- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 31 Март 2026
- 1706
- 8
Споразумението между България и Украйна, което служебният премиер Андрей Гюров подписа в понеделник, включва всички критични теми, изниквали в процеса на срещи и разговори между двете държави през последните години. Такива са ядреното оборудване, доставката на електроенергия, строителството на съвместни оръжейни фабрики, подготовката на украински военни, помощта в разминирането и новата инфраструктура и др.
Ако има добра новина, тя е, че в документа не се поема нито един ангажимент, който може да бъде измерен количествено. Казано по-просто – ангажиментите са принципни и в каква степен ще бъдат изпълнявани, ще зависи от волята на бъдещите правителства.
В заключителните разпоредби е изрично записано, че „Това споразумение не попада в обхвата на Виенската конвенция за правото на договорите (1969 г.) и предвижда политически ангажименти“. По този начин то се нарежда до плеядата витиевати документи, които държавата ни подписва и които по неясен начин обслужват някоя от страните. Същият тип е и споразумението, което бившият екоминистър Борислав Сандов подписа с неправителствената организация „Националната агенция за контрол на защитените територии“ на Ивайло Калушев, който по твърдения на държавните институции е поддържал педофилска секта, а документът му е служил да си придава важност пред местните власти.
Лошата новина е, че все пак България поема 10-годишен ангажимент, включително и отбранителен, към държава, която е във война с велика сила, която ни е обявявала война два пъти през последните 110 години.
Обхватът на споразумението включва няколко области: отбрана и сигурност, политическо сътрудничество, хуманитарни дейности и развитие на двустранните отношения.
В сферата на отбраната се предвижда България да помага на Украйна в области като подготовката на нейни военни. Това ще става чрез осигуряване на база за тренировки и съвместни учения, обучения по английски език, морско дело и др. Освен това страната ни се ангажира да съдейства за прочистването на Черноморието от мини, както и на наземни участъци в Украйна. Ще се проучват възможностите за изграждане на съвместни производства в отбранителната промишленост – техника и боеприпаси. Първоначалното намерение е такива производства да бъдат изградени в Украйна.
Така, както е подписано споразумението, става ясно, че двете държави ще си сътрудничат в сферата на дроновете и високотехнологичното въоръжение, но няма никаква допълнителна конкретика. България се ангажира да съдейства за интегрирането на украинската военна промишленост в рамките за отбрана на НАТО и Европейския съюз, и по-специално в т.нар. Европейската отбранителна технологична и индустриална база (EDTIB).
На първо място в параграфа за политическо сътрудничество се посочва България да се застъпва за Украйна в опитите ѝ да стане част от НАТО и Европейския съюз. Ще се работи за механизъм, който да гарантира изправянето на военнопрестъпници пред съд, както и понасянето на отговорност от страна на Русия, включително чрез изплащането на обезщетения. Споменават се блокираните руски активи на територията на България и като цяло на територията на Европейския съюз, както и международният компенсационен механизъм, но не се споменава дума за индивидуални действия отвъд вече колективно договорените санкционни пакети.
Водещи в областта на енергийното сътрудничество са желанието да се съдейства за регулярни доставки на газ за Украйна и евентуално България да продаде оборудването, което е придобила в процеса по изграждането на приключилия проект АЕЦ „Белене“.
„Участниците ще проучат възможностите за доставки на електроенергия на фиксирани цени през зимния сезон, като разработят механизъм, позволяващ производство на електроенергия от активи, използващи местни източници в България, в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Доставките ще бъдат структурирани така, че да не нарушават националния и регионалния пазар на електроенергия. Участниците ще се стремят да проучат в бъдеще потенциалното включване на Украйна в пръстена на енергийния коридор от България до Полша, одобрен от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E), за транспортиране на големи количества зелена енергия“, се казва в документа.
Говори се също за изграждане на транспортна свързаност по пояса между Балтийско, Азовско и Черно море, както и за изграждане на транспортния коридор 8 от адриатическото крайбрежие на Албания, през Северна Македония, до Бургас и Варна на Черно море.
Постижение за България би било, ако Украйна изпълни ангажимента си да включи българския език в учебните програми на образователната система, така че поне децата от българското малцинство да могат да учат майчиния си език. Това е вписано като част от секцията с ангажименти за Украйна, касаещи нейната европейска интеграция. В този контекст се говори също за реформи, борба с корупцията, права на малцинствата и др.
Единствените директни последици от споразумението са създаването на механизъм за спешни консултации и координация при участието в международни форуми. За да излизат с възможно най-близки позиции, двете страни ще назначат старши национални представители, които ще координират процеса по изготвяне на позициите. В случай на спешност националните представители ще бъдат на разположение за започване на консултации в срок от 24 часа.
Кому е нужно?
Споразумението между България и Украйна по-скоро ще служи като инструмент за пиар на правителството, което иска да демонстрира европейска солидарност. Възможно е също с документа да се отговаря на международния натиск. Страната ни досега се сочеше като една от малкото, които не са сключили двустранни споразумения с Украйна, и това се критикуваше от редица международни издания. Сега България също има споразумение с Украйна и, ако няма нещо скрито, то не поражда ангажименти, чието изпълнение би излязло скъпо на държавата.
Остава обаче отворен въпросът кому са нужни подобни документи. От една страна те създават шум и разделение в обществото. От друга страна повече допринасят за репутацията на България като непредсказуем и ненадежден партньор, който хем иска да декларира позиция, хем не иска да я отстоява.
