Да почиташ паметта на невинно избитите е свят дълг, да си спомняш е нещо естествено, като да дишаш. Да отричаш обаче спомена на друг по политически (и още по-зле – по иделогически причини) е предумишлен опит за асфикция на историята.

 

Денят в памет на жертвите на комунизма от тишината на молитва за душите на загиналите, която да накара нацията ни да се замисли за делата си, се изроди в идеологизиране на Народния съд като “комунистически бич”, забравяйки, че той е част от денацификацията в Европа, която е сътрудничала с Хитлер, независимо по какви причини, и е допускала безмълвно националсоциалистическата расистка ценностна система на норманския ариец срещу унтерменша (евреи, славяни, цигани, хомосексуалисти, комунисти и накрая всички, които се съпротивляват).

Допускането на невинни жертви от Народния съд, нямащи нищо общо с фашизма и нацизма, е заради личната мъст, завист, политически амбиции и какво ли още не, което се случва и веднага след Освобождението на България.

Тогава поборниците започват да отмъщават на истинските последователи на Ботев и Левски (спомнете си великия филм на Николай Хайтов за капитан Петко войвода) заради власт и заграбване на бивши турски имоти, докато съдбата на хъшовете е на “Немили-недраги”, Македонски “мете с лявата ръка канцеларията… тоя Лев на Стара планина… малодушно трепери пред гласа на грубия писар”.

Наследниците на поборниците са активните борци срещу фашизма и капитализма, които също нарастват аритметично след 9 септември 1944 г. и започват да разчистват сметки наред с реалните български нацисти и с всеки, когото възприемат като лична конкуренция – и пак за власт и привилегиите, произтичащи от нея, идеология е само легитимация.

Паметта на съвременното ни общество е разцепена от 1944 г. на “антикомунистическа” срещу “антифашистка”, и двата лагера последните два дни не спряха да си припомнят само своите жертви срещу забравата на чуждите, а и в двата случая става дума за българи. На антикомунистите трябва само да се припомни Гео Милев, а на антифашистите – Св. Неделя. Това болезнено разделение на нацията ни не е от вчера, но придобива патологични и необратими форми. Издига се в националистичен култ ген. Луков, легионер, осъзнат балкански ариец, срещу спомена за Ястребинчетата.

И в двата случая паметта е на жертвата, на моята срещу твоята, между които е стената от иделогически уродлив ум, умъртвил сетивата на нацията като при необявена, но хронична гражданска война.

Пак при Вазов, пак в “Немили-недраги”, има едно фантастично точно определение за Левски като “създаващ бъдещето”. Не може да създадеш бъдеще с памет на жертвата, това е позицията на уязвения, който се ориентира/дезориентира чрез “врага”. Можем обаче да “създадем бъдеще” с паметта на победителя. Имаме ген. Данаил Николаев, героят от Съединението, нашето българско дело. Имаме и наш безсмъртен полк – паметта за всички български опълченци от Освободителната руско-турска война (1877–1778), на войниците от Сръбско-българската война (1885), защото това е война, защитаваща отечеството, не плячкосваща чужди територии, оттук сакралният й смисъл.

Памет на жертва или памет на победител? Не е късно за изберем, но трябва помирение от дълбината на душата, общ молитвен спомен за душите на всички българи, загинали от българи. Твърде се ускори ходът на времето, за да го губим в самоизяждане, вместо да се изправим с победите си, общите, с които да “създадем бъдеще” – общо.

 

 

 

 

Още от категорията

Фатално затишие

Фатално затишие

Последните данни на "Алфа Рисърч" обрисуват картината на повсеместен у...

53 коментар/a

Нагъл ревизионизъм на българската история на 02.02.2016 в 23:39
Нямало комунистически престъпления, пише Г-жа Григорова. Не, имало само „денацификация в Европа“, невинните жертви били „заради личната мъст, завист, политически амбиции и какво ли още не“, имало „лична конкуренция за власт и привилегиите, произтичащи от нея“. С една дума, според Дарина Григорова управляващата комунистическа партия няма никаква отговорност за дългогодишния терор над българския народ. Тя е била на власт, но това което е ставало из страната не е стигнало до невинната Партия. Народният съд е осъдил на смърт близо 3 000 души, които според Госпожата доцент сигурно са си заслужили участа. Над 30 000 извън законни жертви не са на комунистическия терор а по-скоро на „личната мъст“, която може би е типична за българския манталитет. Г-жа Григорова смълчава заповедите на Георги Димитров от Москва, в които вождът на компартията изисква смърт към „предателите“ на народа. Не смее да направи сравнение между броя на жертвите в България и в другите „социалистически страни“. Трябвало „общ молитвен спомен за душите на всички българи, загинали от българи“. Пълна подигравка с българската история. След 10 ноември 1989 г. нито един комунист не бе убит, даже Тодор Живков почина от пределната си възраст, без най-малко да се разкае за дългогодишния комунистически терор. Ако антикомунистическите чувства са все още толкова силни, това е точно защото никой не бе осъден, защото комунистическият терор все още не е станал история. Тази статия е нагъл съвременен ревизионизъм.
Атанасов на 03.02.2016 в 00:21
До "Нагъл ревизионизъм на българската история" А Вие сте май реваншист? Око за око, зъб за зъб. Ами избийте 30-тина хиляди комунисти тогава. Но май трудно ще откриете 300 такива...
майната ви на 03.02.2016 в 02:10
Стига вече с тия комунисти и антикомунисти. Не ви ли писна вече? Извадете си главите от задниците и се огледайте малко наоколо. Светът е пред тотална катастрофа и ние сме абсолютно безащитни в този момент - без армия, с корумпирана полиция, без икономика, без всякакви ресурси, не се раждат деца, не се произвежда нищо, само потребяваме. Смеем се на Русия, че била държава бензиностанция, а ние и това не сме. Защо се мразим толкоз много? Ще скъсаме ли някога с миналото за да вървим напред или ще си останем там за да се оплакваме докато измрем до крак?
вечните жертви на 03.02.2016 в 02:49
Българите са едни лигльовци и мижитурки. Все искат да са жертва, да са страдалци, някой да ги оплаква, да ги окайва, да ги съжалява и прочее сополи ала Калин Терзийски. Видя се че много им се иска да са роби, да са в робство, лишени от собствена воля от турско, че и до днес. Ако не ги управляват византийците, ще са турците, ако не са турците, ще са руснаците, ако не са руснаците, ще са американците. И демокрация да дойде, пак турците управляват държавата, защото ние сме се разделили на 330 български партии, една от друга по-калпави, за които никой не си прави труда да отиде да гласува. Харесва ни с по две дипломи да мием чинии в Лондон или да разнасяме пици в Ню Йорк. Това ни дава прекрасната възможност на 5 ракии да хленчим и да оплакваме съдбата си. Имаме си прекрасни традиции в това отношение. Това са го правили още знаменитите хъшове докато са яли вкисналия боб и са нагъвали парцуцата в механата на Странджата. Толкова сме лесни за манипулиране, че на американския посланник може да не му се налага да е непременно в София, може да си върти синджира и от Вашингтон, стига поне веднъж седмично да пуска по някоя мантра в медиите на тема "фили" или "фоби" или да се спомене чрез пълномощника си Роско нещо за "комунизма в музея" или нещо от тоя сорт. Ние сме първосигнални като кучето на Павлов. Даже не ни трябва червена лампа, достатъчен ни е Евгени Михайлов или Иво Инджев да се изцепят някъде по телевизиите и ние сме вече на черешата. Една седмица поне след това ще дърлим "комунисти", "антикомунисти", "досиета", "русофили", "русофоби" и така докато се свърши България. То вече много и не остана. Ако мислех, че е останало все още нещо читаво, щях да кажа - Я се вземете в ръце. Но не мисля и за това нищо няма да кажа.
хвърлете всичко зад гърба си и да започнем от тук, като за начало: на 03.02.2016 в 03:41
Никой за нищо не ни е виновен, никой нищо не ни дължи и няма да ни дава, никой няма да се грижи за нас, ако не го направим ние, никой няма да ни харесва, ако ние самите не се харесваме. Не ви ли харесва така? Искате ли някой да ни е виновен, да ни дава, да ни казва какво да правим и какво не, дали да строим "Южен поток" или не, дали да развиваме атомна енергетика или не, дали да обичаме Русия или не, дали да подкрепим Бокова или не, дали да пуснем руските самолети с хуманитарна помощ или не …. Ако не можете да станете, стойте си тогава на колене и чакайте милостинята от еврофондовете, но и тя не е за вас. Там "порциите " са вече разпределени. Никой не може да ни помогне, ако не си помогнем сами! Трябва само да го поискаме с всички сили на които сме способни.
въпросче на 03.02.2016 в 07:44
Хубаво би било някои да изгледат посочения по-долу филм преди да плямпат. Той е създаден във Великобритания през 80-те години и след първото му излъчване (мисля че беше през 1986 г.) не само е забранен, но са унищожени и всичките копия, с изключение на едно. Филмът ни показва истинското лице на английската и американската демокрации непосредствено след Втората световна война: http://www.dokumentalni.com/?p=3809 А що се отнася до манипулирането и преиначаването на историческите факти, най-добре би било да се направи списък на всички осъдени (не само от Народния съд!) и поименно да се каже кой за какво е осъден. Хората са достатъчно грамотни за да разберат дали присъдата е била заслужена или не. Само поименното изясняване на всяка присъда може да сложи край на опитите за манипулиране на историческите факти, независимо от коя страна се правят тези опити.
"Само поименното изясняване на всяка присъда може да сложи край на опитите за манипулиране на историческите факти, независимо от коя страна се правят тези опити" на 03.02.2016 в 08:03
Ей за това говоря. Отиде та се не видя още 50 години да ровим с клечка в лайното. На някой доста ще им хареса.
разбира се на 03.02.2016 в 08:12
Ами да, Екатерина Бончева и Методи Андреев само за това живеят. тези неща придават огромен смисъл и значимост на иначе жалкото им съществувание.
въпросче на 03.02.2016 в 08:34
"...още 50 години да ровим с клечка в лайното". Е, вече 25 години ровим, а сканирането и качването на документите би отнело само няколко месеца.
Георги на 03.02.2016 в 09:08
А за избитите без съд и присъда веднага след 09.09.1944г какво ще сканираме?
старихораовчари на 03.02.2016 в 09:21
Колко по-ниско може да падне човек?
хенриета на 03.02.2016 в 09:23
Някои от пишещите под статията са задремали в безвремието на ранния седесизъм от началото на 90-те години и очевидно са вече одъртели "подскачащи". Такива хора ги познаваме - абсолютни боклуци и лумпени, като истински идейни наследници на фашистките "диваци и варвари" в едни по-ранни времена. Погледнете днешните управници и кажете кой е оня нещастник, който не би ги изправил пред съд за национални предателства, родоотстъпничество и умишлено лишаване на родината ни от бъдеще!?! А какво да кажем за ония от миналото, които не сам причиниха на родината ни три национални катастрофи, служейки на ония, които я разпокъсаха, но и се окървавиха срещу справедливата и закономерна народна антифашистка съпротива и присъединиха страната ни към най-мракобесническата ос - тази на международния фашизъм, подпалил войната, причинила най-голямата касапница в историята. Малко им е народният съд на всички български управници и техните гласовити лакеи, малко им е даже и гробът. Позор е самото им име, изхождащо с претенциите да са част от българщината!!!
Ud.djf; на 03.02.2016 в 10:00
Първо за статията!Както винаги доц.Григорова е на висота!Дано не се умори и изгори в борбата,както се казва. А за козяците и "подскачащите" пещерни антикомунисти няма да си губя своето и вашето време. Както се казва ..."Венсеремос".....Аз съм за Хенриета и "хвърлете всичко.."
и.г. на 03.02.2016 в 10:59
т.нар.Народен съд е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!!!.........и Срам и Позор за България!!
И в тази връзка: Защо трябва да подкрепим Бокова на 03.02.2016 в 11:23
Защото днес светът е вече различен. Защото се води жестока война за нов световен ред. Защото ни писна да се подценяваме и да считаме, че сме малка държава и от нас нищо не зависи. Или както казва премиера: "Нека големите да седнат на масата и да се разберат", което автоматично ни изпраща под масата. На него може и да му харесва да се лигави около фрау Меркел или да играе ролята на шофьор на Камерън, да го вози до границата. Това най му приляга като бодигард на Тодор Живков и шофьор на Царя. Но ние искаме друго. За първи път българка с доказан и признат международен авторитет може да оглави най-важната международна институция, която ще диктува международните отношения в един изключително динамично променящ се свят. Това е шанс за България и нещо, което се случва веднъж на 100 години. Недостойната мръснишка кампания която се води срещу тази жена не ни прави чест и наистина ни изпраща директно под масата. Няма никакви преки доказатества за участието на баща й с убийството на Райко Алексиев освен празните бръщолевици на 5 ракии на бай Радой Ралин в писателския клуб. Това е несериозно и абсурдно. Двадесет и четири годишният Боков идва в София 1946г., две години след смъртта на Алексиев. Това не са единствените глупости от устата на известния критикар, но на някои много им изнася да ги считат за верни. Аз без да съм пил 5 ракии мога със същата сигурност да твърдя, че Бойко Борисов е отговорен за смъртта на Мишо Бирата, взривения с гранатомет Чакъра, обезглавените двама тираджии в Ирак и за още поне 6 души за които съм чел в медиите и книгите на Григор Лилов. Но това някакси не пречи на Борисов да бъде избиран вече десетина пъти за най-високи постове в държавата. Главният въпрос, който поставя тази статия е въпросът за избора - жертви ли искаме да бъдем или победители. За сега седим и се снишаваме като Тодор Живков, докато отмине бурята. Води се една мръснишка кампания, дано тя сама се откаже, че да ни избави от срама на нашето бездействие. Дори не се питаме в чия полза го правим, защото това е риторичен въпрос. Важното е на "Козяк" да знаят, че "България е лоялен член на нАТО и на Европейския съюз".

Напиши коментар