Защо Турция няма да воюва със Сирия

<p>Дори и да не е война, много прилича на това. От сряда турската армия бомбардира позиции на армията на Башар ал Асад, разположени на сирийска територия около граничния пост Тал ал Абияд.</p> <p>Според сирийската Обсерватория за човешките права турските удари са стрували живота на трима сирийски войници. Те бяха разрешени в четвъртък от парламента в Анкара, където мнозинство имат умерените ислямисти от Партията на справедливостта и развитието. Враждебните действия започнаха в сряда, след като сирийските сили за сигурност подложиха на силен обстрел турското гранично селище Акчакале, убивайки петима цивилни: една майка и три от децата й, както и техен роднина.</p> <p><em>Това е много тежък инцидент, който надхвърля границите</em>, избухна вицепремиерът Бешир Аталай. Несъмнено високопоставеният турски представител имаше предвид турския изстребител, свален през юни от сирийските противовъздушни батареи при неясни обстоятелства. Миналата събота саудитската телевизия &bdquo;Ал Арабия&rdquo; подхрани спекулацииите, като обяви, че двамата загинали пилоти всъщност са били екзекутирани по заповед на Башар ал Асад. В отговор, Анкара увеличи броя на войниците по границата си.</p> <p><strong>Рязка промяна на Турция спрямо Сирия</strong></p> <p><em>Инцидентът в сряда е първият, довел до смъртта на турски цивилни</em>, отбелязва Жан Марку, професор в Института по политически изследвания в Гренобъл. <em>Турция не може да си позволи да не реагира</em>, смята той.</p> <p>Защо е това ожесточение на Сирия спрямо нейния съсед? Трябва да се знае, че допреди една година Анкара поддържаше с Дамаск истински братски отношения, илюстрация на политиката на &bdquo;добросъседство&rdquo;, развивавана от турския външен министър Ахмет Давутоглу. Но идилията скоро приключи. Репресията, провеждана от режима на Башар ал Асад, дори превърна Турция в един от най-яростните й противници.</p> <p>С приемането на Сирийския национален съвет &ndash; главната коалиция на сирийската опозиция -, откриването на 13 бежански лагера на своя територия, където да бъдат подслонени 100-те хил. сирийци, Турция днес служи за тил на Свободната сирийска армия, която от лятото води &bdquo;майката на всички битки&rdquo; за Халеб. Според френския в. &bdquo;Канар аншене&rdquo; дезертиралите войници, въоръжени и финансирани от Катар и Саудитска Арабия, разполагали дори с тренировъчен лагер близо до град Адана, на 130 км. от сирийската граница. Бунтовниците били тренирани от американските, британските и дори френските служби.</p> <p><strong>Бунтовнически тил</strong></p> <p><em>Французите са там, за да направят подбор за Свободната сирийска армия, и така да се преборят с все по-разпросраняващите се джихадистки разклонения</em>, обяснява пред Point.fr добре информиран източник. <em>Разтревожени от все по-нарастващото влияние на Ал Кайда сред бунтовниците, американците натовариха турските тайни служби да управляват лагера</em>, твърди източникът.</p> <p>Защо Анкара се замесва? Освен безкрайните репресии, водени по границите й &ndash; 31 хил. убити за година и половина -, Турция се оказва днес в капан, заложен от собствените й&nbsp; вътрешнополитически проблеми.</p> <p>Ако Башар ал Асад концентрира всичките си усилия, за да поеме контрола над Халеб, той напълно е изоставил кюрдските райони в северната част на Сирия. За най-голямо удоволствие на войниците от Партията на демократичния съюз, въоръжена формация, близка до кюрдската Партия на труда (ПКК), която иска автономия на кюрдските райони в Турция. Дали е случайно, че оттогава Турция регистрира засилване на терористичните атаки на своя територия?</p> <p><em>Кюрдският въпрос се оказва решаващ при сегашната криза</em>, смята Аличан Тайла, специалист по Турция в Института за международни и стратегически отношения. <em>Анкара иска на всяка цена да избегне обособяването в Сирия на кюрдски автономен район, по модела на иракски Кюрдистан</em>, добавя изследователят.</p> <p><strong>Западът не иска да се намеси</strong></p> <p>Какво ще струва на турската армия открит конфликт с нейния съсед? <em>Това е модерна и добре тренирана армия, защото е интегрирана в системата на НАТО</em>, обяснява Жан Марку. <em>Тя изглежда много по-ефективна в сравнение със сирийската армия, но въпреки че е съставена главно от новобранци, тя страда от много по-малък брой войници</em>.</p> <p>Паралелно с ударите, Анкара разгърна усилията си в дипломатически план. В сряда вечерта тя свика спешно в Брюксел 28-те посланика в НАТО. В края на заседанието организацията призова сирийския режим да сложи край на очевидните си нарушения на международното право.</p> <p>НАТО се произнесе по силата на член 4 от Договора на Северноатлантическия съюз, който предвижда провеждането на консултации в случай на сериозна заплаха спрямо един от нейните членове. Но Алиансът не спомена член 5, който предвижда клаузата за колективна отбрана в случай на нападение.</p> <p><em>Въпросът се приема изключително сериозно от НАТО</em>, уверява обаче Давид Ригуле- Роз, изследовател във френския Институт за стратегически анализи. <em>Още повече, че той бележи разпространението на конфликта, от което толкова много се опасява международната общност</em>. Наистина, освен Турция, Ливан също понася от няколко месеца ударната вълна на сирийския конфликт. За разлика от ООН, западните страни вече не могат да се крият зад двойното руско-китайско вето.</p> <p><em>Никой не иска открит конфликт</em>, подчертава Давид Ригуле-Роз. <em>Военният развой може да има опустошителни последствия за региона</em>. В най-малкото блокирания международен контекст каква полза има от продължаването на турските бомбардировки срещу Сирия? Според Жан Марку <em>Турция показва на международната общност, че вече не иска да остава сама, изправена пред една криза от международен машаб</em>.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>