Основите на богостроителството

Основите на богостроителството
От къде тръгва мавзолейният социализъм във висшия и последен стадий на историята

Вече ви разказахме как точно Йосиф Сталин е изваден от мавзолея в нощта на 31 октомври 1961 г.http://transmedia.bg/881 , какви аналогии днес прави съвремието с англо-саксонския Хелоуин и как поетът-пътешественик Евгений Евтушенко боязливо изпробва перото си върху събитието http://transmedia.bg/945. Но сега е време да стигнем до корените на явлението – там, където съветската култура от ХХ век и египетската цивилизация от времето на фараоните се сливат. Преоткриването на мумиите и балсамираните величия.

Краят на 1953. След смъртта на Сталин и поставянето на балсамираното му тяло в „Мавзолея на Ленин“ в Москва, сградата е открита наново, вече като „Мавзолей на Ленин и Сталин“. Откъде тръгва целият мавзолеен социализъм. Черпим челен опит от изследователите на мавзолейното дело А. А. Панченко и А. М. Панченко, навярно син и баща, цяла династия в жанра.

През нощта на 22 януари 1924 г. Ленин умира. Професор В. Розанов, който го е лекувал, пише (през 1925 г.) за болестта му приблизително следното. Започнала с болки в главата и някакво смущение в пръстите на ръката. Диагнозата била поставена веднага и точно – прогресивна парализа, за която не е задължително да се смята, че е… трети стадий на лично придобит или наследствен сифилис. Един случаен медик - чужденец, си въобразил, че неразположението е следствие от отравяне с олово от един от куршумите на Фани Каплан, останал в меките тъкани на шията. Розанов и други руски лекари приемат това за глупост – явно с основание. Но за да не поставят колегата си в конфузно положение, те предлагат на Илич амбулаторна операция, която е и извършена. Болестта обаче продължава скоротечно и завършва логично със смъртта на октомврийския идеолог.

Същият Розанов пише и за прощаването с починалия. Вождовете се разделили на две групи, по руски - според ранга. Онези, които били по-важни, тръгват от Москва за Горки с аерошейна – чутовно за времето си техническо чудо, а по-маловажните – с влак. Поради снежните навеи обаче аерошейната, в която бил и Сталин закъснява, така че той не пристъпва пръв към смъртния одър. Впрочем неговата раздяла с вожда остава отчетливо в паметта на Розанов: грузинецът си проправя път с рамене, повдига главата на покойника и я целува. Неособено православно сбогуване.

Както и да е. Паралелно със сбогуването, текат процедури и по обожествяването. Сухото съобщение гласи следното: “В 3:30 ч. на 22 януари Президиумът на Централния изпълнителен комитет на Съветска Русия избра Комисия по организиране погребението на Председателя на Съвета на народните комисари на Съветска Русия Владимир Илич Ленин в следния състав: Председател на Комисията – Ф. Дзержински, членове: другарите Ворошилов, Енукидзе, Зеленски, Молотов, Муралов, Лашевич и Бонч-Бруевич. На първото си заседание, в 4 ч. сутринта на 22 януари Комисията попълни своя състав с другарите Сапронов и Аванесов; на 29 януари с постановление на Президиума на ЦИК на Съветска Русия в Комисията беше включен другарят Красин.”
Явно решаващи гласове в комисията са имали Бонч-Бруевич, Енукидзе (по онова време най-близкият приятел на Сталин) и Красин. Последният изглежда неслучайно е бил включен в комисията на третия ден след погребението на Ленин (то се състоява на 27 януари). Тъкмо Красин обявява публичната дискусия и конкурса за проект, свързани с построяването на втория, също дървен мавзолей за задгробния живот на вожда (първият бил издигнат преди погребението и се е наричал “гробница”).

Константин Мелников, архитектът, проектирал саркофага на Ленин, споменава веднъж, че генералната и гениалната идея за постоянното съхранение и показване тялото на Ленин принадлежи именно на другаря Леонид Красин. Това е човекът, който в началото на века се увлича от “богостроителството”, заедно с Горки, Богданов и Луначарски - също пряко причастен към конкурса за проект на гранитен мавзолей на Ленин. Същинският мавзолей пък, третата версия, монументалната гранитна сграда на Алексей Шчусев, заимства някои елементи от античните мавзолеи и особено от гроба на Кир Велики. Доста симптоматична естетика…

Идеята узрява напълно още през 1921 г. в Москва, когато Ленин си е още жив и когато на голямо тържествено събрание все същият Красин, най-ненадейно и идеологически несъвместимо  “проповядва своеобразна вяра във възкресението на мъртвите”. Става дума за гражданската панихида в памет на някой си Лев Яковлевич Карпов, тогавашния ръководител на съветската химическа промишленост.

Е, щом за Лев Яковлевич може, какво остава за Владимир Илич…

Всъщност трябва да върнем лентата още назад, в самата зора на най-хуманния обществен строй, защото буквално от октомври 1917-та “новите хора“ се заемат с търсенето на нови обредни форми. Тогава именно възниква гробището на Червения площад, където са погребани “Жертвите на революцията” (всъщност то просто било възобновено, тъй като погребения тук е имало отдавна – достатъчно е да споменем гроба на Василий Блажени). Очевидец на церемониите е самият Джон Рид. Той разказва:

“Млад студент ни заговори на немски:
- Това е братска могила – каза той, – утре тук ще погребем петстотин пролетарии, паднали за революцията.
Слязохме с него в ямата. Кирките и лопатите работеха с трескава бързина и купчината пръст непрекъснато растеше. Небето над нас беше гъсто осеяно със звезди, а древната стена на царския Кремъл се издигаше някъде из висините.
- Тук, на това свещено място – каза студентът, – най-свещеното в цяла Русия, ще погребем нашите светци. Тук, където са царските гробове, ще почива нашият цар – народът…”

Тук и така се наливат основите на новото богостроителство от висшия и последен етап на историята. Починът ще се окаже заразителен и даже малко наложителен – ще го подемем първо ние, българите, с др. Димитров, който пък ще повлече крак към мавзолейното безсмъртие и за другарите Чойбалсан`(Монголия), Клемент Готвалд (Чехословакия, колкото чехите и словаците да не желаят да си спомнят за това), Хо Шимин (Виетнам), Мао Дзедун (Китай), Енвер Ходжа (Албания), династията Ким (КНДР), та дори и екзотичният анголски борец за правдини Агостино Нето. Последнят почина мистериозно по време на приятелско посещение в Москва, което роди мигновено черния виц, че руснаците го получили "нето", а го върнали "бруто".

И коментарът, и послесловът са излишни...

 

Материалът е публикуван в "Студия Трансмедия"

Коментари

Напиши коментар

Откажи