- Автор: Силви Кауфман, "Монд"
- 29 Март 2021
- 5291
- 40
Снимка: Фейсбук
Европа е изправена до стената и, макар че такава позиция е неудобна за всички, тя е особено неудобна за непривикналите към силово противопоставяне 27 страни членки на Евросъюза. В края на краищата, става дума за група държави, които техният върховен представител по външната политика Жозеп Борел редовно призовава да „научат езика на силата“. А явно научаването изисква време.
Не може да се каже, че ЕС не умее да използва санкции, напротив, той охотно ги пусна в ход срещу Русия, Беларус, военните пучисти от Миянма, а сега вече и против Китай. Но във всеки случай, ЕС не е свикнал на реципрочни удари. Максимумът на това, което умее, е да се държи по приетия към Москва подход „око за око, зъб за зъб“: трима изгонени дипломати от едната страна, трима от другата. С Русия е ясно какво може да се очаква. Сега ЕС разбира, че Китай е съвсем друго нещо: Китай така не обича да му нанасят удари, че в отговор нанася не равнозначен, а много по-силен удар. Брюксел обяви за персона нон грата четирима китайски чиновници от Синцзян, замесени в масовите репресии срещу уйгурските мюсюлмани, а освен това имали наглостта да работят в местното управление за политическа безопасност. В отговор, Пекин удвои, даже утрои залога: той наложи санкции срещу десет европейци и четири организации.
Ситуацията се усложнява
И по-нататък все в същия небалансиран и неприятен дух. Някакъв сътрудник от френски фонд упорито критикува в Туитър китайския режим. Китайското посолство стигна до оскърбления, като не го домързя да вземе френския речник за нецензурни изрази и да намери там подходящи за свободолюбивия чиновник изрази от типа на „дребен негодник“ и „побесняла хиена“. Оглавяващият френската дипломация извиква в работно време китайския посланик, за да му напомни за правилата на дипломацията. Много заетият китайски дипломат намери предлог за отлагане на срещата, а посланикът на ЕС в Пекин го извикаха на килимчето посред нощ. „Европа не е изтривалка“, както и Франция, заяви държавния секретар по европейските въпроси Клеман Бон на 23 март в ефира на радио Franceinfo. „Европарламентът и институциите на ЕС няма да бъдат уплашени“, заяви председателят на Европейския парламент Давид Сасоли. Възмущението им е оправдано, но как да го подкрепят практически? И тук за ЕС вече всичко се усложнява. Работата е там, че още на 30 декември 2020 г. Евросъюзът, под председателството на Германия, размахваше дипломатическия си трофей на подписаното с Пекин мащабно инвестиционно споразумение, което трябваше още повече да отвори китайския пазар за европейските предприятия. Краят на дългите преговори даже стана повод за видеоконференция с участието на канцлера Ангела Меркел, Си Цзинпин, председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и присъединилия се в последния момент президент на Франция Еманюел Макрон.
„Нова ситуация“
Договорът предизвика остри критики (той бе подписан в разгара на репресиите в Синцзян - уйгурския автономен район и в Хонгконг). Критиците ги смущаваше и това, че приемането на договора в такъв момент се възприема като опит за дистанциране от Вашингтон. Бъдещата администрация на Байдън трябваше да прояви сдържаност в преходния период и само даде на европейците да разберат, че за нея би било за предпочитане да изчакат прехода на властта на 20 януари. Също така американците намекнаха, че „Когато се нанесем в Белия дом, тогава ще можем да координираме с вас китайската си политика“. Именно това подтикваше Си Цзинпин към по-бързото му подписване. Във всеки случай, канцлерът Меркел също бързаше. Атмосферата все още беше отровна от четирите години президентство на Тръмп, а в разговорите все още звучеше лозунгът на Макрон за стратегическата автономия на Европа. В името на какъвто-такъв „васалитет“ (както казваше Макрон) е необходимо, ние, свободните европейци, да чакаме пренебрежението на САЩ? В същото време договорът трябва да бъде ратифициран от Европарламента и този процес обещава да не бъде прост. Сега той се оказа под голям въпрос, защото в списъка на хората, против които бяха наложени китайски санкции, имаше петима евродепутати, включително и парламентаристи с голямо влияние върху отношенията с Поднебесната, какъвто е Райнхард Бютикофер, шеф на парламентарната комисия за Китай.
На 22 март Жозеп Борел призна, че „Китайските реципрочни мерки безусловно формират нова ситуация“. Буквално надсмивайки се над Европа, Пекин подчертава чудесните си отношения с Русия, чийто министър на външните работи Сергей Лавров скоро беше на посещение в Китай. В резултат на всичко това пред ЕС възниква въпросът: какво да прави с агресивното поведение на Пекин, приемащ с почести държавници от агресивна Москва? Трябва ли ЕС да акцентира върху стратегическата автономия и европейския суверенитет? Или да подържа курса на САЩ, чийто президент Джо Байдън виртуално ще вземе участие в европейската среща на върха на 25 март? Гласът на китайската Компартия Global Times не обясни защо Китай въведе санкции против ЕС и не засегна САЩ, но причината може лесно да си представим от едно изречение в отпечатания във вестника коментар: правата на човека са „удобно оръжие за ЕС, който се опитва да го размахва срещу Китай, макар че няма финансовата и военна мощ на САЩ“. Китай прекрасно знае за немощта на ЕС. Именно на Китай страните от Южна Европа бяха принудени да продадат пристанищата и инфраструктурата си срещу дългове след кризата през 2009-2010 г. г. и наложената от Германия политика на драстични икономии. По такъв начин в сегашното противопоставяне става дума за сила. И „рестото“ от Пекин служи като урок за Европа.
Превод от френски: Никола Стефанов
