През последните две десетилетия светското общуване стремително потъва в състояние на древно езичество, характерно за онази епоха, в която Христос още не се е явил в света. Макар и случващото да изглежда като обективен процес, става дума за добре управлявана всеобща либертарианска революция, насочена към изменение на самата същност на човека.
 

Олга Четверикова е доцент, кандидат на историческите науки, преподавател в МГИМО и автор на множество книги, изследвания и публикации в областта на политиката и религията.

 

„Те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин. Затова Бог ги предаде на срамотии страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.” (Рим. 1:26-27)

„... и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци.“ (2 Пет. 2:6)

Хомосексуализъм – извратено полово влечение към лица от същия пол. Тълковен речник на руския език от Ушаков.

 

 

През последните две десетилетия светското общуване стремително потъва в състояние на древно езичество, характерно за онази епоха, в която Христос още не се е явил в света. Времето като че ли се е върнало назад и народите, решително отхвърляйки наследството на многовековното християнство, под лозунгите за свобода и прогрес се връщат в допотопните времена, стараейки се във всичко да приличат на наследниците на Каин.

 

Характерно, че точно когато християните отбелязват 1700-годишнината от приемането на Миланския едикт (313 година), утвърждаващ свобода на вероизповеданието в Римската империя и полагащ началото на християнизация на държавата, на Запад повсеместно се легализират содомитските бракове. Ако християнските императори Констанций II и Констант въведоха за содомитите смъртно наказание, то днешните европейски управници обявяват за престъпна не само всяка дискриминация спрямо извращенците, но дори и моралното им неприемане.

 

Макар и случващото се да изглежда като обективен процес, става дума за добре управлявана всеобща либертарианска революция, осъществявана от разбунтувано против Твореца общество от нехора и насочена към изменение на самата същност на човека, лишаването му от неговите духовни основи, естествени биологически корени, разрушаване на семейството и традиционните обществени връзки.

 

Става дума за пълно „преформатиране“ на човека, така че да стане възможно неговото встъпване в антицърквата на сатана.

 

Религиозни източници на содомизма

В повечето древни езически общества не е съществувала нравствена забрана на мъжеложството. То било общоприето и често имало не толкова чувствено-удоволствен, колкото култов характер. Това било характерно както за Древния изток, така и за Древна Гърция, Древен Рим, келтите и пр. Хомосексуалните отношения се явявали или част от свещената храмова проституция, или влизали в ритуала на възрастовата инициация, при която момчета ставали подчинени обекти на възрастен хомосексуалист.

 

 

С помощта на тази инициация била потискана тяхната воля и те сляпо се подчинявали на племенните вождове-жреци. Подобен мистически ритуал съществувал и в Древна Гърция, в Атина, където хомосексуализмът бил институционализиран и обезпечавал юношите от богати семейства да получат място в управлението на държавата.

 

Инициация се осъществявала като правило и с бъдещия тъст. При нея на младия човек се давала ролята на жена, а когато достигал зряла възраст, получавал за жена дъщерята на своя учител (1). Пример за такава социална организация на хомосексуализма била и средновековна Япония, когато политическият живот на страната се намирал в ръцете на самураите, които с помощта на хомосексуалната любов възпитавали у юношите абсолютна преданост към господаря.

 

Доколкото хомосексуализмът бил разглеждан като ритуален начин за подчинение, той бил използван и в отношенията със социално неравни хора, например като унижение и превръщане в абсолютни роби на военнопленници, както е било в Древен Египет. Съществувала е и комерсиална мъжка проституция, сексуално обслужване на робовладелци от техните роби, използване на евнуси и кастрати за сексуални цели. В това отношение с крайна степен на разпуснатост се отличавали римските знатни патриции, особено в периода на гоненията против християните(2). 

 

Историкът Арно Карлен, указвайки, че от първите 15 римски императори 14 били содомити, пише: „Те встъпвали във взаимодействие с такива култове, че отклоненията на императорите ставали възможно най-скандални.

 

Комод, завзел трона през 180 година, се появявал публично в женски одежди и бил удушен от хомосексуалния си фаворит;

 

Адриан обожествявал хомосексуалния си любовник Антоний.

 

Но никой не може да се сравни с Хелиогабал, започнал своето управление на четиринайсетгодишна възраст през 218 г., възпитан в Сирия като жрец на Ваал. Той влязъл в Рим съпровождан от сирийски жреци и евнуси, облечен в коприна, с руж на бузите и очна линия. Различни историци сочат, че събрал римските хомосексуалисти и се обръщал към тях като момче проститутка; обличал наметало и стоял на вратите на бордеите; опитвал да принуди лекари да го превърнат в жена; отдавал се на содомии, изпълнявайки ролята на Венера в пантомимни спектакли; публично целувал гениталиите на своите фаворити и като Нерон формално се оженил за един от тях... Хелиогабал установил в Рим гигантски ашрим (фалически култ), от каквито еврейските царе се опитвали да очистят своята земя“(3).

 

Както показва историята, източник на содомския грях не е грубата чувственост на древния човек, а пълното помрачение на неговото религиозно съзнание, окултно-пантеистичният, демонически характер на езическия светоглед.

 

Известно е например каква роля са изиграли в развитието на хомосексуализма в Древна Гърция ритуалите, привнесени от Изток с Орфическите мистерии и култа към Дионис, в които приемали груби и извратени форми(4). В Рим те били известни като вакханалии.

 

Именно това демонично, окултно значение на содомизма се разкрива в Книга Битие, където този грях, единствен измежду всички се определя като „мръсотия“ – по този начин е преведена еврейската дума toevah, чието автентично значение е култова „нечистота“(5). „И казал Господ на Моисей: Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях“ (Левит 20:13).

 

Действително, цялата библейска история с град Содом свидетелства, че той е представлявал сатанинско общество, въплъщение на содомокрация, при която съответното действие имало култов характер (като освен него имало още четири такива града, т.е. това не е било изключително явление). Когато Бог, узнавайки за безбожното поведение на жителите на Содом и Гомор, изпратил там два ангела и Лот ги помолил да пренощуват, всички жители, „млади и стари“, обкръжили дома му. Содомяните поискали от Лот „изведи ни ги, да ги познаем“, т.е. да ги изнасилим. Ясно е, че те не търсели чувствено наслаждение, а искали да осъществят ритуален акт с пришълците, като ги хвърлят на олтара на своето божество, на сатана. Именно заради това Господ унищожил Содом и други подобни на него градове(6). Содомизмът представлява не просто ритуален акт, а религия, която поема отговорността за кощунственото подменяне на Божия образ с дяволския. Най-пълно това е представено в Кабала, тайното юдейско учение, което започнало да се оформя по времето на вавилонския плен, при който юдеите били в тясно общение с халдейските жреци и заимствали от тях пантеистичния мироглед, обединяващ божеството с природата и прехвърлящ върху него нейните закони.

 

Бог (Ен-Соф) според учението на Кабала се явява безкрайно нищо, съчетаващо в себе си дух и материя, женско и мъжко начало. Мъжкият принцип изтича от дясната му страна, женският – от лявата. Първият човек Адам бил също такова духовно двуполово същество – андрогин. Но бидейки съблазнен от земните неща, той придобил плътско тяло и отделяйки от себе си женското начало, се оказал разделен на полове. Заедно с Адам били създадени множество души, които съставлявали една колективна душа и които също били андрогинни на небето, но при раждането им тяхната цялост се нарушавала и те губели съвършенството и хармонията си. Така Кабала интерпретира грехопадението и доколкото целта на живота е освобождаването от плътското тяло и възвръщането в предишното състояние на цялост и сливане с божеството, то и разделението на полове се разглеждало като временно явление на дисхармония, водещо до космически хаос. По този начин содомският бунт против Твореца придобил изначално религиозна обосновка, противопоставяйки се на библейското „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“.

 

 

От признаването и утвърждаването на християнството в Римската империя до XIX век мъжеложството на Запад се е разглеждало като извращение, явяващо се в резултат на съзнателен човешки избор. Това отношение било обусловено от твърдата позиция на Християнската църква, оценяваща това явление като смъртен грях, изцяло изменящ личността, като противоестествена блуд („блуд, извършена против природата“), като страст, преминаваща в навик, което значи болест на душата. Съответно и гражданското право квалифицирало мъжеложството като престъпление против обществения морал и го подлагало на углавно наказание.

 

Все пак тази практика не изчезнала напълно, съхранила се в тайни окултни общества и секти, в които й бил придаван все така сакрален смисъл. Свързаните с кабализма антихристиянски секти на гностиците и манихеите, изхождайки от дуалистичния светоглед (дух – добро, материя – зло), смятали видимия свят и плътта за творение на злото, а носителите на „гносиса“ – за избрани, и се чувствали абсолютно освободени от нормите на общоприетия морал. Както пише изследователят Пюеш, „тук става дума за бунт в много по-голяма степен, отколкото за критика и несъгласие... против човешкото наследие, против самото битие, света и даже Бога. И този бунт може да доведе... до нихилизма на „гностиците либертарианци“, които нарушават всички естествени и нравствени закони, злоупотребяват с телата си и с всичко на света, за да унижат всичко, да го изтощят, отхвърлят и разрушат“(7).

 

Отхвърляйки любовта, гностиците и манихеите отхвърляли и брака, и раждането на потомство, считайки съпружеството за низше наследство. Гностикът Маркион например заявявал, че чрез въздържанието от съпружество и отказа от продължаване на човешкия род той безпокои Твореца. Гностиците утвърждавали, че отнемането на тайнството на брака и подмяната му с мъжеложство ще избави човека от индивидуализма на двойката, от егоизма на любовта и семейството.

 

Такова дуалистично виждане на света и отношение към семейството и брака по приемственост се предава и на новоманихейските секти – павликяни и богомили, наречени по-късно катари, чиято практика народът така и наричал – мъжеложство. Този грях бил разпространен и сред рицарите на Тамплиерския орден. След тайно посвещение обетът за целомъдрие, бедност и послушание губел за тях всякакво значение и вместо смирение сред тях процъфтявали разврат, разпуснатост и религиозно безразличие. Наследници и пазители на учението на храмовниците станали шотландските франкмасони, изиграли главна роля при формирането на висшите степени на движението на свободните зидари.

 

С укрепването на позициите на масонството и с развитието на създаденото от тях идейно движение на Просвещението сред западните елити започнало да се променя и отношението към мъжеложството. Първият трактат в негова защита, борещ се за неговата декриминализация, бил „Есе за педерастията“, написан през 1785 г. От известния английски „просветител“ Джереми Бентам, автор на теорията на утилитаризма, изхождаща от възгледа, че смисълът на човешкия живот е стремежът към наслаждение.

 

Джереми Бентам

 

Бентам призовавал да бъдат отменени санкциите против мъжеложството и скотоложството, защото били „резултат от ирационални религиозни страхове, породени от старозаветното разрушение на Содом“ и укрепени благодарение на „ирационалната антипатия“ на обществото към наслаждения от всякакъв вид. „Очевидно – пише Бентам – то (мъжеложството) не предизвиква у никого никакво страдание. Напротив, то принася удоволствие... То не предизвиква никакво сериозно опасение и в него няма нищо, от което да се плашим. С него се занимават само тези, които сами решават да бъдат такива и които намират в него удоволствие.“(8)

 

По този начин Бентам утвърждавал, че содомизмът не е болест, а доброволен, съзнателен избор на човека и оценявал това явление като положително. Значението на неговия трактат се изразявало в това, че той първи дал рационално обосноваване на правото на мъжеложство, изхождайки от концепцията за естествените права на човека, и именно тази аргументация лежи в основата на съответните правни актове в най-ново време. Углавното преследване на содомитските отношения било отменено първо във Франция през 1791 г., което било следствие от революционния масонски преврат и приемането на Декларацията за правата на човека и гражданина. По-късно, през 1810 г., това било потвърдено и от Наказателния кодекс на Франция, съгласно който на наказание подлежали само насилствените хомосексуални действия. В течение на XIX в. по примера на Франция декриминализацията на содомизма се осъществила и в други страни (Холандия, Бавария, редица италиански държави и накрая и в Италианското кралство), но в широките слоеве на западното общество той продължавал да се оценява като безнравствено действие.

 

Грехът се превръща в болест

Положението се променя в края на XIX – началото на XX век във връзка с налагането на строго научно-рационален подход към проблемите на развитието на обществото, семейството и човека. Това се проявило в раждането на множество нови „науки“ – социология, психология, сексология, евгеника и пр., което съвпаднало с възраждането на езическата окултна мистика. На тази вълна се формирало и ново, феминистко движение, поставящо в центъра на своето внимание отношенията между половете. Решаваща роля за неговото установяване изиграли отново същите масонски кръгове, имащи за задача да въвлекат жените в антихристиянски и либертариански възгледи и да ги изведат от лоното на Църквата. Както се указва в един от документите на конвента „Великият изток“: „Само протестирайки против закона и християнския морал, ние ще разчистим място за нов морал, в който няма да има необходимост от закодиране“(9).

 

Зародил се като движение за равни политически права (суфражизъм), феминизмът много скоро се съсредоточил върху нуждата от промяна на положението на жените в семейството и преразглеждане на тяхната социална мисия в този свят. Повдигнал искането за разрешаване на употребата на противозачатъчни средства, а след това и на аборти, тоест детеубийство, радикалният феминизъм преминал към пропагандиране на свободната любов и отричането на брака, придобивайки с времето ясно изразен малтусиански характер. Неомалтусианството, пропагандиращо евгениката, по това време се намира в подем, в негова подкрепа се създават множество добре финансирани феминистки групи и асоциации.

 

Най-показателна в това отношение била дейността на американската феминистка Маргарет Сенгър, основала през 1914 г. списание „Женски бунт“ (с мотото „Нито богове, нито господари“), в което за първи път бил използван изразът „контрол на раждаемостта“, влязъл впоследствие в името на основаната от тази дама Американска лига за контрол на раждаемостта, която намира своето продължение в дейността на Международната асоциация за семейно планиране. През цялото това време окултно-масонските кръгове, оставайки в сянка, контролират движението и го направляват в нужното им русло. Периодически те се „осветявали“, за да напомнят на лидерите на новообразуващото се революционно общество за главните му цели. Един такъв рупор била известната представителка на теософията, масонка 33 степен Ани Безант, която на конгреса на свободните мислители в Брюксел през 1880 г. провъзгласила: „Преди всичко трябва да победим Рим и неговите пророци, да се борим с християнството навсякъде и да изгоним Бога от небесата“(10).

 

Теософията, като най-популярно окултно-мистическо учение от този период, изиграла важна роля в разпространението на либертарианските идеи. Това учение било развито от световноизвестната окултистка Е. Блаватска и представлявало смесица и обобщение на кабала, гностицизъм, херметизъм, манихейство, будизъм и индуизъм, на основата на които били формулирани догматите на съвременния окултизъм.

 

Елена Блаватска 

 

При цялата си търпимост към други религии и философии теософията хранела ненавист към монотеистичните религии и на първо място – към православието. Основният „принос“ на Блаватска се състоял във формулирането на идеята за „новия свят“, в който ще управлява притежаващата по-развит разум, засега все още формираща се шеста раса. Тя на свой ред ще започне „подготовка“ за седмата раса, която ще се представлява вече от чисти духове, с появата на които човечеството ще завърши цикъла на своето земно развитие и ще се пресели на друга планета, за да започне нов цикъл.

 

В резултат теософията се превърнала в огромна „яма“ в областта на културата, чрез която знанията на древния свят и Изтока се предавали на съвременната западна цивилизация и която породила множество окултни движения и секти, подготвили масовия взрив на окултизма във втората половина на XX век. В тези условия се извършва новата оценка на мъжеложството, повлияна от опитите то да бъде представено като „естествено състояние“. Макар и защитниците на извращенците да не постигнали своето, общото отношение към него се смекчило: ако по-рано то се разглеждало като нравствен порок, който бивал наказван, сега то преминало в категорията на психическите заболявания, които трябва да бъдат лекувани. През 1869 г. за него бил измислен нов термин – „хомосексуализъм“, а през 1886 г. психиатърът Рихард Крафт Ебинг го характеризирал като „дегенеративно заболяване“, което било прието и преобладавало в психиатрията до средата на XX век. Новият статус на хомосексуализма позволил на неговите последователи да се представят за жертви и да се оградят от агресията на обществото (не бива да осъждаме болните, трябва да им съчувстваме).

 

Въпреки това все по-широкото разпространение на хомосексуализма сред висшите слоеве на западното общество, особено в средите на интелектуалните и културните елити, довело до това, че сексолозите и психолозите, занимаващи се с изучаване на сексуалните аномалии, започнали да опитват да реабилитират носителите на този порок. Значителен принос в това имал Сигизмунд Шломо Фройд, член на еврейската масонска ложа „Б‘ней Б‘рит“, благодарение на която и била популяризирана в световен мащаб неговата теория на психоанализата.

 

Фройд заедно с други психоаналитици, 1922г.

 

Известно е, че Фройд не просто е имал влечение към практическата магия и окултизма, той всъщност създал свой собствен таен масонски орден, с тайни сбирки и собствен език(11).

 

Огромно влияние върху неговите възгледи оказали такива деятели като „най-големия от юдейските пророци“, кабалиста Адолф Йелинек, и доктор Вилхелм Флис, който развил идеята и концепцията за бисексуалността, която провъзгласил за „властница над всичко живо“(12).

 

Както пишат и изследователите на фройдизма, той представлявал не научна, а религиозна система. „въплъщение на юдейската мистика“, „психологическо изследване на Стария завет“, така че ненапразно Фройд бил наричан „светски равин“. Фройд активно критикувал възприемането на хомосексуализма като резултат от дегенерация и го представил като форма на психосексуална ориентация, зависеща от „избора на обект“, който се осъществява в съответствие със собствения образ.

 

Особено ценни за последвалата декриминализация на хомосексуализма били неговите заключения, че „всички хора са способни на избор на обект от своя пол и извършват този избор в своето несъзнавано“ и че психоанализата позволява у всекиго да се прояви „елемент на хомосексуален избор на обект“(13).

 

Друг защитник на извращенците станал членът на Фабианското общество, големият почитател на Бърнард Шоу, главата на евгеническия институт „Галтън“ и председател на Световната лига за сексуални реформи Хавлок Елис, женен за суфражетката и лесбийка Едит Елис. В своите трудове („Сексуалната инверсия“, „Изследване по психология на пола“) той отхвърлял представата за хомосексуалистите като за изроди, представяйки ги като нормални хора, отличаващи се от другите само по своите сексуални предпочитания. С радикалността на своите възгледи той предсказал бъдещата „сексуална революция“.

 

„Ню Ейдж“ дава най-развитата религиозна обосновка на хомосексуализма, предлагайки свой път към спасението на човека. Но прикривайки духовния смисъл на своята програма, това движение взима на въоръжение „научната“ джендър реторика, за да внедри широко своите идеи в образователната система.

 

Болестта става норма

Решаващите промени в духовния живот на западното общество стават вече през втората половина на XX век, което е свързано със започващата в Америка „сексуална и културна революция“, обявила открита война на всички традиционни ценности, норми и устои. Това също така съвпада с нова, вече по-мощна вълна на окултизма, представен от движението „Ню Ейдж“, приемник на предишните езотерични учения и претендиращо за създаването на последната световна синтетична религия, призвана да замени християнството.

 

 

Неговото начало било положено от Елис Бейли, продължителка на делото на Е. Блаватска, която става пророк на „Новата ера“ – ерата на водолея или на „новия световен ред“. С разяснението на идеите и прокарването им в широките слоеве на интелигенцията се занимавала Мерилин Фъргюсън, автор на програмната книга „Заговорът на Водолея“, издигаща нова културна парадигма, която представлява съвременна религия на човекобожие.

 

Целта на „Ню Ейдж“ е тотално изменение на световния порядък чрез духовно преустройство на човека до достигане на състояние на „божествено всемогъщество“, което да го направи способен да управлява света. Именно това учение дава най-развитото религиозно обосноваване на хомосексуализма, предлагайки свой път към спасението на човека.

 

„Ню Ейдж“ изцяло възпроизвежда кабалистичното учение за първия човек като богоподобен духовен андрогин, чиято цялост се разпада на две половини в резултат на материализацията. По този начин полът се явява ущърбно ограничение, разделение, привеждащо човека към смърт и тление. За да се спаси, човек трябва да се върне към предишното духовно състояние на цялост и да се съедини с божеството. Търсенето на тази цялост трябва да започне още в този живот. И понеже съединявайки се с Ева в брака, Адам не може да се съедини с нея действително в едно цяло, той остава непълноценен мъж, а тя – непълноценна жена.

 

 

Тоест, докато мъжът се стреми към мъжественост, той не може да постигне хармония, така както и жената, стремяща се към женственост. Затова и божественото установяване на брака им се явява ненавистно. За възстановяване на андрогинното единство мъжът трябва да събере в себе си женски начала, а жената – мъжки. Тази цялост, както учи „Ню Ейдж“, се възсъздава чрез излизане от предела на рождения пол, което се постига чрез хомосексуални и лесбийски връзки(1).

 

Това е и нюейджката „теология на възстановяването“: за да се върнем в състоянието на първосъздадения хармоничен безсмъртен андрогин, е необходимо да станем мъжежени чрез хомосексуализъм и лесбийство. Нещо повече, андрогинизацията води до раждането на някакъв ангелоподобен вид, тази седма раса на Блаватска, която ще се състои само от духове. Затова за „пророците“ на „Ню Ейдж“ хермафродитът е единствената норма и негов символ се явява неразривното сливане на противоположностите – Ин-Ян. А разделението на половете е аномалия и всичко, свързано със семейството, създаващо натоварващи културни ограничения за себеизразяването на човека, трябва да бъде премахнато.

 

По този начин хомосексуализмът в трактовката на „Ню Ейдж“ не е просто предизвикателство към съвременното общество и неговия морал, той е подготовка към провъзгласяването и налагането на „религия на содомизма“, която в качеството си на нова икуменическа религия на Третото хилядолетие следва да замени християнството.

 

„Ню Ейдж“ обявява смъртния грях за висша, божествена, възстановяваща любов, но с това за човека завинаги се затваря пътят към истинно спасение.

 

Съдбата на содомита е страшна – с отказа от пола той се отказва от дадения му от Бога дял, съгласява се на втора смърт. Неговата душа, изоставена от ангелите, претърпява духовна мутация и тръгва вече по програмата на сатаната.

 

Скривайки истината и духовния смисъл на своята програма, „Ню Ейдж“ използва възможностите на набиращи по онова време сила нови направления на социологията и психологията, обличащи техните идеи във формата на научни концепции и теории, напълно отговарящи и съответни на духа на времето. Сред тях най-голямо значение имала разработената в края на 60-те години от американската психология джендър концепция, формулирана за първи път от сексолога Джон Мани, специализиран в изучаването на интерсексуалността и транссексуалността.

 

Джон Мани

 

Именно той въвежда понятията „джендър“ и „джендърна роля“ като обозначения за „социалния пол“ на човека, разбирано като социално определима идентичност, която той отличава от „биологичния пол“, даден на човек от природата.

 

Скоро тези понятия започват да се използват широко от социолози и психолози и стават крайно разпространени в средите на феминисткото движение, което, борейки се против властта на мъжете, изместило своя анализ от критика на „биологическата“ към критика на „социалната“ идентичност.

 

Това позволявало разглеждането на пола вече като чисто социално явление, зависещо не от природата, а от възпитанието. В резултат, в новата конструкция „джендър“ става ключова концепция.

 

Голям принос в нейното развитие има френският философ Мишел Фуко, апологет на гръцката педерастия, представяна от него като истинска любов. В условията на „културна революция“, опирайки се на мощен научно-религиозен фундамент, радикално настроените извращенци започват политическа борба за признаване на хомосексуализма за нормален, алтернативен начин на живот.

 

Мишел Фуко 

 

Създаденият с тази цел в САЩ „Фронт за освобождение на гейовете“ въвежда ново социално понятие – „лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални“ (ЛГБТ), за отличаването им като носители на особено самосъзнание и нова субкултура. През 1969 г. избухнали така наречените Стоунуолски бунтове и сложили началото на въстание на вече сплотеното ЛГБТ общество. В САЩ и други страни от Запада се формират многобройни организации, които, позовавайки се на правото си на „различност“ и използвайки като основно политическо средство натиска на ежегодните „гей паради“ (gaypride), преминават под лозунги за защита на „човешките права“ в пълномащабно настъпление. Разработеният за гей парада от американския художник активист Гилбърт Бейкър флаг с цветовете на дъгата се превръща в символ на движението. Фактически той възпроизвежда един от символите на „Ню Ейдж“: с помощта на дъгата там се обозначава мост между индивидуалната човешка душа и „всеобщият свръхразум“, тоест Луцифер(2).

 

Гилбърт Бейкър

 

Основното, с което ЛГБТ се сдобива в резултат – това е коренното изменение в отношението на обществото към хомосексуализма. В американската социология и психология спрели да го разглеждат като патология или отклонение и започнали да го определят като една от формите на „сексуална ориентация“, наред с хетеросексуалната и бисексуалната.

 

За дискредитация на тези, които критикували или просто не приемали тази аномалия, американският психиатър Джордж Уайнбърг въвежда през 1972 г. понятието „хомофобия“, означаващо „ирационални страхове“. Фактически той повторил Джереми Бентам, според когото осмислената нравствена позиция също се оценявала като „ирационален религиозен страх“.

 

Накрая, когато почвата била подготвена, през 1973 г. под влиянието на чисто политически фактори, свързани със заплахата от организиран безпорядък, Американската психиатрична асоциация (АПА) въпреки научния медицински подход престанала да отнася хомосексуализма към психическите заболявания(3) и въпросът спрял да се обсъжда на научни конференции и симпозиуми. Тази диагноза била призната за „дискриминираща“, а на дискриминация били подлагани вече тези, които искали да се избавят от порока.

 

Основния си пробив ЛГБТ обществото извършило в разпада на Съветския съюз и сриването на двуполюсния свят, когато западната концепция за „правата на човека“ се утвърждава като единствено възможна ценностна система. На 17 май 1979 г., ориентираща се по АПА и подложена на най-силен натиск, и Световната здравна организация изключва хомосексуализма от списъка на заболяванията. Този ден сега се отбелязва от ЛГБТ обществото като Международен ден за борба с хомофобията.

 

По този начин извращенството бива легитимирано и започва да се разглежда като един от вариантите на физиологична и морална норма, тоест като алтернативен начин на живот. Шлюзовете са отворени и патологичното явление започва да се утвърждава на Запад с невероятна скорост.

 

ЛГБТ обществото си поставя за крайна задача „снемането на знака на патология или девиация от хомосексуалността“ във всички национални държави, което и се случва през 90-те години. Паралелно с това протича повсеместен процес на премахване на наказанието за мъжеложство, което в момента се преследва само в някои страни на Африка и Азия. В Русия съответната наказателна статия е отменена през 1993 година.

 

Куиър революция: от равенство на половете към тяхната отмяна

Наред с това, 80-те и началото на 90-те години са ознаменувани със сериозни промени вътре в рамките на содомитското общество, в което се проявяват две течения. Едното обединява гейовете и лесбийките, признаващи мъжкия и женския пол, но имащи търпимост към техния избор, докато другото категорично отхвърля самия принцип на различаване на полове и хетеросексуалността като такава.

 

И ако първото представлява така наречения „уличен хомосексуализъм“ и постига определени юридически и социални резултати, то второто доминира в интелектуалните и университетските кръгове и съставлява най-активното научно-окултно ядро, което разработва далечна стратегия за разрушаване на естествения порядък на нещата чрез унищожаване на различията между половете.

 

Укрепването на второто течение става вследствие активизирането на женския хомосексуализъм, който се съединява с широкото феминистко движение и съставяйки неговия идеен гръбнак, го направлява в нужното русло. Именно феминистките лесбийки създават така нареченото куиър течение (от думата queer – странен, обратен), което става основа на нова интерпретация на понятието „джендър“.

 

За първи път понятието куиър идентичност, което после става така широко разпространено, е употребено от професора от Калифорнийския университет Тереза де Лауретис, лесбийка.

 

След това то започва да се употребява не само за описание на содомити, но и за други „идентичности“, които не се вместват в рамките на традиционната джендърна дихотомия(4).

 

По такъв начин понятието „куиър“ отбелязва прехода от феминистката теория за хомосексуалността към джендър теорията, която говори вече за различни типове „джендърна идентичност“. Истинска основателка на куиър теорията става Джудит Бътлър (с труда „Джендърно безпокойство“, 1990), която дава революционно определение на концепцията за „джендър“, като изцяло критикува самото понятие „полова идентичност“.

 

Джудит Бътлър

 

Разделяйки окончателно понятията „биологичен пол“ и „социален пол“ (джендър), тя заявява, че второто съвършено не зависи от първото, всичко се определя изключително от свободния избор на човека, в зависимост от този джендър, който човекът си присвоява. Новата същност може да се изрази с понятието „множество куиъри“, с утвърждаването на което се провъзгласява изчезване на разликата между мъжки и женски пол и свързаните с тях категории.

 

Сега се утвърждава „мултисексуалност“, която характеризира и хомосексуалисти, и андрогини, и бисексуални, и хермафродити, и травестити, и хетеросексуални, като при това е възможно спокойно преминаване от една към друга разновидност. Както учи Джудит Бътлър, човек не се определя от дадената му природа, а се структурира или форматира, „половото поведение не е заложено в нашето дълбоко „аз“, то се ражда от опита, от нашите отношения с другите, под влияние на сложни психически механизми“(5).

 

По такъв начин новата „джендър“ концепция, станала плод на куиър теорията, се бори за пълно смесване на половете и за неутрално определение на пола, съответстващо на средния род „то“ (на англ. „It“). При такъв подход, обявяващ всички проявления, свързани с биологическите различия между мъжа и жената, за някаква митология, хетеросексуалността става просто една от възможните форми на поведение.

 

Джендърът трябва да се определя според личния избор на човека, който може да се мени в зависимост от влечението – това и започва да се нарича „джендърна идентичност“ (англ. „performance”).

 

Всички тези теории лежат в основата на проекта за

 

тотална световна сексуална революция, насочена към „отчуждение“ на човека от неговия пол,

 

въпреки че в зависимост от пътя за неговата реализация поддръжниците му могат да се разделят на две групи. Едната се застъпва за скрито разрушаване на културния и социалния порядък, основани на разделение по полов признак, докато другата избира максималисткия вариант, отричащ самата физическа природа на половото разделение, и се бори за пълна сексуална анархия.

 

Например испанският куиър философ Беатрис Пресиадо настоява за такива „политически стратегии“ като „лишаване от идентичност, промяна на технологията на телата, промяна на анатомичната медицина, която произвежда телата „нормални“ и „с отклонения“ и пр., и пр.

 

Друга писателка извращенка, Моник Уитинг, представителка на радикалното крило на лесбийското движение и автор на модната теория Straight (което значи „сексуално правилен“), твърди че не съществуват нито мъже, нито жени. Тя нарича тези категории „езикови хитрости“, с помощта на които е устроено цялото хетеросексуално общество, и призовава да се освободим и да изобретим нов език и нова граматика, като заменим всички думи, свързани с пола (майка, баща, мъж, жена), с нови, „джендър неутрални“. Още един куиър философ, Жак Дерида, обобщава своите размишления така: „А защо да не измислим нещо друго, друго тяло? Друга история? Друга интерпретация?“.

 

В резултат, именно това добре сплотено куиър течение успява да утвърди понятията „джендър“ и „джендърна идентичност“ не само в социологията, но и в правовата сфера, превръщайки ги под името „сексуална ориентация“ в основополагащ елемент на строящия се нов сексуален ред. А това на свой ред залага началото на тотална разруха. Работата е в това, че макар и понятието „сексуална ориентация“ да се счита за параван на хомосексуализма, в нито един от международните и националните документи то не е конкретизирано, така че нормален статут може да се придаде на всяка сексуална ориентация.

 

Тоест всеки сексуален акт, даже и такъв, който днес се разглежда като престъпен, но извършен по доброволно съгласие, може по право да стане социално легитимен. Това се отнася и за полигамията, и за полиандрията (многомъжство), и за сексуалното мултипартньорство, и за бисексуалността, и за инцеста, и в крайна сметка и за педофилията, и за зоофилията (тук и защитниците на животните няма да помогнат).

 

Сега всичко зависи от степента на „напредналост“ на обществените върхушки, които или само са членове на световната содомитска мафия, или се намират под нейното мощно влияние.

 

Юридическо признание на содомитската мафия

Реабилитацията на хомосексуализма довежда не само до рязкото нарастване на броя на извращенците, но и до по-нататъшна консолидация на това агресивно общество, целящо преход към нови форми на експанзия. Както правилно сочи един от изследователите, хомосексуалистите са подобни на ракови клетки. Докато имунната система изчислява и унищожава отделни ракови клетки, те съществуват в групи, за да преживеят, като лъжат клетките на имунния контрол. „Те се развиват до такава степен, че най-горните клетки започват да задушават долните слоеве и ги унищожават. В резултат се получава гнилостна маса, която отравя организма, развива се така наречената туморна интоксикация. Това е директна аналогия с гей-мафията“(6).

 

Наистина, те не се задоволяват с легализацията и действайки като престъпно общество, искат за себе си особен статут и особени права, които да ги поставят в уникално положение и да им позволят открито да пропагандират и налагат своя мироглед и начин на живот. Именно в това се заключава смисъла на отстояваните от тях права. Въвеждайки понятието „сексуално малцинство“, което в момента се използва вече и в юридически документи, те започват да настояват не само за директното им включване в антидискриминационни закони, но и за приемане на отделни закони за „сексуалните малцинства“

 

и даже за директно упоменаване на „сексуалната ориентация и джендърната идентичност“ в текстовете на конституциите.

 

 

 

Образувало влиятелно лоби в международните организации, ЛГБТ обществото постига през 1993 г. включване на Международната организация на гейовете и лесбийките в числото на организациите, акредитирани в ООН. Тази организация провежда мониторинг на ситуацията и ежегодно на 17 май публикува карта, отразяваща положението със спазването на правата на сексуалните малцинства в света. В същата година Управлението на Върховния комисариат по бежанците в своите консултативни заключения започва да определя хомосексуалистите като „особена социална група“, а през 1995 г. ООН внася нарушаването на правата на сексуалните малцинства в състава на нарушенията на основните човешки права.

 

 

 

 

Най-последователен и безкомпромисен защитник на правата на извращенците става Европейският съюз.

 

Началото на неговата активна позиция по този въпрос е положено в 1994 г., когато Комитетът по гражданските свободи и вътрешните работи към Европарламента съставя и приема документа „Равни права за хомосексуалистите и лесбийките в ЕС“, чийто автор е Клаудия Рот, представител на Партията на зелените на ФРГ. След резултата от изслушването Парламентът приема резолюция с препоръка към Съвета на министрите за забрана на всички форми на дискриминация според признака на сексуалната ориентация (включително сферата на партньорските отношения и осиновяването на деца), макар че съществуващият тогава Договор на ЕС не осигурявал съответстващата законодателна основа.

 

За поправяне на това положение ЛГБТ обществото съвместно с други борещи се за равноправие групи започват да лобират пред държавните правителства на страните членки за приемане на поправки към Договора. Вследствие на това в новия Амстердамски договор от 1997 г. (влязъл в сила от 1 май 1999 г.) била внесена поправка, даваща на ЕС юридическо основание за борба с дискриминацията на основата на сексуалната ориентация. За това се споменава на стр. 13 от Договора, станал първият международен документ, който открито говори за сексуална ориентация.

 

Забрана на такава дискриминация е вписана и в Хартата на ЕС за основните права на гражданите на ЕС от 2000 година. Накрая, през 2006 г. Европарламентът приема декларация „Хомофобията в Европа“, в която неприемането на извращенците се определя в съответствие със същата тази формула на Бентам като „ирационален страх и отвращение към хомосексуалните, гейовете, лесбийките, бисексуалните и травеститите, които се основават на предразсъдък и са сродни на расизма, ксенофобията, антисемитизма и сексизма“(7).

 

При това към примерите за хомофобия са причислени не само преследването и убийството, но и изпълнени с ненавист речи, присмех и вербални оскърбления. Стига се дотам, че някои експерти предлагат хомофобията да се класифицира като „нетърпимо разстройство на личността“ заедно с расизма и сексизма и в недалечно бъдеще по възможност за това да се настанява в психиатрични заведения.

 

През 2010 г. подобна резолюция („Дискриминация по признака на сексуална ориентация и джендърна идентичност“) приема и Съветът на Европа. В нея се подчертава особената роля на парламентаристите по иницииране и съдействие на законодателните изменения в тази област.

 

-------------------------------

 

[1L'homosexualitй au moyen age // http://moyen-age74.e-monsite.com/pages/l-hommosexualite-au-moyen-age.html

[2] http://gayglobe.us/blog/?p=988

[3] Цит. по: Абрамс К. Гомо-оккультизм // http://www.anarhvrn.ru/anarh/xaoc/gomooccult.html

[4] Шустер Г. История тайных союзов, обществ и орденов. М., Ваклер, 1996. Т.1,С.13.

[5] Суровягин С.ПДуховное значение однополого брака//Сибирская православная газета. № 1-2, 2006 г. 

[6] Там же.

[7] Цит. по: Элиада М. История веры и религиозных идей: в 3 томах. М., Критерион, 2002. Т.1. С.315-316.

[8] http://www.columbia.edu/cu/lweb/eresources/exhibitions/sw25/bentham/index.html#02

[9] Цит. по: Toulza A. Le meilleur des mondes sexuels. Le nouvel ordre mondial de la sexualitй. Tom 1. Paris, 2008. P. 27.

[10] Ibid. P.30.

[11] Ratier E. Mystиres et secrets du B’nai B’rпth. Pris, FACTA. P.141.

[12] https://sites.google.com/site/psychoanalysisbiography/Home/f/fliess

[13] http://vocabulary.ru/dictionary/881/word/gomoseksualnost

 

Втора Част

Содомитските бракове като средство за унищожение на семейството

Главно средство за утвърждаване на изключителното положение на содомитите в обществото става издигането на тяхната идея за пълен отказ от института на семейството, което те обявяват за отживяло и преминало времето си явление.

 

Разбирайки, че това тяхно искане няма да мине, содомитите променят тактиката и започват активно да се борят за узаконяване на еднополовите „бракове“ с цел да унищожат тази институция отвътре. Това става ключов етап от сексуалната революция, насочена и против човешкото естество, и против прехваленото западно право.

 

 

По своята същност законно-официалното встъпване в съпружески отношения между мъжа и жената се явява продължение на този брак, за който Бог благословил сътворените от Него Адам и Ева. С това благословение Бог засвидетелствал естеството на човешката природа такова, каквото Той го е създал. Както пише Йоан Златоуст в „Книга за девството“, „бракът е даден за детерождение, и най-вече за погасяване на естествения плам. Впоследствие, когато се напълнили и земята, и морето, и вселената, останало само едно негово назначение – изкореняване на невъздържанието и разпътството“(1).

 

Така че, вървейки против естеството на човешката природа, отричайки различието между половете и чина на съпружеството, содомитите не могат да искат за себе си това, което Бог е благословил за мъжа и жената. Що се отнася до европейското право, еднополовите съюзи изискват изключване от законодателството на понятието пол, тоест мъжете и жените като основа на човешкото общество. Вместо тях трябва да бъдат упоменавани някакви безполови същества – „бракуващият се А“ и „бракуващият се Б“, „родител А“ и „родител Б“, „партньор А“ и „партньор Б“, които да се впишат не само в гражданския кодекс, но и в юридическите документи, регулиращи въпросите на трудовата заетост, социалното осигуряване и пр.

 

По този начин „мъж“ и „жена“, „съпруг“ и „съпруга“ изчезват като правни субекти. В резултат от правовата рамка се изменя и структурата на семейството като такова. Доколкото еднополовите бракове предполагат и правото на осиновяване на деца, това променя и характера на родството, слагайки кръст на връзките с биологичните родители и оставяйки децата без корени. Това представлява опит със законодателни актове да се измени биологичната реалност и да се създаде нов човешки род(2).

 

Решаващи стъпки по пътя на тази революция стават срещите в Кайро през 1994 г. и в Пекин през 1995 г., посветени на въпросите за народонаселението и положението на жените. Именно тук се взимат решения, полагащи началото на политиката на признаване на хомосексуалните бракове и разширяване на техниките за медицинско съдействие на хомосексуалните двойки. Работата е там, че в документите на конференциите определението за семейство се дава в толкова размити термини, че позволява съвсем свободното им тълкуване.

 

 

Така в доклада на каирската конференция, в раздела „Семейство, неговите функции, права, състав и структура“, се казва следното: „Макар и за различните социални, културни, правови и политически системи да са присъщи различни типове семейства, семейството се явява основното ядро на обществото и като такова има право на всестранна защита и поддръжка“. „Семейството приема различни форми в зависимост от културните, политическите и социалните системи“(3).

 

Подобни формулировки тогава предизвикват сериозен скандал и много юристи отбелязват, че те неизбежно ще доведат до признаване на противоестествени съюзи. Въпреки че в последвалия документ е въведено общото понятие „двойки“, за което се прикрепя „вродени права“, в частност се указва необходимостта „да се помогне на двойките и индивидите да имат деца“, към което е прикрепена техниката invitro. По такъв начин проблемът за легализацията на хомосексуалните бракове и разширеното използване на спомагателни репродуктивни технологии от хомосексуални лица бил юридически решен в рамките на ООН, след което Европейският съюз пристъпил към утвърждаване на тази политика в „европейското пространство“(4).

 

В резолюция от 8 февруари 1994 г. Европарламентът ясно поискал от страните членки да прекратят забраната за създаване на семейства от хомосексуалисти, препоръчал да се гарантират редица права и преимущества на съпружеството, да се регистрира партньорството и да се премахнат ограниченията за осиновяване и възпитаване на деца. В своята Харта за правата на човека от 2000 г. ЕС се отказва от позоваване на пол при определението на брака и при потвърждаването на родителски права (говори се за равенство на родителите, без упоменаване на майка и баща).

 

В резолюция от 5 юли 2001 г. Европарламентът препоръчва на страните членки вече промяна на законодателството в посока предоставяне на равни права на хомосексуалистите и да поставят на дневен ред пред ЕС въпроса за признаване на законните отношения между хомосексуалисти.

 

В доклада от 2002 г. Европарламентът препоръчва признаване за хомосексуалистите на равни права, произтичащи от съпружеството. Накрая в резолюция от 2003 г. Европарламентът повтаря искането да се отстранят всички форми на дискриминация на хомосексуалистите (юридически и фактически), частност по отношение на брака и осиновяването на деца.

 

Затова в резолюция от 2006 г. на страните се препоръчва да приемат нови мерки за легализация на еднополовите съюзи с призив за изменение на своето законодателство, правейки го по-„дружелюбно“ по отношение на хомосексуалистите, и да се разработят мерки против страните, в които не се предприемат действия за борба с различни прояви против това явление.

 

Друга ключова структура в прокарването на тази политика става Европейският съд по правата на човека към Съвета на Европа, който създава право на недискриминация, основана на сексуална ориентация, според което е нужен особено сериозен повод за оправдаване на различно отношение към еднополови и нееднополови двойки. В това отношение Съдът не оставя никаква възможност за преценка от страна на държавата(5).

 

По този начин виждаме, че

 

утвърждаването на еднополовите бракове е твърдо отстояван политически курс на ЕС и Съвета на Европа, който има отиващи далеч последствия и разполага с широк набор от юридически инструменти.

 

За да не предизвика първоначална остра протестна реакция сред европейците, като преходна стъпка европейската върхушка предлага алтернативна на брака форма на регистрирано еднополово партньорство, благодарение на което извращенците получават данъчни облекчения и право на наследяване.

 

Този закон се приема първо в Дания през 1989 г., а в момента той съществува в Андора, Австралия, Австрия, Бразилия, Великобритания, Унгария, Германия, Еквадор, Израел, Ирландия, Исландия, Колумбия, Лихтенщайн, Люксембург, Словения, Финландия, Хърватия, Чехия, Швейцария и някои от щатите на САЩ. Също и в някои градове на Италия хомосексуалистите могат да регистрират своите отношения.

 

В различните страни тези „съюзи“ се наричат различно, има разлика и в правата, с които те се ползват, но това не променя същността – това е първата форма на узаконения „брак“. Алгоритъмът на борбата е отработен и твърдо действа. Подготвяйки почвата, „най-напредничавите“ управници отиват още по-далеч и предоставят на хомосексуалистите вече пълноценно право на брак. Първата държава, както е известно, стана Холандия (2001), след това по този път отидоха и Белгия (2003), Испания, Канада, ЮАР, Норвегия, Швеция, Португалия, Исландия, Аржентина, Дания и някои щати на САЩ и Мексико. През април 2013 г. към тях се присъединяват Уругвай и Нова Зеландия, на 18 май – Франция, на 21 май Палатата на общините на Британския парламент одобрява законопроект, легализиращ еднополовите бракове в Англия и Уелс. В момента в етап на разглеждане са подобни законопроекти в Люксембург, Непал и Парагвай.

 

Тази политика се приема от обществото нееднакво. И ако в някои страни обществеността е зомбирана дотолкова, че да се загуби имунитет, то в други това предизвиква ожесточена съпротива.

 

Пример за първото се явява Швейцария, където законът за „регистрираното партньорство“, както и много други федерални закони, влиза в сила по волята на народа в резултат на референдум: 58% от населението на 5 юни 2005 г. признават правото на регистриран съвместен живот на хомосексуални двойки.

 

Пример за второто се явява Франция, където борбата набира сила. Франция се явява ярък пример за това с каква хитрост действат извращенците. През 1998 г. е все още немислимо за обществото, за Асамблеята и даже за правителствените среди да обсъждат въпроса за еднополовите бракове, те правят малки стъпки в подготвянето на подходящите условия(7).

 

Отначало през 1999 г. те започват да прокарват т.нар. „Граждански пакт за солидарност“ (PACS), който представлява нещо средно между съжителство и брак. Това е договор между две физически лица, включително хомосексуалисти, желаещи официално да оформят своите отношения, без да встъпват в брак, като си гарантират минимални лични и имуществени права. На партньорите в този случай не се налагат сериозни обвързаности и договорът се разтрогва автоматично по молба на един от партньорите. Ясно е, че PACS представлява пролука за легализиране на еднополовите съюзи, затова и обсъждането му предизвиква ожесточени и дълги дискусии и съпротивата срещу него е не по-малко твърда от сегашната. Въпреки това PACS бива утвърден. Резултатите действително се оказват неочаквани, доколкото 94% от „паксиращите“ се оказват партньори от противоположния пол и само 6% – хомосексуалисти. Но главното е направено – в информационното поле е внедрен въпросът за хомосексуалния брак, превърнат е в обикновена тема за обсъждане, започната е усилена обработка на законодателите, след което, с идването на власт на Оланд, става възможен и натиск върху закона за браковете.

 

Не така драматично, но също остро преминава обсъждането на този въпрос в Британския парламент. Както сочи евродепутатът от Партията на независимостта на Великобритания Найджъл Фараж, в действителност всичко се решава не от Парламента на Англия, а от Европейския съд по правата на човека. Премиер-министърът Камерън натрапва този законопроект въпреки волята на своята партия и на народа си, по указания от Страсбург. Така че не е учудващо, че във Великобритания и във Франция законопроектите се обсъждат едновременно.

 

 

Но Фараж разкрива и по-дълбоките замисли на Евросъюза, свързани с реализацията на т.нар. Стокхолмска програма, предполагаща унифициране на правата в страните от Европа в периода 2010–2014 година. Начините за достигане на тази цел били представени в доклада на Берлингуер от 2010 г., който, както предположил Фараж, трябвало да бъде приет през ноември същата година. В съответствие с него всеки граждански брак или пакт, сключен в една от страните на ЕС, ще бъде признат за законен и в останалите страни членки. Тоест, ако двойката няма право да оформи брак в собствената си страна, тя може да направи това в друга страна от ЕС и след връщането в родината там този брак да се разглежда също като законен(8).

 

Разбираемо е, че такова „право на брак“ ще способства разпространението на „хомосексуален брачен туризъм“, принуждавайки онези, които са против содомския съюз, да го признаят.

 

"Права за анти-човека вместо "Право на човека" 

С началото на световната криза от 2008 г. и откритото провъзгласяване от световния елит на необходимостта от „нов световен ред“ политиката на утвърждаване на „правата“ на содомитите преминава на ново равнище. На първо място, тя достига всемирен мащаб; на второ място, под претекста за борба с хомофобията тя придобива форма на агресивен натиск и преследване на традиционните ценности.

 

През 2008 г. за първи път в историята ООН под давление на Франция, Холандия и редица други страни на 63-тата сесия на Общото събрание на ООН се приема Декларация относно правата на човека и сексуалната ориентация и джендърната идентичност, подкрепена от една трета от държавите: към този момент тя е подписана от 68 страни (Албания, Германия, Андора, Аржентина, Армения, Австралия, Австрия, Белгия, Боливия, Босна и Херцеговина, Бразилия, България, Канада, Зелени нос, Чили, Кипър, Колумбия, Коста Рика (присъединила се през март 2010 г.), Хърватия, Куба, Дания, Еквадор, САЩ (присъединили се през януари 2009 г.), Испания, Естония, Македония, Финландия, Франция, Габон, Грузия, Гърция, Гвинея-Бисау, Унгария, Ирландия, Исландия, Израел, Италия, Япония, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Мавриций, Мексико, Черна гора, Непал, Никарагуа, Норвегия, Нова Зеландия, Парагвай, Холандия, Полша, Португалия, Централноафриканска република, Чехия, Румъния, Великобритания, Сан Мартин, Сао Томе и Принсипи, Сърбия, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария, Тимор-Леще, Уругвай и Венецуела).

 

Вследствие на това започва повсеместно засилване на защитата на правата на содомитите, проявяваща се в приемането на нови закони, предвиждащи наказания за престъпления на основата на хомофобия, признаващи еднополовите отношения и допускащи издаване на официални документи на транссексуални с указване на предпочитания пол. За служителите на полициите, затворите, учителите и социалните работници са разработени съответните програми за обучение.

 

В много училища са реализирани инициативи за изкореняване практиките на сплашване. На 15 юни 2011 Съветът на ООН по Правата на човека приема резолюция 17/19, утвърждаваща равенство между хората независимо от тяхната сексуална ориентация или джендърна идентичност. Текстът, предложен от Южна Африка, подкрепен от 39 страни и подписан от 86, потвърждава универсалността на човешките права и изисква до края на 2011 г. съставяне на доклад за дискриминационната практика по отношение на сексуалните малцинства(9).

 

Следва първият официален Доклад на ООН по този въпрос, изготвен от Управлението на Върховния комисариат на ООН по правата на човека (УВКПЧ) и послужил за основа на експертна дискусия на Съвета през март 2012 г., което е първото обсъждане в рамките на междуправителствения орган на ООН по тази тема.

 

Иска ми се да отбележа, че сред мероприятията, запланувани от УВКПЧ за постигане на всеобща декриминализация на хомосексуализма, се предвиждат в частност: разработка на препоръки за провеждане на реформи по пътя на диалога с правителствата; участие в обществена пропаганда за декриминализация посредством изявления, статии в пресата и видео обръщения; сътрудничество с партньорите на ООН за реализация на образователни инициативи; осигуряване поддръжката на специални процедури по установяване фактите на дискриминация и конфиденциална връзка с правителствата.

 

Както се вижда, плановете на УВКПЧ са мащабни, а се координират от неговата щабквартира в Ню Йорк. Същевременно се разширява и финансовата база за международна „помощ“ за извращенците.

 

През 2009 г. Франция, Холандия и Норвегия създават първия в историята Фонд за международна подкрепа на „Правата на човека, сексуалната ориентация и джендърната идентичност“ за борба против хомофобията и трансфобията, управляван съвместно от държавите донори и неправителствени организации, специализирани в защита правата на човека.

 

Той се занимава с това да финансира акции в защита на правата на содомитите. Интересното тук е, че административното и финансово управление на Фонда се осъществява от Френското министерство на външните работи (10). През юли 2010 се създава първият управленски комитет, състоящ се от представители на спонсорите на Фонда (посолствата на Холандия, Норвегия, Френското министерство на външните работи) и НПО („Амнести” на Франция, Международна федерация по правата на човека и специализирани НПО на ЛГБТ обществата).

 

През февруари 2011 г. от този комитет са разработени три пилотни проекта, които са реализирани в течение на следващите 2 години. Първият е насочен към постигане на толерантност на всички нива с помощта на медийни кампании, законодателен натиск (посочване на противоречията между националните законодателства и международните конвенции) и непосредствена защита на хомосексуалистите.

 

Цел на втория става непосредствената работа с населението за настройването му в подкрепа на ЛГБТ обществата с прожекции на документални филми, провеждане на кинофестивали и демонстрации при отделяне на особено внимание на университетите. Третият проект е посветен на юридическото признаване на асоциациите на хомосексуалистите, борещи се против дискриминация(11).

 

Фондът активно финансира НПО, профсъюзи, университети, СМИ, национални институти по права на човека. В началото на 2013 (февруари – март) за разработване на обща стратегия за борба с хомофобията и координиране на усилията на правителствата на три континента се провеждат съответните конференции по правата на човека, сексуалната ориентация и джендърната идентичност – в Бразилия (Америка), Катманду (Азия) и Париж (Европа)(12). А на 15–16 април на международна конференция в Осло, събрала 200 представители от 86 страни в света, били обсъдени резултатите от проведената работа и набелязани следващите стъпки за укрепване на позициите на ЛГБТ обществата(13).

 

Както виждаме, содомитската мафия днес представлява мощна идейно-политическа сила, която използва все по-агресивни форми за установяване на свой контрол над ключови сфери от културно-обществения живот. Проникването й във високата световна политика се случи незабележимо, дълго време тя не беше възприемана сериозно, разглеждана като едно от много малцинства. И когато тя набра потенциал и създаде разклонение от подчинени организации и движения и излезе на световната сцена, стана ясно, че в управляващите структури „сексуалното малцинство“ вече отдавна представлява „сексуално мнозинство“, твърдо диктуващо свои закони и норми. Действащо под прикритието на борба с дискриминацията и хомофобията (тълкувани крайно широко и произволно), те активно утвърждават свои изключителни права, постепенно превръщайки се в каста на неприкосновени.

 

В действителност, придавайки на своите права вече сакрален характер, содомитската мафия започва да придобива чертите на религиозно общество. Изтъквайки на преден план „уличния хомосексуализъм“ и прикривайки се зад научно-джендърна реторика, нейното окултно Ню Ейдж ядро засега не се проявява открито, но твърдо преследва своите цели. Действайки в съответствие със сатанинската логика, то постоянно извършва подмяна на смисли и понятия, за да въвлече в мрежата си възможно най-широк кръг от хора, които, бидейки вече толерантни, не са в състояние да отличат лъжата от истината. Но колкото по-толерантно е обществото, толкова по-нетърпими са към него содомитите.

 

Действайки като обратни, те използват социалните организации и законите на това общество, за да го подкопават и разлагат отвътре, да построят върху тези развалини своята содомска антицърква, която е антицърквата на сатаната.

 

Прикривайки се зад „правата на човека“, те ликвидират този човек, създавайки вместо него безполово същество – анти-човек. Създавайки свои еднополови бракове, те ликвидират истинния брак, който може да бъде само съюз между мъж и жена, които те отричат.

 

Създавайки свои „семейства“, те ликвидират семейството, в което децата са плод на любовта между мъж и жена, лишавайки присвоените от тях деца от род и племе.

 

Под прикритието на „любовта“ те унищожават истинната любов, като вместо семейството като „малка църква“, което се явява съюз на обичащи се един другиго хора, обединени от вярата в Бога, те създават „малка антицърква“, представляваща съюз на извращенци-нехора, обединени от смъртен грях и служещи на сатаната.

 

Те ще смучат соковете на тази система, докато тя им е нужна. И щом това общество достигне критична маса, то ще установи вече световна содомокрация и революцията ще завърши: техният Содом ще стане единствената норма, а всичко друго – патология. Норма ще станат всички пороци и извращения, ще се утвърди всеобща сексуална анархия, когато узаконяването на брака няма да има никакво значение, тъй като той ще бъде заменен от най-противоестествените форми на съжителство. Това, което се случва днес в Норвегия, е само един ескиз от платното, което те рисуват, а ръката им води сам сатана.

 

Содомският грях се разраства подобно на раков тумор, с който не бива се договаряме, да търсим компромиси или да постигаме консенсус. Неговите метастази се добраха и до нашата страна и вече представляват за нас смъртна опасност. Но ние не сме Европа, ние имаме свой път, своя съдба, своя вяра, от която никога няма да се откажем. Русия остава последната и единствена крепост на православната духовност, която единствена може да противостои на разпростиращата се мерзост. Стоящата пред нас заплаха изисква твърдо и ясно утвърждаване на нашата нравствена позиция, която на свой ред да осигури приемането на съответни законодателни, политически и социални решения, без които разпадът на обществото е неминуем.

 

[1]http://www.paraklit.ru/otvety/2.Nravstvenost_Asketika/Brak.Telegoniya.htm

[2] Европа: похищение семьи. Зачем в Евросоюзе уничтожают основы общества? http://www.rg.ru/

[3] Доклад Международной конференции по народонаселению и развитию. Каир, 5-13 сентября 1994 г. 

[4] http://www.observatoiredumariagepourtous.com/

[5] http://www.franceonu.org/

[6] http://www.nashagazeta.ch/node/8095

[7] http://www.observatoiredumariagepourtous.com/pour-ou-contre/en-faveur-du-mariage-pour-tous/

[8] http://federation-pro-europa-christiana.org/

[9] http://www.franceonu.org/

[10] http://www.fei.gouv.fr/fr/nos-projets/focus-sur/projet-d.html

[11] Ibid.

[12] http://www.diplomatie.gouv.fr/

[13]http://www.dirco.gov.za/docs/2013/human-rights0417.html

http://www.najat-vallaud-belkacem.com/2013/04/18/conference-doslo-pour-les-droits-fondamentaux-des-personnes-lgbt/ 

 

Олга Четверикова е доцент, кандидат на историческите науки, преподавател в МГИМО и автор на множество книги, изследвания и публикации в областта на политиката и религията. Завършила е международни отношения в МГИМО, следват аспирантура, докторска дисертация, стажове в Брюксел и Лувен, авторска и преподавателска работа. Нейните научни интереси обхващат: основи и еволюция на европейското религиозно съзнание, Римокатолическата църква в европейската геополитика, етнически и религиозни конфликти в Западна Европа в края на XX – началото на XXI в., финансови механизми на европейската политика в най-ново време, религиозно-финансови аспекти на глобализацията, нови религиозни движения и корпоративна религия. Родена е на 18 юни 1959 г. в Москва.

 

Източник: communitarian.ru

                  okkupantu.net

 

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

 
 
 

Още от категорията

64 коментар/a

некои съображения на 09.01.2018 в 12:11
1. Не съди, за да не бъдеш съден. 2. Който е без грях, да хвърли първия камък. 3. Защо този тип "вярващи" приемат светската държава? От изкушенията се знае, че светските царства се командват от Дявола. Дайте божието богу и т.н. 4. Консервативният християнски светоглед е съвкупност от идеи - идеология, които се приемат безусловно - вяра. Което не значи, че са верни! Истинността се доказва по емпиричен път и едва тогава се налага на другите. Доказателствената част куца! Sad!
Читател на 09.01.2018 в 12:57
Информативно и полезно четиво. Всеки да си прави свободно изводите и изборите и да не пречи на другия да направи своите.
Трийки, групи, стада ... на 09.01.2018 в 13:34
Чета тук само за двойки. А тези, които искат тройни, групови, стадни съюзи ... за тях борба няма ли, към тях съчувствие дали някой ще прояви ... те извън закона ли ще останат. Не прочетох и за тези дето искат се свържат с дървета, храсти ....
арх.Михаил на 09.01.2018 в 14:24
Ситуацията е същата като с тумора в организма на носителя - разраства се до степента, до която носителят умира и с него и самият тумор, но последният никога не осъзнава обречеността си да умре с носителя. Това съзнание му е отнето и това всъщност е Божията присъда над него. Въпрос на избор за носителя е, дали да изреже тумора докато още не е взел превес и да се съхрани или да чака докато умре самият той (носителят) и с него и туморът. В обществения организъм действат закони не по-различни от тези в биологичния. Извратеняците са обществен тумор, както впрочем и престъпниците. Колкото повече се отлага, толкова повече само смъртта става лечител.
кривата краставица на 09.01.2018 в 14:41
Западът е извървял пътя от отхвърляне/наказване до приемане/възхвала на хомосексуализма за 200 години, а у нас е предвидено това да стане много по-бързо чрез гей-пропаганда сред подрастващите. През 2008 г. държавата България подписва Декларацията относно правата на човека, сексуалната ориентация и джендърната идентичност, след което веднага детските библиотеки се зареждат със съответната литература. Отворете която и да е съвременна книга за полово възпитание на деца и ще видите под една или друга форма - къде явно, къде по-прикрито - активна гей-пропаганда. Е, да речем сегашните юноши не четат книги, ама и това няма да помогне, защото отровата вече прониква и в училищата. На 16 ноември м. г. с очите си видях в едно варненско училище (от тези, които са набедени за елитни) агитационно табло, което призоваваше за толерантност към алкохолици, наркомани, зависими (неизвестно от какво) и ГЕЙОВЕ. Таблото беше под надслов "Ден на толерантността" и стоеше на най-видното място точно срещу входната врата. След няколко дни в същото "елитно" училище имаше кампания по раздаване на презервативи на учениците. Свързвайки двете събития, второто ми изглежда като намек презервативите да се използват за практическа изява на "толерантност". С голяма болка на сърце трябва да призная, че все още има наивни и заблудени родители, които не осъзнават какво става. Ще го разберат, когато училището ги задължи да пращат задължително децата си под строй на гей-парада, но тогава ще бъде късно.
В. Николова на 09.01.2018 в 15:32
По повод последния коментар на "кривата краставица" искам да добавя че в Холандия Министерството на Образованието е патрон на гей парадите и учениците задължително участват в марша на извратенията
Читател на 09.01.2018 в 16:19
Информативно четиво, най-вече полезно за онези, които са се съгласили да бъдат освободени от смъртната хватка, в която всички хора се раждат, та дано никога не биха се върнали там. Както едно прасе няма как да осъзнае, че се валя в тинята и мръсотията, колкото и да я превъзнася и да си измисля все по-извратени възвишено-звучащи теории относно колко било хубаво да се обливаш и плуваш в кал и изпражнения, така и онези, които не са откликнали в своя полза на животоспасителния призив, който достига до всички, няма как да осъзнаят положението, в което се намират и ще продължават да величаят тинята и вонята и́, докато не дойде краят. А после вече ще е късно.
кривата краставица на 09.01.2018 в 18:02
До В. Николова. За Холандия не се и съмнявам, там вече нямат никакви задръжки, всичко е легално, дори и педофилската партия. Четверикова е права - идват страшни времена. Навсякъде в "цивилизованите" държави се работи за циганизация по европейски - узаконяване и насърчаване на разврата сред малолетните. В Германия е въведено в училищата "сексуално възпитание" още в началния курс. На едно 9-годишно дете му призлява от тази зле прикрита порнография и бяга от час. Училището глобява родителите, те отказват да платят глобата, следва съд и ефективна присъда един ден затвор за бащата. Затова казвам, че българският родител още лапа мухите и не знае какво му се пише. Той наивно си мисли, че гей-парадът е просто някакво забавление един път годишно, което не го засяга.
легисти на 09.01.2018 в 18:12
Един интересен материал от руската блогосфера (на руски): "Разрушаването на Русия по техниката "Цар Плъх": https://cont.ws/@cg/817822 Всъщност, става въпрос в общи линии за това, за което говори авторката на тази статия: заличаването на божествения код в човека чрез съсипване на солидарната му принадлежност към нормалното хуманно човечество. Ключово изречение: "разрушението на човешкото общество се осъществява по технологията "Цар Плъх". Целият удар е концентриран върху разрушаването на нравствеността. По всички възможни начини ултралибералното разбиране ни центрира върху понятието за "мое" и "свое", фактически прокарвайки съвременна форма на канибализъм."
Хм... на 09.01.2018 в 18:26
Руското общество отколе се е славило с високия си морал в собствените си очи. Но иначе за рускините по Черноморието всеки знаеше, за Нуреев(!) в Лебедово езеро на Чайковски(!) някои, за Дягилев(!) запознал Европа с руския балет по-малко, да не омърсяваме темата със сътрудниците на Берия, събиращи жени за него из Москва или със предшественика му. Да прескочим и плеяда съвременни естрадни изпълнители и артисти. Не виждам никакво основание Русия да се дели от останалия свят и да застава на някакъв отреден специално за нея пиедестал.
Хм... на 09.01.2018 в 18:37
Или казано иначе, за читатели напълно незапознати с реалната руска действителност и склонни да виждат там някакъв идеализиран образ, представянето на либерасткия католико-протестантски Запад като Содом и Гомор може и да е убедително, за пропагандистите не иде реч, те защитават всяка една теза, за която им платят. Всъщност както навсякъде и в Русия има морални и аморални хора, промискуитет и истинска любов, хомосексуализъм и нормални двойки на мъже с жени. Но да се прави от темата пропаганда с политическата цел да се сатанизира останалия свят, за да се укрепва безалтернативността на днешната власт, не благодаря!
логореята на 09.01.2018 в 18:40
До Хм...: Русия и голяма част от останалия нормален свят не се делят, те просто се гнусят и бягат от извращенията, идещи от американската ултралиберална зараза. А примерите ви, първо, са силно индуктивни умозаключения и второ, с нищо не доказват, че Нуреев и Дягилев са били нормотворци в транссексуалния терор, който днес се налага от Запада на най-високо политическо ниво. За Берия пък тез неща са направо измислици...
бог МИ каза... на 09.01.2018 в 18:55
МразИ ближния си както мразиш себе си!
В. Николова на 09.01.2018 в 19:42
Не могат по никакъв начин да се прави сравнение със рускините по нашето море и хомосексуалната пропаганда в Западния свят . В Русия има закон срещу това . Дори забраниха филмечто "Красавицата и Звяра" където беше вкаран герой гей за "образоване" на децата. Хора, променила са и Кармен , скоро очаквайте да променят и Отело, книгите на онзи любовчия Ремарк, Хемингуей, Буковски . Там колко дискриминация към гейвете и тестостерон има ...мани, мани ...
OLD на 09.01.2018 в 19:52
RE & Хм... на 09.01.2018 в 18:37 Голям смЕх , със сътвореното , по парична принуда вероятно или по заложби ! ? Боже, Боже, каквото ще сториш с"ТО"-то , което не си сътворил стори го, овреме. Филмът „J. Edgar” на Клинт Истууд, създаден през 2011 год. .Интересни неща за "шефа" , имаше , разбира се внушени от Леонардо Ди Каприо в главната роля от този 100 годишен синоним на мъжеството като режис. и продуцент. Но те са холивудса фантазия, разбира се . Трябва един нов Маккарти, да им обясни защо така, като едно време . Демократично.

Напиши коментар