Анкара показва мускули, но няма никакъв интерес да започне военен конфликт със своя съсед Сирия.
<p>Дори и да не е война, много прилича на това. От сряда турската армия бомбардира позиции на армията на Башар ал Асад, разположени на сирийска територия около граничния пост Тал ал Абияд.</p>
<p>Според сирийската Обсерватория за човешките права турските удари са стрували живота на трима сирийски войници. Те бяха разрешени в четвъртък от парламента в Анкара, където мнозинство имат умерените ислямисти от Партията на справедливостта и развитието. Враждебните действия започнаха в сряда, след като сирийските сили за сигурност подложиха на силен обстрел турското гранично селище Акчакале, убивайки петима цивилни: една майка и три от децата й, както и техен роднина.</p>
<p><em>Това е много тежък инцидент, който надхвърля границите</em>, избухна вицепремиерът Бешир Аталай. Несъмнено високопоставеният турски представител имаше предвид турския изстребител, свален през юни от сирийските противовъздушни батареи при неясни обстоятелства. Миналата събота саудитската телевизия „Ал Арабия” подхрани спекулацииите, като обяви, че двамата загинали пилоти всъщност са били екзекутирани по заповед на Башар ал Асад. В отговор, Анкара увеличи броя на войниците по границата си.</p>
<p><strong>Рязка промяна на Турция спрямо Сирия</strong></p>
<p><em>Инцидентът в сряда е първият, довел до смъртта на турски цивилни</em>, отбелязва Жан Марку, професор в Института по политически изследвания в Гренобъл. <em>Турция не може да си позволи да не реагира</em>, смята той.</p>
<p>Защо е това ожесточение на Сирия спрямо нейния съсед? Трябва да се знае, че допреди една година Анкара поддържаше с Дамаск истински братски отношения, илюстрация на политиката на „добросъседство”, развивавана от турския външен министър Ахмет Давутоглу. Но идилията скоро приключи. Репресията, провеждана от режима на Башар ал Асад, дори превърна Турция в един от най-яростните й противници.</p>
<p>С приемането на Сирийския национален съвет – главната коалиция на сирийската опозиция -, откриването на 13 бежански лагера на своя територия, където да бъдат подслонени 100-те хил. сирийци, Турция днес служи за тил на Свободната сирийска армия, която от лятото води „майката на всички битки” за Халеб. Според френския в. „Канар аншене” дезертиралите войници, въоръжени и финансирани от Катар и Саудитска Арабия, разполагали дори с тренировъчен лагер близо до град Адана, на 130 км. от сирийската граница. Бунтовниците били тренирани от американските, британските и дори френските служби.</p>
<p><strong>Бунтовнически тил</strong></p>
<p><em>Французите са там, за да направят подбор за Свободната сирийска армия, и така да се преборят с все по-разпросраняващите се джихадистки разклонения</em>, обяснява пред Point.fr добре информиран източник. <em>Разтревожени от все по-нарастващото влияние на Ал Кайда сред бунтовниците, американците натовариха турските тайни служби да управляват лагера</em>, твърди източникът.</p>
<p>Защо Анкара се замесва? Освен безкрайните репресии, водени по границите й – 31 хил. убити за година и половина -, Турция се оказва днес в капан, заложен от собствените й вътрешнополитически проблеми.</p>
<p>Ако Башар ал Асад концентрира всичките си усилия, за да поеме контрола над Халеб, той напълно е изоставил кюрдските райони в северната част на Сирия. За най-голямо удоволствие на войниците от Партията на демократичния съюз, въоръжена формация, близка до кюрдската Партия на труда (ПКК), която иска автономия на кюрдските райони в Турция. Дали е случайно, че оттогава Турция регистрира засилване на терористичните атаки на своя територия?</p>
<p><em>Кюрдският въпрос се оказва решаващ при сегашната криза</em>, смята Аличан Тайла, специалист по Турция в Института за международни и стратегически отношения. <em>Анкара иска на всяка цена да избегне обособяването в Сирия на кюрдски автономен район, по модела на иракски Кюрдистан</em>, добавя изследователят.</p>
<p><strong>Западът не иска да се намеси</strong></p>
<p>Какво ще струва на турската армия открит конфликт с нейния съсед? <em>Това е модерна и добре тренирана армия, защото е интегрирана в системата на НАТО</em>, обяснява Жан Марку. <em>Тя изглежда много по-ефективна в сравнение със сирийската армия, но въпреки че е съставена главно от новобранци, тя страда от много по-малък брой войници</em>.</p>
<p>Паралелно с ударите, Анкара разгърна усилията си в дипломатически план. В сряда вечерта тя свика спешно в Брюксел 28-те посланика в НАТО. В края на заседанието организацията призова сирийския режим да сложи край на очевидните си нарушения на международното право.</p>
<p>НАТО се произнесе по силата на член 4 от Договора на Северноатлантическия съюз, който предвижда провеждането на консултации в случай на сериозна заплаха спрямо един от нейните членове. Но Алиансът не спомена член 5, който предвижда клаузата за колективна отбрана в случай на нападение.</p>
<p><em>Въпросът се приема изключително сериозно от НАТО</em>, уверява обаче Давид Ригуле- Роз, изследовател във френския Институт за стратегически анализи. <em>Още повече, че той бележи разпространението на конфликта, от което толкова много се опасява международната общност</em>. Наистина, освен Турция, Ливан също понася от няколко месеца ударната вълна на сирийския конфликт. За разлика от ООН, западните страни вече не могат да се крият зад двойното руско-китайско вето.</p>
<p><em>Никой не иска открит конфликт</em>, подчертава Давид Ригуле-Роз. <em>Военният развой може да има опустошителни последствия за региона</em>. В най-малкото блокирания международен контекст каква полза има от продължаването на турските бомбардировки срещу Сирия? Според Жан Марку <em>Турция показва на международната общност, че вече не иска да остава сама, изправена пред една криза от международен машаб</em>.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>