- 09 Яну 2026
- 2305
- 18
Автор: Арно Бертран, arnaudbertrand.substack.com
Изключително се радвам да видя, че Дьо Гол отново е на мода в Европа! Без никакво съмнение той е последният европейски лидер, който наистина е разбирал нещата в дълбочина.
Има обаче едно важно нещо, което трябва да се има предвид, защото виждам, че тази грешка се допуска постоянно: голизмът е начин на мислене и набор от принципи, но начинът, по който Дьо Гол е прилагал този начин на мислене и тези принципи в своя исторически контекст, е много различен от това, което той би направил днес, ако беше жив. Контекстът се е променил.
Това означава, че не можеш да вземеш негови действия или политики от 60-те години и да кажеш: „Ето, той направи това, следователно и ние трябва да направим същото“. Първо, в епохата на Дьо Гол – колкото и невероятно да звучи днес – Франция беше втората икономика в света. Днес Европа като цяло дори не е втората икономика в света.
Например, често виждам хора да казват, че Дьо Гол е бил против наднационална Европа и в полза на „Европа на нациите“. Това е напълно вярно! Но в контекста на времето.
Дали това би било валидно и днес, в свят, в който Франция вече не може реалистично да бъде велика сила сама по себе си? И в контекст, в който европейската интеграция, еврото и други подобни са вече свършен факт? Не съм толкова сигурен.
Ключовите принципи на голизма са реализъм и безпощаден прагматизъм. Нека си припомним, например, че Дьо Гол се отказа от Алжир – който по онова време представляваше приблизително 80 процента от територията на Франция, беше официално част от самата Франция (а не юридически колония) и беше дом на около един милион „пие ноар“, които масово бяха гласували за него. Той направи това единствено защото прецени, че цената на задържането му далеч надвишава всяка възможна полза.
Това ясно показва, че за него не е имало „свещени крави“ – дори картата на самата Франция – и че е бил готов безмилостно да пожертва миналото, за да осигури бъдещето. Той не е питал „какво сме правили винаги“, а „какво трябва да направим сега“.
Ако приложим същата логика днес, би ли създал Дьо Гол еврото? Вероятно не. Означава ли това, че би го разрушил сега? Най-вероятно не. Хаосът би надхвърлил в пъти всякаква полза за суверенитета, която така или иначе вероятно би се оказала илюзорна. По-скоро би попитал: как можем да превърнем този инструмент в лост за истинска независимост и сила?
С други думи, днес Дьо Гол без съмнение би казал на европейците: престанете да се вкопчвате в суверенитет, който вече не притежавате, и започнете да изграждате такъв, който реално бихте могли да имате, изхождайки от картите, които са ви раздадени.
Той със сигурност би признал, че днешна Европа е по-скоро част от проблема, отколкото от решението, но – и тук е ключовият нюанс – също така би признал, че нейното демонтиране и отстъпление към чисто националното ниво биха били също толкова лоши и биха представлявали рецепта за пълна незначителност.
Следователно неговият отговор вероятно би бил Европа, която не е нито васал на Америка, нито бюрократична свръхдържава, а някаква форма на конфедерация от суверенни нации, действащи в единство и достатъчно силни, за да могат да казват „не“.
Това не би било толкова различно от старата му „Европа на нациите“, но с много по-дълбока интеграция на практика, защото това изисква днешният контекст и защото оттам тръгваме. Отново: играеш с картите, които са ти раздадени.
Всъщност, дори в неговото време – и това е широко разпространено погрешно схващане – Дьо Гол не е бил антиевропейски настроен. Напротив, именно той е задвижил голяма част от това, което днес наричаме Европа. Общият пазар и Общата селскостопанска политика? Това е негово дело. Визията за Европа, простираща се „от Атлантика до Урал“ (включително и Русия, което е от решаващо значение)? Също негова.
Това, на което той се противопоставяше, не беше Европа, а една американска Европа, с други думи – днешната Европа. Именно затова той наложи вето два пъти върху членството на Великобритания, която виждаше като „троянския кон“ на Вашингтон, и изтегли Франция от интегрираното военно командване на НАТО. Той искаше повече Европа в един смисъл – Европа като трамплин за независима сила – и по-малко Европа в друг смисъл – Европа като транспортна лента към васалитет.
Днешната задача по същество е същата, но е много по-трудна. Дьо Гол е градил, изхождайки от позиция на сила, докато днешните европейци трябва да възстановяват от унизителното състояние, в което се намират сега.
Превод: "Гласове"
