- Автор: Явор ДАЧКОВ, в. „Галерия“
- 10 Sep 2020
- 198
- 36
Експедитивността на службите (както и на всички останали институции) обикновено се случва само след натиск от най-високо място. Този път аз не споделям масовите възмущения в медиите по адрес на Борисов. Мисля, че той взе правилно политическо решение, а това, че не е намерил подходящата форма, за да го обясни е проблем на комуникацията, а не на закона и морала. Повечето от нападките срещу Бойко Борисов са конюнктурни и лицемерни.
Ако Реджеп Ердоган не се беше сближил с Путин през последните седмици, никой от медиите на „Америка за България“ или от дежурните защитници на човешките права нямаше да обели и дума за Бююк. Борисов добре им напомни, че само преди месец истерясваха с настояване за обща черноморска флотилия с Турция срещу Русия.
След опита за преврат при съседите местната клиентела на Сорос надуши, че не друг, а американците са в основата на пуча срещу Ердоган, и веднага прехвърли турския президент от списъка с добрите в списъка с лошите.
Отляво пък нападнаха Борисов само защото трябва да се правят на опозиция и да не го харесват каквото и да направи. Трети го критикуват, че позицията му по бежанския въпрос е мека, обвиняват го, че за всичко слуша Меркел, и му дават Виктор Орбан за пример.
Най-нелепи обаче са искрените защитници на човешките права, които си късат ризите заради това, че България изпрати в Турция човек, който от една година пребивава незаконно в страната ни и които сравниха изпращането на Бююк в Турция с депортирането на евреите по времето на Хитлер. Освен че е гавра с паметта на жертвите на Холокоста, сравнението на Борисов с нацистите е грозно и абсурдно.
Никой няма полза от подобна „опозиционност“, особено сега, когато България и Европа са във фактическа война с ислямския тероризъм. Безвкусни и нелепи бяха сравненията и с времената на комунистическата диктатура и тук трябва ясно да се каже следното:
Абдуллах Бююк не е Солженицин. Нито е мирен гражданин, който дисидентства от България по адрес на свободата на словото в Турция. Абдуллах Бююк е член на глобалната мрежа на Фетхуллах Гюлен, духовния и политически ментор на Ердоган, който живее в изгнание в Щатите. Според турците той е заемал важен пост в организацията на Гюлен, разследван е за пране на пари, а алибито му на бизнесмен звучи повече от съмнително - продажба на домейни и хостинг за уебсайтове.
Абдуллах Бююк е влязал в България с невалидни документи, които в Турция е обявил за изчезнали или откраднати няколко месеца преди това, което прави пребиваването му в страната ни незаконно. Преди да се възмутят от неизпипаната процедура по извеждането му от страната, защото Мая Манолова не го е изпратила лично на границата, критиците на правителството би трябвало най-напред да се възмутят от това, че Бююк е живял близо година в България в нарушение на закона.
Проблемът е защо българската държава е реагирала чак сега и то под външен натиск от страна на Турция, а не защо си е свършила работата и е извела от страната чужд гражданин, който няма документи. Колко ли още подобни случаи има за които никой не говори.
Само преди месец стана ясно, че преди време и под натиск на неправителствени организации България не е екстрадирала в Русия чеченецът Чатаев, който се взриви на летището в Истанбул на 28 юни. Преди време Русия е искала да го екстрадираме, но сме й отказали с мотива, че искането е политическо. Ситуацията с Бююк е идентична.
Освен това в интервю за “Нова телевизия” Румяна Бъчварова каза, че за въпросното лице има сериозна информация, събрана от българските служби, а неговият отказ да му бъде даден статут на бежанец и да се регистрира на български адрес още повече изяснява нещата.
Бизнесменът получава забрана да напуска Турция на 9 септември 2015 г. от 5-и второинстанционен анадолски наказателен съд в Истанбул. В молбата за екстрадиция, която изпраща, Турция посочва, че иска търговецът да й бъде предаден, „защото се занимава с финансиране на терористичната организация на Гюлен“. В определени дни от седмицата хора, които не работели за него, се събирали в офиса на фирмата му, за да отчитат под формата на благотворителна помощ „химмет“ пари на терористичната организация. „Всеки вторник в късните часове в офиса идвали хора, които пропагандирали в името на терористичната организация и по този начин набирали нейни членове“, твърдят турските власти. „Всъщност неговото деяние било, че е говорил със свои съмишленици за кого да гласуват“, заяви пред медиите българският му адвокат Димитър Марковски. Според турските власти Бююк е бил важен човек в организацията на Гюлен, а чрез директиви, изпращани по електронната поща на имамите и конкретно на Бююк, Гюлен давал указания как да се води дейността по финансирането на организацията.
Впрочем сред мотивите на българския съд за отказа Абдуллах Бююк да бъде екстрадиран е, че организацията на Гюлен не е посочена като терористична в международните документи. И тук е тънката, но съществена разлика в решението да се действа политически. Организацията на Фетхуллах Гюлен е много по-опасна от терористична организация.
По съществото си тя е ислямистка секта, която има мрежи по-целия свят, огромно финансиране и действа много по-опасно от примитивния тероризъм, като строи училища, а не джамии, приобщава и отглежда високообразовани кадри и инфилтрира в институциите на различните държави свои членове, които в повечето случаи са квалифициран елит. Впрочем сектата на Гюлен е забранена в Русия и подкрепяна енергично от ЦРУ. Тук става дума за паралелна структура - за държава в държавата, разпростряна от Америка през Европа до Балканите и Близкия изток. Впрочем има български депутати, които са завършили училищата на Гюлен, и това е още един повод фокусът на вниманието да се премести от екстрадирания бизнесмен към предмета на дейност на тази организация.
Ето защо мисля, че изборът на Борисов бе правилен. Нещата са доста по-сложни и опасни за нас, за да си позволи да стои пасивно и да се прави на ударен или да слуша брътвежите за човешките права, които са на път да унищожат Европа.
А онези, които в нощта на преврата се радваха, че диктаторът Ердоган си отива, ще попитам риторично: Представяте ли си какво ще стане с Турция при фундаменталното етническо, културно и цивилизационно разделение, ако я заразят с демокрация от американски тип? Представяте ли си южната ни съседка да се превърне в днешен Ирак на квадрат?
Аз си го представям много ясно и поради тази причина не мога да си позволя лукса да изнасям лекции по законосъобразност, морал и право, които нямат нищо общо с реалността.
