Ако на Червения площад днес маршируваха всички съветски войници, участвали във войната, то той щеше да трае 19 дни и нощи без прекъсване. 19 дни безсмъртие. Ако добавим всички човеци, загинали за родина, вяра и правда, колко ли време ще трае това шествие по земят, и спирало ли е изобщо, защото още не е достигнато числото на мъчениците...

 

9 май остана единствената неопорочена дата от съветската история, която преля естествено в руската, остана част и от европейската (макар и като 8 май, макар и с безличното определение “ден на Европа”, нещо като “деня на Земята” – нищо конкретно, всекиму според вкуса), но и част от българската, да не забравяме, че на първия парад на победата от 24 юни 1945 г. марширува ген. Владимир Стойчев, командващ Първа българска армия на Трети украински фронт.

 

Постсъветска Русия на Путин (при Елцин патриотизмът не беше приоритет дори и след Първата чеченска война) добави към своя образ на 9 май два символа: Безсмъртния полк и Георгиевската лентичка, произлезли като идея отдолу, от руски общественици, но грамотно и ловко одържавени от Кремъл поради ирационалната си сила. Св. Георги Победоносец, който е на герба на Руската федерация, пряка връзка с Руската империя, откъдето е и лентичката, възстановена при воинските награди по време на Втората световна война от Сталин, от една страна, и живите лица на безсмъртните победители на нацизма и фашизма в Европа, крачещи редом с наследниците си, от друга.

 

Подходът към 9 май все още е:

 

- или митологичен (официалният култ започва едва при Брежнев с 20-годишнината от Победата с парада от 9 май 1965 г., поставил началото на традицията на милитаристичната естетика, в съчетание с великолепните филми за войната от 60-те и 70-те г., талантливо поетизирали съветските подвизи: “Бащата на войника”, “Иваново детство”, “А утрините тук са тихи”, “Белоруската гара” и мн. др.);

 

- или свръхполитизиран (особено днес с хибридния римейк на Студената война – така е в Русия с мобилизационния тембър на тържествата, така е и в Европа с нихилистичния 8 май, фалцетен към “заплахата” Путин, пропагандна каша със смляна политкоректна хранителна добавка за неизкушени от историческо познание потребители);

 

- само не и исторически (такъв е в пределите на академичната гилдия, не и за обществеността, която не се и възпитава в критично осмисляне, няма готовност за безболезнено възприемане на различни гледни точки, предпочита уюта или на приказния спомен или на консуматорското успиване с въпроса “тва за кво ти е?”, или на застиналата във времето: 10 ноември у нас (1989 г.), 25 декември в Русия (1991 г.), 9 ноември Европа (Берлинската стена, 1989 г.) вражеска категоризация ”свой-чужд”.

 

- тук може да се добави и подходът на политическия кич, онагледен на този 9 май на парада в Крим от прокурора Наталия Поклонская, която шестваше в Безсмъртния полк с икона на Николай II. Последният руски император е канонизиран със семейството си като христостерпци, невинно загинали християни, верни на Бога до последния си час. Мъченическата участ на Николай II не отменя държавническата му безотговорност към Русия, която той предава с абдикацията си, защото ако беше загинал с короната, той щеше да представлява Русия докрай както подобава на император, а не на гражданина Николай Александрович. В преброяването Николай II се записва “хозяин земли русской”, но не понася бремето на това призвание.

 

Разбира се, не може да се идеализира не само Николай II, но и дворяните, чиито наследници сега са активни монархисти, а през с лекота 1917 г. предават императора. Александър Блок талантливо характеризира предателството като характеристика на руските либерали чрез руското дворянство:

 

Дворяне - все родня друг другу,
И приучили их века
Глядеть в лицо другому кругу
Всегда немного свысока.
Но власть тихонько ускользала
Из их изящных белых рук,
И записались в либералы
Честнейшие из царских слуг…


Жестът на Поклонская е много показателен, извън смесването на имперско и съветско, той издава оживяването на един сериозен разлом в руското общество на бели и червени, между тях са “православните сталинисти” ала Проханов, но всички на 9 май празнуват заедно, няма почитатели на Власов – руската еклектика е непостижима за европейското съзнание. Най-добре е описана от Захар Прилепин: “Ние, със всичките ни грехове, с цялата уморена, изкривена, сложна и диковата страна, сме на страната на доброто. Всеки, който споделя с нас вкуса и горчилката, и щастието от тази дата, е наш брат. ...Безсмъртният полк не е карнавал, а демонстрация на нашето достойнство”.

 

9 май се превърна в лакмус за съвест и предизвиква неистова реакция в съвременните неолиберали, евроатлантици и вечни декомунизатори, повечето от прилични комунистически фамилии, но най-яростни са именно руските либерали, руската русофобия в съвременна Русия е специфичен феномен, чакащ своя негнуслив изследовател. Безсмъртният полк бе наречен “масов култ към мъртвите”, от който “изпадаш в ужас”, сравняван некоректно с концлагерите: “фотографиите на загиналите в Аушвиц трябва да останат в стените на Аушвиц”. Само че Безсмъртният полк е на тези, които освобождават Аушвиц, не на жертвите, паметта е на победителя освободител, свещен руски архетип.

 

Аркадий Бабченко, в чието семейство има участници във войната: “защо да окачвам на дъска семейната памет и всички да гледат на фотографията на баба ми и на дядо ми и да знаят, че те вече са умрели?”. Въпросът обаче е за какво са умрели, което показва и за какво са живели. Чингиз Айтматов въведе понятието “манкурт” за изтрилите родовата си памет, “Иваны Непомнящие”, но след 1991 г. се появи нов термин: “вырус” – “извън руското”, руснак, забравил, че е руснак, и оттук патологично агресивен към своите.

 

Характерната дихотомия руско-американско е не само привилегия на патриотите на Кремъл, но и на руските либерали, но в обратен знак. Вчера, на 9 май, беше даден за пример американският Ден на паметта (Memorial Day) с опит за чуждопоклонническо копиране, подобно на Деня на независимостта на 12 юни от Елцин, преименуван от Путин в ден на Русия поради нелепия въпрос “От кого ставате независими? От СССР?”.

 

За пример на “путинското мнозинство” се представят американските ветерани от “Пустинна буря”, които работят като келнери или като life coach – тренинг “по жизнена мотивация”. Консуматорската възхита на руския либерал (в случая Карина Орлова) няма край, става дума за “малък бизнес” (как сладостно звучи – “бизнессс”, а че е получен заради големия бизнес в разрушен Ирак и не само, това е подробност, няма “безсмъртна победа”, няма ценност, има цена, при това ниска, но пък американска, атлантическа, безгрешна.

 

Всъщност денят на ветераните в Донецк също беше част от Безсмъртния полк, но там бяха портретите и на загиналите 2013–2014 г., новото поколение безсмъртни, убити от родната власт в Киев… и тук вече има снимки на деца… но това е извън либералното полезрение.

 

В Донецк се проведе и внушителен парад на 9 май, а опълченецът Моторола вече е генерал. Да, не се чудете, той е новоруският Динко, повечето “ополчи”, сега вече военни от републиките ДНР и ЛНР, са именно като Динко, простовати, мутро-криминална естетика, примитивна лексика, но здрав инстинкт за оцеляване, небезвъзмездно, разбира се. Войната не е офицерски бал, а героите й често са уродливи на пръв поглед. Идейните командири като Мозговой ги отстреляха, за да не пречат.

 

9 май пречи на руските либерали още от нач. на 90-те г., популяризирали идеята, подхваната сега от Михаил Ходорковски, Русия да празнува на 8-и и да забрави 9-и, за да стане част от цивилизованата общност. А с 9 май да забрави и Сталин. Тук избуяват споровете войната е победа на народа въпреки (либералите) или благодарение на Сталин (патриотите).

 

Без да се оправдават сталинските репресии преди и след войната и с риск да прозвучи кощунствено, не може да се премълчава, че Безсмъртният полк си има и безсмъртни пълководци, а също и безсмъртен генералисимус (изличаването на паметта по украински с трошене на паметници само засилва травматичния спомен, докато историческата съвест разпознава всички нюанси), защото именно Сталин носи отговорността за работата на Генералния щаб по време на войната с всички успехи и поражения с безкрайни жертви, довели обаче до победен финал.

 

9 май дълго ще бъде препъникамъкът на десталинизацията, която кампанийно по хрушчовски или по горбачовски временно изтиква тази личност от съветската история, оценките за която са емоционални на безсъзнателно ниво – не може да се спори нито със сталинист, нито с антисталинист. (Впрочем един стилистичен детайл от Горбачов, вчера на парада беше поканен, но не си беше сложил Георгиевска лента на ревера.)

 

Консуматорската памет е смъртна, изчерпва се с “потребителската кошница”, всичко извън нея е излишно. Кремъл не е по-малък консуматор от руските либерали, но се опитва да практикува “суверенна глобализация” (великолепен термин на либералния публицист и гл. редактор на “Независимая газета” Константин Ремчуков). На милитаристичния патос на Кремъл руските либерали с минорен тон проплакват, че 9 май трябва да е “ден на паметта”, да няма тържества, военни “африкански паради с Топол М” (Виктор Шендерович), вкъщи, мълчаливо траурно, с къс черен хляб върху чаша водка (Евгения Албац). Победата обаче е военна, войната – свещена, защото при друг финал славяни, евреи, цигани и просто несъгласни нямаше да имат право на съществуване.

 

За скърбящите днес само ще напомня, че скърбят победените, толерантните към Третия райх или към Четвъртия, радват се и празнуват с благодарност победителите – средно положение няма, 9 май не е 9 септември и не е от въглища и стомана на смъртни консуматори.

 

Още от категорията

Бездомна Европа

Бездомна Европа

Няколко събития от последните месеци, несвързани практически едно с др...

30 коментар/a

Ох, на 10.05.2016 в 22:08
Изпаднах в умиление когато се сетих за "А утрините тук са тихи","Бащата на войника"...Ще си позволя да допълня,"Архипелаг Гулаг","Децата на Арбат"...
Edib на 11.05.2016 в 05:14
Вчера публикуваха руските медии снимка от площада пред Зимния дворец в Петербург.Картината е ужасна ,целият площад е пулен с боклуци ,а фотографа е запечатал и проснат на паважа пиян или пияна мъж или жена .Фотографията е озаглавена Безмозъчния полк.
Александр Минкин на 11.05.2016 в 06:50
Акция прекрасная, то, как она задумывалась. Память каждого. Но , государство туда засунуло своих чиновников с их невероятным рвением. Ну просто смешные вещи происходили. В Дагестане президент Абдулатипов и премьер Гамидов стояли с одинаковым портретом, например. Дагестанские блогеры сказали: они что, родственники. Они стоят с одним и тем же портретом в руках. В фейсбуке это есть. Поклонская прошлась с портретом государя императора. Случилось так, что 9 мая шёл по улице Белграда, искал музей, никакой политики не было в голове. Вдруг долетела советская военная песня, потом другая; всё громче, всё ближе… И вот — на широкой улице показалось шествие. Сотни три людей, у каждого в руке палочка с рамкой, в рамке портрет. Бессмертный полк! В Сербии. Катюша» гремела оглушительно. За колонной ползла машина с динамиками той мощности, которую врубали на передовой во время Великой Отечественной, чтобы агитировать врага через линию фронта. Здорово! Бессмертный полк в Сербии! Пусть не сотни тысяч, но главное ведь — душевный порыв. Жаль, палочки и рамочки были одинаковые (хотя иногда виднелись явные самоделки). Они проходят, смотрю им вслед… Господи, помилуй! Лучше б не смотрел. На оборотной стороне портретов — реклама Лукойла. Была б у меня виолончель, был бы виолончелистом — сыграл бы похоронный марш. А так — включил видеозапись в телефоне и снял документальное кино: под «Прощание славянки» в День Победы портреты героев превращаются в рекламу нефтяной компании. Тот, кто устроил это, кто налепил на Бессмертный полк свою рекламу, — он, конечно, хотел всего лишь заработать. Заработать на том, что дорого всем. И невинность соблюсти, и капитал приобрести. Кого несёшь? Если кто-то несёт портрет своего деда, то может хоть что-нибудь рассказать. Это человек. А если он несёт неведомо кого — то, естественно, ничего не знает, рассказать не может, просто служит ходячей подставкой. На ходячих подставках всегда делают деньги. Любая идея превращается в рекламу. …Эта история хотела стать письмом президенту, но умные люди отсоветовали: не надо огорчать, а главное — не надо обобщать. Не надо про Россию, про то, как возник Бессмертный полк и как стал государственным. Ты журналист: увидел, как это было в Белграде, — вот и пиши про Белград. Ладно. Только вот если вспомнить, что это железное правило «не надо обобщать» знали наизусть все журналисты Советского Союза — это будет обобщение или нет? Смотрите видео по теме «День Победы: вид сзади» на сайте МК. - Московский комсомолец
Максим Кантор на 11.05.2016 в 06:54
Бессмертный полк", марширующий с портретами погибших родственников - зрелище устрашающее. Внуки показывают, что готовы погибнуть как деды, и не спрашивают за что их убьют. Просто идут в славу и смерть. . Чтобы действительно чтить мертвых - надобно чтить живых. Чтобы уважать смерть - надо уважать жизнь. Каждую жизнь. Жизнь, данную Богом заблудившимуся десантнику надо уважать тоже. И если ты, подлец, решил что имеешь право отнять эту жизнь, играя в геополитику, то не смей и заикаться о памяти, не смей говорить об уважении к мертвым. Языческий ритуал в языческом, геополитически трактуемом мире - не имеет отношения к христианству и милосердию.. Культ вуду - отнюдь не уважение к предкам. Предков как раз не уважают, иначе бы уважали пенсионеров, которые получают нищенскую пенсию, дрянное медобслуживание и скоро помрут. Это даже не уважение к смерти, которая не щадит никого. Смертей в России больше чем требуется - но о смерти не думают. Портреты умерших от дурного ухода пенсионеров - не понесут по площадям. Портреты потерявшихся и убитых десантников по площадям не понесут. Смерть приспособлена к идеологическим нуждам сегодняшней воровской власти. Миллиарды украсили масками мертвых. Но они умирали не за современное похабство. А ваш родственник, померший от рака, не менее достоин памяти - кстати, его тоже убила та же власть. Чтите могилы, уважайте живых, не играйте в культ идеологически правильных мертвых.
Владимир Басманов на 11.05.2016 в 07:01
"Короткой строкой. Газета "Известия": "На решение квартирного вопроса не хватило семи десятилетий. 10 тыс. ветеранов войны встретят 71-ю годовщину Победы без своего жилья Ежегодно, уже много лет, в канун годовщины Победы в России поднимается вопрос об обеспечении участников Великой Отечественной войны жильем",
Александр на 11.05.2016 в 07:08
Попытка придать дню Победы человеческое измерение началась с характерного для нашего государства действия. Акция "Бессмертный полк", название и идея которой были придуманы в Томске, в легендарной уже телекомпании ТВ2, которая была традиционно отжата у ее создателей, сама телекомпания уничтожена, а акция превратилась местами в нечто непотребное. Вишенкой на торте празднования дня Победы в этом году стала прокурор Крыма Наталья Поклонская, которая встала в колонну "Бессмертного полка" с иконой Николая Второго. Лицо юной крымской прокурорши при этом не омрачала никакая посторонняя мысль. Да, собственно, вообще никакая мысль это лицо не омрачала. Поскольку мысль и бесы Победы в одном человеке одновременно не уживаются. Впрочем, как эти бесы не уживаются с подлинной памятью о трагедии войны. Вот, например, ветерана войны, народного артиста СССР Этуша на прием в честь дня Победы не пригласили...
филофоб на 11.05.2016 в 07:53
Досадно и лишено от чувство за приличие животно е либерастът, ей го и тук от неуважение са оцвъкали форума след прекрасното материалче. Кой автор беше казал, че епохалното им високомерие, изразен в примитивен исторически месианизъм на либерастите е новата (и вече не чак толкова изтънчена) форма на расизъм и дискриминация спрямо всички останали извън пазара и всичко останало извън потребителската кошница, ако трябва да останем верни на епитето-епитафните прозрения на авторката.
и.г. на 11.05.2016 в 08:32
обичам да чета Д,Григорова.......защото виждам ,че тя НЕ си вярва много!!
Смъртен на 11.05.2016 в 08:46
Народът, създал движението "Безсмъртният полк" има историческа памет, уважение към падналите и въобще борилите се за свободата му и чувство за собствено достойнство (някои смешни отклонения като споменатите от авторката митологизация и свръхполитизация вероятно са неизбежни, но може би временни). Този народ ще оцелее. За нашия, който в упоение тъпче народната си памет, не е сигурно.
и.г. на 11.05.2016 в 09:53
руския народ ще оцелее,разбира се .............но след като се Депутинизира...........точно както Германия се Денацифицира след 1945................иначе, в момента Русия върви към Самоунищожение,капсулирайки се в свят на отдавна мъртви ценности.
Бай Борко на 11.05.2016 в 11:45
Пълно е с либерастки, грантово премерени и заплатени и откровено тъпашки коментари... Главният тъпак е И.Г. разбира се... заплатените ги оправдавам до някъде - такива са им ценностите.
Демира на 11.05.2016 в 12:01
Да, руският народ ще оцелее ,когато се откаже да усвоява и имитира западният модел на живеене , когато осъзнае че най-голямият враг е продаването на човешките ценности, ще оцелее само когато намери себе си.А за това няма да му помогне нито Путин ,нито материалното благоденствие което така свирепо гони, а ще се спаси само ако съхрани руската си душа а тя е голяма както самата Рус.
Георги на 11.05.2016 в 14:47
"Ако на Червения площад днес маршируваха всички съветски войници, УЧАСТВАЛИ във войната, то той щеше да трае 19 .дни и нощи без прекъсване." Ако пък прибавим и тези почти ЕДИН МИЛИОН съветски войници (по голямата част от които руснаци), УЧАСТВАЛИ във войната на страната на Германия, то той щеше да трае 20 дни и нощи без прекъсване. "Ако добавим всички човеци, загинали за родина, вяра и правда, колко ли време ще трае това шествие по земят, и спирало ли е изобщо, защото още не е достигнато числото на мъчениците..." Какво иска да каже Григорова с това изречениеБ Кое е това число което още не е достигнато? " ... произлезли като идея отдолу, от руски общественици, но грамотно и ловко одържавени от Кремъл.." Вярно, ловко одържавени! Само че Григорова е забравила да напише от къде е дошла идеята. От журналисти от телевизия ТВ2 в Томск. След като обсеби идеята, властта унищожи телевизията защото била опозиционна. Миналата година бяха публикувани скандални снимки с изхвърлени на улицата плакати със снимки на загинали във войната. В коментарите се задаваше въпросът: кой е този, който ще изхвърли снимка на роднина, участвал във войната? Стана яснo, че идеята се опошлява! Тази година Депутатът Никонов, без да му мигне окото, излезе на шествието със снимка на дядо си, Вячеслав Молотов! Същия този Молотов, чийто подпис стои под позорния пакт, дал начало на Втората световна война! Същия този Молотов, който каза, че били достатъчни само два удара, първо от германска, а после от съветска страна, за да изчезне Полша, това уродливо дете на Версайския договор! Същия този Молотов, който е подписал разстрелни списъци даже повече от Сталин! И той бил в Безсмъртния полк! А това как ви се струва http://echo.msk.ru/blog/echomsk/1763014-echo/ В Казан на шествието носят снимка на..... Берия!!?? Разбира се, със съвсем друго име: Жданов Михаил Сергеевич! Ясно е, че това е една индустрия: вземат се безразборно снимки от къде ли не, уголемяват се, слагат се измислени имена и се дават на наети или задължени граждани да имитират масовост! Ето как властта на Путин омърси и опошли една прекрасна инициатива!
Adolf на 11.05.2016 в 16:05
"9 май се превърна в лакмус за съвест и предизвиква неистова реакция в съвременните неолиберали, евроатлантици и вечни декомунизатори, повечето от прилични комунистически фамилии, но най-яростни са именно руските либерали, руската русофобия в съвременна Русия е специфичен феномен, чакащ своя негнуслив изследовател. Безсмъртният полк бе наречен “масов култ към" Руски либерали и руска русофобия не са съвсем коректни термини - това е либерализъм и русофобия на едно определено национално малцинство.
Възмутен от материала на 11.05.2016 в 17:37
А нас какво ни вълнува какво честват руснаците и какво се коментира за сакралната за тях дата 9 май. На нас походът на "безсмъртния полк" през 1945 г. ни донесе съветска окупация, ликвидиране на частната собственост, изтребване или съсипване на културния и стопански елит на страната и откъсване на България от нормалния свят, за да ни прати в селенията на руско-съветското варварство.

Напиши коментар