- Автор: Гласове
- 04 Апр 2026
- 11078
- 88
Авгор: Снежана Тодорова, Съюз на българските журналисти
Между две войни, твърде много лъжи и подготвен катинар за истината, не е ли време да се възмутим?
Между две войни, под информационна мъгла, в междувластие, с непредсказуемо и непрозрачно действащо служебно правителство. Без спирачки нито пред цени, нито пред рискове за националната сигурност, нито пред сервилността на „правилните“ медии, нито пред натиска за заглушаване на „неправилните“, нито пред кампаниите за очерняне на свободата на мисълта, дебата и отстояването на международното право дори под академичните сводове. Така живее в момента България.
Америкнските самолети на софийското летище
И докато все още се опитваме да осмисляме какво се случва и да повдигаме въпроси и възмущения, уж временните управляващи задъхано забързват още и още хода на смущаващи събития, посещения, подписи и решения, сякаш гонят изтичащи минути преди да щракне катинарът на свършените факти. И на още много други и важни свършеци.
Дали на този фон е добра идея психотерапевтичната практика, избрана от големите телевизии – и частните, и обществената – да „не плашат“ населението с човъркане надълбоко на сериозните проблеми, а да го разсейват с дребни кримки, да му пеят приспивни оптимистични песни и да го уверяват мило, че за другото няма нужда ни да знае много, ни да бере грижа, защото затова си има мъдри управляващи?
Населението май вече не се връзва на този номер. Отдавна, постоянно и ясно чува мощното самолетно боботене в софийското нощно небе около гражданското ни летище. Така че не му действат приспивните песни. На изпълняващите ги светли и позитивни медии им остава само да се чудят защо ли продължават да губят аудитория.
Да хвърлим един бърз поглед върху събитийната хроника само от последните дни.
Две парливи теми от двете близки до нас войни – в Украйна и Иран – подпалиха общественото мнение от понеделник насам.
Едната тема е за подписаното по време на посещение в Киев на 30 март от служебния премиер Андрей Гюров и украинския президент Володимир Зеленски 10-годишно споразумение по сигурността с Украйна. То вменява на България продължаване на предоставянето на безвъзмездна военна помощ, логистична, инфраструктурна и енергийна подкрепа по т. нар. Коридор номер 8, военна координация в Черно море, неизменна поддръжка за санкциите срещу Русия, улесняване на достъпа на украинския бизнес до капитали, технологии и застрахователните пазари на България и ЕС и т. н. Споразумението включва и български финансов транш за Украйна в размер на 17,3 млн. евро.
За подписването му дори не е била уведомена президентът Илияна Йотова, назначила това служебното правителство с основната цел то да организира и проведе честно и прозрачно предсрочните избори на 19 април. Мандатът му не предполага да въвлича България в дълготрайни ангажименти и то с военни и финансови измерения, особено пък без одобрен държавен бюджет, както караме вече половин година.
Не е било уведомено и Народното събрание, което не е давало съгласие за тази самодейност. Естествено, че надскачането на пълномощията и необоснованото бързане с това споразумение – което се подготвя още от 2024 г., но две досегашни правителства не са посмели да го задвижат без парламентарно решение – бяха и основните критики при парламентарното обсъждане на 1 април. То обаче завърши без гласуване, поради артистично възникнала на финала липса на кворум. И днес психотерапевтичните сеанси из телевизионните студия лежерно внушават, че цялото вълнение е излишно, то било само предизборен шум, затова не се тревожете, спете спокойно, спете, деца.
Само че и другата парлива тема се намесва и нарушава хармонията – за боботещите нощем американски военни самолети-цистерни, излитащи от софийското летище, вършещи нейде нещо неведомо, и завръщащи се призори в нашето авиогнезденце от своите благи учения.
Пак на същото първоаприлско заседание на НС, по време на което темите не оставиха пролука за свързваните в един предишен живот с този ден усмивки, акцент стана и другата война. Онази, която водят САЩ и Израел срещу Иран, а той им отговаря.
Водач на парламентарната група на една от партиите размаха от трибуната фотокопие на иранска нота до България, дошла още на 18 март, но неразгласена досега от мъдрия и закрилящ покоя ни служебен кабинет. В нотата иранската страна сочи, че базираните на софийското летище американски авиоцистерни участват в зареждане над Егейско море на бойни самолети на САЩ, атакуващи Иран, след което се връщат в София. Техеран изтъква, че „си запазва правото да предприема всички необходими мерки за защита“.
Това не звучи предразполагащо към приспиване. Затова поделите темата политици отидоха при президента Илияна Йотова да настояват за свикване на Консултативния съвет по национална сигурност, но тя сметна, че няма основания за това. В МС междувременно зам.-външният министър Марин Райков също увери, че няма никакви причини за тревоги, поддържали сме дипломатически диалог с Иран и ясно сме обяснявали, че не участваме във войната. Публиката не разбра само, защо точно на думата „война“ зам.-министърът се изсмя с глас. Но вероятно е било някакъв особено въздействащ дипломатически прийом.
Прийоми със същото въздействие употреби в медийното продължение на темата на 2 април и Надежда Нейнски, служебният външен министър, която в тв интервю увери, че иранската нота не била заплаха, а предупреждение. И че американските самолети нямало защо да се местят от софийското летище, защото охраната им била толкова сериозна, че то така ставало само по-сигурно.
Но да се върнем към първоаприлското геополитическо шоу у нас, което във вчерашните следобедни часове продължи с шармантна визита на високо международно ниво. На „Дондуков“ 1 и на „Дондуков“ 2 гостува посланичката на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл, която обсъди и с премиера Андрей Гюров, и с президента Илияна Йотова българските ангажименти по все същия Коридор номер 8. Да, онзи същият от споразумението с Украйна. С което изглежда става ясно, че повече никога няма да има кворум за оспорване в НС на това споразумение.
Не бе съобщено дали в софийските беседи на Кимбърли Гилфойл е станало дума и за гръцкото Егейско море и самолетните дейности в неговото въздушно пространство, но то и няма нужда – нали отдавна ни бе съобщено и бяхме успокоени, че българската въздушна защита е поета по съюзнически от гръцките ВВС.
На софийските разговори редом до Кимбърли Гилфойл бе и временно управляващият посолството на САЩ у нас Мартин Макдуъл. Вече над година президентът Доналд Тръмп не е назначил свой посланик у нас. Явно няма нужда, щом по съседски винаги може да ни наобиколи Кимбърли Гилфойл – близка съратничка на Тръмп още от първия му мандат, с професионални умения като прокурорка, актриса, тв водеща, инфлуенсърка, пиар съветничка и т. н. Доскоро тя бе и половинката на по-големия президентски син – Доналд Тръмп-младши. След раздялата им тъстът ѝ осигури дипломатическата компенсация в Атина. Явно ѝ е вменена и нашата губерния. Сериозно и многообразно натоварване е това.
Пак тези дни британският „Гардиан“ разказа, че посолствата и консулствата на САЩ по света масово получават подписани от държавния секретар Марко Рубио грами с указания да се мобилизират за борба в защита на застрашаваните от чужди враждебни действия американски интереси. За противопоставяне на „необузданата“ дезинформация дипломатите са насърчавани да си сътрудничат и с отдела за психологически операции на Пентагона, както и да ползват платформата X на Илон Мъск като „иновативен“ помощен инструмент.
На посолствата е наредено да набират в съответните страни местни влиятелни личности, хора от академичните среди и обществени лидери, за да разпространяват те изгодни за САЩ контрапропагандни послания. Стремежът е чрез този подход финансираните от Щатите наративи да се усещат така, сякаш са произлезли естествено от местната страна, а не са спуснати от Вашингтон, пише още „Гардиан“.
Нашенската действителност подсказва, че тукашните „местни влиятелни личности“ вече изпреварващо са излезли със свой „насрещен план“. Още на 25 март премиерът Гюров и външният министър Нейнски поканиха незаменимия за такива мисии Христо Грозев „да подпомогне дейността на създадения от правителството механизъм в МВнР за противодействие на дезинформацията и борба с хибридните заплахи във връзка с предстоящите предсрочни парламентарни избори“. Грозев скоро след това даде и напоително тв интервю, в което обясни колко се е разширил вражеският фронт с хибридните атаки, колко коварно се използва ИИ и колко обиграни са станали хакерите и агентите вече не само от Русия, но и от Иран и Китай.
Сякаш чешма шурна с вече готови всекидневни конференции, изследвания и анализи с точно същите изводи и аларми. По тази линия не се стараят да ни предпазят от тревожност и паника. Напротив, стимулират ни да сме винаги нащрек срещу врага, да му даваме лют онлайн отпор и спешно да го докладваме, където трябва.
Разбира се, с нов импулс са пришпорени и без това несекващите атаки и напъни за закриване на всички онези вече предимно дигитални медии, позволяващи си алтернативни информации и коментари. Въртят се „черни списъци“. Най-често напоследък се споменава и конкретната цифра от 150 „вредни“ сайтове, нарочени за спиране. За това буквално преди дни предупреди в свой коментар и директорът на „Поглед.инфо“ Румен Петков, чието издание поименно се цитира в такива публични закани.
На свой ред друг известен журналист и ръководител на онлайн издание, предлагащо различни гледни точки – оглавяващият „Гласове“ Явор Дачков, алармира, че някаква си Лаборатория за дигитални и криминалистични изследвания на Атлантическия съвет се занимава със сайта му в свой доклад и го обвинява, че е „сред основните разпространители на съдържание от руски медии, санкционирани от ЕС“. При това се дават и препоръки дори за реакция на прокуратурата, която да проверяла за нарушения на санкционния режим. Изводът на Дачков е: „Евроатлантиците искат да заличат сайта „Гласове“ и профилите ни във Фейсбук, защото представяме различни гледни точки“.
Но какво общо има това със свободата на словото, независимостта и общодостъпността на медиите, плурализма на мненията – фундаменталните устои на демократичното общество?
Не само алтернативните медии са на мушка. Но и въобще свободата на мисълта и свободата на изразяване, критичното мислене, способността за независима преценка и дебат, дори отстояването на човешките права и международното право – ако се прилагат към „неправилната“ страна в регионален или геополитически конфликт. Да, и това видяхме в последните седмици у нас, когато трима млади преподаватели от Философския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ – доц. Огнян Касабов, д-р Момчил Христов и д-р Георги Герджиков – бяха нарочени за проводници на политизиране в академичната среда, за „индоктриниране“ на студенти в подкрепа на палестинския народ, за осъждане на израелските убийства в Газа, та и едва ли не за ирански агенти. Насъскването срещу тях е чрез социалните мрежи, една особено услужлива медия и гневен коментар дори на израелския посланик. А всъщност става дума за позиция, широко отстоявана по света точно от университетски преподаватели и студенти.
Не е ли твърде много натрупано вече върху поносимостта ни като общество? Върху съвестта и морала, върху елементарната човещина и способността да се отличава истина от лъжа, добро от зло, мир от война?
Не е ли време да се възмутим? Преди онова щракване на катинара или на стартовото копче, след което едва ли ще е останало човечество.
Снежана Тодорова,
председател на УС на СБЖ
Източник: sbj-bg.eu
