Ще бъде ли Квебек скоро независим?

Ще бъде ли Квебек скоро независим?
„Англичаните се пробуждат!”, крещи на лош френски Ричард Хенри Блейн, англоговорящ собственик на ловен магазин в северната част на Квебек. „Ще ви дадем заслуженото”. С черна маска и ловна пушка, 62-годишният мъж току-що е стрелял по тълпата, събрала се да отпразнува в зала „Метрополис” в Монреал победата на предсрочните парламентарни избори на сепаратистката Квебекска партия. Равносметката е сериозна: един убит и един тежко ранен. Празникът, който трябваше да коронова Полин Мароа, първата жена министър-председател в историята на Квебек, прераства в ужас.
<p><em>Може да се говори за атентат и е още по-учудващо, че в политическата си история </em></p> <p><strong><em>Квебек е преживял много малко актове на насилие</em>,</strong></p> <p>подчертава Луи Масикот, професор по политически науки в Университета &bdquo;Лавал&rdquo; в Квебек.</p> <p>Как да се обясни този жест? Ден след инцидента, бъдещият премиер каза, че става дума за &bdquo;изолиран&rdquo; акт на отделна личност, която &bdquo;вероятно е имала проблем&rdquo;. Въпреки това думите на предполагаемия убиец се изпълват със смисъл, когато става ясно, че точно преди изстрелите, победителката в изборите се е провикнала към тълпата: <em>Бъдещето на Квебек е да стане суверенна страна</em>.</p> <p>Квебекчанката никога не е криела желанието си да види &bdquo;Хубавата провинция&rdquo; като отделна държава. За това говори и лилията, която слага на ревера на сакото си при всяка своя публична поява (лилията е символ на знамето на Квебек - б.пр.). <em>Политиката на г-жа Мароа със сигурност е била почувствана като агресия спрямо англоговорящата общност в Квебек, която представлява между 15 и 18 на сто от населението </em>(7,8 млн. жители), отбелязва политологът.</p> <p><strong>Въпросът за независимостта на Квебек остана обаче на заден план в предизборната кампания</strong>,</p> <p>в която социалдемократката привилегирова теми с федерално значение като икономика, заетост, здравеопазване или борба срещу корупцията. Също така Полин Мароа не пропусна да яхне и вълната на студентските протести през пролетта, предизвикани от повишаването на учебните такси през 2012 г. Тази безпрецедентна криза несъмнено подпечата съдбата на досегашния премиер Жан Шаре, който е на власт от 2003 г.</p> <p>Въпреки това обаче неговата партия изостана само с един процент след Квебекската партия, която излезе начело с 32 на сто от гласовете. Победа в полусянка, която пречи на сепаратистите да получат мнозинство в парламента. Принудена да сподели бъдещото правителство с политическите си противници, Полин Мароа със сигурност ще има ограничено поле за маневри. <em>При тази ситуация, новият министър-председател ще трябва да насочи усилията си към политики, които засягат конкретните проблеми на квебекчаните, и да остави встрани &bdquo;суверенисткото си управление</em>&rdquo;, твърди Андре Прат, журналист в канадския всекидневник &bdquo;Ла Прес&rdquo;.</p> <p>Въпреки това <strong></strong></p> <p><strong>&bdquo;Бетонната лейди&rdquo;, както я наричат, вече е обещала няколко шокови мерки</strong>.</p> <p>Независимо от критиките тя увери, че ще втвърди още повече закон 101, който гарантира превъзходството на френския над английския език в провинцията. Полин Мароа предлага да се забрани на франкофоните и на имигрантите достъпа до англофонски колежи. Така младежите от 16 до 18 г. ще трябва да се пренасочат към франкофонски учебни заведения, които се котират по-малко.</p> <p><img src="/uploads/editor/ZNAME.jpg" alt="" /></p> <p><em>Знамето на Квебек</em></p> <p>Друга спорна реформа, е даването на квебекско гражданство, паралелно на канадското, само на хората, които владеят френски език. Така де факто ще се окажат изключени хилядите англоговорящи жители на провинцията. Но най-спорната мярка остава несъмнено проекта за установяване на лаицизъм, който предвижда да се премахнат всички религиозни символи от публичното пространство..., с изключение на разпятието в сградата на парламента. <em>Дори и да не променят живота на франкофоните, тези различни мерки биха могли да бъдат възприети като заплаха от англоговорящите и имигрантите</em>, подчертава Луи Масикот.</p> <p>Въпреки това тези мерки едва ли ще видят бял свят. Във всеки един от случаите, предложенията, които първо трябва да бъдат приети от бъдещото правителство, ще се сблъскат с отказа на федералния парламент в Отава, единственият орган, който има правото да законодателства по тези въпроси. В такъв случай</p> <p><strong>защо е тази медийна шумотевица около мъртвородени проекти?</strong></p> <p><em>Стратегията е да се умножат жестовете на скъсване с канадската конституционна рамка, което да доведе до конфронтация между двете общности</em>, смята Луи Масикот. <em>Сепаратистите се надяват, че отхвърлянето на мерките от Отава ще създаде у квебекчаните чувството, че са потискани, и ще даде тласък на каузата за суверенитет</em>.</p> <p>На прицел е трети вот за независимост на Квебек. Но пътят дотам все още е дълъг: след като достигна 49 на сто през 1995 г., &bdquo;да&rdquo;-то днес се намира в застой между 28 и 36 на сто според последните проучвания. А Полин Мароа вече обяви, че няма да организира трети референдум, ако не е сигурна, че ще го спечели.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>

Коментари

  • Руди

    08 Sep 2012 8:49ч.

    Драги "Гласове", Горната препечатка ме изненада силно! Толкова, че я прочетох в оригинал, за да се уверя, че г-жа Дачкова не е допуснала съществени за съдържанието и смисъла и,неточности при превода. Уверих се! Коментар по същество на горния повърхностен, подвеждащ и откровено глупав на места, текст, няма как да се направи, без да изглежда равностойно глупаво! Позволявам си две препоръки: първо, ако наистина Ви е интересна темата, оставете Lе Point и френско-иранския му колумнист и опитайте с преводи от La Presse и The Gazette -два сериозни монреалски вестника, които ще Ви дадат несравнимо по-точна представа за случващото се в Кебек напоследък, и второ, демонимът би следвало да е "кебекар и кебекарка", а не предложения от Вас, който освен, че е труден за произнасяне, не отговаря и на словообразователните ни правила. Що се отнася до изведения като заглавие, въпрос, отговорът му е: "Не!" Бъдете здрави!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • г-н пути

    08 Sep 2012 23:13ч.

    г-н Руди, ни съ напинай. нямя а ни вчепетлиш! колку знайш френски, само ти си знайш. Г-ца Дачкова превежда, публикува и с това информира, което не се случва с други \\\"по-големи\\\" \\\"медии\\\". а ти ако ни си хепи, заими съ тъ привеждай ти самият! нъл тъй?! ай многу поздрави ут Пльовдив, майнъ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до "г-н" руди

    09 Sep 2012 0:39ч.

    Това е статията. Само снимката е друга, но не може да се копира тук. Който разбила френски, ще разбере, че превода на г-ца Дачкова е без грешка и много професионален. Québec : bientôt l'indépendance ? Le Point.fr - Publié le 06/09/2012 à 18:51 Vainqueurs des législatives, les indépendantistes québécois s'activent pour que la province devienne un pays Peu avant le drame, les militants indépendantistes étaient venus célébrer la victoire du Parti québécois aux législatives anticipées. © Rogerio Barbosa / AFP Par Armin Arefi "Les Anglais se réveillent !" hurle dans un mauvais français Richard Henry Blain, propriétaire anglophone d'un magasin de chasse dans le nord de Québec. "On va vous rendre la monnaie de la pièce." Vêtu d'une fine cagoule noire et armé d'un long fusil, l'homme de 62 ans vient de tirer sur la foule venue célébrer dans la salle du Métropolis de Montréal la victoire des indépendantistes du Parti québécois (PQ) aux législatives anticipées. Le bilan est lourd : un mort et un blessé grave. La fête censée couronner Pauline Marois, première femme Premier ministre de l'histoire du Québec, tourne à l'horreur. "On peut parler d'un attentat, et c'est d'autant plus surprenant que le Québec a connu très peu d'actes de violence dans son histoire politique", souligne au Point.fr Louis Massicotte, professeur en sciences politiques à l'université Laval, au Québec. Comment expliquer ce geste ? Au lendemain de l'incident, la future chef du gouvernement évoque l'acte "isolé" d'une personne qui a "probablement un problème". Pourtant, les propos du meurtrier présumé prennent tout leur sens lorsqu'on apprend que, juste avant les coups de feu, la nouvelle élue souverainiste lançait à la foule : "L'avenir du Québec, c'est de devenir un pays souverain." "Agression contre la communauté anglophone" (Louis Massicotte, politologue) La Québécoise n'a ainsi jamais caché son souhait de voir "La Belle Province" devenir un pays à part entière. En témoigne la fleur de lys brochée sur le revers de sa veste lors de chacune de ses apparitions publiques. "La politique de Madame Marois a certainement été ressentie comme une agression par la communauté anglophone du Québec, qui forme de 15 à 18 % de la population (7,8 millions d'habitants, NDLR)", note le politologue. La question de l'indépendance du Québec est pourtant restée largement en retrait de la campagne électorale, où la sociale-démocrate a privilégié des thèmes bien plus fédérateurs, tels l'économie, l'emploi, la santé ou la lutte contre la corruption. Pauline Marois ne s'est pas privée non plus de surfer sur la vague de contestation étudiante du printemps dernier, née de l'augmentation des frais de scolarité pour la rentrée 2012. Cette crise sans précédent a sans doute scellé le sort du Premier ministre sortant, Jean Charest, au pouvoir depuis 2003. Établissements anglophones interdits Pourtant, sa formation n'enregistrait mardi soir qu'un petit pour cent de retard sur le Parti québécois, arrivé en tête avec 32 % des voix. Une victoire en demi-teinte, qui empêche les indépendantistes d'obtenir la majorité au Parlement. Contrainte de partager le futur exécutif avec ses adversaires politiques, Pauline Marois verra à coup sûr sa marge de manoeuvre considérablement réduite. "Dans cette situation, la nouvelle Premier ministre devrait concentrer ses efforts sur les politiques qui touchent les problèmes concrets des Québécois, et mettre de côté sa "gouvernance souverainiste", affirme l'éditorialiste André Pratte, du quotidien canadien La Presse. Pourtant, la "Dame de béton", comme on la surnomme, a déjà promis plusieurs mesures-chocs. La souverainiste a assuré, en dépit des critiques, qu'elle durcirait la loi 101, censée assurer la prédominance du français sur l'anglais dans la province. Pauline Marois propose d'interdire aux francophones et aux immigrants l'accès aux cégeps de langue anglaise (collèges pré-universitaires). Ainsi, les adolescents de 16 à 18 ans devraient être redirigés vers des établissements francophones, bien moins cotés. Objectif : indépendance Autre réforme polémique, accorder, en parallèle de la nationalité canadienne, une citoyenneté québécoise aux seules personnes maîtrisant le français. Seraient donc exclus de facto des milliers d'anglophones habitant la province. Mais la mesure la plus controversée reste sans doute le projet de laïcité censé bannir tous les signes religieux des espaces publics..., excepté le crucifix situé dans le Parlement. "Si elles ne changeront pas la vie des francophones, ces différentes mesures pourraient être ressenties par les anglophones et les immigrants comme autant de menaces", souligne Louis Massicotte. Elles ne devraient pourtant jamais voir le jour. Dans chacun des cas, les propositions, qui doivent d'abord être acceptées par le futur gouvernement, se heurteront de toute manière au refus du Parlement fédéral d'Ottawa, seul organe apte à légiférer sur ces questions. Dans ce cas, pourquoi un tel battage médiatique autour de projets mort-nés ? "La stratégie est de multiplier les gestes de rupture avec le cadre constitutionnel canadien afin de pousser la confrontation entre les deux sociétés", estime Louis Massicotte. "Les indépendantistes espèrent que le rejet des mesures par Ottawa créera chez les Québécois un sentiment d'oppression, et fera progresser d'autant plus la cause souverainiste." En ligne de mire, un troisième vote sur l'indépendance du Québec. Mais la route est encore longue : après avoir atteint 49 % en 1995, le "oui" stagnerait aujourd'hui entre 28 % et 36 %, selon les derniers sondages. Et Pauline Marois l'a rappelé, elle n'organisera pas de troisième référendum avant d'être sûre de l'emporter.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Руди

    09 Sep 2012 2:28ч.

    Какво ви става, бе, хора!!! Не разбирате написаното от мен или просто обичате да търсите под вола, теле? Съвсем ясно е казано, че съм се уверил(два пъти!!!) в качеството на превода! Съдържанието, обаче, е толкова невярно и глупаво, че направо не ми се вярваше да е такова и в оригинал! Ама, е! И то е, което не си заслужава коментара. Накратко(за Пути и други с генитални прозвища, на които трябва да им се "превежда, публикува и с това информира"), проблемът не в превода, а в избора на източника на информация! Ако на някой му пука, какво се случва в Кебек, следва да знае, че Armin Arefi е написал дезинформиращ материал(напълно в стила "за гъза-за главата" на модерната, родна "журналистика"), който е неверен, дори фактологически! И да си потърси по-достоверна информация. Това си позволих да препоръчам и на отбора на "Гласове".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Галя Дачкова

    09 Sep 2012 4:22ч.

    Преди време бях на специализация в Университета Лавал в столицата Квебек. "Хубавата провинция" остана в сърцето ми с красивата природа и неповторима франкофонска атмосфера. Не се съмнявам, че мястото й е в Канада. Както сочат проучванията, и местните жители също. Но не виждам нищо невярно в статията и не разбирам възмущението на Руди.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Руди

    10 Sep 2012 8:15ч.

    Г-жо Дачкова, сядам да Ви отговоря, заради уважението ми към сайта и поради факта, че явно не сте безразлична към ставащото в Кебек. А това е тема, която едва ли може да бъде разгледана накратко, но все пак, ще опитам... За начало, ето някои "дребни" неточности в отлично преведения от Вас, материал: Магазинът на Блейн е в района на Мон Трамблан, който от своя страна, е в южен Кебек, а не в северен(отстои на 60км. от най-близката южна граница на провинцията и на 120 км от САЩ; на по 350 км. от западната и източната граница и на 1700км от северната граница!). Блейн пък е стрелял с автомат(чешки прототип на АК-47), а не с ловна пушка. Точно преди изстрелите, г-жа Мароа се опитваше( измъчвайки себе си и публиката с английския си) да успокоява англофоните и алофоните в провинцията, а не се е "провикнала към тълпата... суверенна страна." Никой не е стрелял по г-жа Мароа и за никакъв атентат не може да става дума! Ето как, само в няколко реда, психическите отклонения на някакъв индивид и ужасното му престъпление се представят, като нещо съвсем различно. Подбраният цитат от политолога Масикот, оставя впечатлението, че става въпрос за агресия(от страна на г-жа Мароа) срещу някаква незначителна част от населението, докато огромното мнозинство е щастливо от предлаганата политика! Проф. Масикот, обаче, знае че не става дума само за 15 - 18% от населението, а за много повече! Първо, към англофоните следва да се добявят и алофоните и второ, приносът на тези групи в обществото на Кебек е значително по-голям от броя им. Така например, метрополитенът на Монреал(който е подчертано двуезичен), дава около 2/3 от брутния продукт на провинцията, като в него живее и над 50% от населението и. От повечето проекти и намерения на Парти Кебекуа(ПК) се чувстват застрашени и преобладаващата част от франкофоните(вж. Gazette за последните социологически проучвания)! В началото на материала, въпросната партия е определена като сепаратистка(което е истина), а по-надолу научаваме, че лидерката и била социал-демократ! И това, предшествано от напълно невярното твърдение, че въпросът за независимостта бил останал на заден план! Нищо подобно - около този въпрос се върти(и сега и преди) цялата концепциия за управление на въпросната партия! ПК не може да "привилегирова" федерални проблеми, поради простата причина, че решението на всеки федерален въпрос е било търсено винаги чрез излизане от федерацията, а не вътре в нея. На всеки наболял проблем, ПК реагира с думите: "Ние имаме решение, но първо трябва да се отцепим и тогава ще го приложим. Но понеже няма как да се отцепим в момента, няма смисъл да ви уведомяваме, какво е решението!" Федералните проблеми се решават във федералния парламент. А там, вследствие на точно тази политика, ПК се срина от 51(2006г.), през 49(2008г.) до 4(четири!!!) места през 2011г.! На федерално равнище, ПК не е дори парламентарна група! Такава роля и отредиха именно избирателите от Кебек(единствените, които гласуват за ПК). Това доведе и до оставката на предишния лидер - Жил Дюсеп и разчисти пътя за "бетонната лейди". Прозвище, което е само иронично наподобяващо "желязната лейди" на Тачър. Г-жа Мароа е изключително "бетон" и почти никак "лейди". Това, впрочем, също не става ясно от статията. За колежите - тази мярка е изцяло във вреда на франкофоните и ако бъде приета(което няма как да се случи) ще измете ПК и от провинциалната политическа сцена. Обичайната практика е следната - децата на франкофони и емигранти учат във френски училища до завършване на гимназия, а след това отиват в английски колежи(ако се класират). По този начин младите овладяват много добре и двата езика, давайки предимство на английския от практически съображения - последващо образование в английски университети(те също се котират по-високо от френските), в Кебек, Канада, САЩ или другаде по света. Ограничението ще има следния парадоксален резултат - англофоните могат да учат където искат, а франкофоните само във френски учебни заведения. Едните ще повишат конкуретно-способността си с владеенето на поне два езика, а другите ще бъдат с лимитирани от монолингвизма си, пазарни възможности! Моите уважения към Universite Laval, но в Монреал се намират и световните лидери Concordia University и McGill University. Мога да добавя още поне 2 университета в Канада, както и намиращите се в непосредствена близост, университети в New England. Мисля, че е достатъчно. Параграфът за "успоредното гражданство" е чудесен пример за "висока журналистика". Няма никакво "успоредно" гражданство! Кебек(както и останалите канадски провинции) има собствена имиграционна програма, отразяваща специфичните потребности и изисквания на провинцията. Владеенето на френски език дава сериозно предимство(напълно разбираемо) на кандидат-имигрантите. От друга страна, кандидатите, невладеещи френски, в момента не са изключени от възможността за имиграция, стига да съберат необходимите точки(системата за оценка е точкова). Мароа иска да направи владеенето на френски задължително условие, без което имиграцията да е невъзможна. Така щяла да задържи(!!!) новопристигналите в Кебек, а не само да влизат през Кебек и после да отиват другаде в Канада, каквато често е практиката в момента. Трябва да поясня, че независимо по каква програма и откъде е влязъл, всеки новодошъл може да отиде в която си пожелае, точка в Канада. Защо бягат от Кебек, вместо да се стичат натам, Мароа не обяснява и естествено, няма идея как да обърне тенденцията. Всички тези щуротии се отнасят само до т. нар. certificat de sélection du Québec, а както вече казах, хората влизат през всички провинции. И за капак, има и федерални имиграционни програми, които са с различни критерии. Накратко, става дума за бъдещи имиграционни изисквания! Каква връзка има това с написаното от Arefi, преценете сами! И как са изключени от "успоредно гражданство" хилядите(които са около милион и половина, всъщност) англофони, също преценете сами! Невярно е и твърдението, че най-противоречивата мярка е свързана с лаицизма(или секуларизма, ако предпочитате). Това е дребен въпрос(доколкото едва 5% от служителите в публичния сектор изповядват различни от християнството, религии и съвсем не всички носят чалми, бурки, тюбетейки и т.п.). Но пък показва характерното за ПК, разбиране, че "всички сме равни, ама ние сме по-равни!" Мароа обеща да въведе и "езиков ценз" за кандидатите за политическа дейност - нещо, което нарушава пряко конституцията на Канада. Напълно съм съгласен с края на материала, в който гореспоменатият проф. Масикот, посочва истинските причини за подобни инициативи. Настройване на крайния електорат срещу федерацията и после, преговори за отстъпки! Номерът на ПК винаги е бил да плаши Канада с отцепването на Кебек и така да изнудва федералното правителство за всевъзможни привилегии. И до неотдавна, тоя номер минаваше. Напоследък, обаче, проучванията на нагласите показват, че преобладаващата част от гражданите на останалите провинции, не възразява на отцепването, а някои дори го предпочитат пред безкрайния шантаж! Нагласи, които дават силно оръжие в ръцете на федералното правителство при преговорите с Кебек. В заключение ще кажа, че в политическо отношение, Кебек напомня много за България, но по някакъв странен начин! Тази партия(ПК) - особено много! В приятелски кръг често се шегуваме, наричайки провинцията „Народна Република Кебек”. Г-жо Дачкова, природата е била красива и преди французите(първи) и англичаните(след тях) да я "цивилизоват", посредством "приобщаване" на местните, с такива методи като кланета и епидемии. И чрез пълното унищожение на ред животински видове. Г-жа Мароа се опитва да кешира политически дивиденти, произтичащи от несъществуващи исторически права. То е като да имаме териториални претенции към Европейския съюз, въз основа на границите на България при кан Крум или цар Симеон! Звучи патриотично и винаги ще се намери някой волен Волен да се изкряска на воля. И дотам. Аз също много харесвам Кебек(града) и го посещавам често. Но дори и там, всичко е смесено. Знаете, предполагам, че един от символите на града - Цитаделата, е построена от... англичаните, за защита от... американски нападения! Надявам се, че сте имала възможност да усетите нещо и от Монреал - едно наистина уникално място. Това е най-неамериканският град в Америка, където мултикултурализмът, религиозната и етническа търпимост, и разнообразието от цветове и мелодии не са, просто клишета. Ако не сте, желая Ви го от сърце. Ежегодният джаз-фестивал в края на юни е добър повод, надявам се1 Бъдете здрава! П.П. Ако някой все още се интересува, нека погледне и долните статии. http://www.montrealgazette.com/opinion/editorials/Editorial+Pauline+Marois+fanning+flames+intolerance/7129701/story.html http://www.montrealgazette.com/columnists/Josh+Freed+Perils+Pauline+count/7146441/story.htmlory.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георгиев

    11 Sep 2012 5:06ч.

    Всъщност от спора между Дачкова и Руди печелят читателите. Аз лично се интересувам от ставащото в Кебек и се радвам, че спорът между двама културни хора ми даде повече информация.\r\n

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • един прочел

    08 Sep 2013 16:57ч.

    Много добре написано от Руди. Не съм ходил до Канада, трябваше преди 20 г. да го направя, ама на, останах си тук. Имам съученик, живеещ там от 13 г. това лято се видяхме за първи път от много години, разказваше ми за Монреал много неща, чувства се добре там и няма да се върне НИКОГА. Работил съм с канадци, от англо говорящите провинции, готини хора. Хареса ми един факт- за определено ниво в йерархията на държавна служба, трябва да се явиш на изпит и за втория официален език. Защо ли ние не го правим?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи