- 10 Sep 2020
- 59
- 8
„Англичаните се пробуждат!”, крещи на лош френски Ричард Хенри Блейн, англоговорящ собственик на ловен магазин в северната част на Квебек. „Ще ви дадем заслуженото”. С черна маска и ловна пушка, 62-годишният мъж току-що е стрелял по тълпата, събрала се да отпразнува в зала „Метрополис” в Монреал победата на предсрочните парламентарни избори на сепаратистката Квебекска партия. Равносметката е сериозна: един убит и един тежко ранен. Празникът, който трябваше да коронова Полин Мароа, първата жена министър-председател в историята на Квебек, прераства в ужас.
<p><em>Може да се говори за атентат и е още по-учудващо, че в политическата си история </em></p>
<p><strong><em>Квебек е преживял много малко актове на насилие</em>,</strong></p>
<p>подчертава Луи Масикот, професор по политически науки в Университета „Лавал” в Квебек.</p>
<p>Как да се обясни този жест? Ден след инцидента, бъдещият премиер каза, че става дума за „изолиран” акт на отделна личност, която „вероятно е имала проблем”. Въпреки това думите на предполагаемия убиец се изпълват със смисъл, когато става ясно, че точно преди изстрелите, победителката в изборите се е провикнала към тълпата: <em>Бъдещето на Квебек е да стане суверенна страна</em>.</p>
<p>Квебекчанката никога не е криела желанието си да види „Хубавата провинция” като отделна държава. За това говори и лилията, която слага на ревера на сакото си при всяка своя публична поява (лилията е символ на знамето на Квебек - б.пр.). <em>Политиката на г-жа Мароа със сигурност е била почувствана като агресия спрямо англоговорящата общност в Квебек, която представлява между 15 и 18 на сто от населението </em>(7,8 млн. жители), отбелязва политологът.</p>
<p><strong>Въпросът за независимостта на Квебек остана обаче на заден план в предизборната кампания</strong>,</p>
<p>в която социалдемократката привилегирова теми с федерално значение като икономика, заетост, здравеопазване или борба срещу корупцията. Също така Полин Мароа не пропусна да яхне и вълната на студентските протести през пролетта, предизвикани от повишаването на учебните такси през 2012 г. Тази безпрецедентна криза несъмнено подпечата съдбата на досегашния премиер Жан Шаре, който е на власт от 2003 г.</p>
<p>Въпреки това обаче неговата партия изостана само с един процент след Квебекската партия, която излезе начело с 32 на сто от гласовете. Победа в полусянка, която пречи на сепаратистите да получат мнозинство в парламента. Принудена да сподели бъдещото правителство с политическите си противници, Полин Мароа със сигурност ще има ограничено поле за маневри. <em>При тази ситуация, новият министър-председател ще трябва да насочи усилията си към политики, които засягат конкретните проблеми на квебекчаните, и да остави встрани „суверенисткото си управление</em>”, твърди Андре Прат, журналист в канадския всекидневник „Ла Прес”.</p>
<p>Въпреки това <strong></strong></p>
<p><strong>„Бетонната лейди”, както я наричат, вече е обещала няколко шокови мерки</strong>.</p>
<p>Независимо от критиките тя увери, че ще втвърди още повече закон 101, който гарантира превъзходството на френския над английския език в провинцията. Полин Мароа предлага да се забрани на франкофоните и на имигрантите достъпа до англофонски колежи. Така младежите от 16 до 18 г. ще трябва да се пренасочат към франкофонски учебни заведения, които се котират по-малко.</p>
<p><img src="/uploads/editor/ZNAME.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Знамето на Квебек</em></p>
<p>Друга спорна реформа, е даването на квебекско гражданство, паралелно на канадското, само на хората, които владеят френски език. Така де факто ще се окажат изключени хилядите англоговорящи жители на провинцията. Но най-спорната мярка остава несъмнено проекта за установяване на лаицизъм, който предвижда да се премахнат всички религиозни символи от публичното пространство..., с изключение на разпятието в сградата на парламента. <em>Дори и да не променят живота на франкофоните, тези различни мерки биха могли да бъдат възприети като заплаха от англоговорящите и имигрантите</em>, подчертава Луи Масикот.</p>
<p>Въпреки това тези мерки едва ли ще видят бял свят. Във всеки един от случаите, предложенията, които първо трябва да бъдат приети от бъдещото правителство, ще се сблъскат с отказа на федералния парламент в Отава, единственият орган, който има правото да законодателства по тези въпроси. В такъв случай</p>
<p><strong>защо е тази медийна шумотевица около мъртвородени проекти?</strong></p>
<p><em>Стратегията е да се умножат жестовете на скъсване с канадската конституционна рамка, което да доведе до конфронтация между двете общности</em>, смята Луи Масикот. <em>Сепаратистите се надяват, че отхвърлянето на мерките от Отава ще създаде у квебекчаните чувството, че са потискани, и ще даде тласък на каузата за суверенитет</em>.</p>
<p>На прицел е трети вот за независимост на Квебек. Но пътят дотам все още е дълъг: след като достигна 49 на сто през 1995 г., „да”-то днес се намира в застой между 28 и 36 на сто според последните проучвания. А Полин Мароа вече обяви, че няма да организира трети референдум, ако не е сигурна, че ще го спечели.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
