- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 61
- 6
(продължение от миналата неделя)
<p>Ненапразно се наложи да се обърнем нарочно към ставащото в Украйна, тези събития са най-прясната илюстрация към темата за моралната необоснованост и политическата наглост на наставленията, които исторически комплексираният Запад раздава щедро към неудобните му. Общо 26 пъти крупни (западно)европейски началници посетиха до днес Украйна, говориха на бруталните митинги-безредици (Даля Грибаускайте), даваха назидателни тайни пресконференции (Катрин Аштън), раздаваха пирожки (Джон Маккейн), това ако не е намеса във вътрешните работи, здраве му кажи. (Представете си за секунда, моля, обратното – за целта заменете Украйна с коя да е западна „демокрация”.) В същото време обвиненията в нарушаване на „правата на човека” и в „загърбване на европейските ценности” продължават да се изсипват над Киев, както и по-рано (вж. Свързани текстове) с осъдителен тон като аксиоми. Точно това натърти и полският министър на външните работи Радослав Сикорски, сякаш по-страшно престъпление не може да има, дори закусването с пеленачета е пренебрежимо пред страшните грехове към новата религия.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32839_kLhytCmvXUDI8B1f8N9o86ZdvQBiDw.jpg" style="height:601px; width:637px" /></p>
<p><strong><em>Прилагане на християнските ценности – „Изгарянето на трите вещици в Баден (Швейцария) на 4 ноември 1585 г.”, рисунка от Йохан Якоб Вик (1522-1588) в сборника с гравюри „Викиана”, ХVI в., Централна библиотека - Цюрих</em></strong></p>
<p>Да, точно така. Нетърпящият възражение тон, извисяван често до фалцет, нездравият блясък в очите и изпънатите в религиозен екстаз тела на началниците в Европейския съюз колчем заговорят на любимите си теми с насочен осъдително към непослушните показалец напомнят много зараждането на нова религия, която още си няма официално име, работното й заглавие засега е „демокрация”. Всъщност още сега, при това твърде често, ще срещнете определянето на Европейския съюз като „съобщество от държави, изповядващи европейските ценности”. Глупости.</p>
<p>Не може да има държава без идеология, съществуването на такова образувание ще е обречено. За жалост изборът не е голям – някой от средновековните култове по избор или новоизковано модерно чучхе, това е всичко. Проектираната единна бъдеща общоевропейска държава, в която трябва да прерасне Европейският съюз, очевидно ще бъде добре подкована идеологически, подготовката вече върви. Вярно, споровете за бъдещето на ЕС не спират нито за миг, но едва ли може да има съмнение какъв ще бъде крайният резултат – след като плавно се премине от сравнително хлабав съюз в крехка конфедерация, ще се пристъпи после към федерация, последвана от пълно сливане на държавите участнички. Всичко това няма да стане нито утре, нито в другиден, но по всичко личи, че интересите на тия, които движат европейските работи, насочват развитието на съюза в такава посока.</p>
<p>* * *</p>
<p>Щеше да е похвално стремлението към „права на човека”, „демократични ценности” или „европейски” такива, ако самият Запад бе едно наистина демократично общество, тогава можеше да преглътнем някак и менторския тон, и блясъка в очите, и изпънатите в екстаз тела. Всички знаем обаче, че западните общества са също толкова „демократични”, колкото и „непослушните”, ако има разлики, то те са в подробностите от пейзажа само.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32839_uYiLwLoThlOU4Ww5bFTl31s3eYTQgx.jpg" style="height:345px; width:601px" /></p>
<p><strong><em>Светата инквизиция – християнските ценности в действие – изтезания на заподозрени в неблагонадежност, изображение от 1589 г. в сборника „Викиана”, ХVI в., Централна библиотека - Цюрих</em></strong></p>
<p>Макар и далеч от цялостния си вид, новата религия все пак очевидно ще кръжи около „демокрацията” като главно божество, а „европейски ценности” и „права на човека” ще са неговите „10 божи заповеди”. Всеки път когато се сетим за „демокрация”, то е или за Аристотел, или за учебникарските примери, в които мъжете воини гласуват с бели и черни камъчета, с чирепи или викове. Преобладаващите днешни общества, наричани „демокрации”, разбира се, нямат нищо общо със същинската „власт на народа” (кratos на demos-а), всички ние живеем в действителни, повече или по-малко, олигархични общества* (вж. напр. Cornelius Castoriadis, 1989). Изброяването на познати имена, които обосновават това твърдение, би заело твърде много място, но може би някога ще се върнем на тая тема, не бива лъжата за „демократичните западни общества” да се оставя в ръцете на политиците, които по условие са безкрупулни.</p>
<p>Нашата тема тук е друга, та нека видим първоначално съдържанието на понятието „европейски ценности” – европейски ли са наистина и има ли нещо ценно в тях.</p>
<p>За последно в някаква степен понятието е обяснено в Лисабонския договор (2007 г.), там те са изброени – „уважение на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и съблюдаване на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинствата [от всякакъв вид]”.</p>
<p>Сигурен съм, че след всяка от изброените съставки на „европейските ценности” ви се е приискало, и на вас също, да възкликнете, често нецензурно. И не защото има нещо лошо в горния чл. 2 на договора, разбира се, а заради безочието на такова определение изобщо – тази съвкупност от съставки никъде не е съществувала, не съществува и най-лошото, никому и през ум не минава да я осъществява, освен показно. Инструментариумът за приложението на гореизброеното или още не е разработен, или, пак казвам, никой и не мисли да го прилага. По тази причина съвременното западно общество или обективно не може да приложи така наречените „европейски ценности” дори за себе си, или не желае да го направи в редките случаи, когато това изобщо е възможно. Ето защо е така нечестно, цинично и извратено разиграването на кирливата от нечистотии карта с „европейските ценности”, не се сещам за някого, който да има моралното и политическото право да я вади от тестето изобщо.</p>
<p>За „малцинствата” пък даже не ми се подхваща темата, част от тях и техните ежегодни паради вече ни досадиха до смърт.</p>
<p>* * *</p>
<p>Произходът на така наречените “европейски ценности” е стародавен, вероятно още първите неолитни общества в Двуречието, а по-сетне и на Балканите изграждат своя представа за обществена справедливост и за морал. Можем уверено да твърдим това, макар да не разполагаме, разбира се, с никакви преки свидетелства (писмеността ще бъде измислена след хилядолетия), защото без тези представи те всъщност изобщо не биха могли да съществуват. Тези представи са известни като „обичайно право”. В досегашната човешка история всички търсения в областта на общественото устройство са всъщност търсене на подходящи инструменти са прилагането на обичайното право (да не се бърка с конкретно-правния смисъл на това понятие).</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32839_nLvFw2rVVIhJDlGarSPkeTlGXAERrV.jpg" style="height:378px; width:569px" /></p>
<p><em><strong>Обесване на вещици в Англия, изображение в книгата на Ралф Гарднър "Английската неправда, разгледана в светлината на търговията с въглища", Лондон, 1655 г., Университетска библиотека - Нюкасъл</strong></em></p>
<p>Така наречените „християнски ценности” са най-старата съществуваща и днес записана форма на обичайното право. Макар така наречените „10 божи заповеди”, които всъщност са повече в различните части на християнството, да са познати на ранните християни поне от II в., интересът на християнската църква към контрола върху изпълнението им е не по-ранен от VI-VII в. Този текст е част от Петокнижието (Мойсеевия закон) – еврейската Тора или петте първи книги от християнската Библия,от нейния така наречен Стар завет. Така „заповедите”, които са в основата на „християнските ценности”, са познати и на ранните християни, без обаче те да се занимат с тях особено. Едва от времето на император Юстиниан I (527-565) християнската църква започва да се стреми към навлизане в личния живот на редовия християнин. Тя, разбира се, не прави това доброволно, а защото ясно се усеща, че добрала се до религиозната власт, губи всъщност човека. По времето на император Юстиниан I Църквата за първи път се обръща към общественополезни занимания – значителна иноческа общност започва да се грижи за болните в най-значителното здравно заведение на Ранното средновековие – така наречената Болница на Самсон до съборната църква „Св. София” в Цариград. Тогава към „християнските ценности” се прибавят понятия като „състраданието”, „грижата за ближния” и пр. Усъвършенстването на тия понятия става по-късно, след три-четири столетия, когато Църквата, в желанието си да доминира изцяло в личния живот на византийския гражданин, поема принудително и с императорски декрети извършването на сватби, погребения и грижа за гражданите по квартали.</p>
<p>* * *</p>
<p>Макар „европейските ценности” да минават за напълно светски, те всъщност повтарят идеите на обичайното право, записано и развито в така наречените „християнски ценности”. „Европейските ценности” трябва да се възприемат като основата на една имперска по своята същност идеология, основана на (псевдо)демокрация. Инструментариум, измислен за прилагането както на същинска „демокрация”, така и на всякакви „ценности” и „права на човека”, засега няма измислен в цялост. Може би в бъдещето все някога човечеството все пак ще доживее до едно справедливо общество, основано на реални ценности. Да се надяваме.</p>
<p>* Сигурно и заради това звучаха комично лозунгите на протестиращите у нас през втората половина на миналата година, те всички бяха срещу „олигархията”, даже преправиха родовото име на министър-председателя Пламен Орешарски в тая посока. Трябваше да ги помолим да посочат пример за една не”олигархична” държава, та да знаем към какво се стремим, нали така, ама пусто като не се сетихме . . .</p>
<p> </p>
<p>Свързани текстове:</p>
<p>http://glasove.com/komentari/32618-danilo-nechaj-kyde-si</p>
<p>http://glasove.com/komentari/32426-prava-na-choveka-moje-no-za-vsichki</p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/31076-es-ukrajna-igra-za-prestij">http://glasove.com/komentari/31076-es-ukrajna-igra-za-prestij</a></p>
