Споразумението, сключено между властта и опозицията, нищо не променя: Украйна е на ръба на икономическа пропаст. Впрочем финансовото положение на страната предизвика политическата криза през декември, когато Виктор Янукович се отказа от споразумението за асоцииране с Европейския съюз в замяна на манната от големия руски брат. Владимир Путин не се поколеба да използва шантаж, а след това да обещае 15 млрд. долара инвестиции в държавния дълг на страната (на няколко транша) и намаляване с една трета на цените на своя газ, за да запази руското влияние върху бившата република на СССР. И това без нито едно формално икономическо условие.
<p>Изборът на украинския президент дойде много бързо: единствената възможна алтернатива беше да се обърне още веднъж към Международния валутен фонд (МВФ), който постави като условие за отпускането на заем за оздравяване на финансите на страната, намаляването на големите субсидии на цените на газа, отпускани от държавата на частни лица и предприятия. Неприемливо предложение в перспективата на изборите през 2015 г...</p>
<p><strong>Непоносими лихвени проценти</strong></p>
<p>Но оттогава Русия е отпуснала само 3 млрд. долара в края на декември, а тази седмица блокира новия транш от помощта от 2 милиарда. За Москва не стои като въпрос дали да продължи да финансира Киев, ако съюзникът, който е на власт, е свален... Така че би могло много бързо да се окаже, че Украйна не е в състояние да изпълнява задълженията си и да изплаща дълга си, също като Гърция. Впрочем в петък Агенцията за кредитен рейтинг "Standard and Poor's" понижи оценката й на ССС. Друг знак, че този изход се приближава бързо, е фактът, че лихвените проценти на държавните облигации с краткосрочен падеж скочиха през седмицата до 34 на сто срещу 5 на сто преди месец. Тези с 10-годишен падеж достигнаха 11,3 на сто срещу 8,5 на сто през януари.</p>
<p>Как стигна дотук тази страна с 46 млн. жители, географска връзка между ЕС и Русия? На хартия, нейната икономика има всичко, за да бъде успешна: стабилен земеделски сектор, благодарение на плодородните земи (по-точно слънчоглед, захарно цвекло), силна промишлена основа, наследена от бившия СССР (желязо, стомана, машиностроене, химическа промишленост и т.н.), важни суровини (желязо, уран и т.н.), както и не особено скъпа и добре обучена работна ръка. През първото десетилетие на ХХI век Украйна имаше няколко години на двуцифрен икономически растеж, на фона на глобализацията на икономиката и едновременния скок на цените на суровините. Това беше сензационен скок след много труден преходен период (хиперинфлация, приватизация...), който започна след рухването на СССР и обявяването на независимостта на страната през 1991 г.</p>
<p><strong>Намалена конкурентноспособност</strong></p>
<p>Този неуравновесен растеж рухна обаче внезапно с началото на икономическата и финансова криза през 2008 г. На следващата година брутният вътрешен продукт (БВП) на страната намаля с 15 на сто под влиянието на изтичането на чуждестранни капитали, спадналото световно търсене на стомана и световното икономическо забавяне. "Банковият сектор бе спасен от рухване само благодарение на намесата на международните финансови институции и усилията за рекапитализация на филиалите на чуждите банки", припомня сайтът на френското Министерство на външните работи в страницата си, посветена на Украйна.</p>
<p>Оттогава страната не може да се възстанови. Нейната зависимост от руския газ, единствения й доставчик, я прави особено уязвима. За да ограничи максимално сметката, както и за да задържи цената на своя дълг в чужда валута, Централната банка на Украйна държи националната валута, гривня, прекалено висока спрямо долара. Но в резултат на това намаля конкурентноспособността й на международните пазари, където търсенето й силно намаля с кризата. Пострада износът, прекалено центриран около селското стопанство и металургичната промишленост. </p>
<p><strong>Шампион по корупция</strong></p>
<p>В резултат на тази липса на конкурентноспособност Украйна регистрира външен дефицит, който е постоянно на червено (текущият дефицит достигна 9 на сто през 2013 г. според "Standard and Poor's"), което доведе до опасно намаляване на валутния резерв. Още повече, че миналата година украинските власти похарчиха милиарди долари, за да поддържат своята национална валута, докато страната беше в рецесия. В началото на годината гривнята потъна с около 10 на сто спрямо долара, въпреки драстичните ограничения на движенията на капитали, които трябваше да попречат на обезценяването, което би се изплъзнало на всякакъв контрол и би съживило непрекъснато дебнещата инфлация. </p>
<p>Прибавете към това лошото място на Украйна в класацията на Световната банка за бизнесклимата (137-ма от общо 185 страни през 2013 г.) и високата корупция, което показва мястото й (144-та от 176 страни) в класацията на "Трансперънси интернешънъл", и ще получите една страна, която все по-трудно успява да финансира държавния си дълг, въпреки че има разумно задлъжняване от 43 на сто от БВП през 2013 г.</p>
<p>Според Агенцията за кредитен рейтинг "Standard and Poor's" правителството, Централната банка и държавната газова компания "Нафтогаз" трябва да се справят с 13-те млрд. долара, които трябва да бъдат изплатени тази година, докато валутният резерв изтънява всеки месец и е паднал на 17,8 млрд. долара през януари.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>