- Автор: Гласове
- 01 Май 2026
- 2658
- 36
Автор: Боян Рашев, Фейкбук
Тоталната електрификация е илюзия
Онзи ден Европейската комисия обяви, че до лятото щяла да представи План за действие за електрификация. С него Европа щяла да намали прекомерната си зависимост от вносни изкопаеми горива и да увеличи собственото си достъпно и чисто производство на енергия – от възобновяеми източници до ядрена енергия, при спазване на технологична неутралност. Според фон дер Лайен в сегашния европейски бюджет за енергетика все още били налични едни 95 милиарда евро. Според нея тези средства трябвало да се използват за преминаване към електричество не само в транспорта, но и в промишлеността и отоплението.
Много ми е трудно да коментирам тези изявления без да използвам нецензурни епитети, но ще направя нужното усилие, защото истината трябва види бял свят…
В Европа се говори и работи в посока тотална електрификация на енергийното потребление от много отдавна. Амбициозни цели в тази посока не липсват. Европа винаги е била наясно, че това е единственият възможен път към силно намаляване на въглеродните емисии.
Електрификацията не е процес, започнал от вчера. Първата електроцентрала в Европа започва работа в Англия през 1881 г., а до края на десетилетието на континента има вече около 1000. Малко по малко започва изграждането на електропреносна мрежа и към 1990 г. почти цяла Европа е електрифицирана. Електричеството бързо навлиза и в транспорта чрез железниците. Въпреки всичко това за 100-те години от 1890 до 1990 г. електричеството достига само до 18% от крайното енергийно потребление в ЕС. В следващите 20 години – от 1990 до 2010 г. – делът на електричеството в крайното енергийно потребление в ЕС малко по малко расте до 22%.
Оттогава клетвите за тотална електрификация се умножават многократно успоредно с хвърлянето на трилиони евро в инвестиции и субсидии за възобновяема енергия, енергийна ефективност, изграждане на мрежи, заместване на фосилните горива в промишлеността и отоплението, електромобилност и други политически насочени процеси за увеличение на дела на използваното електричество. Тежката индустрия, която използва много фосилни горива, малко по малко напуска съюза и крайното потребление на енергия дори намалява в абсолютни стойности.
Въпреки всичко гореописано, делът на електричеството в крайното енергийно потребление в ЕС скача с невероятния 1% от 2010 до 2024 г.
Няма да коментирам в детайли представянето на отделните страни (виж първата графика). Ще обърна внимание само на няколко по-значими. Швеция е абсолютен шампион по ниво на електрификация в ЕС. Малката подробност е, че то спада от 34% (1990 г.) до 33% (2024 г.). Франция и България също са сред водещите (26-27%). Приносът на силната ядрена енергетика към електрификацията е ясно видим. Германия напредва много бавно и реално определя средното темпо за ЕС. Големите източни икономики – Полша и Румъния – сериозно изостават с техните 16-18% към 2024 г.
Норвегия е единствената страна в Европа, където електричеството надхвърля 50% от крайното потребление. Това се дължи на изключително ниските цени на производството на хидроенергия, които дават възможност за отопление на ток, а парадоксалното е, че цялата работа се финансира с износ на нефт и газ за ЕС. Дори и в Норвегия обаче пикът на дела на електричеството остава през далечната 1992 г. (54%), а след сума ти години на наливане на огромни субсидии и рекордни продажби на електромобили, потреблението на бензин и дизел например все още не записва значим спад. През 2024 г. електричеството осигурява 52% от крайното енергийно потребление в най-богата страна в Европа, тоест тя отчита спад за последните 30 г.
Как се връзва тази тенденция от реалния живот с имагинерните цели за спешна тотална електрификация, която щяла да ни спаси от вноса на изкопаеми горива?
Отговорът на въпроса „Защо става така?“ изисква цяла дисертация, затова тук само ще маркирам основните причини, които пречат на електрификацията на енергийното потребление в Европа:
• Цената: Как да очакваме ръст на потреблението, когато електричеството в страни като Дания и Германия вече струва над 0,40 евро/кВтч? Политиките за подкрепа на ВЕИ струват ужасно много пари, а колкото по-значимо е проникването им, толкова по-високи стават общите разходи за балансиране на електроенергийната система.
• Измислените плащания за въглеродни квоти: При цена 75 евро/тон СО2 себестойността на електричеството на газови ТЕЦ расте занчително, а от въглищни се удвоява. Това вдига цената на тока още повече, защото тези централи затварят пазара почти навсякъде в ЕС.
• Унищожението на ядрената енергетика: Самоубийствената политика на спиране на изграждането и затваряне на работещи АЕЦ – най-вече в Германия, но и много други страни в ЕС – има голям принос за липсата на напредък.
С две думи, получава се така, че напъните за внедряване единствено и само на на соларни и вятърни централи в производството на ток всъщност спират основния двигател на общия процес на декарбонизация – електрификацията на енергийното потребление. И се въртим в затворен кръг, от който няма изход.
Примерът на Норвегия обаче показва най-големия проблем на електрификацията. Въпреки наличието на неограничени финансови ресурси и перфектните условия за преминаване изцяло на ток – безкрайно много евтино електричество, включително и системи за съхранение в огромни ПАВЕЦ и милиони електромобили – дори Норвегия е застопорена на 50% ток в крайното потребление. Това е нещо като теоретичен максимум, който се определя от някои особености на електричеството и уникалните свойства на фосилните горива. Физиката и икономиката явно не подлежат на изкривяване дори и от най-красивата утопия.
За успокоение трябва да отбележа, че проблемът съвсем не е само в Европа. Делът на електричеството в крайното енергийно потребление на световно ниво е ужасяващо нисък – около 22% (виж втората графика). Всичко останало е директно изгаряне на някакви въглерод-съдържащи горива. Все още голям дял (10%) заемат даже традиционните енергийни източници – дървесина, отпадъци от биомаса и изсъхнали животински изпражнения.
Да, светът отчита напредък. Черната линия показва стабилен ръст от средно около 2-2.5% на десетилетие. През 21 век обаче този ръст се дължи най-вече на развиващите се страни, където основният двигател е присъединяването на милиарди нови потребители към мрежата и купуването на хладилници, перални и климатици. Забележително е ускоряването на електрификацията в огромни държави като Китай, Индия, Индонезия. Случайно или не, там основният източник за производство на електричество са въглищата – и то в умопомрачителни количества, каквито ние тук не можем да си представим.
Накрая искам да отбележа един широко известен факт:
Графиките са отличен инструмент за манипулация на възприятията!
Затова си позволих да взема данните вляво от инфографиката на Международната агенция по енергетика и да ги поставя в цялостна скала – от 0% до 100% (да живей ИИ!). Така графиката дава много по-ясна представа за това колко близо - или по-скоро безкрайно далеч - е светът до тотална електрификация на крайното енергийно потребление и съответното спиране на ползването на изкопаеми горива.
