Как Тръмп ще се избави от „лошите активи“?

Съществуват най-малко три въпроса, по които ръководството на Русия и новият президент на САЩ предстои да се договарят. Това са Сирия, Украйна и активизирането на НАТО по западните граници на Русия.

Тръмп е бизнесмен. Доколкото може да се разбере от неговите изявления, той иска да се отърве от „лошите активи“, които теглят към дъното бизнеса като цяло. Иска да оптимизира външната политика на Съединените щати.

За Тръмп едно от лошите вложения – той вече заяви това в интервю за Wall Street Journal  – е войната срещу президента на Сирия Башар Асад. Абсурдно е едновременно да се воюва и срещу „Ислямска държава“, и срещу Асад, който е подкрепян от Русия и Иран, войната срещу ИДИЛ трябва да стане приоритет – такъв е смисълът на казаното от Тръмп.

Преди всичко самата личност на Асад ще престане да бъде препъникамък в отношенията между Русия и САЩ. Президентът на Сирия ще бъде допуснат до нови избори и дори ще му позволят да победи на тях.  Ще се разгърне полемика по повод бъдещото устройство на Сирия.

Дългосрочните военни интереси на Русия (базите в Тартус и Хмейм) изискват в Сирия да бъде запазен стабилният и добронамерен към нея режим. Американците са заинтересовани управляващата коалиция да води политики, зависими от САЩ и самата политическа система да оставя възможности за идването на власт на антируски сили.

По този начин символичният конфликт в лицето на Асад някак си ще бъде уреден, но противоречията няма да изчезнат. Тръмп разбира, а ако не разбира, ще му подскажат, че руските бази в Сирия са част от програмата за възраждането на Средиземноморската ескадрила, която да бъде – като в съветско време – в състояние да съперничи на Шести флот на САЩ. Това означава, че Сирия не бива да бъде изцяло под контрола на Русия – американските военни ще настояват за това и Тръмп едва ли ще тръгне срещу тях.

Доналд Тръмп не е правил пространни изявления по отношение на Украйна, ако не се броят няколкото изречения, подхвърлени по време на разгара на предизборната кампания. Но като бизнесмен той би трябвало да разбира, че Украйна завинаги е загубила Крим и няма натиск, който би принудил Русия да го върне обратно. Би било прагматично този въпрос да се снеме от дневния ред. Но би било непрагматично Америка да не поиска от Русия нищо в замяна. Какво именно – може само да се гадае. Гаранции за цялост на Украйна, гаранции за руска ненамеса? Може би.

От откъслечните фрази, произнесени в хода на предизборната гонка, може да се заключи, че Тръмп би желал изцяло да избави Америка от главоболието, свързано с Украйна, и да пренасочи вниманието към западноевропейските партньори. Това обаче ще предизвика дива истерия в Източна Европа: „Захвърлят ни в лапите на руската мечка!“.

Стои и проблемът с увеличаването на силите на НАТО в Прибалтика. От една страна, това е идеалният за Тръмп „лош актив“, от който той може да се отърве, без да нанесе ни най-малък ущърб на сигурността на Съединените щати.

Всичките тези безкрайни учения, местенето насам-натам на незначителни – от гледна точка на хипотетична война с Русия – международни военни контингенти обслужват единствено целите на пропагандата и психологическия натиск върху руското ръководство. Все едно, с такива сили Алиансът не би съумял да води реална война.

Тръмп би могъл да прекрати безразборните движения, за да не дразни напразно Русия. Ще се реши ли той на това? Ако да, и в този случай съюзниците на Америка ще се нахвърлят върху нея с обвинения в предателство.

В какъвто и формат да се водят преговорите, на тях неизбежно ще бъде поставен най-острият въпрос – за компонентите на системата ПРО в Румъния и Полша. Русия напълно основателно вижда заплаха за своята сигурност в тях.

Още веднъж ще повторя своето разбиране за Тръмп: той е бизнесмен. Едва ли го вдъхновява „износът на демокрация“, желанието да натрапи американското тълкуване на „доброто“ и „злото“ на целия свят. Но със сигурност ще се опита да свали цената при всяка отстъпка или усещане за такава.

Превод от руски: Елена Дюлгерова