Янева се прочу преди две години, когато беше избрана за председател на Софийския градски съд. Тогава стана ясно, че тя има нищожен ефективен стаж от четири години и нула управленски опит. Затова пък в краткото време, в което е работила, е издала повече разрешителни за подслушване, отколкото другите съдии, а освен това е гледала дело на фирма, с която е имала лични отношения.
<p>Съдебната власт май си има свой Пеевски. Така излиза от последното кариерно израстване на шефката на СГС Владимира Янева. Нейният възход следва една позната схема: колкото по-неприемлива става, толкова повече се издига.</p>
<p>Последната новина около Янева дойде преди броени дни, когато стана ясно, че тя е повишена в ранг на върховен съдия. На езика на съдебната система това повишение означава признание за неоспорими професионални качества.</p>
<p>Янева се прочу преди две години, когато беше избрана за председател на Софийския градски съд. Тогава стана ясно, че тя има нищожен ефективен стаж от четири години и нула управленски опит. Затова пък в краткото време, в което е работила, е издала повече разрешителни за подслушване, отколкото другите съдии, а освен това е гледала дело на фирма, с която е имала лични отношения.</p>
<p><strong> "Че какво му е лошо на подслушването?"</strong></p>
<p>Допълнението, че е семейна приятелка на тогавашния вътрешен министър Цветанов, само наля масло в огъня. Към момента на нейното назначение правителството на ГЕРБ вече беше произвело поредица от скандални изказвания в защита на подслушването. Премиерът Бойко Борисов беше задал риторичния въпрос „Че какво му е лошо на подслушването?", а медиите на Ирена Кръстева месец след месец налагаха подслушването като неизбежен атрибут на модерната политика.</p>
<p>Софийският градски съд е най-натовареното съдилище в страната. То разглежда и най-тежките дела. Неговият председател обаче беше избран от Висшия съдебен съвет без дебат по същество и при необяснимо фаворизиране на магистрат с оспорвана биография. Извън борда остана друг претендент за поста, отхвърлен без мотиви въпреки добрата си репутация и професионалните си постижения. Резултатът: изборът на Янева беше оспорван пред Върховния съд, а след това и в Страсбург. През лятото европейските съдии казаха, че ще разглеждат приоритетно делото за избора на Янева.</p>
<p>Висшият съдебен съвет взе решението за повишението на Янева с 16 гласа "за", трима "против" и четирима въздържали се.</p>
<p>Дори и да нямаше негативни доклади на Брюксел за неработещата съдебна система в България, историята с това назначение би била достатъчна илюстрация за кадровата немощ на магистратурата. Но докладите не просто са факт - те са основен факт. ЕС е загрижен заради неуспешните дела срещу организираната престъпност и корупцията - дела, които се гледат предимно от СГС.</p>
<p><strong> "Заслугите" на Янева</strong></p>
<p>Срещу Янева има твърде много възражения, а тя самата е с впечатляващо малко успехи, за да можем да си обясним цялото ѝ кариерно израстване. То е два пъти по-неясно и поради това, че Висшият съдебен съвет плаща висока цена за изтикването ѝ към върха - хем европейско недоверие, хем прогресираща загуба на авторитет вътре в страната.</p>
<p>Абсолютната диспропорция на професионалния принос спрямо професионалното признание е в основата и на едно по-съществено подозрение: след като заслугите не са видими, да не би да има скрити такива? И ако да, какви са те? Все въпроси, които възникнаха покрай шеметния възход на Пеевски и които съвсем доскоро не изглеждаха уместни по адрес на някой друг.</p>