- Автор: Георги Георгиев
- 04 Sep 2026
- 932
- 0
Необявената и светкавична визита на шефа на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва едва ли е рутинен дипломатически епизод. Самият факт, че Доналд Тръмп е изпратил не дипломати или своите доверени посредници, а ръководителя на американското разузнаване, подсказва, че Вашингтон е получил информация за процеси, които могат рязко да променят характера на конфронтацията между Русия и Запада. Последното посещение от подобен ранг беше на тогавашния директор на ЦРУ Уилям Бърнс през 2021 г. – в навечерието на войната в Украйна. Тогава американското разузнаване знаеше нещо, в което малцина вярваха. Въпросът сега е: какво знае ЦРУ този път и какво е разтревожило хората в Ленгли?
Необявената и светкавична визита на шефа на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва вече няколко дни е предмет на оживени дискусии. Ясно е, че срещата не е била планирана като рутинна и може би най-доброто доказателство за това е, че и Белият дом, и Кремъл се опитват да я представят именно за такава.
Предишното посещение от подобен ранг беше направено от тогавашния шеф на ЦРУ Уилям Бърнс през 2021 г. и се случи в навечерието на избухването на войната в Украйна. Тогава малцина вярваха, че Русия подготвя офанзива, но американското разузнаване се беше добрала до подобни сведения.
Интересно е какви ли сведения сега са разтревожили хората в Ленгли.
Ако ставаше въпрос за чисто дипломатически ход, Тръмп има под ръка не само целия Държавен департамент, но и своите лични довереници Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, които минават за негласните посредници с Москва.
Фактът, че беше изпратен главният разузнавач на страната, говори, че дискутираната проблематика засяга въпроси от критично значение за отношенията между Русия и Америка. До Вашингтон вероятно са достигнали индикации, че предстои разчупване на сегашния формат на противопоставяне в посока на много по-голяма ескалация.
В този смисъл иранската тематика може да бъде пренебрегната като основен предмет на разговора на Ратклиф. В политиката на Тръмп за икономическо пречупване на Техеран руският фактор е почти без значение. За разлика например от Китай и Индия, които закупуват огромни количества ирански петрол и по този начин осигуряват така необходимата валута на Техеран.
Кремъл не разполага и с кой знае какви ресурси, за да влияе върху поведението на основните играчи в Персийския залив. Засега той по-скоро се възползва от напрежението там.
Затова украинската връзка почти със сигурност е била основната тема на разговора. На петата година от войната изглежда, че е достигната една амбивалентна точка в нейното развитие. Ако сухопътната война може да бъде определена като застой, то в друго отношение прогресът е повече от впечатляващ.
Става въпрос за развитието на нови форми на въздушна война, съчетаваща използването на балистични и крилати ракети с дронове, управлявани от изкуствен интелект. Ефектът от действията им става все по-видим, а последиците – все по-неясни.
Изпразнените рафтове в киевските магазини, липсата на електроенергия в Украйна и опашките за бензин в Русия, както и значителният колапс на морските превози в Черно море, са просто върхът на айсберга. Въпросът е доколко ще издържи всяка от страните и как ще реагира на новото предизвикателство.
Украйна е видимо по-пострадала и битката ѝ в момента е съсредоточена около самото ѝ оцеляване. Това може да я тласне към отчаяни действия и за Америка е важно да „подуши“ евентуалната руска реакция.
Още повече че западната военно-техническа помощ за Украйна в областта на въздушната офанзива е в такъв обем, че Западът може да бъде разглеждан като пряк съучастник в украинските нападения. Двата ключови фактора – оръжието и определянето на целите – са продукт на Запада. От украинските военни се очаква само да транспортират ракетата или дрона до определената позиция и да ги изстрелят в точната минута.
В продължение на пет години американците и европейците систематично увеличаваха по този начин своя „дял“ в ударите по руския тил и фронт, разчитайки на принципа на „сваряването на жабата“. Очакването е Русия постепенно да привиква да бъде обезсилвана с все по-нарастващ брой и обхват на въздушни и морски удари, без това да я накара да промени радикално поведението си във войната.
Тази стратегия е западната „застраховка живот“ за участието във войната. Западните държави се надяват, че по този начин могат да предотвратят ескалирането на конфликта от руска страна. Било то под формата на рязко нарастване на военното усилие срещу Украйна или – още по-лошо – предприемане на военни удари срещу нейните основни съюзници.
Най-апокалиптичният сценарий предполага това да се случи с използването на ядрено оръжие.
И няма как Западът, особено САЩ, да не се опитва всячески да запази своята „зона на комфорт“ във войната. Затова за Вашингтон е от ключово значение да внуши на Путин дори да не си помисля да предприема радикални действия. Например да отговори на военно-технологичната подкрепа за Украйна с нанасяне на удари по страните, които я подкрепят.
Подобна стъпка би изправила западните правителства и общества пред съдбоносен избор: или да рискуват да бъдат пряко въвлечени във войната, или да признаят, че солидарността им в областта на отбраната просто не съществува и че цялата история на НАТО е историята на един блъф.
Въпросът обаче засяга в същата степен и Москва. Доколко тя блъфира?
През последните месеци руски официални лица за първи път заговориха открито за възможността да влязат в пряка военна конфронтация със страните, които си позволяват да арестуват руски танкери.
Тази възможност самият Путин заяви пред телевизионните камери. По-късно говорителката на руското външно министерство Мария Захарова допусна възможността британски военни бази да се превърнат в цели за страната ѝ, а руският флот започна да патрулира в Ламанша.
Ако за страничния наблюдател тези факти звучат просто притеснително, за шефа на ЦРУ те отключват най-големия му кошмар. Всяка секретна информация, която сочи, че Кремъл е решил да върви към военна конфронтация с НАТО, е предвестник или на ядрен апокалипсис, или на геополитически срив.
Ясно е, че за втори конвенционален фронт Русия просто не разполага с ресурси. Особено в областта на военновъздушните и военноморските сили. Особено срещу НАТО.
В момент, когато изглежда, че Москва е притиснала здраво Украйна, няма и смисъл да разпилява силите си. Ако все пак реши да го направи, единственият ѝ коз ще бъде нейният ракетно-ядрен потенциал.
Но дори Путин да няма никакви планове за ескалация на войната, обществените настроения в страната са съвсем други. На кризата с бензина руснаците не реагираха с искания за сключване на незабавен мир, а с призиви за пълното унищожаване на Украйна.
И това е може би малка подсказка каква ще бъде една от главните последици от тази война – зараждането на остър руски реваншизъм спрямо Украйна и Запада.
Неговите бъдещи проявления дори ЦРУ все още не може да предвиди.
Свързани текстове от същия автор: https://glasove.com/komentari/samo-za-edna-godina-navlyazohme-v-nova-epoha
