Година и половина след „арабската пролет” САЩ се сблъскаха с вълна от враждебност, която събуди спомена за вземането на заложници в Техеран. Този спомен витае над изпадналата в объркване американска дипломация, докато нейните посолства в Близкия изток са атакувани от разярените тълпи.
<p><em>Виждам същите антиамерикански чувства, които преобладаваха в Иран през 1978–1979 г., с управляващи, които отстъпват пред настроенията на тълпата</em>, отбеляза пред CNN бившият офицер от ЦРУ Робърт Бауър.</p>
<p>Година и половина след „арабската пролет”, която разпали западното въображение и породи вярата, че ще се появи един по-малко антиамерикански настроен Близък изток, президентът Обама трябва да се изправи срещу три предизвикателства: предизвикателство, което се отнася до сигурността, най-непосредствения пример за което е Либия; геополитическо предизвикателство в един регион, в който съюзниците на САЩ стават все по-малко; и едно идеологическо предизвикателство, защото Обама не успя да промени гласовете в „диалога на цивилизациите” с исляма.</p>
<p><strong>Предизвикателството, свързано със сигурността</strong></p>
<p>Посланикът на Либия във Вашингтон резюмира ситуацията без преструвки: <em>Кадафи не остави институции. Ние нямаме армия, нямаме полиция. Трябва да изградим всичко от нулата</em>. За да <em>дадат справедливост</em>, както обеща Обама, американските следователи ще трябва да се изправят пред проблема за поддържането на реда, който <em>съществува в целия регион. Но Либия е най-очевидният пример</em>, отбелязва Дейвид Шенкер, специалист по арабския свят във „Washington Policy Institute”. <em>Страната не е разоръжена. Държавата е длъжна да плаща на милициите, за да осигурява реда</em>.</p>
<p>В един доклад, публикуван преди атентата във вторник, двама либийски специалисти вече биха тревога. <em>За да предотвратят изпадането в анархия, САЩ трябва да насърчат създаването на сила за поддържане на реда, или на международна полиция, и обезпечаването на сигурността на оръжейните запаси, разпръснати в страната</em>, отбелязаха Карим Мезран и Фадел Ламен, изследователи в „Atlantic Council”. Те повдигнаха и тревожния проблем за разпространението на либийски оръжия, които заминават за Мали, Тунис, Алжир или Египет.</p>
<p>Експертите изглежда са съгласни, че предизвикателството, свързано със сигурността, е преодолимо, ако американците останат ангажирани с Либия. <em>Населението остава много по-проамерикански настроено в Либия, отколкото другаде, много хора мечтаят американците да ги избавят от салафистите. И бързата реакция на либийското правителство е успокояваща</em>, отбелязва Ник Кристъл, специалист по Близкия изток.</p>
<p>Не така категорични са мненията относно Египет, където ислямисткото правителство на президента Морси реагира много вяло на нападението на американското консулство от тълпата.</p>
<p><strong>Геополитическото предизвикателство</strong></p>
<p><em>Картината съвсем не е забавна</em>, отбелязва Дейвид Шенкер от Washington Policy Institute. В продължение на близо 40 г., обяснява той, Америка се опираше на двама основни партньори – Турция и Египет. Но картината се промени с идването на власт в Анкара на ислямистка партия, след това с „арабската пролет”. <em>Това, което става от два дни в Кайро, е крещяща демонстрация на този обрат</em>, казва Шенкер. Според него отношенията с Египет се влошават след идването на власт на президента, произлязъл от движението „Мюсюлманските братя”.</p>
<p><em>Ние продължаваме да даваме помощ от 1,5 млрд. долара. В замяна,Морси направи първите си посещения в Китай и Техеран. Той насърчава демонстрантите, призовавайки Америка да осъди автора на антимюсюлманския филм... Той не прави нищо, за да попречи на настаняването на терористи в Синай... Отношенията с Израел се влошават</em>, отбелязва Шенкер.</p>
<p>Президентът Обама призна обаче в интервю в сряда вечерта, че Египет <em>вече не е съюзник</em> на САЩ, бързайки да уточни, <em>че не е и враг</em>. Някои анализатори, като Дейвид Игнасиус, призовават подкрепата за Морси да продължи, с обяснението, че движенията, които печелят в Египет и в региона като цяло, са плод на братоубийствените битки между умерените ислямисти (т.е. „Мюсюлманските братя”) и салафистите. Но според Шенкер това означава избор <em>между лошото и най-лошото</em>.</p>
<p>Проблемът, признава той, е, че Америка наистина няма алтернативи. Изправена пред Иран, който върви към атомното оръжие, тя се надяваше да направи проамериканска коалиция след „арабската пролет”. Вашингтон се опира вече само на много по-малко демократичните сунитски режими в Персийския залив, като този в Саудитска Арабия. <em>Дори в Йордания е много тревожно. Коалицията срещу краля не спира да расте. Единствено страхът от „сирийски сценарий” дава все още някаква легитимност на монарха, като амалгама на едно колкото бедно, толкова и потиснато общество</em>, разсъждава той. Като ехо на този песимизъм, сенатор Даяна Фейнстейн отбелязва, че Америка трябва <em>да се подготви за непредвидени събития</em>.</p>
<p><strong>Идеологическото предизвикателство</strong></p>
<p>Какъв отговор трябва да се даде на ислямизма? Президентът Обама вярваше, че ще може да преодолее „шока на цивилизациите” в речта си в Кайро. Но дори и да породи много надежди, той не успя да намали вродения антиамериканизъм на арабското население. Манипулирано от екстремистки групи, чиято крайна цел е да разрушат Запада, това бедно и онеправдано население е готово да реагира, когато от Флорида или Калифорния се чува един изпаднал в екстаз християнин да заклеймява Корана. За тях защитата на пророка оправдава актовете на насилие, които могат да стигнат чак до убийство.</p>
<p>Застанал между два много отдалечени свята, Обама не може да попречи на тяхната връзка чрез интернет. Така пасторът от Флорида Тери Джоунс може, изгаряйки Корана, да отприщи размирици в Афганистан. Изправен пред това предизвикателство, засега Обама избра усмиряването. Неговата администрация осъди с голяма твърдост станалия прочут калифорнийски филм.</p>
<p>Но много американци, главно вдясно, си задават въпроси относно тази политика на усмиряване и на извинения, която според тях само дава аргументи на ислямистите. <em>Невероятно е да си кажеш, че главнокомандващият на въоръжените сили звъни няколко пъти месечно по телефона на един луд пастор във Флорида, за да го помоли да замълчи</em>, отбелязва Дейвид Шенкер. <em>Би трябвало да откажем този капан. Аз лично съм скандализиран, когато египетският президент Морси твърди, че 11 септември е американски заговор. Но не го използвам като мотив, за да нападна посолството на Египет във Вашингтон</em>.</p>
<p>Превод от френски: Галя Дачкова</p>