- Автор: Изабел Ласер, “Фигаро”
- 13 Фев 2021
- 3758
- 61
Снимка: ТАСС, архив
“Едва излязъл от черупката си европейски девственик”, по думите на един дипломат, срещу наследника на седемдесет години комунизъм и двадесет години путински автократизъм. Мачът, който противопостави миналия уикенд шефа на европейската дипломация Жозеп Борел срещу руския външен министър Сергей Лавров, беше неравен. Вторият изяде на една хапка първия, който с наведена глава попадна в засада. Унижението, което понесе специалният пратеник на ЕС, който искаше да обсъди евентуален напредък в отношенията с Русия, но се оказа, че критикува американското ембарго над Куба, докато Кремъл експулсираше, без да го информира, европейски дипломати, не само извади на бял свят
наивността на лидерите в Брюксел спрямо Владимир Путин.
То напомня до каква степен Кремъл смята Европа и представителите на нейните институции за пренебрежимо малки.
Сергей Лавров го каза ясно на вцепенения Жозеп Борел: Европейският съюз не е “надежден” партньор. За страна като Русия, която разбира само от силови отношения, ЕС е само сбор от прищевки без армия и стратегическо ръководство. “Владимир Путин вижда ЕС като абстрактно понятие, съвкупност от разделени държави, която ще се взриви или разпусне краткосрочно”, обобщава дипломат, който добре познава Русия. Демократичните ценности, човешките права, мултикултурализмът и толерантността към сексуалните малцинства са пробой за Русия. На стратегическо ниво, приоритетите на Москва са Пекин и Вашингтон, а не Брюксел, Берлин или Париж.
На всички, които твърдят, че трябва да се говори с Русия, с нейния “европейски” народ, с режима ѝ, който е в сърцето на всички големи международни кризи, руската власт съобщи, че няма намерение да води диалог. Но за тангото са нужни двама. Леденият душ на Кремъл над представителя на Европейския съюз заслужава обаче да бъде изяснен. Изправен пред малкото резултати на протегната му ръка, Еманюел Макрон вече призна, че затоплянето с Русия е “дългосрочна” цел, която ще отнеме години или десетилетия. Този път Жозеп Борел претърпя провал и заключи, че Русия “постепенно се е откъснала от Европа”. Изясняване и на слабостта на лидерите в Брюксел, които
подценяват цинизма на режима на Владимир Путин и надценяват способността си да му отговорят.
Когато пое поста си в Брюксел, Урсула фон дер Лайен обеща, че Комисията, която ще председателства, ще бъде “геополитическа”. Очевидно все още не е така. Както каза в Туитър бившият френски посланик във Вашингтон Жерар Аро: “Когато се срещнеш с Лавров, или отказваш обща пресконференция с него, защото знаеш, че ще бъде груб, агресивен и страшно лукав, или подготвяш своя отговор, с всичките му рискове и опасности…”.
Представителите на институциите са само сбора и следователно компромиса на разделените държави, които го съставят.
По въпроса за санкциите ЕС е разделен на три лагера.
Поддръжниците на твърдата линия срещу Москва (Полша, балтийските държави). Привържениците на цялостен подход (Италия, Гърция, Австрия, Унгария). И по средата - Франция и Германия. Пътуването на върховния европейски представител до Москва е триумф за Кремъл, който винаги се е стремял да забива клинове между европейските страни. Жалкото му представяне засили още повече европейските разделения, тъй като вече е инциирана петиция от балтийските държави с искане за оставката му.
Ще послужи ли тази криза като електрошок за ЕС?
На това се надява Пиер Вимон, представител на френския президент в Русия: “Трябва ли един върховен представител да предприема инициативи или да се задоволява да бъде дребен телеграфист? Стратегическа автономия не се гради в хладка вода или при хубаво време. Предприемането на инициативи създава европейската дипломация”.
Жозеп Борел обеща да “направи изводите” от московския си опит. Той ще предложи на лидерите на ЕС санкции срещу Кремъл. На масата е единственият икономически лост, с който разполага Европа - газопроводът “Северен поток 2”. Но Ангела Меркел би предпочела да потъне в Балтийско море, вместо да се откаже от него…
Превод от френски: Галя Дачкова
