“Жълтите жилетки” и меката сила на народа

В новата си книга, No Society. La fin de la classe moyenne occidentale (Няма общество. Краят на западната средна класа), френският географ Кристоф Гилюи разсъждава над процесите в западните общества като цяло - в Западна Европа и Северна Америка. Кристоф Гилюи е автор на книгите Fractures françaises (Френски разслоения, 2010 г.), La France périphérique (Периферната Франция, 2014 г.), Le Crépuscule de la France d'en haut (Залезът на Франция отгоре, 2016 г.). 

- Как да се възстанови съюзът между социалните категории във Франция?

- Без достатъчно политически представители, невидими поради своята географска отдалеченост от метрополисите, културно изоставени, народните класи станаха видими с една жълта жилетка. Голяма част от политическия, медиен и академичен свят открива народа така, сякаш открива изгубено племе в Амазония. Тяхното изумление показва работата, която трябва да се свърши. 

Срещу “жълтите жилетки” се използва техниката на морално делегитимиране, те са описвани като замърсители, размирници, ксенофоби, хомофоби и т.н. Показателно е, че с някои малки изключения, това социално движение не получи масовата подкрепа на света на изкуството и шоубизнеса. Това е много показателно за историческия разлом между народните среди и света отгоре. 

Правителството, от своя страна, започна с остракиране на “жълтите жилетки”, а после смени тона и обяви технократични мерки, които разкриват културна пропаст и само задълбочават разлома. Ако искат меко кацане, светът отгоре и особено политическата класа трябва да приемат сериозно силното раздразнение на народа и да приспособят политическото предлагане към днешните социални условия. Нито едно общество не е жизненоспособно без връзка между горе и долу. Висшите категории трябва да се научат отново да живеят с дълбоката страна.

- Смятате, че силата на влияние в обществото вече се упражнява от долу нагоре. Какво имате предвид?

- Опитите за делегитимиране, които споменах, бяха неуспешни. “Жълтите жилетки” продължават да бъдат подкрепяни масово от общественото мнение, което за първи път вижда в тях движение, представително за истинското състояне на страната. Може да се каже, че движението на “жълтите жилетки” и народните класи спечели най-важното: битката за културните представи. Тези войници с прашки обръщат понятията за власт и сила, показвайки, че народът не е изчезнал. Това е истинското движение на обществото. 

Стремежите на “жълтите жилетки”, техните искания не могат да бъдат отклонени, защото залогът не е интеграция на маргиналите в обществото, а на цялото общество. На масата са искания за икономическа интеграция чрез труда, но също и за съхраняване на един социален и културен капитал. Вече не могат да ги пренебрегват. Това е меката сила на народните класи. Те вече не слушат нито партиите, нито лидерите на мнение. Последните трябва да чуят работниците, служителите и дребните земеделци.

- Според вас основният политически и социален проблем във Франция е, че голяма част от народните категории вече не живее там, където се създава богатството. Как да накараме пазара да се нуждае отново от народните класи?

- Естествено, преразпределението е важно в нашата страна. Ето защо у нас нямаше политическо залитане от италиански тип, особено в териториите на периферната Франция, където липсата на работни места в частния сектор дълго време бе компенсирана от преразпределение и създаване на държавни работни места. Но този модел се задъхва. Няма да можем да излезем без възраждане на икономическата динамика в тези територии. 

- Трябва ли се помисли за известен протекционизъм?

- Трябва да бъдем прагматични, днес глобализираните метрополиси произвеждат по-голямата част от богатствата. Невъзможно е да минем без това. Но този модел има граници, във Франция и в други страни. Както припомня впрочем Жан-Люк Грео, “протекционизмът не е идеолоия. На първо място, става дума за политика на закрила”, която се състои в защита на някои сектори от икономиката и следователно на някои категории от населението.

- Смятате, че мигрантските потоци отдавна са в центъра на френските тревоги. Съжалявате ли, че този въпрос бе изключен от предстоящия национален дебат?

- Едно неотдавнашно проучване на Фондация “Жан Жорес”, посветено на възприемането на имиграцията, потвърди това, което се знае от десетилетия, а именно, че мнозинството от населението подкрепя спирането на имиграцията. Това мнение е преобладаващо във всички социални категории и страни, от Китай до Бразилия, от Алжир до Израел. Само лидерите в Западна Европа са толкова безотговорни по този въпрос. 

Всъщност дори и дебатът да е много поляризиран политически и идеологически, сред населението във Франция има консенсус - особено в народните среди и, нека подчертаем това, независимо от произхода. Това не е мнението на “малкия бял човек”, а на “малкия човек”, независимо дали той е черен, бял, от Магреба, католик, евреин или мюсюлманин. С две думи, мнението на онези, които нямат средства, за разлика от висшите категории, е, че трябва да се установи невидима, но реална граница с Другия. Независимо дали ни харесва или не, ще има регулация на мигрантските потоци, защото тя почива на реалното движение на обществата и волята на мнозинството да съхрани своя социален и културен капитал.

С малки съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова