Трите предизвикателства пред Обама на фона на омразата към Америка

<p><em>Виждам същите антиамерикански чувства, които преобладаваха в Иран през 1978&ndash;1979 г., с управляващи, които отстъпват пред настроенията на тълпата</em>, отбеляза пред CNN бившият офицер от ЦРУ Робърт Бауър.</p> <p>Година и половина след &bdquo;арабската пролет&rdquo;, която разпали западното въображение и породи вярата, че ще се появи един по-малко антиамерикански настроен Близък изток, президентът Обама трябва да се изправи срещу три предизвикателства: предизвикателство, което се отнася до сигурността, най-непосредствения пример за което е Либия; геополитическо предизвикателство в един регион, в който съюзниците на САЩ стават все по-малко; и едно идеологическо предизвикателство, защото Обама не успя да промени гласовете в &bdquo;диалога на цивилизациите&rdquo; с исляма.</p> <p><strong>Предизвикателството, свързано със сигурността</strong></p> <p>Посланикът на Либия във Вашингтон резюмира ситуацията без преструвки: <em>Кадафи не остави институции. Ние нямаме армия, нямаме полиция. Трябва да изградим всичко от нулата</em>. За да <em>дадат справедливост</em>, както обеща Обама, американските следователи ще трябва да се изправят пред проблема за поддържането на реда, който <em>съществува в целия регион. Но Либия е най-очевидният пример</em>, отбелязва Дейвид Шенкер, специалист по арабския свят във &bdquo;Washington Policy Institute&rdquo;. <em>Страната не е разоръжена. Държавата е длъжна да плаща на милициите, за да осигурява реда</em>.</p> <p>В един доклад, публикуван преди атентата във вторник, двама либийски специалисти вече биха тревога. <em>За да предотвратят изпадането в анархия, САЩ трябва да насърчат създаването на сила за поддържане на реда, или на международна полиция, и обезпечаването на сигурността на оръжейните запаси, разпръснати в страната</em>, отбелязаха Карим Мезран и Фадел Ламен, изследователи в &bdquo;Atlantic Council&rdquo;. Те повдигнаха и тревожния проблем за разпространението на либийски оръжия, които заминават за Мали, Тунис, Алжир или Египет.</p> <p>Експертите изглежда са съгласни, че предизвикателството, свързано със сигурността, е преодолимо, ако американците останат ангажирани с Либия. <em>Населението остава много по-проамерикански настроено в Либия, отколкото другаде, много хора мечтаят американците да ги избавят от салафистите. И бързата реакция на либийското правителство е успокояваща</em>, отбелязва Ник Кристъл, специалист по Близкия изток.</p> <p>Не така категорични са мненията относно Египет, където ислямисткото правителство на президента Морси реагира много вяло на нападението на американското консулство от тълпата.</p> <p><strong>Геополитическото предизвикателство</strong></p> <p><em>Картината съвсем не е забавна</em>, отбелязва Дейвид Шенкер от Washington Policy Institute. В продължение на близо 40 г., обяснява той, Америка се опираше на двама основни партньори &ndash; Турция и Египет. Но картината се промени с идването на власт в Анкара на ислямистка партия, след това с &bdquo;арабската пролет&rdquo;. <em>Това, което става от два дни в Кайро, е крещяща демонстрация на този обрат</em>, казва Шенкер. Според него отношенията с Египет се влошават след идването на власт на президента, произлязъл от движението &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo;.</p> <p><em>Ние продължаваме да даваме помощ от 1,5 млрд. долара. В замяна,Морси направи първите си посещения в Китай и Техеран. Той насърчава демонстрантите, призовавайки Америка да осъди автора на антимюсюлманския филм... Той не прави нищо, за да попречи на настаняването на терористи в Синай... Отношенията с Израел се влошават</em>, отбелязва Шенкер.</p> <p>Президентът Обама призна обаче в интервю в сряда вечерта, че Египет <em>вече не е съюзник</em> на САЩ, бързайки да уточни, <em>че не е и враг</em>. Някои анализатори, като Дейвид Игнасиус, призовават подкрепата за Морси да продължи, с обяснението, че движенията, които печелят в Египет и в региона като цяло, са плод на братоубийствените битки между умерените ислямисти (т.е. &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo;) и салафистите. Но според Шенкер това означава избор <em>между лошото и най-лошото</em>.</p> <p>Проблемът, признава той, е, че Америка наистина няма алтернативи. Изправена пред Иран, който върви към атомното оръжие, тя се надяваше да направи проамериканска коалиция след &bdquo;арабската пролет&rdquo;. Вашингтон се опира вече само на много по-малко демократичните сунитски режими в Персийския залив, като този в Саудитска Арабия. <em>Дори в Йордания е много тревожно. Коалицията срещу краля не спира да расте. Единствено страхът от &bdquo;сирийски сценарий&rdquo; дава все още някаква легитимност на монарха, като амалгама на едно колкото бедно, толкова и потиснато общество</em>, разсъждава той. Като ехо на този песимизъм, сенатор Даяна Фейнстейн отбелязва, че Америка трябва <em>да се подготви за непредвидени събития</em>.</p> <p><strong>Идеологическото предизвикателство</strong></p> <p>Какъв отговор трябва да се даде на ислямизма? Президентът Обама вярваше, че ще може да преодолее &bdquo;шока на цивилизациите&rdquo; в речта си в Кайро. Но дори и да породи много надежди, той не успя да намали вродения антиамериканизъм на арабското население. Манипулирано от екстремистки групи, чиято крайна цел е да разрушат Запада, това бедно и онеправдано население е готово да реагира, когато от Флорида или Калифорния се чува един изпаднал в екстаз християнин да заклеймява Корана. За тях защитата на пророка оправдава актовете на насилие, които могат да стигнат чак до убийство.</p> <p>Застанал между два много отдалечени свята, Обама не може да попречи на тяхната връзка чрез интернет. Така пасторът от Флорида Тери Джоунс може, изгаряйки Корана, да отприщи размирици в Афганистан. Изправен пред това предизвикателство, засега Обама избра усмиряването. Неговата администрация осъди с голяма твърдост станалия прочут калифорнийски филм.</p> <p>Но много американци, главно вдясно, си задават въпроси относно тази политика на усмиряване и на извинения, която според тях само дава аргументи на ислямистите. <em>Невероятно е да си кажеш, че главнокомандващият на въоръжените сили звъни няколко пъти месечно по телефона на един луд пастор във Флорида, за да го помоли да замълчи</em>, отбелязва Дейвид Шенкер. <em>Би трябвало да откажем този капан. Аз лично съм скандализиран, когато египетският президент Морси твърди, че 11 септември е американски заговор. Но не го използвам като мотив, за да нападна посолството на Египет във Вашингтон</em>.</p> <p>Превод от френски: Галя Дачкова</p>