Foreign Policy: След изборите демократите готвят сблъсък с Тръмп за Украйна, Иран, Венецуела, корупцията и ИИ

Foreign Policy: След изборите демократите готвят сблъсък с Тръмп за Украйна, Иран, Венецуела, корупцията и ИИ

Ако спечелят мнозинство в Конгреса на междинните избори в САЩ на 3 ноември, демократите ще се опитат да ограничат финансирането на войната с Иран, да ускорят доставките на оръжие за Украйна и да засилят контрола върху американските операции в Латинска Америка. Те обещават също да разследват обвиненията в корупция срещу обкръжението на президента Доналд Тръмп и да наложат ограничения върху развитието на изкуствения интелект, пише Foreign Policy.

Пет външнополитически приоритета на демократите след междинните избори. Какво да очакваме, ако спечелят убедителна победа през ноември.

Външната политика може да изиграе необичайно важна роля на междинните избори в САЩ на 3 ноември. Избирателите казват на социолозите, че са разгневени от цените на горивата, които са се повишили с повече от една трета от началото на годината. Мнозина обвиняват решението на американския президент Доналд Тръмп да започне война с Иран, както и търговската му война с Канада, за това, че удрят по джоба им. И макар самият Тръмп да не се кандидатира на тези избори, изглежда все по-вероятно избирателите да се обърнат срещу партията му.

Повечето водещи анализатори, които прогнозират изборните резултати, вече предвиждат, че Демократическата партия ще спечели мнозинство в Камарата на представителите. Ако това се случи, демократите ще ръководят изготвянето на годишните законопроекти на камарата за военните разходи и чуждестранната помощ. Те ще имат и правомощието да организират изслушвания с широк обществен отзвук, на които да разгледат външнополитическите действия на изпълнителната власт.

Изходът от битката за контрола върху Сената е по-неясен, макар анализаторите да смятат, че шансовете на демократите да спечелят мнозинство там са се подобрили през последните седмици. Ако овладеят Сената, те ще получат и възможността да блокират гласуването на всички номинации на Тръмп за постове в сферата на националната сигурност. Това би могло да им даде важен лост за влияние в предстоящите политически сблъсъци за Иран, Китай, изкуствения интелект и преместването на войски.

Ето петте основни външнополитически приоритета, върху които демократите вероятно ще се съсредоточат, ако спечелят мнозинство в едната или в двете камари на Конгреса в началото на ноември:

Корупцията

Демократите смятат, че твърденията за корупция сред представители на администрацията на Тръмп са силен аргумент в предизборната кампания, тъй като свързват гнева на избирателите от високите разходи за живот с публикациите за лично облагодетелстване на приятели и членове на семейството на президента. Те обещават да разследват тези твърдения, ако спечелят мнозинство в Камарата на представителите.

„Тръмп използва националната сигурност и външната политика като един от основните си инструменти за извличане на финансови облаги от държавната власт“, заяви пред Foreign Policy конгресменът Джейсън Кроу, който ръководи усилията на демократите в Камарата на представителите да спечелят в оспорваните избирателни райони в страната. Той обвини президента, че провежда „с изумително пренебрежение“ „рекетьорска операция, за да печели пари и да насърчава бизнеса си“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп говори пред новия президентски самолет Air Force One, подарен му от Катар, във военновъздушната база „Андрюс“ в щата Мериленд на 19 юни.

Една от най-видните теми на евентуалните разследвания на демократите може да бъде приемането от Тръмп на луксозен самолет на стойност 400 млн. долара от Катар. Друга може да бъде предполагаемата връзка между инвестициите на Абу Даби в бизнеса с криптовалути на семейство Тръмп и решението на Белия дом да одобри износа на 500 000 усъвършенствани чипа за Обединените арабски емирства. Това се случи въпреки опасенията, че чувствителната технология може да бъде споделена с Китай.

„Очевидната корупция, която виждаме на всички равнища, и по-специално корупцията, свързана с чужди държави, чуждестранните пари, които се вливат в семейството на президента и сред най-близките му сътрудници, както и начинът, по който те не просто размиха границите, а ясно ги прекрачиха в нарушение на закона и етичните стандарти“ вероятно също ще бъдат сред основните теми в Сената, ако демократите спечелят мнозинство там, заяви сътрудник на демократите в горната камара. Той говори при условие за анонимност, тъй като не е бил упълномощен да бъде цитиран.

През октомври сенаторът Крис Мърфи заяви пред журналисти, че би искал демократите да използват евентуалните си нови надзорни правомощия, за да разследват решението на Тръмп да разчита на членове на семейството и лични приятели – включително Джаред Кушнер и Стив Уиткоф – за воденето на дипломатически преговори с огромен залог.

„Белият дом, Джаред Кушнер и Стив Уиткоф искат да запазят дипломацията с държавите от Персийския залив за себе си, защото това е схема за лично облагодетелстване“, каза Мърфи. „Те не искат влиятелни посланици да бият тревога заради корупцията им и затова в държавите от Залива няма да има квалифицирани посланици. Защото, ако имаше такива, те вероятно щяха да попречат на корупцията на Тръмп.“ 

Войната с Иран

Войната с Иран е крайно непопулярна сред американските избиратели и може да навреди на републиканците в изборния ден повече от всеки друг въпрос. Тя предизвиква недоволството на американската общественост по редица причини – от покачването на цените на горивата и инфлацията до променящите се цели на администрацията на Тръмп и неясната ѝ стратегия. Тръмп също така многократно омаловажава икономическите последици от конфликта. Междувременно краят на войната не се вижда.

Ковчегът на сержант Ейнджъл Рамперсад от американската армия, загинал при бойни действия във военновъздушната база „Мувафак Салти“ в Йордания, е изнесен по време на погребална церемония в Ню Йорк на 31 юли.

Макар че някои републиканци в Конгреса също критикуват конфликта и начина, по който администрацията го води, досегашните усилия на демократите в Конгреса да сложат край на войната не постигнаха успех.

Но ако през ноември демократите си върнат мнозинството в едната или в двете камари, те ще имат повече възможности да затруднят Тръмп да продължи войната – включително като предприемат стъпки за прекратяване на финансирането и засилят контрола върху действията на администрацията чрез изслушвания и разследвания.

„Първият приоритет е да поемем контрола върху комисиите, да издадем задължителни призовки и да получим информацията, която търсим: колко струва войната с Иран? Колко са жертвите? Какви са щетите по военните обекти? Какво е сегашното състояние на оръжейните запаси?“, каза Кроу.

Кроу, който е член на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите, заяви, че един от най-неотложните за него въпроси е какво правят американските военни, за да защитят от атаки с дронове приблизително 55-те хиляди военнослужещи на САЩ, разположени в Близкия изток.

Мърфи, който е член на Комисията по външни отношения на Сената, обвини американския министър на отбраната Пийт Хегсет, че прикрива от американската общественост „цената и последиците от тази война“. Той заяви, че прекратяването ѝ трябва да бъде приоритет за демократите.

„Напълно възмутително е, че на мен и на сенаторите републиканци се отказва възможността сами да видим щетите“, каза Мърфи. „Това е наистина опасен момент, в който администрацията показва среден пръст на Конгреса, преструвайки се, че ние нямаме никакво значение.“

Мърфи заяви, че ако демократите спечелят мнозинство в Сената, те ще имат „възможността да решат дали ще финансираме тази война и дали ще приемем закон за отбраната, който позволява тя да продължи“. Сенаторът, който е сред най-изявените гласове на демократите по външнополитически въпроси в горната камара, каза, че ако войната все още продължава в началото на 2027 г., Конгресът не бива да „отпуска средства за Министерството на отбраната без изискване тази война да приключи… и не бива да приемаме“ ново финансиране без такова условие.

Украйна и НАТО

Администрацията на Тръмп разтревожи европейските си партньори със заплахите да анексира Гренландия, с обсъждането на значително намаляване на американските войски в Европа и с провеждането на политика в полза на Русия.

Победа на демократите би поставила под въпрос някои от тези планове.

„Знаем, че те се опитват да променят военното присъствие в Европа. Знаем, че този план за преразглеждане на присъствието в Европа цели в крайна сметка то да бъде намалено… и ние ще се противопоставим на тези действия, защото имаме сериозни политически разногласия с администрацията“, каза Кроу.

Що се отнася до Украйна, която отдавна не получава нови доставки на американска помощ, Конгресът може да се опита спешно да ѝ изпрати още оръжия. „Има доста широко съгласие, че трябва да подкрепяме Украйна, затова ще намерим начин да увеличим средствата по Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна, да ги включим в NDAA и да принудим администрацията да закупи тези оръжия“, каза Кроу, като имаше предвид Закона за националната отбрана.

Доброволци на базираната в САЩ благотворителна организация World Central Kitchen раздават топла храна на жители на Киев на 22 януари.

Пакетите с помощ за Украйна също биха могли да бъдат придвижвани по-бързо, заяви миналата седмица във Варшава конгресменът Джим Хаймс, водещият представител на демократите в Комисията по разузнаването на Камарата на представителите.

„Това означава пакетите с помощ да се придвижват не за девет месеца, а за девет дни или най-много за девет седмици, както и че посланието за подкрепа към Украйна ще бъде много различно“, каза той.

Сега обаче съществува и по-широко съгласие, включително сред демократите, че Европа трябва да прави повече за собствената си отбрана. „Американците ще продължат да настояват европейците да поемат по-голяма роля“, каза Хаймс. „Може просто да не разполагаме с парите, за да играем ролята, която сме играли в миналото.“

Венецуела и ударите по лодки в Карибско море

Администрацията на Тръмп нанася удари по лодки в Карибско море и източната част на Тихия океан, за които твърди, че превозват наркотици, вече повече от година. При ударите, които според експерти са незаконни както според вътрешното, така и според международното право, са убити най-малко 246 души. Администрацията на Тръмп заявява, че ударите са насочени срещу опасни „наркотерористи“, но не е представила доказателства в подкрепа на твърденията си.

Демократите в Конгреса критикуват ударите и по-широките цели на администрацията на Тръмп в Латинска Америка, където САЩ поддържат значително военно присъствие и призовават повече правителства да участват в съвместни операции срещу наркокартелите. Но досегашните усилия на демократите да ограничат действията на Тръмп в Латинска Америка и да спрат продължаващите операции чрез резолюции относно военните правомощия се провалиха.

Голяма част от действията на администрацията на Тръмп в Латинска Америка се извършват без шум или остават в сянката на други събития, като войната с Иран. Но победа на демократите през ноември може значително да засили надзора и чрез изслушвания и разследвания да привлече повече внимание към дейността на администрацията в региона. Ако спечелят мнозинство в която и да е от двете камари, демократите биха могли също да се опитат да ограничат военните операции в Латинска Америка, като използват финансирането като лост за влияние или го ограничат.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро пристига в Ню Йорк на 5 януари, след като е заловен в Каракас по време на американска военна операция.

Ударите по лодките започнаха през миналия септември като прелюдия към операцията по залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро, когото администрацията на Тръмп обвинява в трафик на наркотици. Според експерти това обвинение е трудно да бъде доказано. Последвалите действия на Белия дом във Венецуела също предизвикаха спорове. На практика Тръмп прие съществуващия режим без Мадуро, вместо да настоява за демократичен процес или да подкрепи намиращата се в изгнание опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо.

Белият дом оправдава много от действията си в страната с възможността САЩ да получат достъп до огромните петролни запаси на Венецуела. В края на август администрацията обяви споразумение с венецуелското правителство, което би дало на САЩ „контрол“ върху повече от 65 млрд. барела венецуелски петрол. Но има много причини да се смята, че САЩ няма да спечелят от сделката в степента, за която говори Тръмп.

Ако спечелят убедително през ноември, демократите ще бъдат в позиция да настояват представители на администрацията на Тръмп да дадат повече отговори по тези въпроси. Водещи демократи както в Камарата на представителите, така и в Сената многократно са призовавали за по-голяма прозрачност и отчетност както по отношение на ударите по лодките, така и на участието на САЩ в добива на венецуелски петрол.

Изкуственият интелект

Скокът във възможностите на изкуствения интелект само през тази година разтревожи политиците във Вашингтон почти толкова, колкото и по-широките геополитически конфликти, в които участват САЩ.

Модели на изкуствен интелект излизат извън контрол и хакват сайтове, злонамерени лица според твърденията ги използват в опити да усъвършенстват технологията на балистичните ракети, а компании като OpenAI и Anthropic предупреждават, че технологията им може да сложи край на човечеството, и настоятелно призовават правителството да ги регулира.

Но изглежда, че Тръмп няма интерес да го направи. Вместо това той призова компаниите да продължат разработките, като се ограничи до „морално обвързващо“ обещание за самоконтрол, което накара водещите компании в областта на изкуствения интелект да подпишат.

Демократите мислят различно. „Доналд Тръмп смята, че е най-умният човек в стаята и че може да се справи с това, но греши“, каза Кроу пред Foreign Policy. „Знаем, че правителството има своята роля. Знаем, че трябва да натиснем спирачките в развитието на изкуствения интелект, за да имаме време да въведем подходящи предпазни мерки.“

Главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг говори пред журналисти заедно с Тръмп във Вашингтон на 29 септември.

Според Мърфи това мнение изглежда се споделя и в двете камари, а вероятно и от двете партии. „Най-големият проблем с доверието е, че хората не вярват, че действително ще ги защитим от отровата, ще ги защитим от потенциалните огромни вреди на нерегулирания и неконтролиран изкуствен интелект“, каза сенаторът пред Foreign Policy по време на форума FP Tech & AI през септември. „Това може да бъде краят на нашата демокрация, ако хората и от двете страни на политическото разделение ни молят да направим онова, което сме правили с всяка сложна нова технология в историята на тази страна след Индустриалната революция – да я регулираме и контролираме, така че да получим доброто, но не и лошото – а ние не се заемем с тази работа.“

Мърфи очерта три области, върху които законодателите могат да се съсредоточат: забрана на използването в политиката на фалшиво съдържание, създадено с изкуствен интелект, или въвеждане на задължителни водни знаци за генерираното от него съдържание; забрана на така наречените AI спътници или „ботове за приятелство“, които той определи като „отрова за децата ни“; и въвеждане на процедура за одобрение на новите усъвършенствани модели на изкуствен интелект, преди те да бъдат пуснати на пазара.

„Тези три неща са постижими, не са особено политически спорни и е реалистично да бъдат осъществени. След това те биха дали на обществото известна вяра, че разполагаме с политическия капацитет да се справим и с някои от по-сложните заплахи в бъдеще“, каза той.

 

Източник: Foreign Policy

Превод: "Гласове"

 

 

Коментари