- 19 Юни 2025
- 1110
- 4
Това е статия на Евгени Генов, публикувана във в. „Преса“ на 12 юни 2013 г. Тя описва в детайли летателните часове с военни хеликоптери на Бойко Борисов като премиер по време на първия му мандат — предимно с развлекателни и рекламни цели. Статията е актуална и днес, заради упреците, които депутатът Бойко Борисов отправя към президента Румен Радев за негов полет по време на официално посещение в чужда страна.
"Ние в парламента работим, Радев - хвърчи", заяви днес в парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. "Той не е прочел какво сме говорили тук с вас. Говорих за непродуктивността на неговите пътувания - екзотични, за няколко хиляди левове, които впоследствие не носят нищо за държавата. Ако се върне с още някой договор като с "Боташ", още по-лошо. Нека си пътуват, да си хвърчат, да харчат парите на данъкоплатците - имат право и Киселова, и той. Ние ще работим в парламента, те да хвърчат!", коментира Бойко Борисов на 19 юни 2025 г. в българския парламент.
А ето и статията на нашия колега, която описва поведението на Борисов като премиер.
Кугъри за властта
Автор: Евгени Генов "Преса", 12 юни 2013 г.
„Джапанките на Бойко още стоят в кугърите.“.Скоро чух този армейски афоризъм от приятел офицер, запознат с прищевките на бившия премиер. Във всяка шега има доза истина, но тази е болезнено смущаваща. Миналата седмица военният министър Ангел Найденов с дикторски тембър като легендария Юрий Левитан обяви в парламента как бившият кабинет е ползвал армейските хеликоптери „Кугър“ и транспортните самолети „Спартан“. За периода от 1 юли 2009 до 31 декември 2012 г. родните ВВС са изпълнили 67 задачи за нуждите на дирекция „Правителствен протокол“ на Министерския съвет. Което ще рече - за Бойко Борисов и приближените му. Това е олекотило бюджета на Министерството на отбраната с 812 325 лв. Найденов обясни, че не е ясно какво точно включва тази сума и дали е възстановена на МО. Проверка на „Преса“ показа, че не е. Парите са от бюджета на ВВС и авиацията е пила чаша студена вода.
Иначе изчисленията са направени на база, че час полет с вертолет „Кугър“ струва близо 5000 лв., а със самолет „Спартан“ - 8100 лв. Това са вътрешноведомствени цени, отчитащи само стойността на горивото. Реалните са двойни и са за външни организации. А правителствените чиновници не са външни хора. От тях по-свои няма. В противен случай в разходите се калкулира и трудът на десетки техници и пилоти. Начислява се амортизация на техниката. А и самолетът не се рее ей така във въздуха. Неговият полет се следи от радари, които се въртят и харчат ток. Енергия консумират комуникационните и навигационните системи на летищата. Те се обслужват от немалък персонал, който е на надница. Когато властта лети, веригата, ангажираща сили и средства, е дълга. Цената на горивото в нея не е значимият разход. Циничното в случая е, че бившите управляващи са доили армията когато изнемогва за пари. Когато в поделенията събират левчета за метли, крушки и тонери, за да могат да работят. И когато лицемерно и гръмогласно се кълняха, че са заварили войска с непосилни дългове.
„Въпросът е принципен. Не може военните хеликоптери да се използват за рязане на ленти“, тъжно констатира висш армеец. А че бившият премиер ги е наемал често за тази цел, е факт. Не е тайна страстта на Борисов да колекционира трицветните отрязъци. Пълният му джоб с тях бе негова гордост, осмисляща премиерските дни. Кощунство е военни хеликоптери, които поддържат бойна готовност, да хвърчат за показни мероприятия. Затова въпросът е принципен.
А може и да попитаме - ползвал ли е Бойко Борисов армейските хеликоптери за предизборна кампания? На 28 октомври 2011 г. вертолет „Кугър“ е изпълнил специална задача за нуждите на протокола на МС по маршрута Крумово - Долна Митрополия - Крумово. Тоест близо до Плевен, Пловдив и Асеновград. Точно два дни преди втория тур на кметските избори в градове, където предстои балотаж. В Плевен Борисов и транспортният министър Ивайло Московски се срещат с местния актив. В Пловдив заедно със строителния министър Лиляна Павлова премиерът открива пътния възел „Скобелева майка“. В Асеновград прави първа копка на център за интегрирани услуги.
Иначе „джапанките на Бойко“ подсказват екзотична графика на маршрутите, по които са летели правителствените VIP-ове - Евксиноград, Шабла, Балчик, Добрич, Шумен, Ново село, Кърджали, Стара Загора, Воден, Свещари и т.н. Все дестинации до резиденции и ловни стопанства, за които понякога са наемани по два и три вертолета. Самолетът „Спартан“ четири пъти е летял по заявка на протокола на кабинета до Варна и Бургас. Досетете се през кой сезон - ами през лятото. Запознати предполагат, че с тях може да са превозвани и джипове на управляващите - например бронираната кола на премиера.
Но хайде да не издребняваме, защото по-интересни са списъците с имената на пътниците. От тях може да изскочат любопитни неща. А в доста случаи списъци липсват, тъй като не са правени - макар че са задължителни. За всеки полет се изготвя такъв списък в три екземпляра. Това е желязно изискване, ако се случи, не дай боже, най-лошото. Нали трябва да се знаят жертвите. Съставът на пътуващите във военните хеликоптери и самолети се определя от този, който дава заявката за специалната задача - тоест от кабинета. Ангел Найденов обяви от парламентарната трибуна, че е разпоредил да се изготви „списък на транспортираните лица“ и да се предостави на парламентарната комисия, разследваща воаяжите на ексвластта. Но как ще стане, не е ясно? Май че Найденов е голям оптимист.
Нека отворим малка скоба. Армията по конституция е инструмент на изпълнителната власт и й се подчинява. Длъжна е да изпълнява, щом й наредят. Иначе няма да е армия. Как е действал механизмът? От протокола на МС се обаждат в щаба на отбраната и искат вертолет или самолет за „специалната задача“, която най-често е идея на премиера. От там пращат факс или разпореждане до щаба на ВВС. Във ВВС козируват и препращат нареждането да командването на съответната авиобаза за изпълнение (ако полетът е международен, заповедта издава военният министър - б.а.).
Очевидци твърдят, че нерядко се е случвало машината да е готова и да чака на пистата. Идват пасажерите с гардове на НСО. Качват ги директно на борда, без да дават обяснение и без да бъде представен списък кой ще се вози. А и никой не смее да пита. Защото това е секретна служба, която се грижи за сигурността на властта и по презумпция се предполага, че знае какво прави. Нищо че така се нарушават законовите разпоредби. Говори се още, че премиерът понякога изнервял екипажите - идвал в последния момент и сменял курса.
Помни ли някой отговора на бившия военен министър Аню Ангелов на парламентарен контрол в предишния парламент на въпрос, зададен от депутата Ангел Найденов, как правителството на ГЕРБ ползва военните хеликоптери. Тогава Ангелов отговори, че всичко е наред, ВВС нищо не губи, тъй като тези полети са били заложени в план-графиците за летателна подготовка, обучение и тренинг на младите пилоти.
Нека се изразим евфемистично - Ангелов премълча истината. Във ВВС има изрично разпореждане полети с превоз на хора да не се възлагат на неопитни летци. В такива случаи е забранено те да се обучават. А когато се вози премиерът или министри, машината задължително се пилотира от най-опитния ас - командира, заместника му или някой друг. Така въпреки необходимостта и армейските правила с тези полети подготвените летци, без да са виновни, са „изяли“ часовете за тренинг на младите.
Ако журналист го сърбят ръцете за награда, бих го посъветвал да напише задълбочен портрет на психологията и манталитета на личността Бойко Борисов. Това е премиер от рядко срещан политически типаж, който си беше внушил, че в ЕС е възможно да има „държава за лично ползване“. А следователно и „армия за лично ползване“ - по примера на Латинска Америка. И е премиер, който се опита да го направи. В армията разказват как преди време на ежегодните зенитни стрелби на полигона край Шабла една вечер през август премиерът влетял на позицията на дивизиона край с. Тюленово до морето. Оттам се изстрелват ракетите мишени. Било на смрачаване, войската отдъхвала. Профучал през бариерата министър-председателят, без да се обозначи. Спрял, изскочил и извикал: „Къде са ракетите?“. Било тъмно и военните не го познали. Хванали се за пищовите. За малко да го гръмнат. Защо е постъпил така, кой да ти каже. Вероятно за да се покаже мъжкар пред някого. Разказват и как на шега гонил с джипа си красива служителка на МО по пистата на военното летище в Балчик, уж да я мачка. Странно чувство за хумор.
Като политик с прекомернии амбиции Борисов може би си е мислел, че прави добрини, но има и врагове. И затова е застрашен. Знаете ли защо откриваше участъци на магистрали и режеше ленти, транспортирайки се с армейски хеликоптери? Едва ли е било само за пестене на време. Неведнъж журналистите са виждали как кортежът на НСО го чака на няколко километра от лентата. Каца кугърът, слиза Бойко, мята се на бронирания джип и отпрашва към тръпнещите в очакване гости. Та защо? Твърди се, че врачка го предупредила да не влиза в тунел, защото може да извършат покушение срещу него. Оттогава Борисов прелита над тях. За 3,5 години като премиер нито веднъж лимузината му не премина през такива участъци. В това няма нищо нередно. Но защо за сметка на армията и на неин гръб? Тя ли трябва да охранява фобията на някой държавник?
(в. Преса, печатно издание, брой 157 (508) от 12 юни 2013)
