В общество, доминирано от богатството, парите ще купят властта

<p>Самият Пикети вижда икономиката като &ldquo;поддисциплина на социалните науки, наред с историята, социологията, антропологията и политическата наука&rdquo;.&nbsp;</p> <p>Резултатът е труд от огромен исторически обхват, базиран на обстойно изследване на фактите и пропит с литературни препратки на нормативно и политическо ниво.&nbsp;</p> <p>Пикети отрича теоретизирането, когато не е базирано на проверени факти и информация. Той също така настоява, че практикуващите социални науки &ldquo;трябва да правят избори и да заемат позиция по отношение на специфични институции и политики, независимо дали се отнасят за държавата, данъчната система или публичния дълг&rdquo;.&nbsp;</p> <p>Второ, книгата е базирана на 15-годишна програма с емпирични изследвания в сътрудничество с други учени.&nbsp;</p> <p>В резултат тя променя всичко, която знаем за еволюцията на приходите и благосъстоянието, &bdquo;което той нарича капитал&rdquo;, в последните 3 века в страните с висок приход. Това я прави увлекателно четиво в политическата, социалната и икономическата история.</p> <p>Сред уроците на книгата е, че няма генерална тенденция към глобално изравняване на икономическата несправедливост.</p> <p>Друг извод е, че относително високото ниво на равенство, което се наблюдава след Втората световна война, е отчасти плод на целенасочена политика, по-точно прогресивни данъци, но е в дори по-голяма степен плод на унищожението на наследствените богатства, особено в Европа, между 1914 и 1945.&nbsp;</p> <p>Следващото заключение е, че в момента бавно пресъздаваме патримониалния капитализъм, базиран на наследствените блага, властвал в света до края на ХIХ век.</p> <p>Някои оспорват, че увеличаването на човешкия капитал ще намали икономическата важност на другите видове капитал. Но, отбелязва Пикети, &ldquo;не-човешкият капитал&rdquo; изглежда също толкова незаменим в ХХI век, колкото е бил през ХVIII-ХIХ век.</p> <p>Други твърдят, че класовата борба е отстъпила място на борбата между поколенията. Но неравенството между представителите на поколенията си остава много по-голямо от това между поколенията.&nbsp;</p> <p>Други предлагат идеята, че междупоколенческата мобилност отнема от важността на неравенството на доходите, особено в САЩ.&nbsp;</p> <p>Това също е неправилно - растежът в неравенството на доходите в САЩ в последните десетилетия си остава равномерен, независимо колко назад се връщаме. Хора, незавършили гимназия, рядко стават президенти на &bdquo;Дженеръл Електрик&rdquo;.</p> <p>Важно откритие е , че съотношението на богатството към доходите в Европа отново е по-високо от САЩ, особено във Франция и Англия.&nbsp;</p> <p>Струва си да се отбележи и голямото скорошно покачване в приходите на горния един процент в англоговорящите страни (най-вече,САЩ) от 1980-те.&nbsp;</p> <p>Може би най-необичайната статистика показва, че &ldquo;най-богатият 1% е получил 60% от покачването в щатските приходи между 1997 и 2007 година&rdquo;.&nbsp;</p> <p>Технологиите и глобализацията едва ли са обяснение на този феномен, след като и двете присъстват и в другите страни с висок доход.&nbsp;</p> <p>Действително, двата най-интересни извода са издигането на &ldquo;супермениджъра&rdquo; в Америка и завръщането на патримониалния капитализъм в Европа.</p> <p>Трето, Пикети използва прости икономически модели, за да обясни случващото се. Той отбелязва например, че огромното нарастване на трудовите приходи в горната част на разпределението (на капиталите) в САЩ не се дължи на спортни и други звезди, а на увеличението в заплатите на мениджърите.&nbsp;</p> <p>Той твърди, че това е резултатът от понижаването на пределното данъчно облагане, което е стимулирало преговорите за повишаване на заплатите, подсилено от промените в социалните норми.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35784_Kdhofwi4DCQ8Jb837guQIz1Cb5d457.jpg" style="height:338px; width:600px" />Алтернативната теория - че нивото на продуктивност на топ мениджърите изведнъж е скочило, е неубедителна, отчасти защото продуктът, предлаган от мениджърите, е неизмерим и отчасти защото генералното икономическо представяне не се е подобрило от 1960-те.</p> <p>Още по-интересна е теорията на Пикети за капиталистическата акумулация. Той твърди, че съотношението на капитал към приход ще продължи да се повишава без горна граница, докато нормата на възвръщаемост остава чувствително по-висока от темпа на растеж на икономиката.&nbsp;</p> <p>Това, твърди той, е било нормалната ситуация.&nbsp;</p> <p>Единствените изключения в последните векове са били в случаите, в които голяма част от възвръщаемостта на богатството е отстранена или унищожена, или в ситуациите, в които икономиката има възможността за изключителен бърз растеж, както в следвоенна Европа или развиващите се икономики.</p> <p>Тази теория е базирана на две доказателства. Едното е, че нормата на възвръщаемост почти не се влия от съотношението на капитал към приход.&nbsp;</p> <p>В езика на икономистите &ldquo;еластичността на заместването&rdquo; между капитал и труд е много по-голяма от единица. В дългосрочен план, това изглежда допустимо.&nbsp;</p> <p>И действително, ерата на роботиката може да повиши еластичността дори повече.</p> <p>Другото е, че поне в нормалните случаи капиталистите запазват относително голяма част от приходите си, за да подсигурят, че капиталът им ще расте поне със същата скорост, с която и икономиката. Това е особено валидно в случаите на на-богатите, които имат и най-висока възвръщаемост. малките богатства могат да бъдат изядени, големите - не.&nbsp;</p> <p>Тенденцията на капитала да расте по-бързо от икономиката е по-вероятна в случаите, в които растежът на икономиката е относително бавен, било то поради демографски причини или защото техническият прогрес е нисък.&nbsp;</p> <p>Обществата, доминирани от капитала, също имат бавно растящи икономики.</p> <p>На четвърто място, Пикети прави смели и очевидно &ldquo;нереалистични&rdquo; препоръки за политиката. По-точно той предлага възстановяването на по-високи пределни данъци за горните сегменти на приходите и прогресивен данък на глобалното богатство. Логиката зад последното е, че декларираните приходи на най-богатите са далеч по-високи от реалните им икономически приходи (количеството, което могат да консумират, без да намалят богатството си).&nbsp;</p> <p>Богатите дори могат да се отстранят от фискална юрисдикция, като по този начин се наслаждават на фискалната позиция на аристократите в предреволюционна Франция.&nbsp;</p> <p>Този факт притъпява една от критиките към книгата за нейната зависимост от пред-данъчни данни - с времето, възможността на различните държави да преразпределят ресурси към средата и дъното на държавните приходи, може да намалее и напълно да изчезне.</p> <p>Въпреки това книгата има и своите слабости. Най-важният е, че не обсъжда защо нарастващото неравенство - колкото и добре да е представено - има значение. На практика Пикети просто приема, че то има значение.</p> <p>Един аргумент за неравенството е, че то е резултат от иновациите. Доказателство за обратното е ясно - настоящето неравенство и най-вече, наследственото богатство са ненужни за целта.&nbsp;</p> <p>Друг аргумент е, че продуктът на справедливите процеси е, сам по себе си, справедлив. Въпреки това, ако процесите, които довеждат до неравенство са справедливи(което е съмнително), това не е единственият принцип на справедливостта при разпределението.</p> <p>Друг, за мен по-приемлив аргумент срещу Пикети е, че неравенството днес, в 20 пъти по-продуктивна икономика, е много по-маловажно, отколкото то е било преди 2 века - дори и бедните днес ползват блага и услуги, недостъпни за най-богатите преди няколко десетилетия.</p> <p>За мен най-убедителният аргумент срещу постоянното нарастване на икономическото неравенство е, че то е несравнимо с реалното равенство между гражданите. Ако, както древните атиняни са вярвали, участието в публичния живот е фундаментална част от самореализацията на човека, то големите неравенства могат само да го разрушат.&nbsp;</p> <p>В общество, доминирано от богатството, парите ще купят властта. Неравенството не може да бъде премахнато. То е неизбежно и до някаква степен дори желателно. Но както са смятали гърците, трябва да има умереност във всичко. Не виждаме умерено нарастване в неравенството. Трябва да обърнем внимание на това.</p> <p>&nbsp;</p>