“Ако искате да спасите душата на Америка, помислете да станете пастор. Ако искате да накарате хората да се изповядат и покръстят, облечете бяла роба и отидете на бреговете на река Йордан. Но ако искате да си възвърнете страната от десницата и да донесете трайна промяна на онези, на които държите, е време да слезете от амвона. И щом слезете, се научете да слушате и да си представяте. Ще трябва да посещавате места, където няма безжичен интернет, кафето е лошо, където няма да имате никакво желание да публикувате снимки от вечерята в Инстаграм. И където ще ядете с хора, които искрено благодарят за това, което имат в чинията си. Не ги гледайте отвисоко… Политиката в демокрацията е убеждаване, а не себеизразяване. Приемете, че никога няма да бъдете съгласни с хората за всичко - няма нищо по-нормално при демокрацията”.

 

 

 

След като предизвика голям дебат в САЩ, есето на професора в Колумбийския университет в Ню Йорк Марк Лила, “Идентичностната левица, фрагментираната Америка”, бе публикувано и във Франция. “Фигаро” публикува откъси от него. Според Марк Лила американската левица се е затворила в капана на политиката на малцинствата, до такава степен, че е изоставила всяка идея за общо благо. 

 

Може да си идентичностен и ляв

 

“Идентичностен. Тежка дума. Веднага си мислим за младите хулигани, с бръснат или почти обръснат череп, с черни кожени дрехи и обувки “Док Мартинс”, които размахват знамена с цветове от лилия (знамето на Квебек - бел. пр.) пред статуята на Жана д’Арк. Или хвърлят свинска глава пред вратата на джамия. Или окупират алпийски проход, за да попречат на  мигрантите да преминат. Разбира се, има и крайнолеви рушители, “Черен блок” (Black Blocs). Те са размирници, но маргинални и насилието им не заплашва никого. Не, идентичностен е синоним на крайнодесен, това е всичко. Преди 30 г. това беше вярно. Но впоследствие се разви истинска идентичностна левица, първо в САЩ, а после малко по малко и другаде. 

 

Под влиянието на постмодернизма в нашите университети, младите американци научават, че всеки един от тях има уникална идентичност, макар и винаги променлива, оформена от расовите, сексуални или джендър сходства. И че всяка една от тях заслужава да бъде призната и приета. Този идентичностен индивидуализъм, тъй да се каже, се оказа съвършено подобие на икономическия индивидуализъм на нашата епоха. 

 

Новата идентичностна дума се оказва много удобна за неолибералното его, защото нито единият, нито другият го е грижа за старомодния и остарял републиканизъм. В свят, в който капиталът и трудът плавно прекосяват границите, в който висшите чиновници правят излишни политическите дебати, в който мрежите свързват изолирани хора, търсещи един “лайк”, думата солидарност няма почти никакъв смисъл. Тя бе заменена от идентичностната левица от не особено очарователния термин пресечност (intersectionnalité), което означава временни съюзи на индивиди, чиито идентичности се пресичат, за да постигнат краткосрочни цели. 

 

Политическият ангажимент е като Tinder за бързащи хора. И безпомощно оръжие пред десния популистки щурм, който доведе Доналд Тръмп на власт и заплашва малцинствата, които левицата твърди, че защитава. 

 

Когато истината излиза от устата на Тръмп

 

Републиканските първични избори през 2016 г. несъмнено ще се окажат също толкова значими исторически, колкото и последвалият избор. Никога не бива да се забравя, че Тръмп победи доминиращите политически партии в САЩ, започвайки с тази, към която принадлежи - поне на теория. Спектакълът беше изключителен. Разбивачът на идоли не идваше нито от левицата, нито от десницата. Той идваше отдолу. Без никакво благоговение към Рейгън, без никаква преданост към партийната кауза, без никакъв задълбочен анализ за кривата на Лафер или без никакво придържане към принципа за непротиворечие.

 

Истината излизаше от устата му много по-често, отколкото критиците му искаха да признаят, но по детски маниер, случайно, карайки възрастни, намиращи се в стаята, да се чувстат неудобно. Застанал пред затворени заводи и тълпи от безработни работници, той заяви, че делокализацията на промишлеността и търговските споразумения разрушават повече богатства, отколкото произвеждат за хора като тях. Той без колебание изрази желание да им предложи обучение и минимална социална гаранция. Той говореше така, сякаш Америка им го дължи (въпреки това, усещайки състоянието на духа на своята публика, той се въздържа да спомене онова, което те си дължат едни на други). Противниковите кандидати се задоволиха да гледат в краката си…

 

Фейсбук моделът на идентичността

 

Във Фейсбук модела на егото връзките, които имат значение за мен и които решавам да утвърждавам, не са политически в демократичния смисъл на думата. Те са най-много духовни връзки. Аз мога дори да се идентифицирам с група, към която обективно не принадлежа. През 2015 г. една млада объркана жена, по онова време президент на местния клон на NAACP (Националната асоциация за насърчаване на цветнокожите), която твърдеше, че е била жертва на няколко престъпления с расистки характер, беше издадена от родителите си, които разкриха, че тя всъщност е бяла. Върху нея се изсипа огромна вълна от критики, а десните медии използваха тази история като допълнителен пример за лудостта на левицата. Но ако Фейсбук моделът на идентичността е точен, нейните поддръжници, а имаше такива, правилно я защитаваха. Ако всеки процес на идентификация се артикулира легитимно около идентификацията на аза, няма никаква причина тази жена да не може да претендира, че е това, което си представя. Накратко.

 

Фейсбук моделът на идентичността вдъхнови също Фейсбук модел на политическата ангажираност. През епохата на Рузвелт груповата идентичност бе призната не само като легитимен начин за мобилизиране на хората да действат политически като граждани, но и като необходим инструмент, за да бъде принудена политическата система да изпълни обещанието си за равенство между всички нейни членове. Но Фейсбук моделът е изцяло посветен на егото, моето скъпо его, а не на общите истории, нито на общото благо, нито дори на идеите. Левите млади хора - за разлика от тези вдясно - днес са по-малко склонни да обвързват своята ангажираност със съвкупност от политически идеи. Те са много по-малко склонни да казват, че са ангажирани политически като Х, що се отнася до другите Х и проблемите, касащи Х. 

 

Кампус в делириум

 

Колкото повече университетската левица е обсебена от персоналната идентичност, толкова по-малко е склонна да участва в смислен политически дебат. През последното десетилетие един нов и много показателен израз от университетите проникна в медиите: “Като Х, бих казал, че…”. В тази фраза няма нищо безобидно. Тя показва на слушателя, че аз имам привилегирована позиция да говоря по този въпрос (в замяна на това, никога не чуваме “Като хомосексуалист от азиатски произход, аз се чувствам некомпетентен да изразя мнението си по въпроса”).

 

Тя издига стена срещу въпросите, които по дефиниция идват от гледна точка, чужда на Х. Което превръща общуването в силово отношение: победител в спора ще бъде този или тази, който се позовава на морално превъзхождаща идентичност и изразява най-голям бунт по зададения му въпрос. Така дискусиите в класната стая, които някога биха започнали с “Мисля, че А и ето защо”, днес имат формата “Като Х, аз съм шокиран(а), че вие можете да твърдите Б”. Това е съвсем разумно, ако смятате, че идентичността определя всичко. Това означава, че не съществува никакво безпристрастно пространство за диалог. Белите мъже имат “епистемология”, черните жени имат друга. Какво друго остава да се каже?

 

Следователно аргументът е заменен от табуто. Понякога нашите най-привилегировани кампуси изглеждат сковани в архаичния свят на религиите. Само на онези, които имат одобрен идентичностен статут, подобно на шамани, е позволено да говорят по определени теми. Някои групи - днес това се трансджендърите - се издигат в ранга на временни икони. Изкупителните жертви - днес това са консервативните политически оратори - са подобаващо посочвани и прогонвани от кампуси в пречистващи ритуали. 

 

Изреченията стават чисти или нечисти, вече не са верни или неверни. И не само изреченията, но и простите думи. Левите “идентитарианци”, които се смятат за радикални създания, оспорват това и престъпват онова, създавайки ограничения пред употребата на английския език, както някога протестантските учителки, анализирайки всеки разговор, търсейки неуместни изрази и удрящи през ръцете онези, които ги използват по невнимание.

 

Да се научим да говорим учтиво

 

Левицата има да печели избори и да си върне обратно центристкия електорат, произлязъл от работническата класа. Трябва да се започне оттам. И нищо няма да отблъсне по-грубо избирателите, от това да ги мъмрят по този начин. Така че ето няколко напомняния за онези, за които съзнанието за идентичност е от първостепенно значение: изборите не са молитвени събрания и никой няма желание да слуша вашето лично свидетелство. Те не са нито терапевтични сеанси, нито начин да бъдете признати. Те не са нито семинари, нито педагогически моменти. Не става дума за изобличаване на идиотите и изгонването им извън града. 

 

Ако искате да спасите душата на Америка, помислете дали да станете пастор. Ако искате да накарате хората да се изповядат и покръстят, облечете бяла роба и отидете на бреговете на река Йордан. Но ако искате да си възвърнете страната от десницата и да донесете трайна промяна на онези, на които държите, е време да слезете от амвона. И щом слезете, се научете да слушате и да си представяте. Ще трябва да посещавате места, където няма безжичен интернет, кафето е лошо, където няма да имате никакво желание да публикувате снимки от вечерята в Инстаграм. И където ще ядете с хора, които искрено благодарят за това, което имат в чинията си. 

 

Не ги гледайте отвисоко. Като леви хора, достойни за това име, сте се научили да не се държите така със селяните в далечни краища; направете същото с петдесетниците от Юга и собствениците на огнестрелни оръжия в района на Скалистите планини. Така както не би ви хрумнало да таксувате вярванията на друга култура като просто невежество, не приписвайте автоматично на дясната медийна машина всичко, което ви казват. Постарайте се да чуете какво се крие зад фалшивите твърдения и вижте дали можете да го използвате, за да установите връзка. 

 

Политиката в демокрацията е убеждаване, а не себеизразяване. Приемете, че никога няма да бъдете съгласни с хората за всичко - няма нищо по-нормално при демокрацията. Тези, които са ангажирани със социални движения, основани на идентичността, са склонни да се окажат единствено сред хора, споделящи същите мнения като тях, които приличат физически на тях и имат същото образование като тях. Внимавайте да не налагате тестове за чистота на онези, които бихте искали да убедите. Не всичко е въпрос на принципи - обикновено, за да съхраниш един, трябва да пожертваш други, също толкова важни. Моралните ценности не са разпръснати части на пъзел, които лесно се сглобяват.

 

Това, което споделяме

 

За да излезем от тази главоблъсканица, единственото решение е да прибегнем до нещо, което всички ние споделяме в една демокрация, но което няма нищо общо с нашата идентичностна принадлежност, без обаче да отричаме нейното съществуване и значение. И това нещо се нарича гражданство. Разбира се, терминът гражданин има остаряла конотация в САЩ, и извиква у хората на определена възраст образите на преподаватели, които почукват черната дъска с дървена показалка в час по гражданско обучение. Но той има голям демократичен потенциал, особено днес. Защото гражданството е политически статут, ни повече, ни по-малко.

 

Да кажем, че всички ние сме граждани, не означава, че сме подобни във всяко едно отношение. Това е доказан социален факт: много американци днес се определят чрез групова принадлежност, но нищо не им пречи да се определят същевременно като граждани, както всеки друг. Двете идеи могат да бъдат - и са - верни. Понастоящем е от решаващо значение да се концентрираме върху този общ политически статут, а не върху очевидните ни разлики. Гражданството е основно оръжие в битката срещу неолибералната доктрина, защото то напомня, че всички ние сме част от легитимно общо начинание, което ние, народът, създадохме със собствената си свободна воля. И че не сме елементарни частици”.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

#O. на 09.10.2018 в 20:13
Ами няма да чета Фигаро. Освен това от френския знам колкото господин Бойко Борисов - бонжуар. Обаче тези хронични критики на лявото в съчетание с възхвалите на имперското величие на одеснялата до крайна степен Русия ми идват в повече. И понеже не желая да се въртя като ветропоказател, няма да заобичам и спекуланта милиардер президент. Не Путин, Тръмп имам предвид.
MMN на 09.10.2018 в 21:26
Добра статия, отговаря на реалността.
който не блее на 10.10.2018 в 08:44
Един от малцината умни американци, при това философ.
Името ми е Червен на 11.10.2018 в 10:02
Критиките на лявото за това, че в момента почти повсеместно е подменено от псевдоляво, са напълни справедливи.
Теодор Рузвелт на 11.10.2018 в 13:55
Какво всъщност иска да ни каже уважаемия господин!? Че населението на кампусите е умно, отговорно и прочее положителности? Истината е, че въпросното население от хаотични, глупави та тъпи, кресльовци и пикльовци, които си въобразяват че са върха на сладоледа и че имат божественото право да определят дневния ред на човечеството. И, че само малко им трябва - така да си поправят грима - и Хилари ще е президент, а те трайно в миманса. Най-малкото е да се каже, че не е сериозен, да не кажа че е смешен. И както изглежда, вярва, че въпросните "идентичностисти" имат какво да дадат на човечеството. Содом и Гомор вече са го предлагали същото. Разглежданото мнение не прави изключение от вече почти 60 годишно демонстрирано преклонение пред младите на Запад, като пред нещо стойностно и самостойно, докато става дума за способ те да бъдат манипулирани. Можеш да им гледаш сеира, ама да го взимаш на сериозно!?
RE: Теодор Рузвелт на 12.10.2018 в 08:08
Всъщност, господине, чудя се дали сте чели друга статия, а не тази, за която се изказвате, или сте функционално неграмотен, т.е. не сте рабрали прочетеното.
Ханибал Барка на 13.10.2018 в 11:44
Ето заради такива анализи чета Гласове! Снощи обяснявах дословно същото на сина ми - студент по Политология. Разказвах му за един срамен репортаж на Евронюз или ББС /не помня точно/ за хората от Западна Вирджиния, които бяха представени като електорат на Тръмп. Обстойно бе обяснено, че те не са учили в университет, че имат ниски доходи и понеже са толкова "прости" ще гласуват за него. Оскърбителен, примитивен, пропаганден репортаж!

Напиши коментар