Лавров към Рубио: Докога САЩ ще насърчават украинския тероризъм?

Руският външен министър Сергей Лавров разкри подробности от свой разговор с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, проведен през юли във Филипините в рамките на срещите на АСЕАН. По думите на Лавров той е попитал американския си колега как Вашингтон може „толкова активно да насърчава тероризма“, след като Рубио по-рано е заявил, че САЩ разбират логиката на украинските удари в дълбочина на руска територия като средство за принуждаване на Москва да седне на масата за преговори. Рубио му отговорил, че Вашингтон иска преговорите да започнат възможно най-скоро. Снимката е архив.

Лавров разказа за разговора си с Рубио по време на лекция на дружество „Знание“ в рамките на Източния икономически форум във Владивосток.

Руският външен министър се върна към изказване на американския държавен секретар, според което Вашингтон разбира значението на украинските удари дълбоко на руска територия, защото те според американската логика могат да приближат Русия към преговори.

„След това се срещнах с него един месец след това изявление. Бяхме във Филипините, където АСЕАН и партньорите провеждаха мероприятия. Попитах го: как можете толкова активно да насърчавате тероризма?“, разказа Лавров.

По думите му Рубио отвърнал: „Ние все пак искаме преговорите да започнат по-скоро“.

„Но преговорите започнаха в Аляска преди една година“, коментира руският външен министър.

Лавров визира срещата между руския президент Владимир Путин и американския президент Доналд Тръмп в Аляска през август 2025 г. Москва продължава да твърди, че тогава между двете страни са били постигнати принципни разбирания за основата на бъдещо уреждане на конфликта в Украйна и че впоследствие Киев и европейските му съюзници са се опитали да ги блокират.

През последните месеци Лавров неколкократно обвинява САЩ, че въпреки заявеното желание за дипломатическо уреждане продължават да предоставят на Украйна оръжие и разузнавателна информация, използвани за удари на руска територия.

В интервю от 14 август той заяви, че Москва вече е изпратила до Държавния департамент на САЩ конкретни въпроси относно американското участие при планирането и извършването на удари в дълбочина на Русия, включително срещу гражданска инфраструктура.

Според Лавров американското разузнаване участва значително по-дълбоко в организацията на тези операции, отколкото Вашингтон публично признава.

Той тогава посочи ударите по руски петролни рафинерии като пример за действия, които според Москва са възможни благодарение на западна разузнавателна и техническа подкрепа.

Русия от години определя украинските удари срещу граждански обекти, транспортна инфраструктура и територии далеч от фронта като „терористични“. Киев от своя страна твърди, че атакува преди всичко военни, енергийни и логистични цели, които подпомагат руската армия.

Лавров: Западът открито насърчава Киев

В речта си във Владивосток Лавров разшири обвиненията си и към западните държави като цяло.

Според него Западът „открито насърчава терористичните действия на киевския режим“ и използва различни методи, за да предизвика обществено недоволство и вътрешна нестабилност в Русия.

„Те отчаяно искат да направят всичко възможно обществото да изрази недоволство“, каза руският външен министър.

По думите му част от тази стратегия включва удари по обекти, които са важни за ежедневния живот на руснаците, както и атаки срещу пазари и друга гражданска инфраструктура.

Лавров свърза тази теза и с неотдавнашното изявление на Володимир Зеленски, че международните авиокомпании трябва да преосмислят полетите през руското въздушно пространство заради растящия брой украински дронови операции.

Според руския външен министър подобни изказвания показват стремеж на Киев да предизвика икономически затруднения и обществено недоволство вътре в Русия.

Украйна действително призова Международната организация за гражданска авиация да насърчи държавите да прекратят полетите през руското въздушно пространство, аргументирайки се с нарастващия риск за гражданските самолети вследствие на войната и украинските дронови операции.

Москва не иска „замразяване“ на конфликта

На форума във Владивосток Лавров отново отхвърли и вариант за просто замразяване на бойните действия при сегашната линия на фронта.

Според него подобен сценарий би оставил съществуващото украинско ръководство и политически модел непокътнати и би запазил, по думите му, заплахата за Русия.

Руският министър повтори позицията на Москва, че устойчивото уреждане трябва да отстрани „първопричините“ на конфликта – сред които Кремъл посочва разширяването на НАТО, възможността Украйна да се присъедини към Алианса и статута на контролираните от Русия украински територии.

В отделно интервю за индонезийския вестник „Kompas“ Лавров заяви, че Русия очаква преките преговори с Украйна да продължат и че ръководителите на двете делегации поддържат контакт.

Той подчерта, че според Москва мирното уреждане остава приоритет, но траен договор би трябвало да отчита „новите териториални реалности“.

Контактите между Москва и Вашингтон продължават

Въпреки острата реторика Лавров и Рубио поддържат преки контакти през последните месеци.

При срещата им в Манила през юли двете страни са обсъдили Украйна, двустранните руско-американски отношения, работата на дипломатическите мисии и международни въпроси.

Според руското външно министерство тогава Лавров е информирал Рубио за ситуацията на фронта и е настоял за прекратяване на доставките на оръжие за Киев.

Американската страна от своя страна съобщи, че Рубио е обсъдил с Лавров двустранните отношения и войната в Украйна.

Москва и Вашингтон се разминават по фундаментален въпрос: Русия определя голяма част от украинските удари на нейна територия като тероризъм, докато САЩ продължават да признават правото на Украйна да се защитава срещу руската военна операция.

Именно около тази разлика се върти и разговорът, който Лавров сега разкрива – дали ударите в дълбочина на Русия са легитимно средство за военен натиск, както ги разглеждат Киев и част от западните му партньори, или подкрепа за „терористични действия“, както твърди Москва.

Източници: ТАСС, Министерство на външните работи на Русия, Reuters, Interfax, Държавният департамент на САЩ, „Kompas“, „Евроком“.