Людмила Петкова отговори на Димитър Радев: Данъкът върху свръхпечалбите няма връзка с лихвите по кредитите

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова отхвърли предупреждението на управителя на БНБ Димитър Радев, че извънредният данък върху банковите печалби може да оскъпи кредитите. Пред NOVA тя заяви, че лихвите се определят от депозитите и пазарните условия, а при спекулативно повишаване централната банка разполага с механизми за намеса. Шефът на БНБ обаче предупреждава, че банките могат да прехвърлят част от данъчната тежест върху клиентите си и настоява този риск да бъде оценен преди приемането на мярката.

Според Петкова няма противоречие между заявката на правителството за стабилна данъчна политика и предложените промени в данъчните закони. Тя посочи, че ставките на трите основни данъка — ДДС, корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица — се запазват.

„Това, което предлагаме, е извънреден данък върху свръхпечалбите. Той е временна мярка – еднократна, само за 2027 г.“, каза заместник-министърът. По думите ѝ допълнителното облагане ще засяга единствено извънредната част от печалбата, реализирана от определени икономически сектори.

Повод за отговора ѝ е позицията на управителя на БНБ Димитър Радев. Според него названието „данък върху свръхпечалбата“ не променя факта, че се увеличава облагането на банковата дейност. Той предупреждава, че печалбата е и източник на капитал, който позволява на банките да отпускат кредити и да поемат загуби при икономически сътресения.

Радев оспорва и начина, по който ще се определя свръхпечалбата. Предвидената база обхваща периода 2020–2025 г., но началната година е белязана от пандемията и силно понижена банкова печалба. Според него това създава риск част от последвалото възстановяване да бъде отчетена като извънредна печалба. Освен това през шестте години са се увеличили банковите баланси, отпуснатите кредити и капиталът — промени, които също влияят върху номиналния размер на печалбата.

Основният спор е дали данъкът може косвено да се отрази на клиентите. Радев посочва, че банките могат да поемат тежестта чрез по-ниски дивиденти, но могат и да променят цените на кредитите, условията по депозитите или изискванията към кредитополучателите. В такъв случай домакинствата биха плащали повече или биха получавали по-трудно заем, а предприятията биха разполагали с по-скъпо финансиране за инвестиции. Радев представя това като възможен, а не като неизбежен ефект.

Петкова не приема връзката между новия данък и лихвите. „Лихвите по кредитите не са обвързани с данъчното облагане. Те са обвързани по принцип с депозитите и с пазарните механизми“, заяви тя пред NOVA. Според заместник-министъра, ако банките повишат лихвите спекулативно, БНБ разполага с регулаторни механизми да се противопостави.

Управителят на централната банка поставя и въпроса за държавния дълг. Българските банки купуват държавни ценни книжа и промяна в начина, по който разпределят ресурсите си, може според него да се отрази както на кредитирането на бизнеса, така и на цената, на която държавата заема средства. Радев отбелязва, че приходът от данъка е замислен като еднократен, докато евентуално по-високите лихви по дългосрочен държавен дълг ще се плащат години наред.

Радев подчертава, че банковата система е добре капитализирана и няма основание спорът да се представя като непосредствен риск за финансовата ѝ стабилност. Искането му е преди окончателно решение правителството да оцени не само очаквания приход, но и възможното отражение върху кредита, инвестициите, растежа и разходите по държавния дълг.

Източник: NOVA