Близо 1,4 милиарда евро годишно за лични асистенти, над 2 милиона пенсионери, близо 900 хиляди души с ТЕЛК, от които около 180 хиляди с незаслужени права, и едва 3 милиона трудоспособни. Държавата е длъжна да се грижи за онези, които действително не могат да се справят сами, и да създава възможности за труд на всички, които могат да работят. Но трябва и да спре злоупотребите. Социалната политика е призвана да води към рехабилитация, самостоятелност и пълноценен живот, а не към пасивна зависимост.
В подкаста на Явор Дачков гостува дългогодишният управител на НОИ и бивш служебен социален министър Ивайло Иванов. Днес Иванов е председател на Съвета на директорите на държавното дружество „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД към НОИ.
Разговор за пенсиите, злоупотребите с ТЕЛК, майките на деца с увреждания, втория пенсионен стълб и границата между необходимата подкрепа и личната отговорност.
Разговорът е записан на 17 ноември 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.
Още акценти:
Личните асистенти вече са близо 100 хиляди, а през 2019 г., когато се прие законът, децата с увреждания, за които беше предвидена помощта, бяха около 22 хиляди. След това обхватът се разшири и бяха включени и други хора с тежки увреждания, които имат нужда от постоянна грижа. Само за личната помощ държавата харчи близо 1,4 милиарда евро годишно, а отделно финансира и социалните услуги. Това е сериозен ресурс и трябва да се вземат мерки, за да не попадат в системата хора, които нямат нужда. Средствата трябва да стигат най-ефективно до майките и до хората, за които са предназначени.
Не е добра идея вноските от втория пенсионен стълб да се прехвърлят в НОИ. Тези пари са на хората, те не принадлежат на фондовете, фондовете само ги управляват, както банките управляват депозитите. Обсъжданият един милиард евро щеше да намали субсидията от централния бюджет към НОИ, но с нищо нямаше да повиши благосъстоянието. Останали във фондовете, средствата могат да бъдат инвестирани и да носят доходност. Тристълбовият модел е изграден с труден консенсус между синдикати, работодатели и правителство и този консенсус не трябва да се разрушава.
От 2005 г. има междуведомствен съвет за контрол върху медицинската експертиза, но аз поне не знам той да е заседавал. Председателства се от вицепремиер, а в него участват министрите на здравеопазването и на труда и социалната политика, управителите на НОИ и Здравната каса и представители на други институции. Регионалните здравни инспекции трябва да проверяват на случаен принцип около 2% от издадените ТЕЛК решения и да правят анализи, но за толкова години в системата не съм виждал подобен анализ на регионално ниво. Ако съветът се събира и разглежда тези данни, ще може да установи в кои райони има проблеми и къде трябва да се засили контролът. Така могат да се предприемат конкретни мерки, вместо всички ТЕЛК комисии да се поставят под общ знаменател като измамници.
Около 900 хиляди души са с ТЕЛК. 20% от тях по експертни оценки нямат основание за тези права. ТЕЛК решението се приема за златен ключ, който дава достъп до близо 40-45 услуги - от безплатно паркиране до интеграционни добавки и инвалидна пенсия. Останалите хора действително имат увреждания и се нуждаят от тези права и подкрепа, затова трябва много внимателно да се прецени къде да бъдат насочени мерките.
Трудовият договор на личния асистент не е само заплата - той означава право на болнични, осигуряване и бъдеща пенсия. Родителите и близките, които постоянно се грижат за човек с тежко увреждане, губят възможността да работят другаде, губят трудови навици и доходи. Не би било честно майките, които полагат тази грижа, да бъдат лишени от правата, произтичащи от трудовия договор. Нуждата от грижи не изчезва и когато детето навърши пълнолетие — в семейството нищо не се е променило. Хубаво е, че правителството бързо намери решение и спорното предложение за договорите беше оттеглено.
Хората с увреждания искат доходи и признание за труда си - това им дава самочувствие и свобода. Дълго е насаждано усещането, че те не са пълноценни и не могат да допринасят, а всеки има възможности, които могат да бъдат използвани. Пътят не е просто да се дава повече и повече, а средствата да бъдат насочени така, че хората да могат да работят и да се чувстват равноправни. При тежките ментални увреждания случаите са различни и изискват много сложна, комплексна оценка. Но когато човек може да се реализира, трябва да му се дадат обучение, рехабилитация и достъпна среда, за да бъде по-независим.
Не може да очакваш да внесеш малко и да получаваш много. Принципът на осигурителната система е ясен: каквото ти е участието, това реципрочно трябва да получаваш. При много от хората с минимална пенсия действителният размер според осигурителния им принос е по-нисък, но получават минималния заради административното решение, че с по-малко не могат да живеят. Социалните пенсии също се плащат от данъците, без срещу тях да има осигурителни вноски, но минават през НОИ и увеличават дефицита му. Ако тези плащания се отделят, ще се вижда по-ясно кое е осигуряване и кое — социално подпомагане.
Тристълбовият модел е добър, но са нужни прозрачност и повече стимули за доброволното осигуряване. В НОИ можеш да изчислиш предполагаемата си пенсия, а при частните фондове почти не е ясно какво ще получаваш. Те показват натрупаните средства и доходността, но човек иска да знае колко ще бъде втората му пенсия, след като първата се намалява с определен процент. Важният въпрос е дали общият доход ще му стига да покрива разходите си и да запази стандарта си на живот. Когато има тази информация, може да реши дали да отделя допълнителни средства и как да се осигурява. Повече
Една финансова система не може да върви силно нагоре, ако икономиката и доходите в държавата не вървят нагоре. От по-високата производителност на труда идват по-високите доходи, а от тях - по-големите осигурителни вноски, които намаляват дефицита. Увеличаването на пенсионната възраст не трябва да става самоцелно, а да се разглежда заедно със здравеопазването и продължителността на живота. Повишаването на осигурителната вноска също изисква много голям обществен консенсус. В пенсионната система трябва да се пипа внимателно, защото най-важните ѝ качества са стабилността и предвидимостта.
Не трябва да има таван на пенсиите, а сега има и странно разминаване: максималната пенсия е около пет пъти минималната, докато максималният осигурителен доход е само 3,4 пъти минималния. В пенсионната формула вече съществува ограничение чрез максималния осигурителен доход. Трябва да се помисли и за ранното пенсиониране - България е сред държавите с прекалено много рано пенсионирани военни и полицаи. Държавата плаща осигурителни вноски за тях, но не в пълния размер, в който трябва да ги плаща. Всички тези въпроси изискват изчисления и общ поглед върху системата.