те се основават върху един остроумен и правдоподобен социалнопсихологически портрет на Ирина Бокова. От чисто човешка гледна точка този типологизиран портрет не буди особени симпатии. И това е логично: през годините г-жа Бокова и като посланик, и като министър, и в сегашното си качество на Генерален директор на ЮНЕСКО, е била високопоставен международен чиновник. А колкото по-високопоставен е един чиновник, толкова повече е чиновническото у него. Обаче такъв е, уважаеми проф. Вучков, нашият свят: за да се издигнеш в службата, трябва да си малко нещо кариерист, лицемер, нагаждач и т.н. Който търси искрени и безкористни хора, които говорят това, което мислят, и никога не правят компромис със съвестта си, няма да ги намери в канцелариите на министерствата, банките и престижните международни организации. 

 

Макар че всички изводи на проф. Вучков се основават най-вече върху психологически хипотези, от тях излиза, че без да е една възхитителна личност, която се „раздава” в служба на Отечеството, г-жа Бокова е тъкмо такава, каквато би трябвало да бъде, че да е един образцов Генерален секретар на ООН. Друг е въпросът, че на проф. Вучков, а и на мен тази световна уредба никак не ни харесва… 

 

Съображенията на проф. Вучков са и остроумни, и талантливо изложени, но те бият встрани от целта - не са релевантни на обсъжданата тема. Въпросът, свързан с кандидатурата на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН, е принципен и се свежда до приемането или отхвърлянето на следната конюнкция:

 

  • Гражданите на България (етнически българи, турци, цигани, евреи, арменци и пр.) съставляват едно цяло, наречено българска нация, което стои по-високо от отделните си съставки. Интересите на това цяло са върховна ценност – няма нищо, което стои над тях.
  • Принадлежността към българската нация поражда специфична връзка между гражданите. Тази връзка е сходна с кръвното родство и намира израз в морални задължения на членовете на общността един към друг – такива, каквито те нямат към чужденците (към хората, които не принадлежат към нацията). Пренебрегването на тези задължения е морално укоримо. 

 

Ако ние приемем въпросните две предпоставки, автоматически заставаме на позициите на национализма, както аз го разбирам. И тогава подкрепата на кандидатурата на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН престава да бъде въпрос на субективно предпочитание – тя става безусловен морален дълг на всеки гражданин на България. Обратното: ако ние, водени от личните си разбирания, оспорваме номинацията на Ирина Бокова, заемаме несъвместима с национализма позиция. Как точно ще наречем тази позиция – „космополитизъм”, „национален нихилизъм” или просто „родоотстъпничество” – това е въпрос на вкус. Нека от уважение към авторите на коментираните по-горе текстове да ги наречем космополити. Тогава можем да кажем, че тези текстове са издържани в духа на космополитизма.

 

За ерозията на българското патриотично съзнание

 

 От Възраждането насам национализмът под една или друга форма неизменно е присъствал в съзнанието на българина и е играел важна роля в обществения живот. Тази роля може да се сравни с имунната система в организма, която в моменти на опасност се активизира в името на оцеляването му. От медицината обаче ние знаем, че при определени обстоятелства имунната система започва да работи срещу самия организъм. По същия начин патриотизмът, ако се „изроди”, би могъл да има разрушителни последици за обществото. 

 

За добро или лошо националистическите идеи вече не мотивират нашите действия и аз се опасявам, че нищо не е в състояние да им придаде действена сила. Национализмът днес е само част от историята, но не и от живота. И ако сме честни пред себе си, ние трябва да признаем, че за българина национализмът (патриотизмът) отдавна не е значима идеология. Ние виждаме, че нашите най-добри спортисти отказват да се състезават под български флаг; езикът ни се е превърнал в странна смесица от български и английски думи и езикови структури, а в българските висши училища постоянно се увеличава делът на лекциите, четени на чужд език. (По правило в тези чуждоезикови форми на обучение се включват най-силните български студенти.) Това, разбира се, са само външните белези на една дълбока промяна в съзнанието на българина. 

 

Не би било преувеличено да се каже, че в България понастоящем има много хора, преимуществено интелектуалци, за които национализмът е или глупост (дивашко суеверие), или опасно предубеждение, което трябва да се изкорени в името на световния мир (и транснационалния алъш-вериш.) Предполагам, че тези хора се преживяват като граждани на света, които са надраснали тесногръдието и ограничеността на национализма. Ако космополитизмът се отстоява честно и открито (пример за което е коментираната по-горе статия на Димитър Бочев), той заслужава уважение. У нас обаче повечето политици са лицемери. Те се преструват на националисти, за да се харесат на „простолюдието”. Когато им изнася, те говорят за национален интерес, разтягайки това понятие като дъвка в зависимост от политическата конюнктура. 

 

Понеже след Христо Ботев всичко казано за фалшивия национализъм изглежда някак банално, аз ще се огранича с твърдението, че днешният български национализъм е чиста бутафория. И едно доказателство в това отношение са атаките срещу Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН. Самият факт, че тези атаки се възприемат като нещо нормално и не предизвикват спонтанно обществено недоволство, недвусмислено свидетелства, че българският национализъм е на смъртния си одър. 

 

По времето на Маркс космополитизмът е бил елемент от лявата идеология. (Да си спомним Манифеста, в който е казано, че работниците нямат отечество.) Днес, в епохата на глобализацията, космополитизмът е атрибут на десния демократичен либерализъм. В този смисъл позицията на „автентичната десница” у нас, коментирана по-горе, е логична. Същото презрително отношение към патриотизма обяснява охотата, с която десните (именно десните!) политически коментатори се втурнаха един през друг да търсят най-различни кусури в кандидатурата на Ирина Бокова. Причината тук не е, както някой би си помислил, едно типично „заиграване” с биографията на г-жа Бокова – според мен тази причина е много по-дълбока.

 

Макар да имам мнение по въпроса, аз не се наемам да оценя категорично ерозията на национализма в съзнанието на българина – не се наемам да кажа дали и доколко тя е нещо добро или лошо. Така или иначе, за мен е ясно, че с българския национализъм си отива цяла една епоха. Това е коренна промяна в съзнанието на хората, която ще доведе до непредвидими последици. И едва ли някой би могъл да каже как, лишена от своята „имунна система”, ще изглежда България след двайсет или трийсет години. 

 

------------------------

  • Проф. д.н. Венцеслав Кулов е преподавател по философия и логика в УНСС.

 

 

Още от категорията

Игра на война

Игра на война

Инцидентът в Керченския пролив доведе до бърза ескалация на напрежение...

50 коментар/a

Дьо Артоа на 17.02.2016 в 20:51
На Бокова брат и е събрал в посолството в Любляна отбрани агенти на държавна сигурност там да купонясват на държавна сметка и да понасят "вината с мезета".
Питащ на 17.02.2016 в 21:38
Източникът сигурно е "Едно жена каза", иначе дайте линк
Питащ не са прави на неощипана мома на 17.02.2016 в 21:44
знайм ка сте обраскли в сталинизъм - там в тва посолство има български военен от НАТО който е предавал колегите си на Държавна сигурност
Пенковски на 17.02.2016 в 22:16
Какво се случва, комунистите говорят за патриотизъм , национализъм, станаха вярващи.....аз да попитам: кога на комунистите българи им е пукало за българите та да има значение дали българин е на върха на ООН? Те конунистите си имат друга логика и приоритети и те никога не са били хората да са добре
Ирина ми звучи доста по-добре от Сталинка на 17.02.2016 в 22:29
Какъв е бащата на Плевнелиев? - партиен секретар. Какъв е Плевнелиев? - комсомолски секретар и член на БКП. Какъв е бащата на Борисов? - милиционер. Какъв е Борисов? - член на БКП и агент на ДС - Буда. По логиката на г-н Бочев, това са лица с нисък граждански морал и не следва да бъдат там, където са. Какво правят тогава те там? Как да отменим комунизма в който живяха всички българи, без изключение? http://www.komentari.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2880:ako-nyakak-s-magicheska-prachka-otmenite-komunizma-na-sledvashtiya-den-shte-imate-revolyutziya-na-6-miliona-grazhdani-ozovali-se-na-selo-bez-voda-i-toaletni&catid=13&Itemid=128
МНМ на 17.02.2016 в 22:58
Заради такива като автора на статията ме е срам че имам висше образование придобито в България.Макар и доста отдавна...Антикомунизма не се е изтъркал!!!..Сега е по-актуален от всякога,понеже в тази нещастна страна не си е отивал никога,само е мимикрирал!На мафия и олигархия обвързани с политическия елит.Който не е резултат на демокрацията или е дошъл от Америка,а си е наш,комунистически(БКП).Примери за това са и Бойко Борисов и Плевнелиев и Станишев и така нататък.И Ирина Бокова.Като човек може да е много добра.Но тя е произлязла от този "елит",който държи обикновенния българин в това незавидно положение.Всеки който си помисли и говори че би направила нещо за страната си е най-малкото наивник...И затова толкова много хора се възмущават от тази кандидатура...
AGENT 33 на 18.02.2016 в 01:34
съпругът на бокова също е известен агент. цялото семейство е такова. когато официални лица от цял свят бойкотираха путин, бокова единствена ходи на парада в москва заедно с африканските дикататори. в ню йорк таймс вчера излезе голяма статия, където искат меркел да стане шеф на оон. възможно е американците да лобират за нея. всеки може да говори каквото си иска за меркел, но тя ще направи един много добър председател на оон. хуманитарното й досие е безупречно покрай бежанската криза, а държането й с путин е строго, принципно, делово, както се полага.
Re: agent 33 на 18.02.2016 в 02:01
Прави и чест на Бокова, че е отишла на парада в Москва. Бойкотираха западните лицемери, които с намесата си в Украйна я докараха до гражданска война. NYT е пропаганден официоз. Та понеже, според собствения и народ, Меркел се провали с бежанците дай да я наградим с пост в ООН , защото е наше щатско пуделче :)
така играят американците на 18.02.2016 в 04:20
Тактиката за неофициално поддържане в общественото пространство на една абсолютно неизбираема кандидатура на Кристалина Георгиева /заради сигурното руското вето и особения статус на Бокова с евентуално продължаващ мандат в ЮНЕСКО/ и противопоставянето на двете кандидатури, особено когато Борисов декларира, че българската кандидатура ще бъде обявена чак в края на март, говори, че правителството от самото начало има намерение да играе двойна игра. Очевидно Борисов бавеше нещата под предлог, че за Бокова има нееднозначно отношение в България, за да може после да каже: Направихме всичко възможно, но хората не я искат. Той си има уговорка с Меркел да попречи на българската кандидатура за да може тя да се кандидатира. Немците и без това не я искат вече, а на американците им е много удобна за бъдещи манипулации по гей(о)политически причини. Няколко поредни години американските вестници я класираха за най-влиятелната жена на планетата, човек на годината и прочее глупости. Затоплят фурната и изненадата ще е накрая. За нас са уговаряли утешителната награда, друга българка да стане зам. председател на ООН - госпожа Николай Младенов. Трябваше да излезе Паси и да каже това, което всички знаят отдавна, за да се усетят, че играта им в полза на фрау Меркел е разкрита и вече нямаше как да чакат края на март. Вчера истината лъсна - "Ню Йорк таймс: Меркел би могла да води ООН”. Какво да говорим повече. От тук нататък не остава нищо друго, освен мръснишка кампания за очерняне на Бокова. Тя вече тече с пълна сила. Идеята е да я накарат тя сама да се оттегли иначе я чака съдбата на Доминик Строс-Кан.
няма българин който да обича други българи на 18.02.2016 в 05:27
Това е неписан закон. Особено жестока е съдбата на тези, които са искали да направят нещо за България. Или стават жертва на гнусни предателства, или изгниват в затвори или са убивани от своите. Примерите са много - от капитан Петко войвода, Ботев, Левски и така до наши дни. Да не отваряме приказка за тежкото наследство от еничарството и слугинажа, които процъфтяват и в наши дни. Българинът се чувства горд да служи на чужди каузи. Дали ще е еничарин и ще слугува на турците, на руснаците или американците му е все едно, важното е да има тяхното одобрение и благоразположение. Робски народ, без национална кауза, роден в робство, живял в робство, който никога няма да разбере какво да прави със свободата си, която го задушава е обречен на изчезване. "Неразумен юрод, който се срами, че е българин". Нищо ново под слънцето. Доста демотивиращо.
За сведение на многознайковците на 18.02.2016 в 05:30
1. Братът на Бокова от три години не е посланик в Словения. 2. Посолството в Словения преди и сега се състои от посланик и една сътрудничка, която е на 40 години - по време на прехода е била на 14 години. Няма ДС, няма дявол...
AGENT 33 на 18.02.2016 в 06:46
"Прави и чест на Бокова, че е отишла на парада в Москва." как ще й прави чест? спомнете си, че никой не отиде. затова сега няма да я изберат. трябва да има солидарност в европа и света. нека путин си я назначи на някакъв пост в москва. там й приляга най-много и без това. съпругът й като бивш агент ще плува в напълно собствени води в москва и двамата ще могат да запълват дните си там в непрекъснато обожаниие и преклонение пред божеството в кремъл.
AGENT 33 на 18.02.2016 в 06:54
"няма българин който да обича други българи" това са глупости. плевнелиев например идейно и политически заслужава безкрайно повече от бокова да стане генерален секретар на оон. възхищавам се на неговате смелост в лицето на всички снишили пред русия "мъдри български разузнавачи" :)))) както тъпо и плиткоумно ги окачестви заместник-президентът попова. още се хиля.
Прогледнете на 18.02.2016 в 08:08
Комунизъм-антикомунизъм, това дебати за глупаци, има тарикати направили милиони от ограбването на България и такива , които мизерстват. За Бокова по принцип избирането й зависи главно от а те номинират и избират хора със зависимости, лесно се управляват.
Поморийски на 18.02.2016 в 09:00
Лъжовна статия.

Напиши коментар