- 10 Sep 2020
- 48
- 1
Страхът да не бъдеш изхвърлен от борда ражда конформно поведение. Поддаваш се на натиска на групата, приемаш доминиращи норми. Търсиш самоодобрение чрез приемането на нови оценки и посоки. Проявата на самоинициатива, опониране на доминиращия глас на групата се наказва – най-малкото с пренебрежение, а често и с изключване. Групата оформя твоето мнение и поведение. Ти приемаш за вярно и истинско всяко твърдение, морална оценка. Страхът от социална изолация те кара да приемаш образи и демонизации, в които не си вярвал. Нуждата от информация – да се ориентираш в случващото се, се превръща в необходимост.
<p>Процесът на убеждаване, че „ти си прав“ – а онзи е „заблуден“, задейства пропагандни ефекти – „истина, само истината, но не цялата“; усилване на страхове; рестарт на обществени тайни, които се израждат в тиражирани слухове, обслужващи егото на групата. Днес този, който не участва в протеста, е „пазител на статуквото“, а този, който го подкрепя – „платен от Сорос“.</p>
<p><strong>Държавата е окупирана от разказвачи на истории,</strong></p>
<p>които не признават другия разказ. Сцепление на „добро“ и „зло“, подобно на оста Вашингтон – Кремъл. Едните „работят“ за руснаците, другите за американците. А никой не осъзнава, че диригентите работят за себе си.</p>
<p>Неформалната институция на „другарския съд“ е феномен не само в общества на тоталната сила и власт (държава), но и в преломни моменти – на преход и обрати. Ситуации на промяна – когато се сменя властово статукво, когато има ясни искания за нови „правила на играта“… когато има ясно разделение на „ние и те“.</p>
<p>В управлението на ГЕРБ един социолог на Реформаторския блок защитаваше тезата, че в „държавата на Борисов“ социологически изследвания не могат да се правят, защото участниците в анкетите се страхуват да говорят – не искат да изказват мнение, макар и негласно.</p>
<p>Днес ситуацията е не по-различна – има</p>
<p><strong>страх от това публично да обявиш от кои си</strong></p>
<p>– от протестиращите или от мълчащите. От тези, които искат „нов морал в политиката“, или от другите, на които си им е добре при всяка власт.</p>
<p>Разделното време очертава групи на противопоставяне – „ранното мнозинство“ поема щафетата на мисионер, който налага и новите правила, морални оценки. „Будните“ се смятат за напредничави, смели, недоволни. Те се възприемат като „подбудители“ на промените. Сравняват ги с четници от Българското възраждане. Другите са „изоставащите“, тези, които не желаят резки промени. „Тях ги стрижат и това не им пречи“, твърдят будителите.</p>
<p>Но тук няма добри, няма лоши. Изглежда, че обществото не е разделяно от политици или диригенти на политически увертюри. Обществото само се разделя и това създава подчинение на статуквото. Едните искат „да пушат“, на другите им пречи пушенето. Едните приемат бежанците, другите ги виждат като потенциални терористи. Едните искат „оставка“, другите ги „плаши Борисов“.</p>
<p>Онзи ден една антикорупционна мярка в МВР – намерението да се местят полицаи от едно управление в друго, доведе до протест сред служителите на министерството. Протестиращите, вместо да приветстват тази мярка като линия на „новия морал“, я опаковаха в рамката: „И полицаите излизат на протест“. Това много прилича на онзи, който псува корупцията по пътищата, но вечер след работа „цака“ работодателя, като пълни туба с нафта от служебния камион.</p>
<p><strong>Наблюдава се отказ от диалог с другия (и не само на ниво „протест-власт“).</strong></p>
<p>Криеницата зад паравана на компютъра, хейтърската сила на „лайковете“ в социалната мрежа се превръщат в инструмент за осъждане</p>
<p>Наложило се е остро противопоставяне, което може да доведе до сблъсъци (същият социолог на Реформаторския блок нарече случващото се „студена война“!!!). Драматургията на конфликта разгръща серия от сюжетни линии. Живот „на контра“ – протест и окупация. Създава се ситуация на тревожно натрупване на напрежение – една искра („капка кръв“) може да доведе до непредсказуеми обрати, които да доведат до „победата“ на някоя от враждуващите групи.</p>
<p>Време е враждуващите да седнат да си говорят. Ама не политиците – а гражданите. Демокрацията е сложна форма на управление, в което се търси баланс в постигането на интереси. Доминирането на една група над останалите води до изкривяванията на тоталитарната държава. Егото на политиците не създава условия за излизане от тази ситуация.</p>
<p>Докато спорещите не потърсят диалог, ще доминира времето на конформиста, а той поддържа или статуквото, или „закученото положение“. Или както пее Жак Дютрон: „Има такива, които спорят, претендират, протестират, докато аз правя само едно – преобръщам си сакото с хастара навън, винаги откъм правилната страна“.</p>
