- Автор: Богдан Филов, "Дневници"
- 12 Март 2026
- 11237
- 53
Публикуваме откъс от дневниците на Богдан Филов от 1943 г. Това е критичен момент от българската история, свързан с началото на депортациите на евреите от „новите земи“ (Тракия и Македония) и преговорите с представители на Международния червен кръст (в случая Шарл Редар) относно съдбата на еврейската общност.
11 март 1943 г. (четвъртък): Днес ме посети Redard за връзка с изселването на еврейските деца в Палестина. Даде ми да прочета телеграмата, с която се иска да се назначи един комитет от трима евреи, за да посочат лицата за изселване. Казах му, че това ние не можем да приемем и си запазваме правото да посочим ние лицата. Преди това обаче би трябвало да уредим техническите въпроси по изселването. Той предложи да почнем с една група от 100 деца, за които М {инистерството} на вътр {ешните} работи дало съгласието си и за които ще са нужни само два вагона. Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме. Той предложи да телеграфира да ги приемат и тях всички в Палестина. Възразих му, че е вече много късно, понеже те след няколко дена тръгват. На въпроса му къде отиват, отговорих: “В Полша”. “Това значи, че те отиват на смърт”, каза той. Обясних, че това е пресилено и че те ще бъдат използувани като работници, каквито и ние изпращаме. Отговори, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно. Възразих остро, че не можем да говорим в днешно време за човечност, когато тъй безмилостно се избива мирното население на големите градове. Той веднага се съгласи с мене, като посочи току-що станалото нападение от англичаните на град Рен в Британия. (Става дума за областта Бретан във Франция.)
