Великата октомврийска протестна мрежа

Авторката има въображението на ТИМ. Предпочитам младенческия порив (пък макар и наивен) пред старческото мъдруване на обръгнали мракобесници.
Митко, ти пък нямаш никакво въображение!!!Престани да предпочиташ, а почни да мислиш!!! Ама кретен като теб това го не може!!! Мракобесниците са идиотите като теб, катил нещастен.
Браво,Митко - явно добре си ги/я жегнал.Комунягите,особено онези с ,,вътрешния комунизъм'' не понасят да им се противоречи...Но те са си болни от червен рак.
Браво! Най-после малко соц.реализъм! Примитивно, лъжливо и агресивно. Носталгия по комунизъма, по времето, когато можехме да протестираме само срещу Уолстрийт. Нито една истина не се вижда в тези картинки. Дори не е смешно. Само сцената в деканата на Философския факултет изглежда реалистична. С железния Феликс - към светлите върхове на комунистическата философия! Жалка работа.
Колкото и напориста да е пародията, не може да прикрие несравнимостта - между хора, заети с велики дела заради велика идея и днешните плужеци - лигави и безнравствени, които са герои само в очите на подобното им меркантилно и пошло обкръжение. Идеите на комунизма са били за добро на човечеството и много добро са донесли. А днешните "дейци" идеи нямат - те са съставени само от търбух и полови жлези. Жалки са...
Начинът за дискредитиране на цочовци, мочовци и барабочовци, който е избрала Димка е напълно погрешен и прави услуга тъкмо на хората, които я изхвърлиха брутално от собствената и Катедра.
Първо, Честит празник на небесното войнство и безплътните сили, които ни пазят! После, изобщо не става дума за дискредитиране, а за това, че окупирането на университетски сгради е част от арсенала на анархисти, терористи, екстремисти, маоисти и троцкисти навсякъде по света. Не може уж десни хора и християни да подкрепят такива революционно-анархистични методи. Много правилно са постъпили колегите от Богословски факултет - подкрепа за каузата по принцип, но не и за средството окупация. Защото девизът на анархистите е: "Без Бог, без господар!" Не може да си хем анархист, хем християнин, хем да разпространяваш в публичното пространство идеологията, че има едно качествено човешко малцинство от Uebermenschen и едно голямо множество от безкачествени Untermenschen. Това е чист фашизъм. И тези млади хора,окупаторите, чиито души са натровени от агресията по улиците и площадите, и от абсурдния идеологически коктейл, с който ги упойва елитът на ФФ, всъщност са тяхна жертва. Защото не е виновен изкушеният, а е много по-виновен изкушаващият. Без никаква подготовка, с едно тъпо агресивно лого, с едно обидно за милиони хора "ние сме ранобудни, а вие приспани", те окупираха университет. Не става промяна към добро така. Така се стига само до хаос, анархия и фашизация на обществото.
\"Не може да си хем анархист, хем християнин, хем да разпространяваш в публичното пространство идеологията, че има едно качествено човешко малцинство от Uebermenschen и едно голямо множество от безкачествени Untermenschen. Това е чист фашизъм. И тези млади хора,окупаторите, чиито души са натровени от агресията по улиците и площадите, и от абсурдния идеологически коктейл, с който ги упойва елитът на ФФ, всъщност са тяхна жертва. Защото не е виновен изкушеният, а е много по-виновен изкушаващият\".\r\n \r\nДобре написано.С малката корекция, че не е фашизъм, а нацизъм от немски тип. (В италианският фашизъм няма расова малцинствена привилигированост). Защо тогава, доцент Гичева, използвате символиката на болшевизма, който е абсолютно винаги против всяка форма на елитарност, расизъм, привилигирована малцинственост, а не използвате артефактите на националсоциализма? Да покажем на хората пряката връзка между антидемократичната расистка същност на подстрекателите от ФФ (цочовци, мочовци и барабочовци) и нацизъма? Това ще ги компрометира на едно по-високо ниво - посолствата. Инак, браво за куража на доц. Гичева. \r\nЦочовци, мочовци и барабочовци не могат да бъдат десни по определение - това са провиницални момчета с комсомолско и комунистическо членство, със зависимости от гладно битие в Студентския град, хайде холан! Начинът, по който подтрекават и развращават студентите и амбициите им да са до пропаднали лидери като Костов обаче показва пълната им неувереност в научното им битие. Чувството, че са си изживели живота напусто, или че са ги прецакали. Защото аз не виждам друго зад бесовството им.
Нацизъма да се чете нацизма. Що се отнася до това да не компрометираме подобни подстрекателски действия, а само гнусливо да ги клеймим от морално академични позиции, то в политиката това е напълно изгубена кауза. Срещу бесовете се използва даже и меч. Архангел Михаил не зная да го иконописват с академична тога, меч държи Архангелът!
В италианския фашизъм няма расова малцинствена привилегированост,\r\nпишете Кирил - с това не съм напълно съгласна.\r\nА разказът по картинки се появи вчера с тези епични съветски платна, повечето от които са от 30-те години на ХХ век, защото вчера беше 7 ноември. Това беше дата като за такава подигравка. Надявам се, че освен че първоначално ще обиди студентите, може и да им помогне да се ориентират в действителността, защото някои от тях, особено двамата докторанти от ИФ, които непрекъснато лансират по медиите, си мислят,че сега е 1876 г., че живеем в провинция Румелия, която е част от Османската империя и че те са четници на Ботев или Бенковски...
Значи окупацията е форма на протест характерна само за анархисти и прочее? Ти вероятно живееш в свой измислен свят? виж тук:http://www.priziv.org/sviat/okupatciia-na-belgradskiia-universitet-priziv-za-mezhdunarodna-podkrepa И да не кажеш, че само на балканите може да се случи изпиши това:occupation of university в Google. Не се изказвай неподготвена, защото когато лепиш етикети, трябва да внимаваш, това да не се обърне срещу теб! А малоумната подборка от картини е меко казано идиотка! Буквално прави това което иска властта да дискредитира протеста! А вие госпожа помагате успешно в това дело!
Добре е известно, че университетите и образователните институции през вековете са играли множество различни, понякога противоречиви роли спрямо извънуниверситетските общности: не само образователно-просветителски или обучително-информационни, но и ценностно-светогледни, политическо-революционни, националистично-просветителски, национално-освободителни, политическо-идеологически, религиозно-мисионерски и/или религиозно-полемични, расово-сегрегационни, антирасистки. Но каква точно би могла да бъде ролята на университетите в обществата в преход? За какво? Как точно университетите могат да трансформират обществото? В какво?\r\n*\r\n Работата по проект за \"Ролята на университетите за трансформирането на обществото\" през 2002 г. ми даде възможност да се срещна на няколко пъти в ЦЕУ в Будапеща с десетки колеги от всички бивши социалистически страни в Централна и Източна Европа и от всички бивши съветски републики, повечето от които сега вече са независими държави. Имаше и няколко много симпатични колеги от Индия и Пакистан... По темата за ролята на университетите през 2002 г. проекти разработваха и други колеги - Кармо Крос от Естония, Надя Федотова и Олег Кармадонов от Русия, и Сънандан Рой Чаудхари от Индия. Наш академично-изследователски консултант и рецензент беше Волдемар Томуск от Програмата за подкрепа на висшето образование (Higher Education Support Program HESP).\r\n С всички тях имахме прекрасната възможност да се включим в големия колективен проект “Ролята на университетите за трансформирането на обществото”. Той бе осъществен съвместно от Институт “Отворено общество” - Будапеща, от Центъра за изследване и информация за висшето образование към Отворения Университет в Лондон и Асоциацията на университетите от Обединеното кралство към Лондонския университет. В този голям международен проект под една или друга форма – като автори на текстове, координатори и дискусанти-рецензенти на представяните текстове – се включиха над 30 души от България, Естония, Русия, Белорус, Индия, Франция, Великобритания, САЩ, Канада, Австрия, Сенегал, Нигерия, Южна Африка, Бразилия, Мексико.\r\n С тях поддържахме оживена кореспонденция и два пъти дискутирахме на живо различните исторически, политически и обществени ситуации, в които университети могат да играят значима социална роля. \r\n Някои от нас опитаха да направят цялостна оценка на университетските институции в своите страни. Симон Шварцман описа какво според него става в икономически и социално поляризираната Бразилия в условията на драстично изоставане на темповете на икономически растеж. Силви Диду-Опети представи опитите за обновление и модернизация на университетската система в Мексико след над 70-годишно управление на една партия там. Алекс Гбойега и Инка Атойеби описаха богатата университетска традиция, започваща още от средата на ХІХ век в Нигерия и неизбежно колониално-копираща всичко от британския модел, както и проблемите на постколониалното развитие на страната през последните 40 години.Тивън Реди и Салийм Бадат писаха и говориха на двете ни съвместни конференции за ставащото в Южноафриканската република, която едва от десет години има своята демократична конституция и гарантира равноправието на своите граждани във всички сфери на живота след столетия робска експлоатация на едни човешки същества от други. Омар Сугу и Бубакар Ниане представиха висшето образование в Сенегал, което също датира от средата на ХІХ век, но разбира се е следвало изцяло френския модел, както и тенденциите, които сега се разгръщат там. Анна-Мария Тотоманова ( с подкрепата на Фондация “Отворено общество” - София) написа информативен текст, в който представи чрез богат фактологичен материал как са се променили нашите университети в годините на прехода у нас. \r\n Други колеги, най-често преподаватели от нови частни университети в бившите социалистически страни, се занимаваха с институционална самооценка на ролята на своите институции в конкурентната среда на доминиращо държавно висше образование. Людмил Георгиев представи ролята на Новия Български университет у нас като образец за либерално образование и предприемачески университет със съвършено нов тип мениджмънт, създаващ в студентите си нова образователна и социална култура. Сходна беше оценката и на Владимир Дунаев за Европейския Хуманитарен Институт в Минск, вършещ едва ли не чудеса в една консервирана и затворена социална система. Като катализатор на значими образователно-социални процеси бе представено Московското висше училище за социални и икономически изследвания от Екатерина Горбунова. Според мен най-добре от всички изследователи свърши своята работа Мадлийн Рийвс. Нейният текст бе изключително интересен, много добре концептуално обмислен и с много подробности за ролята на Американския университет в Киргизстан в политическите и социалните процеси, случващи се в републиките в Централна Азия. \r\n Кармо Кроос описа университетската общност в Естония и нейното мъчително-хаотично еманципиране от постсъветското и постсоциалистическото наследство. Надя Федотова очерта какво прави, но и какво не прави Московският държавен институт за международни отношения (МГИМО) в усилието да се модернизира руското общество и да стане адекватно и конкурентноспособно в глобализирания свят. Сънандан Рой Чаудхари не само описа ролята на университетите за постколониалното изграждане и укрепване на Индия, но дори и се опита да направи паралели между индийското национално и антиколониално университетско движение през първата половина на ХІХ век и процесите на формирането на анти-комунистическа, но и националистическа университетска опозиция в Словения и Полша през 80-те години пак на миналия век. Олег Кармадонов очерта сложния контекст, в който се самотрансформира Иркутският университет, а аз представих своите размишления в текста “Преход и преобразуване ( в очите на една скептична университетска преподавателка)”.\r\n Всички тези текстове бяха публикувани в Интернет-страницата на Центъра за изследване и информация за висшето образование ( Center for Higher Education Research and Information: www.open.ac.uk/cheri) през април 2003 г., както и на нашите лични уеб-сайтове http://www.policy.hu/ipf/fel-web/2002list.html. \r\n Финалната конференция по проекта се проведе през октомври 2003 г. в Махалиесберг в Южна Африка. Тогава като дискусанти на всички окончателни текстове се включиха Ян Льобо и Джон Бренан от Центъра за изследване и информация за висшето образование, Свава Бярнасон от Асоциацията на университетите на Обединеното кралство, Рет Боулин – директор на Програмата за подпомагане на висшето образование в Институт “Отворено общество” и ЦЕУ – Будапеща, Ебрима Сал от Изследователския център за висше образование в Упсала, Швеция и Йохен Фрийд от университета в Залцбург.\r\n Дори изброяването на имената, университетите и страните, от които произлизат, но и на различните места, в които работят всички тези колеги, дава представа за огромния мащаб на този проект. Специфичният национален, исторически и политически контекст, в който се ситуира една университетска институция предопределя много от възможните й роли. Друг въпрос е дали тези възможни роли са се актуализирали и в каква форма. В прехода от расистки апартейд към равноправно общество и в прехода от социализъм към демокрация има много прилики, но и много разлики. В прехода от латиноамерикански тип, който много често е бил използван като модел на “прехода” изобщо, доминира прехождането от военна диктатура или продължително еднопартийно управление към плуралистична многопартийна система. В прехода от колониална зависимост към желаното бързо независимо постколониално развитие има съвършено други национални и обществени приоритети.\r\n Някои от възможните обобщения и изводи, които могат да бъдат направени в този толкова богат, разнообразен и противоречив контекст на университети от Европа, Азия, Латинска Америка и Африка, бяха направени в един обзорен синтезиращ доклад, направен от Ян Льобо, Роджър Кинг и Джон Бренан в самия край на декември 2004 г. В началото на 2005 техният текст The Role of Universities in the Transformation of Societies. An International Research Project. Synthesis Report се появи и в Интернет-страницата на Центъра за изследване и информация за висшето образование...Онова, което се вижда днес от Мексико и Бразилия до Киргизстан и Индия, е натискът върху университетите, на който те не рядко отговарят с голяма съпротива, да рационализират максимално всичко ставащо в тях, да се прагматизират, да се ориентират към високо ефективни в икономическо отношение специалности и към развитието на точните и приложни науки, свързани с най-важните технологии. Днес повече от всякога университетите (ще са принудени да) определят като своя най-важна роля създаването на ново знание.\r\n *\r\nАко от ХVІ век досега някои университети са формулирали като своя най-важна извънуниверситетска задача утвърждаването на националната и културната идентичност, днес вече става друго. Добрите университети трябва да развиват индивидуалните способности и качества на своите студенти, да дават простор на творческата и изследователската енергия на преподавателите, както и да въвеждат такива колективни процедури в самоуправлението си, чрез които несъмнено да се култивират общи демократични практики. \r\n\r\n\r\n\r\n
Цитирам т.нар. \\\"Дръндер\\\":\\r\\n\\r\\n\\\"Значи окупацията е форма на протест характерна само за анархисти и прочее? Ти вероятно живееш в свой измислен свят? И да не кажеш, че само на балканите може да се случи изпиши това. Не се изказвай неподготвена, защото когато лепиш етикети, трябва да внимаваш, това да не се обърне срещу теб! А малоумната подборка от картини е меко казано идиотка!\\\"\\r\\n\\r\\nКрай на цитата.\\r\\nТака, на \\\"ти\\\", говори само един анархист с университетска преподавателка, която доста се е готвила по темите за университета и обществото,и университета и политиката. Заради това си позволих да се самоцитирам. Работила съм с колеги от всички континенти по тази тема две години. А по други университетски теми отделно.\\r\\nВъв всички изброени по-горе страни е имало студентски окупации и почти винаги накрая е ставало ясно, че това е едно отчаяно, анархистично действие. В малко случаи то е било оправдано или единствено възможното, позволимо действие.\\r\\n\\r\\nОкупацията може да бъде разбрана само когато има хунта - като е било в университета в Сантяго, или в Атинската политехника през 1973 г.\\r\\n\\r\\n***\\r\\nА що се отнася до дискредитирането на протеста, той сам се е дискредитирал отдавна.\\r\\nВсе пак сега не е 1876 г., страната не се нарича Румелия и не е част от Османската империя, а от НАТО и Европейския съюз.\\r\\n\\r\\nНякой е излъгал окупаторите, че ще станат героите на протеста, но измамата ще остане за тях, а щетите и пораженията върху Университета и цялото общество ще бъдат лекувани дълго. Уви!
Тук някои защитават Октомврийската революция, други я заклеймяват. А нещата са съвсем прости - авторката прави комичен паралел между нея и протестите у нас. Както се знае, хората са се борили за едно, а са получили друго. А с помощта на изкуството им се обяснява, че това не е така. Да ви напомня на репортажите по телевизиите?
Господине, една дискусия трябва да се води учтиво. Забелязвам, че тази част от възпитанието Ви явно е пропусната. Подборката на картините от Г-жа Гочева е изключително точна. Протестът е дискредитиран поради съвсем други причини, коренящи се в самата му същност. Ако желаете, можем да поговорим за това, но с друг тон.
Ехо, опитайте се да бъдете на моралното равнище на доц. Гочева с имената си!
Не мисля че аналогията е сполучлива. Дори я смятам за неуместна. Още е рано пък да се иронизира протестът на студентите. Всяко действие за морал в политиката трябва да се подкрепя, особено когато е плод на младите и неопетнени хора.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД