Великата октомврийска протестна мрежа

Великата октомврийска протестна мрежа
Доц. д-р Димка Гочева е преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава и изследва антична философия и реторика, история на философията и философия на образованието. Доктор по история на античната философия, дисертацията й е на тема „Телеологизмът във философията на Аристотел”. ГЛАСОВЕ публикува нейната шеговита "Хроника на протестите"
<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/лекция_в_272_аудитория2.jpg" alt="" /></p> <p>2. Лекция в 272-ра аудитория</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/пред_двора_на_СУ1.jpg" alt="" /></p> <p>3. Пред двора на университета</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/граждани_в_подкрепа_на_студентите.jpg" alt="" /></p> <p>4. Граждани в подкрепа на студентите</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/студентка.jpg" alt="" /></p> <p>5. Студентка охранява окупирана аудитория</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/докторант.jpg" alt="" /></p> <p>6. Докторант</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/на_стълбището_пред_Аулата.jpg" alt="" /></p> <p>7. На стълбището пред Аулата</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/щабът_на_протестиращите1.jpg" alt="" /></p> <p>8. Щабът на протестиращите</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/в_Деканата_на_ФФ.jpg" alt="" /></p> <p>9. В деканата на Философския факултет</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/студенти_на_Лъвов_мост.jpg" alt="" /></p> <p>10. Студенти на Лъвов мост</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/оставка.jpg" alt="" /></p> <p>11. Оставка!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/към_дома_на_враг_на_протеста.jpg" alt="" /></p> <p>12. Към дома на враг на протеста</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/в_Конституционния_съд.jpg" alt="" /></p> <p>13. В Конституционния съд</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/арест_на_правителството_на_Орешарски.jpg" alt="" /></p> <p>14. Арест на правителството на Орешарски</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/в_кабинета_на_Ректора.jpg" alt="" /></p> <p>15. В кабинета на ректора</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/за_повече_морал.jpg" alt="" /></p> <p>16. За повече морал</p> <p>"Хрониката" е по идея и подборка на Николай Гочев.</p> <p>&nbsp;</p> <p>http://dimkasdiary.blogspot.com/2013/11/blog-post_7.html</p>

Коментари

  • Митко

    08 Ное 2013 3:36ч.

    Авторката има въображението на ТИМ. Предпочитам младенческия порив (пък макар и наивен) пред старческото мъдруване на обръгнали мракобесници.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Митко

    08 Ное 2013 6:03ч.

    Митко, ти пък нямаш никакво въображение!!!Престани да предпочиташ, а почни да мислиш!!! Ама кретен като теб това го не може!!! Мракобесниците са идиотите като теб, катил нещастен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СВДрагунов

    08 Ное 2013 12:20ч.

    Браво,Митко - явно добре си ги/я жегнал.Комунягите,особено онези с ,,вътрешния комунизъм'' не понасят да им се противоречи...Но те са си болни от червен рак.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лопе де Вега

    08 Ное 2013 12:55ч.

    Браво! Най-после малко соц.реализъм! Примитивно, лъжливо и агресивно. Носталгия по комунизъма, по времето, когато можехме да протестираме само срещу Уолстрийт. Нито една истина не се вижда в тези картинки. Дори не е смешно. Само сцената в деканата на Философския факултет изглежда реалистична. С железния Феликс - към светлите върхове на комунистическата философия! Жалка работа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Лопе де Вега

    08 Ное 2013 13:26ч.

    Колкото и напориста да е пародията, не може да прикрие несравнимостта - между хора, заети с велики дела заради велика идея и днешните плужеци - лигави и безнравствени, които са герои само в очите на подобното им меркантилно и пошло обкръжение. Идеите на комунизма са били за добро на човечеството и много добро са донесли. А днешните "дейци" идеи нямат - те са съставени само от търбух и полови жлези. Жалки са...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кирил

    08 Ное 2013 13:55ч.

    Начинът за дискредитиране на цочовци, мочовци и барабочовци, който е избрала Димка е напълно погрешен и прави услуга тъкмо на хората, които я изхвърлиха брутално от собствената и Катедра.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • slu6atel

    08 Ное 2013 16:26ч.

    пошло

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ива В.

    08 Ное 2013 16:53ч.

    Супер е!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Димка до Кирил и форумците

    08 Ное 2013 17:45ч.

    Първо, Честит празник на небесното войнство и безплътните сили, които ни пазят! После, изобщо не става дума за дискредитиране, а за това, че окупирането на университетски сгради е част от арсенала на анархисти, терористи, екстремисти, маоисти и троцкисти навсякъде по света. Не може уж десни хора и християни да подкрепят такива революционно-анархистични методи. Много правилно са постъпили колегите от Богословски факултет - подкрепа за каузата по принцип, но не и за средството окупация. Защото девизът на анархистите е: "Без Бог, без господар!" Не може да си хем анархист, хем християнин, хем да разпространяваш в публичното пространство идеологията, че има едно качествено човешко малцинство от Uebermenschen и едно голямо множество от безкачествени Untermenschen. Това е чист фашизъм. И тези млади хора,окупаторите, чиито души са натровени от агресията по улиците и площадите, и от абсурдния идеологически коктейл, с който ги упойва елитът на ФФ, всъщност са тяхна жертва. Защото не е виновен изкушеният, а е много по-виновен изкушаващият. Без никаква подготовка, с едно тъпо агресивно лого, с едно обидно за милиони хора "ние сме ранобудни, а вие приспани", те окупираха университет. Не става промяна към добро така. Така се стига само до хаос, анархия и фашизация на обществото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кирил

    08 Ное 2013 19:24ч.

    \"Не може да си хем анархист, хем християнин, хем да разпространяваш в публичното пространство идеологията, че има едно качествено човешко малцинство от Uebermenschen и едно голямо множество от безкачествени Untermenschen. Това е чист фашизъм. И тези млади хора,окупаторите, чиито души са натровени от агресията по улиците и площадите, и от абсурдния идеологически коктейл, с който ги упойва елитът на ФФ, всъщност са тяхна жертва. Защото не е виновен изкушеният, а е много по-виновен изкушаващият\".\r\n \r\nДобре написано.С малката корекция, че не е фашизъм, а нацизъм от немски тип. (В италианският фашизъм няма расова малцинствена привилигированост). Защо тогава, доцент Гичева, използвате символиката на болшевизма, който е абсолютно винаги против всяка форма на елитарност, расизъм, привилигирована малцинственост, а не използвате артефактите на националсоциализма? Да покажем на хората пряката връзка между антидемократичната расистка същност на подстрекателите от ФФ (цочовци, мочовци и барабочовци) и нацизъма? Това ще ги компрометира на едно по-високо ниво - посолствата. Инак, браво за куража на доц. Гичева. \r\nЦочовци, мочовци и барабочовци не могат да бъдат десни по определение - това са провиницални момчета с комсомолско и комунистическо членство, със зависимости от гладно битие в Студентския град, хайде холан! Начинът, по който подтрекават и развращават студентите и амбициите им да са до пропаднали лидери като Костов обаче показва пълната им неувереност в научното им битие. Чувството, че са си изживели живота напусто, или че са ги прецакали. Защото аз не виждам друго зад бесовството им.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кирил

    08 Ное 2013 19:32ч.

    Нацизъма да се чете нацизма. Що се отнася до това да не компрометираме подобни подстрекателски действия, а само гнусливо да ги клеймим от морално академични позиции, то в политиката това е напълно изгубена кауза. Срещу бесовете се използва даже и меч. Архангел Михаил не зная да го иконописват с академична тога, меч държи Архангелът!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 3NDUA9

    08 Ное 2013 20:03ч.

    В италианския фашизъм няма расова малцинствена привилегированост,\r\nпишете Кирил - с това не съм напълно съгласна.\r\nА разказът по картинки се появи вчера с тези епични съветски платна, повечето от които са от 30-те години на ХХ век, защото вчера беше 7 ноември. Това беше дата като за такава подигравка. Надявам се, че освен че първоначално ще обиди студентите, може и да им помогне да се ориентират в действителността, защото някои от тях, особено двамата докторанти от ИФ, които непрекъснато лансират по медиите, си мислят,че сега е 1876 г., че живеем в провинция Румелия, която е част от Османската империя и че те са четници на Ботев или Бенковски...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дръндер до Димка и форумците

    08 Ное 2013 20:38ч.

    Значи окупацията е форма на протест характерна само за анархисти и прочее? Ти вероятно живееш в свой измислен свят? виж тук:http://www.priziv.org/sviat/okupatciia-na-belgradskiia-universitet-priziv-za-mezhdunarodna-podkrepa И да не кажеш, че само на балканите може да се случи изпиши това:occupation of university в Google. Не се изказвай неподготвена, защото когато лепиш етикети, трябва да внимаваш, това да не се обърне срещу теб! А малоумната подборка от картини е меко казано идиотка! Буквално прави това което иска властта да дискредитира протеста! А вие госпожа помагате успешно в това дело!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • откъс от предговора към книгата ми \

    08 Ное 2013 22:07ч.

    Добре е известно, че университетите и образователните институции през вековете са играли множество различни, понякога противоречиви роли спрямо извънуниверситетските общности: не само образователно-просветителски или обучително-информационни, но и ценностно-светогледни, политическо-революционни, националистично-просветителски, национално-освободителни, политическо-идеологически, религиозно-мисионерски и/или религиозно-полемични, расово-сегрегационни, антирасистки. Но каква точно би могла да бъде ролята на университетите в обществата в преход? За какво? Как точно университетите могат да трансформират обществото? В какво?\r\n*\r\n Работата по проект за \"Ролята на университетите за трансформирането на обществото\" през 2002 г. ми даде възможност да се срещна на няколко пъти в ЦЕУ в Будапеща с десетки колеги от всички бивши социалистически страни в Централна и Източна Европа и от всички бивши съветски републики, повечето от които сега вече са независими държави. Имаше и няколко много симпатични колеги от Индия и Пакистан... По темата за ролята на университетите през 2002 г. проекти разработваха и други колеги - Кармо Крос от Естония, Надя Федотова и Олег Кармадонов от Русия, и Сънандан Рой Чаудхари от Индия. Наш академично-изследователски консултант и рецензент беше Волдемар Томуск от Програмата за подкрепа на висшето образование (Higher Education Support Program HESP).\r\n С всички тях имахме прекрасната възможност да се включим в големия колективен проект “Ролята на университетите за трансформирането на обществото”. Той бе осъществен съвместно от Институт “Отворено общество” - Будапеща, от Центъра за изследване и информация за висшето образование към Отворения Университет в Лондон и Асоциацията на университетите от Обединеното кралство към Лондонския университет. В този голям международен проект под една или друга форма – като автори на текстове, координатори и дискусанти-рецензенти на представяните текстове – се включиха над 30 души от България, Естония, Русия, Белорус, Индия, Франция, Великобритания, САЩ, Канада, Австрия, Сенегал, Нигерия, Южна Африка, Бразилия, Мексико.\r\n С тях поддържахме оживена кореспонденция и два пъти дискутирахме на живо различните исторически, политически и обществени ситуации, в които университети могат да играят значима социална роля. \r\n Някои от нас опитаха да направят цялостна оценка на университетските институции в своите страни. Симон Шварцман описа какво според него става в икономически и социално поляризираната Бразилия в условията на драстично изоставане на темповете на икономически растеж. Силви Диду-Опети представи опитите за обновление и модернизация на университетската система в Мексико след над 70-годишно управление на една партия там. Алекс Гбойега и Инка Атойеби описаха богатата университетска традиция, започваща още от средата на ХІХ век в Нигерия и неизбежно колониално-копираща всичко от британския модел, както и проблемите на постколониалното развитие на страната през последните 40 години.Тивън Реди и Салийм Бадат писаха и говориха на двете ни съвместни конференции за ставащото в Южноафриканската република, която едва от десет години има своята демократична конституция и гарантира равноправието на своите граждани във всички сфери на живота след столетия робска експлоатация на едни човешки същества от други. Омар Сугу и Бубакар Ниане представиха висшето образование в Сенегал, което също датира от средата на ХІХ век, но разбира се е следвало изцяло френския модел, както и тенденциите, които сега се разгръщат там. Анна-Мария Тотоманова ( с подкрепата на Фондация “Отворено общество” - София) написа информативен текст, в който представи чрез богат фактологичен материал как са се променили нашите университети в годините на прехода у нас. \r\n Други колеги, най-често преподаватели от нови частни университети в бившите социалистически страни, се занимаваха с институционална самооценка на ролята на своите институции в конкурентната среда на доминиращо държавно висше образование. Людмил Георгиев представи ролята на Новия Български университет у нас като образец за либерално образование и предприемачески университет със съвършено нов тип мениджмънт, създаващ в студентите си нова образователна и социална култура. Сходна беше оценката и на Владимир Дунаев за Европейския Хуманитарен Институт в Минск, вършещ едва ли не чудеса в една консервирана и затворена социална система. Като катализатор на значими образователно-социални процеси бе представено Московското висше училище за социални и икономически изследвания от Екатерина Горбунова. Според мен най-добре от всички изследователи свърши своята работа Мадлийн Рийвс. Нейният текст бе изключително интересен, много добре концептуално обмислен и с много подробности за ролята на Американския университет в Киргизстан в политическите и социалните процеси, случващи се в републиките в Централна Азия. \r\n Кармо Кроос описа университетската общност в Естония и нейното мъчително-хаотично еманципиране от постсъветското и постсоциалистическото наследство. Надя Федотова очерта какво прави, но и какво не прави Московският държавен институт за международни отношения (МГИМО) в усилието да се модернизира руското общество и да стане адекватно и конкурентноспособно в глобализирания свят. Сънандан Рой Чаудхари не само описа ролята на университетите за постколониалното изграждане и укрепване на Индия, но дори и се опита да направи паралели между индийското национално и антиколониално университетско движение през първата половина на ХІХ век и процесите на формирането на анти-комунистическа, но и националистическа университетска опозиция в Словения и Полша през 80-те години пак на миналия век. Олег Кармадонов очерта сложния контекст, в който се самотрансформира Иркутският университет, а аз представих своите размишления в текста “Преход и преобразуване ( в очите на една скептична университетска преподавателка)”.\r\n Всички тези текстове бяха публикувани в Интернет-страницата на Центъра за изследване и информация за висшето образование ( Center for Higher Education Research and Information: www.open.ac.uk/cheri) през април 2003 г., както и на нашите лични уеб-сайтове http://www.policy.hu/ipf/fel-web/2002list.html. \r\n Финалната конференция по проекта се проведе през октомври 2003 г. в Махалиесберг в Южна Африка. Тогава като дискусанти на всички окончателни текстове се включиха Ян Льобо и Джон Бренан от Центъра за изследване и информация за висшето образование, Свава Бярнасон от Асоциацията на университетите на Обединеното кралство, Рет Боулин – директор на Програмата за подпомагане на висшето образование в Институт “Отворено общество” и ЦЕУ – Будапеща, Ебрима Сал от Изследователския център за висше образование в Упсала, Швеция и Йохен Фрийд от университета в Залцбург.\r\n Дори изброяването на имената, университетите и страните, от които произлизат, но и на различните места, в които работят всички тези колеги, дава представа за огромния мащаб на този проект. Специфичният национален, исторически и политически контекст, в който се ситуира една университетска институция предопределя много от възможните й роли. Друг въпрос е дали тези възможни роли са се актуализирали и в каква форма. В прехода от расистки апартейд към равноправно общество и в прехода от социализъм към демокрация има много прилики, но и много разлики. В прехода от латиноамерикански тип, който много често е бил използван като модел на “прехода” изобщо, доминира прехождането от военна диктатура или продължително еднопартийно управление към плуралистична многопартийна система. В прехода от колониална зависимост към желаното бързо независимо постколониално развитие има съвършено други национални и обществени приоритети.\r\n Някои от възможните обобщения и изводи, които могат да бъдат направени в този толкова богат, разнообразен и противоречив контекст на университети от Европа, Азия, Латинска Америка и Африка, бяха направени в един обзорен синтезиращ доклад, направен от Ян Льобо, Роджър Кинг и Джон Бренан в самия край на декември 2004 г. В началото на 2005 техният текст The Role of Universities in the Transformation of Societies. An International Research Project. Synthesis Report се появи и в Интернет-страницата на Центъра за изследване и информация за висшето образование...Онова, което се вижда днес от Мексико и Бразилия до Киргизстан и Индия, е натискът върху университетите, на който те не рядко отговарят с голяма съпротива, да рационализират максимално всичко ставащо в тях, да се прагматизират, да се ориентират към високо ефективни в икономическо отношение специалности и към развитието на точните и приложни науки, свързани с най-важните технологии. Днес повече от всякога университетите (ще са принудени да) определят като своя най-важна роля създаването на ново знание.\r\n *\r\nАко от ХVІ век досега някои университети са формулирали като своя най-важна извънуниверситетска задача утвърждаването на националната и културната идентичност, днес вече става друго. Добрите университети трябва да развиват индивидуалните способности и качества на своите студенти, да дават простор на творческата и изследователската енергия на преподавателите, както и да въвеждат такива колективни процедури в самоуправлението си, чрез които несъмнено да се култивират общи демократични практики. \r\n\r\n\r\n\r\n

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Димка Гочева

    08 Ное 2013 22:21ч.

    Цитирам т.нар. \\\"Дръндер\\\":\\r\\n\\r\\n\\\"Значи окупацията е форма на протест характерна само за анархисти и прочее? Ти вероятно живееш в свой измислен свят? И да не кажеш, че само на балканите може да се случи изпиши това. Не се изказвай неподготвена, защото когато лепиш етикети, трябва да внимаваш, това да не се обърне срещу теб! А малоумната подборка от картини е меко казано идиотка!\\\"\\r\\n\\r\\nКрай на цитата.\\r\\nТака, на \\\"ти\\\", говори само един анархист с университетска преподавателка, която доста се е готвила по темите за университета и обществото,и университета и политиката. Заради това си позволих да се самоцитирам. Работила съм с колеги от всички континенти по тази тема две години. А по други университетски теми отделно.\\r\\nВъв всички изброени по-горе страни е имало студентски окупации и почти винаги накрая е ставало ясно, че това е едно отчаяно, анархистично действие. В малко случаи то е било оправдано или единствено възможното, позволимо действие.\\r\\n\\r\\nОкупацията може да бъде разбрана само когато има хунта - като е било в университета в Сантяго, или в Атинската политехника през 1973 г.\\r\\n\\r\\n***\\r\\nА що се отнася до дискредитирането на протеста, той сам се е дискредитирал отдавна.\\r\\nВсе пак сега не е 1876 г., страната не се нарича Румелия и не е част от Османската империя, а от НАТО и Европейския съюз.\\r\\n\\r\\nНякой е излъгал окупаторите, че ще станат героите на протеста, но измамата ще остане за тях, а щетите и пораженията върху Университета и цялото общество ще бъдат лекувани дълго. Уви!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    08 Ное 2013 22:27ч.

    Тук някои защитават Октомврийската революция, други я заклеймяват. А нещата са съвсем прости - авторката прави комичен паралел между нея и протестите у нас. Както се знае, хората са се борили за едно, а са получили друго. А с помощта на изкуството им се обяснява, че това не е така. Да ви напомня на репортажите по телевизиите?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Дръндер

    08 Ное 2013 23:25ч.

    Господине, една дискусия трябва да се води учтиво. Забелязвам, че тази част от възпитанието Ви явно е пропусната. Подборката на картините от Г-жа Гочева е изключително точна. Протестът е дискредитиран поради съвсем други причини, коренящи се в самата му същност. Ако желаете, можем да поговорим за това, но с друг тон.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Д. Желязков

    11 Ное 2013 2:33ч.

    Ехо, опитайте се да бъдете на моралното равнище на доц. Гочева с имената си!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дени Каменов

    12 Ное 2013 16:43ч.

    Не мисля че аналогията е сполучлива. Дори я смятам за неуместна. Още е рано пък да се иронизира протестът на студентите. Всяко действие за морал в политиката трябва да се подкрепя, особено когато е плод на младите и неопетнени хора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи